Нервно недоносено бебе

Бебето знае, че ти си майка му със сигурност. Моето беше в кувьоз 3 месеца и не мисля, че сме загубили връзка помежду си. Тя се създава още докато са в утробата.
Според мен нещо го мъчи детенцето или просто търси внимание от мама.
Не знам какъв съвет да дам, понеже моето дете не се е държало по този начин. Мога само да ви успокоя, че не е защото не е привързано към Вас или не ви обича.

Бебето те обича, не се притеснвай, не сте загубили контакт. Синът ми е доносен, не е бил в кувьоз, сукал е от първия ден,  и не спираше да реве и нервничи даже и на ръце. Успокои се около 11-тия месец. Всяко дете е различно. Второто ми дете беше много спокойно бебе

Бебето ви усеща вашите емоции. Вие сте притеснена, уморена и изнервена и то усеща.
За да не го носите и това да ви тежи и изнервя допълнително, си вземете ергономична раница. Много, много полезна вещ. И  за вас и за бебето ви ще е много удобно. Скоро става топло и ще излизате повече навън, на него ще му харесат по-дълги разходки.

Разбира се, че те обича и знае, че си му майка. Просто децата са различни. Не знам какъв съвет да ти дам за успокояване на детето...?!? Дали всичко му е ок, т.е. да не го боли нещо - например от никнене на зъби. Опитай да му намажеш венците с гелче, може да помогне.

Ако написаното е цитат на лекарки от неонатологията, то те са идиотки. Бебетата до определена възраст правят некоординирани движения и със сигурност не го е правил напук.
Ревливостта, ако ск изключени всички физиологични причини, може да се дължи и на темперамент. Има по-изискващи и ревливи бебета, има и по-спокойни.
Намери някой, който да те отменя, за да се понаспиваш и да изместваш фокуса, иначе ще изпушиш. Минала съм през това, та знам какво е чувството да не си човек от недоспиване, умора и липса на 5 мин. лично време. Напрежението се натрупва и набира инерция като снежна топка.
И проверете още веднъж за причините за рева - топло, студено, мокро, храна, алергии, болка и пр.

Коментарите на лекарките в родилното го оставям без коментар.

Бебчето явно има някакъв дискомфорт, а според мен и силна нужда от твоята близост. Разбира се, че бебето те обича- ти си неговата най-голяма опора, според описаното дори има крещяща нужда от мама, от теб. Има деца, които са свръхсензитивни, силно чувствителни, по-трудно се адаптират. Пробвай с кенгуру, при второто ми дете имаше голяма полза от него, гушнато в мен преставаше да нервничи и да протяга ръце към мен, а това беше нон-стоп, когато беше будно. Протягаше ръце и ме следеше непрекъснато с поглед.
Все още и двамата ми синковеца са много привързани към мен, и двамата не бяха "лесни" бебета.

Как е бебчо с храненето, с общото развитие?

Пробвай да му правиш бебешки масаж, когато имаш време- на голо, с бебешко олио.

Моят съвет е да си гушкаш бебчето и да не се притесняваш,че ще се научи на ръце.Вземи си раница,доста по-лесно ще ти е.Ако трябва го оставяй да спи при теб и не се притеснявай, че ще привикне.
Дали не са зъби?

Аз съм в тежък шок, що за неонатолози работят в нашите болници. Как е възможно дипломиран лекар да твърди за едно недоносено подобни идиотщини?
Детенцето ти е много добро и точно липсата на близост и милувка през първия месец са го накарали така силно да желае да бъде на ръце.
Всички сме гледали видеа от чужбина на много по- малки и недоносени дечица, на чиито майки е позеолено да обгрижват и гушкат бебетата си, защо това не се позволява у нас, нямам идея.
Децата обичат безусловно, нямаш причина да смяташ обратното.
Кураж, всичко ще мине.
Пп- моето дете беше същото ревливо бебе, винаги беше недоволен, неспокоен и намусен.
Вече е на 3 и още е така 😁, характер

Много,много благодаря за всичките отговори , окуражихме ме и сега съм с една идея по силна . Просто е много трудно да се събуждаш всяка сутрин и да знаеш какво те чака през целия ден . Аз съм сама , разделих се с мъжа си още бебето като беше в кувьоз , по цял ден самичка го гледам , майками идва 1-2 пъти в седмицата за по час-два и така. Всичко правя на ръце с него дори получих херния от секциото от натоварване. А това за лекарите да казаха го и дори по време на самото раждане използваха термини като “ооо,това бебе ако се роди сега в осмия ще излезе голям биогенен боклук” или преди да ме упоят “ми ти каква майка ще си с тези татуировки по ръцете!?” .. та така лоши спомени. Малкия наистина го мъчат зъбки доста и то от 4 тия месец са почнали , но мисълта ми беше , че той е така постоянно .. Много тъжно ми става като видя някоя майка с бебче и как бебчето протяга ръчички към нея,усмисхва и се и показва обич , при нас това го няма,точно обратното жилав е , дърпа се , изтласква се от нервност ..
Ох,мами сигурно ви надух главата , много се извинявам просто трябваше да споделя (дори в момента пиша с една ръка,защото сме на ръце отново)
Благодаря ви отново за подкрепата!

Съжалявам да чуя, че бащата не е част от картинката. Така със сигурност е доста трудно, дори и за елементарни неща като къпане и ядене. Помоли майка ти, ако ѝ е възможно да остава във вас поне някои нощи, за да ти помага.
За бебенцето - съвсем никога и от нищо ли не се успокоява? Казвала ли си на педиатъра? Да няма някакво неразположение, болки?

Сега видях, че спи в теб и до теб спокойно, значи търси близост. Предлагам ти да зарежеш всякакви домакински задължения и да си изкарате с него цял ден в леглото, само ядене и гушкане. Виж как ще му се отрази, може да е по-спокоен, да иска повече близост...

Като не иска пюрета, не го насилвай. Дай му мляко, пък пюрето отложи с няколко дни.

Гушкайте си го бебето, носете си го, спете с него, ползвайте ергономична раница за улеснение. Всичко това, след като се уверите, че е физически здраво (Не знам защо, но първото, което си помислих след описанието ви е ГЕР. Другото е зъби). Спестявайте му силни и стряскащи шумове, телевизия, силна музика. Намерете класическа музика за бебета или детски песнички и пускайте тях, но без видео. Танцувайте заедно с плавни движения. Осигурявайте му спокойна среда за сън, без много агресивни игри преди това и график на дейностите през деня. Да знае кое след кое следва. Спазвайте горе-долу еднакви часове на хранене и сън. Това помага на бебетата да се ориентират в сложния ни свят и се чувстват умни и сигурни. Правете гимнастика, масажчета. Докосвайте го на голо, милвайте го, целувайте го. Трудно е, знам. И моето малкото е недоносено и не дава да се отделя от нея. Започва да хленчи щом се изправя, ако обърна гръб вече плаче,  ако изляза от стаята реве, понякога до повръщане. И тя е недоносена, роди се 45 дена преди термин, стоя малко в кувиоз, но като си я прибрахме, спеше върху мен или някой друг, а по-късно до мен. След това я отделих в креватче, но все още понякога иска да спи при мен. На годинка и 3 месеца е. Иска аз да я къпя, аз да я обличам, аз да я приспивам, аз да я храня. Изморително е и изнервящо дори, но тя ми е приоритет засега и ще стискам зъби.
Ето сайта, на фондаиця "Нашите недоносени деца". Може да намерите полезна за вас информация и евентуално да потърсите помощ и подкрепа. https://www.premature-bg.com
Успех и здраеи нерви!

"Голям биогенен боклук" 😳😳😳😳
После що ги бият лекарите.
Не си сама, разбирам те напълно, минах през подобен бебешки период. Носих малкия дълго време в кенгуру и правех всичко така. Всичко, което иска бебчо е внимание и близост.🤗

Мами - златни сте. Благодаря на всички ви за подкрепата , първоначално като пуснах темата си помислих , че ще ме нападнете,че така говоря за детето си , но благодаря , че ме разбрахте!
Ще опитам съветите ви и се надявам да има ефект! ❤

Спокойно, Барби!
Няма никакъв проблем с бебето ти.
Нито то е лошо бебе, нито ти - лоша майка. И за недоумявам за изказването на персонала от Неонатологията. Абсолютна тъпотия. Забрави го.

Голямата ми дъщеря се роди недоносена и стоя в кувьоз един месец. Не сме имали проблеми с близостта. Не се притеснявай за това. Бебетата нямат спомен за толкова ранната си възраст.

И сега идва ред на малката - която не се роди недоносена, но пък за сметка на това беше същото недоволно и ревливо бебе като твоето. Не спеше, тормозеше ме, беше като залепена за мен. Съвсем нормално е всичко, което описваш. Просто характер.

А не на последно място - бебето ти вече е поотраснало. Най-трудното е минало. Пролетта с повече разходки ще имаш повече спокойни моменти. На него ще му е интересно да гледа, да се вози в количката.

Малко офф, но много често в темите се споменава “страхът”, че ако носиш бебето, то ще свикне все на ръце. В нашия манталитет някакси са насадени подобни притеснения, ако го носиш, няма да го откажеш (все едно до първи клас ще го разнасям), ако спи при родителите, ще остане така, докато се ожени... има нещо много сбъркано в тези разбирания и не разбирам на какво се дължат.
За авторката - гледай си детето, както ти идва отвътре и смяташ, че е правилно. Кой какво казва, в едното ухо влиза и в другото излиза. Аз също гледах бебето сама, мъжът ми като е на работа по цял ден няма как, баби няма наоколо, което аз не го отчитам за голям минус в определени случаи, оцелявя се. При нас има “групи за игра” му казват, събират се майки с децата да си играят. В Б-я няма ли нещо подобно, да се срещаш с други майки, а малкият да пообщува с други бебоци?

Нашият син има периоди,в които много се буди през нощта-ами взимам го и го оставям при нас.През деня постоянно ми е в ръцете,заспива върху мен.За мен това е най-естественото нещо,всяко бебе и малко дете има нужда от родителите си.Като порастне ще си е самостоятелен.
Изобщо недей да слушаш когото и да било,гушкай си го,явно,че в момента има нужда от теб.Бъди уверена,че си най-добрата мама и си слушай вътрешния глас.Като проходи съм сигурна,че няма да иска на ръце

Ще ти споделя за нашето дете, пък може и да ти дам малко кураж
Дъщеря ми се роди съвсем нормално, доносена с нормален ръст и тегло. Била е с мен от първия миг на раждането й, неразделни. Изключително кърмена.
Въпреки това, всичко, което описваш, беше същото при нея. Машина за рев. Не даваше да се прекъсне телесния контакт. Не можех да я отделя от тялото си да ида до тоалетна дори, ревеше до посиняване. Кошмар някакъв, само на ръце, само с мен. Не спеше никога в количка, мразеше да се вози в кола, никога не е смукала залъгалка/биберон. Мразех от сърце всички майки с бебета спящи в колички, или изобщо със спящи бебета. Имах усещането, че само моето дете никога не е спокойно. И до ден днеше на две години, още се буди често нощем.
С времето научих, че просто някои деца са такива. По-чувствителни, по-будни, по-трудно се адаптират към външния свят. Акушерката, която идваше за контрола в началото у нас, каза, че това обаче са най-умните деца. Помислих си, че просто ме успокоява да не се метна през прозореца.
С времето обаче виждам, че детето наистина е много будно. Не твърдя, че е някакъв гении, но е “бързо учещо”, било за физически действия, било за ментални. Няма да изпадам в примери, за да не звучи като хвалебствена ода за детето ми, но смея да кажа, че винаги е най-напредналото дете в група с деца на нейната възраст. И бързам да уточня, не съм някаква болна амбиция да правя детето Нобелов лауреат. Занимавам я вероятно подобно на всяка майка. Единствено телевизия й е все още забранена.
Та опитвам се да кажа - дръж се мило майче, има светлина в тунела, става по-добре с времето, а и усилията се отплащат. Не се самообвинявай, правиш всичко както трябва, гушкай си много детето и се дръж психически.

Можете да опитате и с Боуен терапия, бебетата добре се влияят от нея.

И аз пиша с една ръка в момнта, споко, синът ми е почти на два месеца, доносен, и го разнасям на ръце през по-голямата част от времето. Често също се бута и изнервя, но просто си е такъв. Много ме дразнят комрнтрите за това да не прекалявам с носенето на ръце. Просто си вземи една раница и си сипи една чаша вино, всичко е наред.

Не , тук няма такова нешо или поне аз не съм запозната. Нито аз имам приятелки с бебета - до вчера ! Вчера се запознахме с бебче с един месец по малко от нас (6месеца) и ни поканиха на гости. Майката на другото бебче се хвана за главата като видя за какво става въпрос , чак ми предложи да идва да ми помага , а в същото време аз се възхищавах на нейното и същевременно и се притесних нейното бебче на 6 месеца обиколи целия апартамент (лази) , стой си седнало , играе с играчки и е толкова развито , а моето мъниче е като новородено нито може да лази,нито да пълзи нито с играчки играе , това също ми напомня и мисля да не би да е заради кувьоза и това , че е родено осмаче и по-бавно да се развива..
Както и да е , но дори и с друго бебче малкия не спря и за секунда да прави на “инат” плачеше през цялото време, друснахме се , гушкахме се и така
А другото бебче беше готово за игра с моето , но уви моя си е наумил да играем на “до къде ще ми чуят гласа” - хаха откакто ме укаражихте гледам с една идея забавно на детето си , да определено още съм максимално изнервена , но и по-спокойна благодарение на вас ! ❤

Децата са различни. Това, че другото пълзи и играе, а твоето не, не значи нищо. Моят син проходи на година и половина, проговори на две и половина. Даже се бях притеснила леко.... После му виках - Седни малко и млъкни!!!
Ще се наредят нещата лека-полека.

Не сравнявай твоето с пълзящото.
Ако не го бях видяла с очите си, нямаше да повярвам, дъщеря ми като беше на 1 година точно, не беше проходила стабилно, дойдоха ни на гости познати с 6 месечно бебе, което ходеше!  Ако бях тръгнала да сравнявам дъщеря си с това бебе, трябваше да се гръмна. Синът ми пък проходи на почти две години.
Гледай твоето дете и се води по него.
Успокой се някак, защото то много добре усеща емоциите ти.

Барби, аз не разбрах бебето кърмиш ли го или сте на АМ.

Аз моята ревла я кърмих дълго и тя заради това беше още по-ревлива. Просто кърмените бебета се будят по-често през нощта и още повече са като залепени за майките си.
Улеснение намерих, когато към годинката решихме да я вземем да спи в нашето легло помежду ни. Съжалявам, че не съм се сетила по-рано. Така поне всички успявахме да се наспим по-добре.

Нашата залепеност и ревливост беше провокирана още и от факта, че гледах бебето изцяло сама. Бабите изобщо не помагаха. Таткото на работа. И съответно детето беше привързано най-много към мен.

Ох, бях същата и аз. Постоянно сравнявах моето с другите бебета. Бях изключително вторачена в развитието му. Сега вече, като съм минала през това, гледам по друг начин, но те разбирам напълно. Пълзящо бебе на 6м е изключение, не е норма, така че няма какво да притеснява, още повече, че пълзенето не е задължително, много бебета пропускат този период и направо прохождат 🤗

Да не говорим и че не препоръчително детето да се слага седнало преди 6 мес., да не говорим за пълзене. Ама, всеки си знае, де....

Моите и двете хич не обичаха да пълзят. Докато на приятелки бебетата се скъсваха от пълзене...
Това никога не ме е притеснявало. Пълзенето не е задължително.

Дъщеря му също беше доста ревливо бебе. Първите три месеца ги изкарахме разнасяйки се на ръце през деня, а през нощта залепени една за друга да суче. После нещата се поуспокоиха, до 6-тия месец когато се започна едно реване по.цяла нощ....направо ад, а през деня също не спеше много. И аз съм имала моменти в които ми идеше да скоча от прозореца (не че щеше да помогне, защото сме на 1-ви етаж 😁). Няма универсална рецепта за всяко бебе, но ще ти препоръчам един вълшебен ритуал за всяка вечер когато бебчо заспи. Вземи си хубав душ, избутай играчките в някой ъгъл и си сипи една чаша вино/бира. Няма нищо по-безценно от малко време за себе си. Дори да имаш още някои домакински задължения, зарежи ги и се отпусни - и ти си човек, а бебчо има нужда от жизнена и весела мама, която да може цял ден да го разнася.🤗

Еха! Звучи доста от почиващо! Определено ще опитам - стига да успея да се измъкна от бебчо,че и нощем също ме усеща стана ли от него 🤭

Аз нямам дете и случайно попаднах на темата, но ми стана мъчно за авторката особено след като прочетох думите на лекарите, че имала лошо бебе. Що за глупост?! Мен също биха ме описали като лошо бебе, ако ме бяха видели и чули, макар да съм доносена, кърмена, милвана и какво ли не. До година и половина вкъщи е било пълен ад или поне така са ми разказвали. Плачела съм, деряла съм се, никой и нищо не е можело да ме успокои. Нито мама, нито тате, нито баба. Както описваш, навън съм дремвала и после пак на нов глас. Баба ми ми е разказвала, че в един момент е обмисляла дали мен да не метне през терасата (надявам се на шега, де). Обаче е минало. Пак баба ми разказваше, че не е вярвала, че такова ужасно ревливо бебе е станало мило, добро и послушно дете.
Знам, че не ти помогнах, обаче все си мисля, че това е период, който ще мине. Опитай се поне да не обръщаш внимание на хора като тези лекарки, които определят бебета като добри или лоши.

Лекарите ще ги оставя без коментар,някои са си просто изроди.С немалко такива съм се сблъсквала.
Бебо те обича,може би тази нервност е от това,че не е бил гушкан в първите дни и страх да не остане пак сам.
Бащата няма да коментирам също,бащата на детето ми ни изостави малко след раждането.И липсата на баща дава отражение.Моят син е на 12,баща му вече често идва,поддържаме приятелски отношения заради детето.Дребния буквално цвили и пищи от радост, когато баща му идва.
Моят син е гушкан от момента,в който се роди,но също беше заврян все в някого.Спеше само на ръце,в момента,в който го оставях в кошарата,се събуждаше и протестираше със силен рев.Веднъж,следвайки съвета на педиатъра,го оставих повече време в кошарата,е,посиня от рев,мяташе се като риба на сухо,събра всички завивки на топка...Гушнах го-спря.Като можеше да пълзи вече,го слагах на леглото до мен и ме налазваше моментално.И сега много се гушка и с часове се боричка и с мен,и с баща си.
Радвай се на мъника,вземи му слинг или каквото там беше,аз мъкнех в кенгуру по цял ден моя син.Само навън в количката спеше без да е гушнат,даже като го прибирах,го оставях да си доспи в количката,само тогава не се усещаше,че не е гушнат.
А,също се дереше,на повечето снимки е с чорапи на ръцете,само така не се дереше.Себе си не скубеше,но всички останали-с огромно удоволствие.

Ох! Точно от това ме е страх , което се в случило на вас. Винаги съм си мислела , толкова много грижи и нерви покрай бебчо , защото няма как покрай нервно бебе и аз да съм спокойна и накрая като стане на 1/2 години и да каже “ами аз искам при тате” ...
А баща му е под всякакъв коментар. Аз го напуснах в моята ситуация,заради физически тормоз по време на бременност и след това. Сега идва вижда го когато му скимне 2/3 пъти в месеца (през другото време е по дискотеките) , но забелязвам,че малкия му се радва .. А на мен все още не ми се е усмихнал , а давам цялата си обич и грижи за него ... Страх ме е !

Няма да каже "Искам при тати", но ще му се радва.Кръвта вода не става.Нашият татко един памперс не е сменил,един ден не е гледал дребния сам,но получава същата любов,която получавам и аз от малкия.

Относно храненето мога също да говоря, че дъщеря ми е много злояда и винаги е била. Ако щете и като беше на кърма, после на АМ, пюрета, сега обща храна и детска кухня. Все си я злояда. Пробвала съм всякакви методи, опитвала съм се да пресъздам атмосферата в яслата (където яде). Всичко... ама не та не. Особено като започне период с излизане на зъб имам чувството, че ще умре от глад понякога. Водила съм я и на лекар за това, пще като беше на 4 месеца и изкара 3 дена за 24 часа изпиваше само едно АМ 180 мл. И бях в сериозен шок.
А относно умората напълно ви разбирам. Дъщеря ми не искаше да лежи легнала в количката си от първия ден, нито да си там. Само в кола заспиваше  и до ден днешен се налага понякога да я приспим вечер с колата. Та идеята ми е, че първо искаше да се научи да седи, беше голям зор, като се научи да седи 4-5 месеца зор да ходи. Не ме оставяше намира, докато не я извадя от количката и не я водя з аръце ил ида я оставя на някоя пейка сама да се опитва. Като проходи ако не я изведа 3 часа следобяд на разходка да ходи, и после 3 часа вечерта, вечер няма приспиване. Имаше и до ден днешен има неизчерпаема енергия. Единствено когато ходи на ясла се изморява и заспива рано вечер. Не знам какво точно правят в яслата, но действа безотказно. Когато си е вкъщи примерно уикенда, я водим в детски центрове, гледаме да я изморим психически  ифизически и пак не постигаме същия ефект като в яслата. Та времето ми на майчинство беше изтощителн овъв всеки един смисъл на думата. И познавам много майки, чийто деца си спяха и се приспиваха от количката, които не са усетили, че им излизат зъби, не са имали колики. Ама това е.. каквото дете ти се падне такова. Най-важното е да се стремим да им осигурим максимален комфорт, и да си даваме почивка когато имаме тази възможност. Помоли майка ти примерно, да идва по-често ако е възможно за нея и излизай с приятели, ходи на кино, чети книги, гледай филми. Опитай се да се доближиш до стария си начин на живот, за да не си обзета 100% от времето от тези проблеми и да се запазиш като личност.