Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • Мнения: 1 836
Женските списания са същата стока. 100 кила мадама с 2 деца превежда нещо в духа 'как да отличим Мъжа', взима си хонорара и се прибира да готви мусака. А младите независими и без ангажименти дами четат превода, успокояват се, че грешката не е в техния телевизор, пускат надъхващи феминистични песни на Куин Бий и на 35 внезапно осъзнават, че винаги са искали мъж и деца, но вече нямат много широк избор сред мъжете.

# 46
  • Мнения: 1 454
Хората порастват и се променят.
Май нито авторката, нито въпросния са.

# 47
  • Мнения: 1 931
Да, била съм и ме нарани отново.
Аз пък нараних мъжа ми когато още бяхме приятели. После ми прости и около година по-късно бяхме сгодени. Само че тук не става въпрос за изневяра или някакви такива.

# 48
  • Hamburg, Germany
  • Мнения: 253
Женските списания са същата стока. 100 кила мадама с 2 деца превежда нещо в духа 'как да отличим Мъжа', взима си хонорара и се прибира да готви мусака. А младите независими и без ангажименти дами четат превода, успокояват се, че грешката не е в техния телевизор, пускат надъхващи феминистични песни на Куин Бий и на 35 внезапно осъзнават, че винаги са искали мъж и деца, но вече нямат много широк избор сред мъжете.


Живота не свършва на 35. Стига жената цял живот да не се опитва да променя отявлени кретени и нарциси, щото е много интересно. Ако се освести на време нещата могат да изглеждат доста различно. Аз като чукнах 30 си дадох сметка, че кретена си остава кретен - без значение колко го обичаш и как си склонна да му дадеш всичко от себе си. Проблема е, че не съм само аз в тази "статистика". Твърде много жени го осъзнават като минат 30.
За това и авторката се чуди какво да прави -млада е и живота още е пред нея има още около 15 години да си чука главата с глупаци, които да иска да "променя".

# 49
  • Най-красивия град
  • Мнения: 5 303
Ако някой  ме е наранил в миналото ,няма да получи никакъв шанс да се върне обратно в живота ми.

# 50
  • Мнения: 64
Женските списания са същата стока. 100 кила мадама с 2 деца превежда нещо в духа 'как да отличим Мъжа', взима си хонорара и се прибира да готви мусака. А младите независими и без ангажименти дами четат превода, успокояват се, че грешката не е в техния телевизор, пускат надъхващи феминистични песни на Куин Бий и на 35 внезапно осъзнават, че винаги са искали мъж и деца, но вече нямат много широк избор сред мъжете.


Живота не свършва на 35. Стига жената цял живот да не се опитва да променя отявлени кретени и нарциси, щото е много интересно. Ако се освести на време нещата могат да изглеждат доста различно. Аз като чукнах 30 си дадох сметка, че кретена си остава кретен - без значение колко го обичаш и как си склонна да му дадеш всичко от себе си. Проблема е, че не съм само аз в тази "статистика". Твърде много жени го осъзнават като минат 30.
За това и авторката се чуди какво да прави -млада е и живота още е пред нея има още около 15 години да си чука главата с глупаци, които да иска да "променя".
Не е така.Човек се променя,но само ако ИСКА.Аз вярвам,че всеки човек може да се влюби и може да обича,дори и най-големия ку*рвар.Дали ще се държи добре и ще знае как да бъде верен е друг въпрос.Виждала съм мъже които се променят заради жените си.Просто трябва да има обич нищо друго.

# 51
  • Мнения: 45
Възможно е, да. В редки случаи е възможно.
Скрит текст:
По принцип аз никога не гледам назад, но... И аз, влюбена загубена, на 18, той на 26... много ме нарани. За анекдота ще разкажа, че кръстницата ми беше много добра гледачка, та тогава му каза "Момче, сега си на един акъл, ама да знаеш, че цял живот към нея ще гледаш и ще я следваш..."    Ии така се оказа, че след време той много се промени - стигна до дъното и успя да изплува, това в чисто личностен план, после ме търсеше и искаше да се съберем, но аз бях с друго гадже, после пък заминах. Когато се връщах, се виждахме и бяхме много щастливи за кратки моменти. И след години се озовахме в една и съща държава, макар и в различни градове. Много си споделяхме и наистина виждах огромна промяна в него. После родих и бях много нещастна с мъжа ми,  а той беше вече в трета държава, и като разбра, искаше да "дойде да си ме вземе" . Щях да се съглася, за да избягам, но детето ми нямаше документи, понеже баща му отказваше да му направим. После осъзнах, че толкова разминавания не бяха случайни, много се обичаме и така ще е сигурно цял живот, но не беше моят човек.

Общи условия

Активация на акаунт