Искам бебе на 40,но съм страшно объркана

  • 6 828
  • 58
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 9 484
И ти си ок с това?

# 46
  • Мнения: 18 526
Никоя майка не е ОК с това. За съжаление голямо момче на 14-15 години, настроят ли го другите му роднини срещу майката, няма как насила да го накараш да седи при теб. Случи ми се същото след втория ми брак,  с голямото ми дете, с което за 14 години не бях имала никакви проблеми. Роднините на бащата и самия той започнаха голяма атака срещу големия ми син, не можело да живее с чужд мъж, аз съм била виновна, не трябвало да се женя повторно и подобни. Тази наглост се развиваше след като с бащата се разведохме заради негова връзка с друга жена. Толкова тежко го преживях, че половин година бях физически много болна. Надявам се Господ да им плати един ден за това, което причиниха на детето и на мен. Между другото накрая не бащата, а бабата и дядото гледат сина ми, уж иначе е при баща си. Но при нас вече минаха години, детето е пълнолетно и осъзна доста неща вече.

Синдромът на родителското отчуждение не е добре познат в България и дори психолозите не знаят буквално нищо. Темата е много тежка, но не е за тук.

# 47
  • Мнения: 9 484
Доколкото разбирам това манипулиране и настройване се случва от години, още докато дето е било малко, не е от сега.

# 48
  • Мнения: 18 526
За моя случай докато сме били заедно, не е имало проблеми от подобен характер. Може бабата и дядото да са казвали по нещо и да не е стигало до мен, разбира се. Всичко гадно дойде след развода, а най-вече след втория ми брак. За случая на авторката може да е друго.

При нас моите родители не гледат внуци и не участват в живота им реално. Другите баба и дядо бяха влюбени в големия си внук от бебе и все го търсеха и взимаха уикенди и ваканции - така се случи, че детето си беше близко с тях и им повярва лесно. Имам и две по-малки деца, с които нямаше подобни изцепки. Борбата беше за големия (наследник на рода и подобни - сещате се).

# 49
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Изобщо не съм ок,но се чувствам безсилна да се боря с ограничени и зли хора.Разбрах,че са такива още в началото на брака си,но си мислех,че заради детето трябва да стоя и да търпя.От днешна гледна точка смятам,че това е било най-грешното ми решение,още повече,че настроиха и детето срешу мен.А цялата грижа за него от раждането му съм поела аз.Баща му е пожарникар и в трите дни почивка след работа просто си лежеше,а аз понеже съм проста докторка с неограничено свободно време трябваше да поема всичко.Говоря и за финансовата част на нещата.Сега ми дава 150 лв издръжка,която ми стига да му платя уроците по български,английски и математиката за две седмици.Дрехите,нещата за училище и джобните,както и храна вкъщи(защото всеки ден е при мен,за да учим,а вечер ходи да спи в къщата на баща си),са от мен.Опитах се да говоря с бившия си мъж относно детето,но след като му звънях десет пъти ,а той не ми вдига,се отказсх.

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 14 386
То аз постоянно си мисля, дали ще съм жива да си отгледам децата. Това са нормални въпроси, които луди майки като мен си задават.
И аз. Ама не заради годините.
----
Като кажете "представи си да си на 53", все едно казвате на някой тийн "представи си да си на 35" - ми то преклонна възраст! Но предимно за онези, които не са я наближили.

# 51
  • Мнения: 2 024
То аз постоянно си мисля, дали ще съм жива да си отгледам децата. Това са нормални въпроси, които луди майки като мен си задават.
И аз. Ама не заради годините.
----
Като кажете "представи си да си на 53", все едно казвате на някой тийн "представи си да си на 35" - ми то преклонна възраст! Но предимно за онези, които не са я наближили.

Simple Smile
Според мен, тези, които поставят такива въпроси ("Представи си да си на 53") лично се страхуват от подобна възраст. И понеже който не вижда по-далече от носа си, обикновено не стига и по-далече от него..., т.е. на такива хора често съдбата им помага да не доживяват такива години. Ми, добре е, като се замислиш - що да живеят в страх?!  Wink

# 52
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Момичета,темата ми е старичка,но се включвам само да ви се похваля,че отношенията ми с детето минаха на друго ниво.Не знам причината,но синът ми от известно време постоянно ме търси и се държи добре.И нещото,което най-ме изненада е,че пожела да дойде с мен ,мъжът ми и дъщеря му на море.Дори е много щастлив и само говори за почивката.Децата са на еднаква възраст(ще бъдат седмокласници) и мисля,че добре ще се забавляват.Може би това ше е моментът да се сближим всички.Мислите ми са все позитивни.
Иначе станах преди две седмици на 41,от три месеца правим опити за бебе,но не става.Пусках си изследвания,които са перфектни,но....Много,много искам,но може би ми е писано да нямам друго дете.

# 53
  • Мнения: 18 526
Има време, успех от мен Simple Smile

# 54
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Благодаря ти!Уж си казвам„Няма да го мисля”,ама мислите ми все там.

# 55
  • София
  • Мнения: 16 023

Иначе станах преди две седмици на 41,от три месеца правим опити за бебе,но не става.Пусках си изследвания,които са перфектни,но....

Първо прати кандидат-бащата на изследване. Повечето мъже се дърпат, уж вече имали дете, можели си, отчитали се редовно.  Те може и да могат, но да е са ефективни.

# 56
  • Мнения: 18 526
Лекарите ще кажат,  аз ти казах моя случай - много искахме, но проблема се оказаха моите хормони заради възрастта. Отне ни 3 години и най-случайно забременях - и аз не знам как. Стискам палци и за вас Simple Smile

# 57
  • Мнения: 5 468
Веси, след 35 се препоръчва посещение при репродуктивен специалист след 6 месеца опити(т.е. не се чака много), като първо се започва със спермограма. Наистина мъжът ти може да пусне една за да не губите време.

# 58
  • Мнения: 18 526
Да, и не се шашкай, ако те стреснат лекарите с някакви неблагоприятни резултати. Но нямате много време за чакане, това е.

Общи условия

Активация на акаунт