Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 фев. 2019, 11:04 ч.

Дядо, отказал се от живота

  • 4 989
  • 113
  •   1
Отговори
# 30
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 11 091
Щом харесва планината...потърси някой пенсионерски планинарски клуб. Или пак някакво пенсионерско сдружение, което си прави екскурзии...ама не от ония, дето ти промотират наколенки и тенджери Laughing Може пък да се зариби...до колкото му позволят годинките.

Пък за Витоша....помоли на пролет някой от близките да ви закара и да постои с вас. Направете си пикник на беседка, покажи му някоя гледка или се метнете на лифта, ако работи. Ако се навие да излеезете - измисли да е някакъв супер готин ден, наситен с различни занимания, емоции, забележителности. Т.е. на макс да му покажеш колко може да е хубаво навън. Ако е вярващ - може да го закараш на някой манастир. Около София има около 40 манастира. Може и като традиция да си го направите. Само да го накараш да излезе от тях.

+1 за мнението на Dincho

# 31
  • Мнения: 480
Така ще направя. Те всяка събота и неделя се качваха с баба и трабантчето горе и обикаляха.От както проходих - и мен взимаха. Слушахме рок ен рол по пътя - Чък Бери, Литъл Ричард и тн. Записахме му дискове да си пуска, има си и дискмен. Много обича рок ен рол.
Имахме традиция да хапнем на хижа Еделвайс. Ще взема да го изнудя да се качим.

# 32
  • Мнения: 1 825
Разходката на Витоша е хубаво нещо, но основният проблем е как да го накарате да се погрижи за здравето си. Зъбите и очите може и да не са пряко животозасращяващи, но силно скапват качеството на живот. Аз тази седмица бях болна от грип, нищо особено, но два дена се чувствах толкова зле, че направо не ми се живееше. Само мога да си представям какво е да не виждаш или да не можеш да се храниш. Да не говорим и че човек без зъби е доста стряскаща картинка.
Искрено ви се възхищавам, че искате да му помогнете. Не се отказвайте.

# 33
  • Euskal Herria
  • Мнения: 12 981
Колкого и гадно да звучи...пробвай с емоционално изнудване/игрички. Стига да поддава, де. Обещал на бабата нещо и за това седи. Подхващаш го - баба, сега дали е доволна като те гледа такъв?! Какво ли си вика - моят какъв здрав мъж беше, военен, а сега...седнал да ми се вайка и се предал.
Ето това мислех да напиша и аз, докато четях темата. Джулая ме е изпреварила. Дано успеете да събудите отново живеца у него.

# 34
  • където ми харесва
  • Мнения: 3 795
Оставете го на мира човека, няма да го превъзпитате на 76. Той знае какво говори.
 Вие искате добро да направите, но той не ви моли за това.  Защо пък трябва да прави това, което вие и семейството му налагате? Вие от къде знаете кое е правилно за него? Вашето виждане за правилно е субективно.
Вие как ще се почувствате, ако някой се меси във вашия живот и постоянно ви казва какво трябва да правите, а вие не искате така да бъде.
Точно това мислех и аз.
Разберете, че на човек, който е изгубил света си, няма как да му нарисувате нов, по ваше усмотрение.
Той страда, но не желае вашата помощ, защото не му е нужна.
Обичайте го, подкрепяйте го в решенията му, не му налагайте вашите.
Ако аз съм на негово място, бих се чувствала ужасно-все едно съм някакъв робот, който е длъжен да прави това, което близките му смятат за необходимо.

# 35
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 11 091
Често хората са горди, както каза авторката за дядо си, и никога няма да молят. Дори и да имат нужда. А вътрешно може да крещят за помощ и поведението/действията им да говорят точно за това. Дядото е мъж, саможив и военен! Светът на този човек не е само жена му. Направил е деца, има внуци, дай боже и правнуци. Все има за какво да живее. Кой да го изкара от депресията, ако не те?! Това е състояние, от което човек трудно се откопчва сам.

Иначе какво?! Да оставят сравнително здрав и прав човек да се додепресира, да ослепее, да се разболее, да залежи...и после? Пак ще легне на грижите на близките...майка, леля, внучка ще опъват каиша на смени. Понякога се потрисвам как възрастни хора бързо стигат до гробищата, заради немърливо роднинско отношение...

# 36
  • Мнения: 1 825
Какво значи да го оставят на мира? Човекът има здравословни проблеми, не е хуманно да го оставят без грижи.

# 37
  • Мнения: 926
Според мен така доста ви тормози и е редно да му се разясни колко ви измъчва това негово поведение. Обича баба ви, нормално е да страда, но все пак и вас ви има все още, вас също ви обича и осъзнавайки колко болка ви причиняват отказите му за срещи и влошаващото му се здраве, би трябвало да си даде сметка и да почне да живее нормално заради вас. Съчувствам му на човека, определено. Но хич не одобрявам егоистичното му поведение.  Трябва да помисли за вас, все пак вие все още сте сред живите. Консултация с психолог също ще е добре да се направи.

Последна редакция: сб, 09 фев 2019, 19:53 от Уейв

# 38
  • Мнения: 480
Не мога да подкрепя бавното самоубийство на човек, който ме е отгледал. Той е обръщал света си за мен, когато съм имала нужда. Как да го подкрепя в желанието си да си остави всички зъби да му паднат и да не може да яде друго, освен супа.. Или да ослепее. Абсурд. Да е друго - ок, но не и това. Аз го разбирам и за мен света е по-празен откакто я няма баба, ама ни има нас все пак. Живи сме, здрави сме с майка и леля. Не е прав да не ни отчита като фактор...разбирам го, но не е прав.

# 39
  • bulgaria
  • Мнения: 155
Подкрепям едно мнение малко по-назад-директно му кажи, че еди кога си има запазен час за ортодонт и очен. Хората ще го чакат, вече е платено и уредено. Толкоз. Едва ли ще дърпа толкова, като знае, че има ангажирани други хора. Успех и не се отказвай.

# 40
  • Мнения: 1 825
Съжалявам за буквализма, но за протези се ходи при лекар по дентална медицина със специалност ортопед. Ортодонтът се занимава с изправянето на криви зъби.

# 41
  • София
  • Мнения: 1 942
Когато съм с малката на Витоша се качваме с колата. Можем да вземем и вас някой път, нека да се постопли

# 42
  • където ми харесва
  • Мнения: 3 795
Не мога да подкрепя бавното самоубийство на човек, който ме е отгледал. Той е обръщал света си за мен, когато съм имала нужда. Как да го подкрепя в желанието си да си остави всички зъби да му паднат и да не може да яде друго, освен супа.. Или да ослепее. Абсурд. Да е друго - ок, но не и това. Аз го разбирам и за мен света е по-празен откакто я няма баба, ама ни има нас все пак. Живи сме, здрави сме с майка и леля. Не е прав да не ни отчита като фактор...разбирам го, но не е прав.
Може би аз не се изказах правилно. Нямам предвид да не го водите на лекар, имам предвид опитите ви да му намерите развлечения, които според вас биха му доставили удоволствие. Попитайте го него какво иска, от какво има нужда.

# 43
  • Мнения: 480
Светулчица, благодаря много! Наистина много мило от твоя страна Flowers Hibiscus
Dincho, полезно, ще го запомня Simple Smile
Ерин, може би си права..
Adellle, проблемът е, че той цял живот си е..такъв - и да има нужда от нещо или да иска нещо, е няма да си каже. Ама като му вземем ние - се радва. Чепат е, тежък характер, горд мъж, свикнал той да се грижи за хората около него, а не обратното. Когато и да питаш - добре си е. После звъня на леля - а, добре..2 седмици болен. Звъня да го питам от какво има нужда - всичко имал. Леля казва, че вече пижамките са му скъсани, шапка няма, обувките му се разлепили, ама всичко си имал по негови думи...Разбираш ли какво визирам,може би така успях и аз да дам представа какъв е като човек

# 44
  • Мнения: 1 826
Все едно, че чета за моят баща. Дори си поплаках, докато четях, защото преди няколко месеца го загубих. Според мен, почти нямате шанс. Баща ми прие смъртта на майка ми по подобен начин, но не толкова показен. От човек, когото не можехме да приберем в къщи, спря да излиза, каза, че го болят краката По същият начин отказваше всякакви лекари. Добре, че си беше направил операция на очите няколко години преди това. Решаваше судоку до последно, всеки ден искаше да му купувам вестник. За околните (конкретно за мен, защото други няма) също е голяма мъка. Наложи се да живея с него, сега няколко месеца по-късно аз не мога да се оправя от депресии. Такива хора като че ли те изсмукват психически, не приличах на себе си изобщо, и сега на приличам.
Единственото, което мога да дам като съвет - наистина го накарайте да си оперира очите - баща ми дълго време отказваше, но когато оперира първото си око, така се зарадва, че пак вижда всичко и с хубави цветове, че веднага отиде да оперира и второто.
Мисля, че ще му подейства освежаващо. Иначе много ми е познато това да не иска да се вижда с хора, да няма интерес към нищо. Но дядо ти все пак е по-млад и има надежда. Баща ми почина на 86.

Общи условия

Активация на акаунт