Едно време, когато следвах в университета ни водиха на посещение в парка "Кричим". Там има доста голямо стадо сърни. Още на входа ни беше обяснено набързо че по никакъв начин не бива да смущаваме животните. То и самите животни бягат далеч само като усетят присъствието на хората, но и от служителите там не бяхме допускани да се доближаваме прекалено много и да вдигаме щум /което не беше и възможно защото само като ги мернахме и всичко живо сякаш затаи дъх. /
Много пъти и пътувайки тук в Родопите се е случвало да мернем набързо по някоя сърничка в гората край пътя. Чувствах се все едно съм наминала през Рая за кратко.
Много обичам дивите животни, но съм на мнение че човек трябва да им се радва отдалеч. Че където се е доближил човек, в общи линии нищо хубаво не се е случвало.