Здравейте. Бременна съм с първо дете- желано и планувано. Преди да пристъпя към основния проблем да кажа,че цял живот съм си била такава- страхлива, неуверена, с неврози, тревожност , пила съм и антидепресанти преди, осъзнах, че явно при мен си е от характера. Пробвах и психолози- проблемът се задълбочи и прекратих. До скоро бременността ми беше супер- мислих за дрехи, необходими неща за бебето, имах ангажименти, чувствах се добре. Остана ли обаче неангажирана, почвам да мисля негативно, заливам се с черни мисли и се съсипвам. Като почне и един рев и една неоснователна тъга всеки ден за близки, за мъжа, болести, да не им се случи нещо и т.н. направо не се търпя и душата страда. Мъжа много ме подкрепя, но вече не знае как да процедира. Явно сега хормоните допълнително усложняват нещата. Мисля, че се е превърнало в лош навик и не знам как да се отърва? Има ли други с подобен проблем и как се справяте? Как да си каля психиката? Липсва ми кураж в живота като цяло. Как ще се грижа за бебето, ако мисля по този начин? Благодаря на всеки, който се включи.
- Публикувана: 4 фев. 2019, 05:03 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2019, 22:07 ч.
Бременност, тъга, плач и депресивно настроение
😔Здравей,и аз бях така по време на втората ми бременност,да допълня,че и аз съм много потдатлива на такива състояния,но мисля,че съм силна жена и се справям. Всичко е в главата! Нямаш причина да се напрягаш излишно,вземи се в ръце,чака те най- хубавото в този живот. Излизай,разхождай се,намери поводи за повече усмивки!!! Чети книги,слушай музика,която те успокоява, и мисли за бебето и за това,колко щастие те чака. Може дори да заложиш и на спорта,дава тонус,успокоява..говори с близките ти за проблемите си,не се изолирай и напрягат,няма никакъв смисъл.Когато усетиш тревожност,напрежение дишай дълбоко и си кажи няма смисъл от това,така вредя и на себе си и на бебето. Търси само положителното,не се впрягай с ненужни глупости,знам,че е много,много трудно,но ако сама не си вдъхваш кураж и сили няма да стане.Бъди щастлива и избии от главата си всички страхове,бъди позитивна,мисли от хубавата страна 🤗🙃✌
Здравей, Палмичка, аз също минах през такъв период, много се притеснявах за мъжа ми, да не му се случи нещо, колко го обичам и не мога без него и това ужасно ме натъжаваше. Всеки ден със сълзи го изпращах на работа. Сега като се сетя ми става смешно. Намирай си занимания, глади дрехите, подреждай, готви си хубави полезни неща, които обичаш, намирай си задачки навън. Аз това правех. Просто отмина. Иначе, то поводите за притеснение, особено по време на бременността, са безброй. Не им се давай! Ще мине и това. Кураж 
И аз минах през такъв период. Плачех за най-малкото, постоянно ми се въртяха лоши мисли в главата. С времето отмина. Щом си податлива на емоции очаквай нова порция депресия след раждането. Поне мен ме споходи тази екстра, следродилна депресия. За щастие не продължи дълго, около 10 дни и като че ли беше на пристъпи (от нищото почвай да плача, без да мога да се успокоя).
Важното е да си даваш сметка, че това са странични ефекти от хормоните и ще премине скоро. Поговори и с мъжа ти, за да може да ти окаже нужната подкрепа.
Лека бременност ти пожелавам и здраво пухкаво бебче на финала ☺️
Важното е да си даваш сметка, че това са странични ефекти от хормоните и ще премине скоро. Поговори и с мъжа ти, за да може да ти окаже нужната подкрепа.
Лека бременност ти пожелавам и здраво пухкаво бебче на финала ☺️
Здравейте. Бременна съм с първо дете- желано и планувано. Преди да пристъпя към основния проблем да кажа,че цял живот съм си била такава- страхлива, неуверена, с неврози, тревожност , пила съм и антидепресанти преди, осъзнах, че явно при мен си е от характера. Пробвах и психолози- проблемът се задълбочи и прекратих. До скоро бременността ми беше супер- мислих за дрехи, необходими неща за бебето, имах ангажименти, чувствах се добре. Остана ли обаче неангажирана, почвам да мисля негативно, заливам се с черни мисли и се съсипвам. Като почне и един рев и една неоснователна тъга всеки ден за близки, за мъжа, болести, да не им се случи нещо и т.н. направо не се търпя и душата страда. Мъжа много ме подкрепя, но вече не знае как да процедира. Явно сега хормоните допълнително усложняват нещата. Мисля, че се е превърнало в лош навик и не знам как да се отърва? Има ли други с подобен проблем и как се справяте? Как да си каля психиката? Липсва ми кураж в живота като цяло. Как ще се грижа за бебето, ако мисля по този начин? Благодаря на всеки, който се включи.
Не се притеснявай,от хормоните е. Аз съм същата и по характер даже, имах тежка следродилна депресия над два месеца, но родителите ми много ми помогнаха с гледането и нещата се канализираха що се отнася до бебето . Много е важно, че мъжът ти те подкрепя и разбира,защото когато ти просветне пред очите, всичко това ще ти е гаден спомен и ще се радвате заедно. Просто търпение и ще мине. Ходи на разходки, за да прогонваш натрапчивите мисли.
Здравейте. Бременна съм с първо дете- желано и планувано. Преди да пристъпя към основния проблем да кажа,че цял живот съм си била такава- страхлива, неуверена, с неврози, тревожност , пила съм и антидепресанти преди, осъзнах, че явно при мен си е от характера. Пробвах и психолози- проблемът се задълбочи и прекратих.
Здравей, само да кажа за психолога: нормално е като тръгне, да излизат всичките ти "демони" и стари травми в началото. Това е тежко и се наблюдава привидно "влошаване". ВСъщност обаче е здравословно и ако се премине през този етап и се приеме всичко, каквото е, започва бавно "подобрение" (слагам кавичк, защото са условни състояния).Мисълта ми е, че дори с най-добрия психотерапевт ефект има след месеци и години. Но пък траен. Затова бих посъветвала да се насочиш пак натам, но с повече търпение и време да си дадеш.
Относно бездействието и депресиите- това е при всеки човек. Аз не съм склонна и пак, ако съм неангажирана, ако скучая, ме обхващат черни мисли...Затова гледам винаги да имам някакви цели, планове, не просто запълване на времето ден за ден.
Психотерапия. Категорично. При психотерапевт, задължително член на БАП (Българска асоциация по психотерапия) и който ти допада като човек и като подход. Това е ключов момент в терапията. Според мен бременността допринася за такива състояния, предвид постоянно променящият се хормонален фон. Според това доколко жената е предразположена, се проявяват в различна степен. Опитай се да гледаш на тези състояния като на нещо, което се случва поради дисбаланс на хормоните в организма ти. Не търси вината в себе си, собствените си мисли и чувства. Така няма да се справиш. Един психотерапевт може да ти обясни за соматичните състояния между хормони, мисли и чувства, физически проявления. Можеш да научиш много неща за копирните механизми и как тялото реагира в отговор на стреса. Важно е как човек реагира в дългосрочен план на такива проявления. Ти не можеш да ги спреш, а и не е нужно. Понякога няма лошо да се оставиш на емоцията да излезе на момента и след това да си обясниш, че всъщност това е била моментна реакция и че няма отражение в дългосрочен план. Хубаво е близките ти да знаят, че имаш такива моментни състояния на тъга и да проявят разбиране. А не да си мислят, че са сгафили и да се “дразнят”, защото смятат, че вината е у тях или пък още повече, да създават конфликти на тая основа. Не се отказвай да търсиш пътя към себе си!
Здравейте,
Аз също бих те посъветвала да не подценяваш ролята на психолога, аз ходя на психолог от година и половина по повод здравословен проблем в семейството. За този период разбрах много неща за себе си и си изградих механизми за справяне. Едно от най-ценното неща които разбрах е че да имаме страхове е най-нормалното нещо на света и не можем да изискваме от себе си да сме винаги справящи се и безстрашни. Това което можем да направим обаче е да разберем как да окротяваме страховете си. Аз също съм бременна в момента и също се страхуваме и на момента чертая лоши сценарии, това което на мен ми помага са положителните утвърждавания. https://natalyoga.net тук може да намериш полезно инфо, аз си купих книгата дневник и написаното там ми помага да си изградя положително мислене, има и курсове където също се говори за страховете. Същите неща може да не работят за теб , но важното е да не спираш да търсиш докато не откриеш нещото което ти дава доза спокойствие, било то четене, рисуване, спорт или каквото и да е. Не се обвинявай за нещата които изпитваш, нормални са - говори за тях, не ги ,задържай в себе си и ще намериш начина ти за справяне.
Прегръдки и хубава вечер
Аз също бих те посъветвала да не подценяваш ролята на психолога, аз ходя на психолог от година и половина по повод здравословен проблем в семейството. За този период разбрах много неща за себе си и си изградих механизми за справяне. Едно от най-ценното неща които разбрах е че да имаме страхове е най-нормалното нещо на света и не можем да изискваме от себе си да сме винаги справящи се и безстрашни. Това което можем да направим обаче е да разберем как да окротяваме страховете си. Аз също съм бременна в момента и също се страхуваме и на момента чертая лоши сценарии, това което на мен ми помага са положителните утвърждавания. https://natalyoga.net тук може да намериш полезно инфо, аз си купих книгата дневник и написаното там ми помага да си изградя положително мислене, има и курсове където също се говори за страховете. Същите неща може да не работят за теб , но важното е да не спираш да търсиш докато не откриеш нещото което ти дава доза спокойствие, било то четене, рисуване, спорт или каквото и да е. Не се обвинявай за нещата които изпитваш, нормални са - говори за тях, не ги ,задържай в себе си и ще намериш начина ти за справяне.
Прегръдки и хубава вечер
Здравейте! Аз също съм доста чувствителна натура по принцип. В момента съм бременна с 2ро детенце в 6мес. съм. За съжаление при мен освен хормоните има и фактори влияещи на психиката ми. Преди 3год. диагностицираха майка ми с деменция, сега нещата се влошиха и поради невъзможност да се грижим за нея в къщи се наложи да я настаним в хоспис. От 6 дни не съм спряла да рева като магаре, самообвинения...угризения.. ужасно е. Преди да я заведем също не беше лесно 24/7 си на щрек какви ги върши, да не избяга, да не подпали нещо..нямаш време за себе си,а в този период на бременност искаш да си важен обгрижван..Имам чувство, че ще изпадна в някоя депресия. Съжалявам за дългия пост!
Здравейте дами,
За съжаление хормоните от бременността и след раждането влошават такива проблеми. Подгответе се като имате режим - разходки, някой, който да ви помага, лек спорт като плуване или йога за бременни и много подкрепа от приятелки са основното. Още помагат - четене (аз бях на детски приказки и Дисни филмчета), ръкоделия или хобита, които изискват физическо натоварване - ходене, отглеждане на цветя и т.н.
@Bk11
Надявам се следното да Ви помогне - хората с деменция свикват с грижата и да са в центъра на вниманието (а в някои редки случаи демонстрират и агресия) и могат да страдат и ревнуват след раждането на детето. Това, което сте направили е най-безопасното и доброто и за родителя и за бебето. В хосписа ще се грижат добре за нея, Вие ще може да се посветите на бебе и да ѝ се радвате и на нея, когато можете да я посетит.
За съжаление хормоните от бременността и след раждането влошават такива проблеми. Подгответе се като имате режим - разходки, някой, който да ви помага, лек спорт като плуване или йога за бременни и много подкрепа от приятелки са основното. Още помагат - четене (аз бях на детски приказки и Дисни филмчета), ръкоделия или хобита, които изискват физическо натоварване - ходене, отглеждане на цветя и т.н.
@Bk11
Надявам се следното да Ви помогне - хората с деменция свикват с грижата и да са в центъра на вниманието (а в някои редки случаи демонстрират и агресия) и могат да страдат и ревнуват след раждането на детето. Това, което сте направили е най-безопасното и доброто и за родителя и за бебето. В хосписа ще се грижат добре за нея, Вие ще може да се посветите на бебе и да ѝ се радвате и на нея, когато можете да я посетит.
Здравейте дами,
За съжаление хормоните от бременността и след раждането влошават такива проблеми. Подгответе се като имате режим - разходки, някой, който да ви помага, лек спорт като плуване или йога за бременни и много подкрепа от приятелки са основното. Още помагат - четене (аз бях на детски приказки и Дисни филмчета), ръкоделия или хобита, които изискват физическо натоварване - ходене, отглеждане на цветя и т.н.
@Bk11
Надявам се следното да Ви помогне - хората с деменция свикват с грижата и да са в центъра на вниманието (а в някои редки случаи демонстрират и агресия) и могат да страдат и ревнуват след раждането на детето. Това, което сте направили е най-безопасното и доброто и за родителя и за бебето. В хосписа ще се грижат добре за нея, Вие ще може да се посветите на бебе и да ѝ се радвате и на нея, когато можете да я посетит.
За съжаление хормоните от бременността и след раждането влошават такива проблеми. Подгответе се като имате режим - разходки, някой, който да ви помага, лек спорт като плуване или йога за бременни и много подкрепа от приятелки са основното. Още помагат - четене (аз бях на детски приказки и Дисни филмчета), ръкоделия или хобита, които изискват физическо натоварване - ходене, отглеждане на цветя и т.н.
@Bk11
Надявам се следното да Ви помогне - хората с деменция свикват с грижата и да са в центъра на вниманието (а в някои редки случаи демонстрират и агресия) и могат да страдат и ревнуват след раждането на детето. Това, което сте направили е най-безопасното и доброто и за родителя и за бебето. В хосписа ще се грижат добре за нея, Вие ще може да се посветите на бебе и да ѝ се радвате и на нея, когато можете да я посетит.
Здравейте. Ще раждам секцио в други ден а от месеци не се чувствам щастлива от нищо. Роднините ми ме изоставиха защото не приемат иначе 6 годишната ми връзка и от момента в който разбраха че съм бременна вече нямам контакти с тях. Дори в началото имаше и заплахи че трябва да абортирам защото съм ги посрамила заради връзката си.... В която като цяло няма нищо нередно просто не пасва на личните им интереси. И така останахме без малко баби лели вуйчо и така нататък само аз и таткото и заминахме за Англия където и ще раждам в други ден. Ужасно ме е страх гадно е да нямаш никаква близък след секцио. Мъжа ми само работи и работи той също е депресиран и тъжен... Почти не говори прибира се яде и ляга защото наистина има много малко време да се наспи... И аз просто не изпитвам никаква радост от идването на детето сякаш това съсипа всичко ... Бебето беше планирано и искано но останахме сам сами аз вече съм зависима финансово нямам роднини на които да разчитам и се чувствам застрашена страхувам се за бъдещите отношения с таткото... Получих нещо като емоционална травма и изгубих вяра в хората чакам всеки да ме изостави ... Щом дори майка ми го направи тогава кой не би.... Имам хиляди съмнения дали изобщо ставам за родител мисля че убежденията ми за семейната ценностна система се сринаха като цяло... Ако някой знае къде мога да намеря добър терапевт с който да се разговаря от дистанция понеже сме в Англия и евентуално ще си заплащам от тук разбира се ще се радвам да споделите....
Кураж! Родители, които се отричат от теб защото си забременяла, не са ти никакви. Не заслужават да мислиш или да тъжиш за тях! Това е срам и позор — за тях! Да се отречеш от детето си (освен ако не става дума за нещо крайно като убийство — тогава е оправдано), не бива да се прави никога! На тях ще им е тъжно, защото каквото и да се случва в живота, от детето си не можеш и не трябва да се отричаш. Сигурно не одобряват връзката ти, вероятно имат някакви основания — не знам — но въпреки това поведението им е много крайно и лошо спрямо теб, а и за самите тях. Ти трябва да бъдеш силна. С таткото ще се справите. Не си почерняйте хубавия момент от появата на малкото човече с роднински интриги! Каквато и да е връзката ти, на първо място родителите ти са тези, които трябва да те подкрепят каквото и да се случва, дори и с малко, но е важно отношението. За теб това означава много, но не го поставяй на пиедестал. Със или без тяхната подкрепа, ше се справите! Не всичко в живота може да се дирижира, не всичко в живота се случва според очакванията на човек. Понякога полагаш усилия да не допуснеш определена грешка, но както се казва — ако е било писано, ще я допуснеш, колкото и да се опитваш да не го направиш! Така че не се обвинявай, а си гледай себе си и своето благополучие, за да бъдеш пълноценна майка. Щом сте в Англия, би трябвало условията да са много по—адекватни, отколкото тук. Пък живот и здраве след време, ще видиш как тези хора ще започнат да търсят контакт с теб, защото е тежко да носиш толкова омраза дълго време в себе си. А ако пък си изберат да си я носят — нека, за тях си е! Кураж и вяра!
Препоръчани теми