Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 27 ян. 2019, 20:25 ч.

Как се решихте на второ дете ?

  • 4 122
  • 44
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 381
Големият е почти на 18 год,а малкият е на 5 год.Изключително трудно се навих на второ  и сега вече осъзнавам че е било по-добре да бях си останала с едно само.Свободолюбив човек и егоист съм ,а сега ми е много тегаво ,отново градини ,болести ,инати  и т.н. ,на 43 год.съм но се чувствам на 50  Shocked

# 16
  • Мнения: 17
Ще следя и аз, моето на 3.3 години, но още не мога да се навия...
 
 Ние сме на 3години и 7м.Чудя се от доста време .. По принцип искам да са две ,но отговорноста и всичко се променя .. Аз съм на 25.

# 17
  • Мнения: X
Мен основно ме спират бременността и раждането. И разбира се всичко след тях - ангажимента, безсънните нощи, притесненията, болестите, стоенето вкъщи още поне 3 години...абе колкото повече мисля и се отказвам сякаш...Но затова ще следя та дано се вдъхновя...
Аз също винаги съм искала да са 2, но след като родих размислих. Дълго време не исках и да си помисля за второ, а от около година се замислям, но умирам от страх...

# 18
  • София
  • Мнения: 13 389
Хората казват, че колкота повече пораства първото, толкова повече идеята за второ се отдалечава. Grinning

# 19
  • София
  • Мнения: 34 075
Разликата между моите е 7,4г. (каката е почти на 18, а синът ми на 10).
Щерката още в детската градина (към 3годишна може би) започна да ни "навива" за бебе. Много искаше брат, след това сестра, а накрая компромисен вариант - близнаци (момче и момиче).
Ние я послушахме и "работихме", но резултат - не. Стана, но след няколко години.
Много плака милата когато на ФМ разбра, че бебето ще е момче. В пред пубертета каката реши, че брат ѝ е най-досадното нещо на света Simple Smile Грижи се за него (ако се налага), но това не е от най-любимите занимания.

# 20
  • Мнения: X
Хората казват, че колкота повече пораства първото, толкова повече идеята за второ се отдалечава. Grinning

И аз съм го чувала това, но наблюденията ми са точно обратните. Повечето хора около мен имат деца с голяма разлика. Дори и тук в тази тема до момента се наблюдава това. По - скоро съм забелязала, че хората имат или деца с много малка разлика (до 2 години) или с над 8 - 9 години. Не знам на какво се дължи. Явно който е сигурен, че иска две деца действа веднага, а тези, които се колебаят им отнема много време да се решат. Разбира се понякога стават изненади или пък поради здравословен проблем второто дете може да се забави, но не и в масата от случаи.

# 21
  • Мнения: 1 382
Аз исках децата ми да са с по-голяма разлика. Е, може би не чак 9г. Исках поне 6-7г, но някои промени в живота ни, ни накараха още малко да изчакаме. И не съжалявам за голямата разлика. Имах нужда след майчинството да поработя известно време и да се почувствам отново човек, да имам време за себе си преди отново да се отдам на бебета.

# 22
  • Мнения: 340
Бебка стана случайно. Уплаших се..финанси, отношения със съпруга, с по - голямото дете, отговорности.
Роди се малката принцеса и за сега е кротко бебе(а и да не бъде занапред това нищо няма да промени от любовта ми към нея), със съпруга ми сме в много по - добри отношения, отколкото, когато се роди първото дете(млади и заблудени родители), каката е влюбена в сестра си(4г без 2м разлика), усеща се как умилително й говори и мисли за нея, още от сега я пази(вниманието си го изисква, но аз правя всичко по силите си то да не липсва и на двете, като се опитвам да съчетавам нуждите им, така че да удовлетворя и двете, не винаги се получава, живота е непредсказуем, но повечето пъти за сега става). Относно финансите и преди, и сега си има и по - добри, и по - трудни моменти, отново се стараем нищо да не им липсва в рамките на разума.
Отговорностите са повече, страховете също, времето още по - малко, но си заслужава, плюс това станах по - организирана от първия път. Разделих вниманието си върху двете деца, така че осъзнах, че първото съм започнала да задушавам, губеше самостоятелност на моменти. Любовта, обаче не се разделя. Аз бих описала любовта си към тях като към една обща, сякаш те двете са един и същи човек, но на различни възрасти, не знам дали ме разбирате.

Сега, ако ме питате нищо не бих променила, второто дете запълни някаква липса в семейството, която не съм знаела, че съществува. Да са ми живи и здрави и двете прекрасни момичета, незаменима и неописуема е тази любов!

Последна редакция: пн, 28 яну 2019, 22:28 от AglayaDreams

# 23
  • Мнения: 17
Скрит текст:
Бебка стана случайно. Уплаших се..финанси, отношения със съпруга, с по - голямото дете, отговорности.

Роди се малката принцеса и за сега е кротко бебе(а и да не бъде занапред това нищо няма да промени от любовта ми към нея), със съпруга ми сме в много по - добри отношения, отколкото, когато се роди първото дете(млади и заблудени родители), каката е влюбена в сестра си(4г без 2м разлика), усеща се как умилително й говори и мисли за нея, още от сега я пази(вниманието си го изисква, но аз правя всичко по силите си то да не липсва и на двете, като се опитвам да съчетавам нуждите им, така че да удовлетворя и двете, не винаги се получава, живота е непредсказуем, но повечето пъти за сега става). Относно финансите и преди, и сега си има и по - добри, и по - трудни моменти, отново се стараем нищо да не им липсва в рамките на разума.
Отговорностите са повече, страховете също, времето още по - малко, но си заслужава, плюс това станах по - организирана от първия път. Разделих вниманието си върху двете деца, така че осъзнах, че първото съм започнала да задушавам, губеше самостоятелност на моменти. Любовта, обаче не се разделя. Аз бих описала любовта си към тях като към една обща, сякаш те двете са един и същи човек, но на различни възрасти, не знам дали ме разбирате.

Сега, ако ме питате нищо не бих променила, второто дете запълни някаква липса в семейството, която не съм знаела, че съществува. Да са ми живи и здрави и двете прекрасни момичета, незаменима и неописуема е тази любов!
Накарахте ме да се замисля..Много благодаря Simple Smile

Последна редакция: вт, 29 яну 2019, 00:03 от Не се сърди, човече

# 24
  • Мнения: 38 663
Не се реших Simple Smile
Първите 2 г., докато още важаха препоръките да се изчака след секциото, когато някой споменеше за 2-ро, казвах - да, да, има време, но като минаха, въобще не можах да си го представя, нито имах желание.
Но аз като цяло никога не съм си представяла, че бих родила много деца, затова и се чувствам добре с едно, ти, ако искаш повече, планирай и действай.
Виждам, че си доста млада - работа, образование? Ако си отметнала тези неща, 4 г. е добра разлика. Ако не си, изкарай си дипломата и започни хубава работа, за да имаш майчинство като хората и тогава следващото.

# 25
  • Мнения: 4 210
Здравей. Имам две деца - на 8г и почти 5г. Разликата им е 3,9г., но дойдоха при мен през 9м (осиновени са). Татко нямаме, помага ни възрастната ми майка. Мисля, че се справям добре. Момиче и момче, близки са си, търсят се. Не минава и без дрязги, че се и поступват. Пет минути по-късно пак са заедно. Аз съм на 46г.
Единствено дете съм и поради тази причина винаги съм искала 3 деца (голямо семейство), но останах с две. За мен е добре, за децата ми също. Не растат в лукс, налага се да делят внимание и ресурс, но и не са лишени от нищо.

# 26
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 041
Моите са с 8г и 4м разлика.Каката е на 20,а малчо на 12г.Винаги съм твърдяла,че искам най-малко две деца,но доста трудно се реших за второто.Може би защото си я гледахме сами с таткото или защото я родих на 18г. не знам.Но майчинството с второто не го усетих.Толкова бързо минаха тия 2 години нищо, че синчето беше по -ревливо и по- палаво дете от кака си.Голямата разлика е голям плюс за родителите,но минус за децата.Каката много ми е помагала в отглеждането на малкия,но и беше интересен до към 3 му година.Имаше период в който се гонеха като котка и мишка,сега са в период голяма любов,но се виждат рядко защото щерката е студентка в друг град.

# 27
  • Мнения: 96
Привет и от мен! Винаги съм искала две деца...Роди се каката и не исках да чуя за второ докато не стана на 2г. Тогава много искахме с ММ, но не се получи. Така няколко години в опити и един спонтанен аборт зад гърба ми. 5 месеца след аборта ми закъсня, но реших да не ходя на док. веднага( с първата бременност бях с близнаци, но док. не разбра и от чести прегледи едното падна). Направих няколко теста-все +. В разговор с ММ му казах, че мога и трето да отгледам стига да съм здрава...И отивам след месец на преглед...Изненада! Близнаци! Супер се зарадвахме! Децата са с 4 години разлика и не съжалявам въобще. Аз съм на 30 години с три деца-супер се чувствам! Сами с моя мъж си ги гледаме и ни е супер. За миг не съм съжалила, че имам три деца. Не отричам, че не ни е било трудно, но няма как. Да са живи и здрави всички. Сега каката е на 7г. , а малките ще станат на три Simple Smile Лека вечер на всички!

# 28
  • Италия
  • Мнения: 1 848
Моите са с 23 месеца разлика — на 4 месеца и на две години. Голямата не ходи на градина и си ги гледам сам—сама. Честно казано много ми е трудно. Малката е много спокойно бебе засега, но голямата е много буйно и енергично дете, доста време й посвещавам. Готвя всеки ден, с чистенето се опитвам да се справям. Веднъж седмично идва свекърва ми и ми помага малко. Общо взето нямам почти никакво свободно време, въпреки че съм доста организирана. Чувствам се уморена, но и много щастлива. Винаги съм мечтала за три—четири деца и скоро ще започваме опити за трето. Искам да са с малка разлика и да растат заедно. Общо взето много зависи дали човек има помощ от някого, дали е организиран, дали е енергичен и най—вече какви приоритети има. За мен децата и семейството са на първо място.

P.S. Редактирам (допълвам) си поста. Преди да стана майка имах куп хобита, учех, спортувах 4 пъти седмично в продължение на години, имах наистина перфектно тяло. Е, вече нямам изобщо време за толкова спорт, нито за хобита, но съм преценила че повече искам да съм майка. Тоест доста ми се промени начина на живот, но съм абсолютно ок с това. Не съжалявам за безгрижните години, които са ми зад гърба, обожавам си дъщеричките и даже искам още 😍 Пък като отраснат, ще има време и за хобита, здраве да е. За мен децата са наистина най-голямото богатство. Обаче всеки преценява за себе си от какво е готов и от какво не е да се откаже.

Последна редакция: чт, 14 фев 2019, 01:17 от Anastasiya_S

# 29
  • Мнения: 49
Скоро ще се ражда второто момиченце . Искам да могат да си играят и да си имат детска компания вкъщи . Решихме след една непланирана бременност и спонтанен аборт от нея просто да видя дали и този път ще се получат добре нещата . Разликата ще е две години .

Общи условия

Активация на акаунт