Искам бебе на 40,но съм страшно объркана

  • 6 826
  • 58
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 468
Наистина всяка жена сама преценява на даден етап кое я удовлетворява и кое не. Една иска на 40 да има поотраснали деца, кариера и време за себе си, а друга среща любовта и иска деца. И в двата случая не виждам нищо лошо.

Не разбирам, обаче, щом и двамата с мъжа ти го искате, защо ти е нужно одобрението на околните? Ти си независима и зряла жена на 40, която би трябвало сама да взима решенията в живота си и да не се влияе от мнението на роднините си. Това така важно решение за една жена, за мен, е абсурдно да зависи от други хора. Животът е много кратък за да живеем за другите. Аз лично не допускам никой от родата да ми се бърка в семейния живот, нито пък изобщо съм споделяла кога и колко деца искам. Тези неща са си единствено между мен и мъжа ми.

Относно детето ти, предполагам, че ще има трудности и известна доза ревност. Смятам, обаче, че това винаги го има в началото, когато се роди второ дете, без значение дали са от едни и същи родители. И все пак, синът ти е голям и можеш спокойно да му обясниш ситуацията.

# 31
  • Мнения: 18 524
Аз пък се чудя на теб - честно Simple Smile Аз самата на 39-40 с радост бях готова да забременея и да родя - и аз съм с втори брак. Обаче - ударих на камък. Много лоши хормони, с изчерпан яйчников резерв се оказах (с един яйчник и тръба съм на всичко отгоре и с аденомиоза) Никакъв шанс за бременност. И доста си преосмислих нещата, реших, че не ми е писано - приех го.

След 3 години се оказах най-неочаквано бременна и да ти кажа шокът, че ще раждам на 43 доста ме стресна, въпреки голямата ми радост! Слава Богу, живи и здрави сме с детето. Но да ти кажа - губиш ценно време. Сега си на 40, на 41-42, ще стане още по-трудно. Ти пак си мисли за мнението на другите хора, ако искаш. За мен това е загуба на време. Имаш втори шанс за семейство, не го изпускай от единия страх.

Синът ти е в много чувствителна възраст, но ще свикне с бебето и с промените.

# 32
  • София
  • Мнения: 13
Ако се почудиш още малко, да не започнеш да се питаш защо не си действала,  а си се чудила.
Всеки часовник върви напред, биологичният също!!!

# 33
  • Мнения: 3 031
Ац съм на 40 и имам бебе. Вярно, имахме проблеми и дълго чакахме, но изобщо не се терзай заради възрастта. Не знам как би реагирал сина ти, но не трябва да се отказваш. Опитай се да му обясниш.

# 34
  • Мнения: 652
Струва ми се, че прекалено се съобразяваш с мнението на хората около теб. Реши ти какво искаш, това е твоя живот и ти носиш отговорност за него. А относно момчето ти - не вини баща му, отново ти трябва да намериш пътя към него. Най-лесно е другите да са ни виновни.

# 35
  • Мнения: 13
Аз живея в Испания и тук жените масово раждат на 40 !

# 36
  • София
  • Мнения: 406
На 40 съм и съм бременна с второ дете. Живот и здраве като го раждам, ще съм на 41. Не виждам никакъв проблем с възрастта си като такава - чувствам се добре. С мъжа ми не питахме никого, не казахме на никого, докато не беше факт. Не друго - но това касае само двама ни, като решение, отговорност и последствия. Дъщеря ми е на 8, засега прие добре новината. Дете е, очаквам в някакъв момент да прояви ревност, но ще го преодолеем.
Вземи това решение, което считаш най-добро и желано за себе си - в крайна сметка това е преди всичко твоят живот.

# 37
  • плевен
  • Мнения: 1 249
На 40 съм и съм бременна с второ дете. Живот и здраве като го раждам, ще съм на 41. Не виждам никакъв проблем с възрастта си като такава - чувствам се добре. С мъжа ми не питахме никого, не казахме на никого, докато не беше факт. Не друго - но това касае само двама ни, като решение, отговорност и последствия. Дъщеря ми е на 8, засега прие добре новината. Дете е, очаквам в някакъв момент да прояви ревност, но ще го преодолеем.
Вземи това решение, което считаш най-добро и желано за себе си - в крайна сметка това е преди всичко твоят живот.
Елена,благородно ти завиждам!Пожелавам ти лека бременност и здраво бебче!Моят случай е объркан,защото имам дете от предишен брак и според майка ми няма за кога да почвам отначало.Знам,че животът си е мой,но през годините родителите ми са ми помагали много и мосля,че ще е голям удар за тях моя нова бременност.Не знам,много ми е объркано в главата,а времето си минава и аз нямам смелост да направя крачка напред.Всеки месец тайно  си мечтая да съм забременяла ей така случайно!😎

# 38
  • Мнения: 5 468
Всички трябва да имаме уважение към родителите си, но смятам че не е нормално на 40 години да взимаш решения спрямо мнението на родителите ти. А и не знам кой родител няма да е щастлив да има още едно внуче.

# 39
  • Мнения: 18 524
vesi@ - наистина е странно жена на 40 години да не си роди дете заради родителите си...? Според моята майка "едно дете ти стига, да ти вика "мамо" - нищо, че самата тя е родила две Wink Така че сама си противоречи. Ако я бях слушала, аз и втори брак нямаше да имам, защото "Маме, то ти се е видял вече късмета, не ти трябва повече да се занимаваш с мъже в тоя живот" Simple Smile Иначе майка ми 1 ден сама не е била, и досега си е с баща ми, така че в моята ситуация също не е била.

Съвети приемам само от жени, които са били в ситуацията, за която питам, иначе - не. Simple Smile

# 40
  • Мнения: 18 524
Явно много си зависима емоционално от родителите си... не го разбирам, понеже аз не съм. Те после много ми се радват на решенията и се хвалят с новия ми съпруг и бебе, нищо че отначало не са искали такова развитие Simple Smile

# 41
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Явно много си зависима емоционално от родителите си... не го разбирам, понеже аз не съм. Те после много ми се радват на решенията и се хвалят с новия ми съпруг и бебе, нищо че отначало не са искали такова развитие Simple Smile
Ох,силно се надявам и при мен да е така!

# 42
  • Мнения: 7 244
Ако не харесват мъжа ти, няма да е така при теб.

# 43
  • София
  • Мнения: 16 003
А защо ти е толкова важно мнението на майка ти? Зависиш ли финансово от нея, че толкова се страхуваш?
Възрастта е нормална за второ дете, имам познати  родили първото над 40 год. Защо е станало така - не съм питала, но е ясно. Баткото във всеки случай ще ревнува и ще се цупи, надявам се временно. Но там нещата са изтървани - за да  живее при бащата си имаш вина.
Просто спри да се съобразяваш с всички роднини и познати и действай както ти си решиш. Дори и сегашния не бива да ти е фактор за бебето. Няма сигурност дали заедно ще го гледате или ще избие на някъде.
Затова си помисли дали ти сама си готова за второ дете и действай само за себе си. Бабата ще клекне и ще го заобича, а ако не стане - само тя ще загуби.
Аз бях в подобна ситуация на същата възраст. Но детето ми си беше при мене/без баща е/, втория - нямаше деца. Искаше ми се бебе, да го дондуря и да му се радвам. Но Скъпия отсече - НЕ! Страх го било, ще ми давали хормони и можело да ми се увреди организма, да предизвика лоша болест. Искал здрава жена, пък заедно да гледаме внуци. Поразмислих и реших, че е прав. Сега на смени дондурим внуче в чужбина.

# 44
  • плевен
  • Мнения: 1 249
А защо ти е толкова важно мнението на майка ти? Зависиш ли финансово от нея, че толкова се страхуваш?
Възрастта е нормална за второ дете, имам познати  родили първото над 40 год. Защо е станало така - не съм питала, но е ясно. Баткото във всеки случай ще ревнува и ще се цупи, надявам се временно. Но там нещата са изтървани - за да  живее при бащата си имаш вина.
Просто спри да се съобразяваш с всички роднини и познати и действай както ти си решиш. Дори и сегашния не бива да ти е фактор за бебето. Няма сигурност дали заедно ще го гледате или ще избие на някъде.
Затова си помисли дали ти сама си готова за второ дете и действай само за себе си. Бабата ще клекне и ще го заобича, а ако не стане - само тя ще загуби.
Аз бях в подобна ситуация на същата възраст. Но детето ми си беше при мене/без баща е/, втория - нямаше деца. Искаше ми се бебе, да го дондуря и да му се радвам. Но Скъпия отсече - НЕ! Страх го било, ще ми давали хормони и можело да ми се увреди организма, да предизвика лоша болест. Искал здрава жена, пък заедно да гледаме внуци. Поразмислих и реших, че е прав. Сега на смени дондурим внуче в чужбина.
Родителите ми помагат финансово,защото искат,аз самата мога и сама да се справя.
Детето е при баща си първо,защото има чисто нова къща със самостоятелна стая(при мен не е така),второ-влязъл е в пубертета и му е най-добре никой да не го кара да учи и да прави каквото си иска(аз държа на ученето),и трето-баща му е страшен манипулатор и още от малък го настройва срещу мен(когато човек е прост и има хиляди комплекси явно действа по този начин)'

Общи условия

Активация на акаунт