Трудна ситуация с близък човек

  • 8 438
  • 94
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 609
Не си заслужава да се мъчиш заради нея. Трябва й психиатър, не знам дали можеш поне за това да я убедиш. Не виждам как иначе ще се оправи.

# 16
  • Мнения: 416
Всичко описано от теб говори за човек с параноидни пристъпи. За да ги има тази жена тя има лични проблеми с някого от семейството си, например майка и. Само че според мен, за да си готов да участваш в отношения с нея, като за начало ти се поставяш в странна позиция. Да, любовта е сляпа, но, знаеш ли, привличат ни хора, чрез които да разрешим собствените си недостатъци. Нито всичко е цветя и рози, нито животът е толкова за развлечение, колкото за учене. За съжаление тези неща ги разбираме по трудния начин.

Помисли защо искаш тази платонична любов, защо си готов да признаваш измислици. Това са модели на поведение, които ти не си усвоил заради въпросната персона, дори и това твърдение да те очуди. Ние се държим според усвоеното през първите ни години и можем да го променим, когато преминем през тежки кризи и много усилия. Възможно е да изкараме целия си живот с първоначалните модели. В този ред на мисли може би е по-правилно да се разбереш първо със себе си. Човешкото същество е склонно да проектира недостатъците си върху другите и, ако има нещо, за което сме слепи, това са именно нашите недостатъци.

Описаната от теб динамика на отношенията ви в по-малко екстремен вариант сякаш те устройва. Мисля си, че ти не търсиш толкова кардинално разрешаване на ситуацията, колкото смекчаване. Но едва ли едно смекчаване е възможно, когато е налице такова влошаване. Нещата винаги вървят в добра или в лоша посока, а за резките завои се изискват много усилия и създаване на условия. Така че си задай въпроса чувстваш ли се готов за пълноценна връзка с жена.

Тя е имала тежко детство до колкото ми е известно, единия родител е насилвал и малтретирал другия, а брат й е починал преди 7-8 години. При мен е горе долу сходна ситуацията, аз в детските си години съм израсъл без семейство до себе си и това е причината поради която намерихме нещо общо помежду ни и така се заформи приятелството ни като цяло. Винаги сме си помагали и подкрепяли един друг откакто се познаваме и затова и не мога така с лека ръка да се откажа и да я изкарам от живота си, ако беше някой друг човек различен от нея... досега вече да съм забравил за неговото съществуване.

Съвсем наскоро може би преди 2 седмици пък ме обвини че съм поставял някакви скрити микрофони по клоните на дърветата за да я подслушвам в жилището й. Защото се оказа, че това което аз комуникирам с един наш общ приятел, тя го е комуникирала горе долу приблизително  същото с него няколко дни по-рано преди аз да го направя.

Точно така, това което търся не е както казвате някакво кардинално решение на проблем. Кардиналното решение на проблема е много лесен, просто търся някакъв начин по който да я накарам да се осъзнае или поне малко от малк ода се замисли над всичко в което ме обвинява и да си даде някаква реална равносметка на това в колко невъзможни неща реално ме обвинява.

Разбира се, че не е редно да се поставят диагнози във форума, но симптомите и (визирам 'поставените микрофони') говорят за параноидна шизофрения. Когато един човек е много наранен, но не може да спре конкретното нараняване от някого, той/тя, за да се спаси поне на физическо ниво, започва да интерпретира реалността по свой начин. Така злото става добро, а лошият човек става просто неприятен. Но непреживяното в пълната си сила нещастие остава някъде вътре и се развива. Така се получават паранодните пристъпи - вижда се заплаха там, където я няма, за да може да бъде преживяно потиснатото, да може да излезе наяве. Естествено, често насочеността е към близките и в случая ти играеш ролята на нарочения злодей. Не можеш да я убедиш, не можеш да и помогнеш. Тя има нужда от специализирана помощ.

Напълно разбирам колко ти е ценен този контакт, заради твоята собствена ситуация, но по-скоро ти предстои изграждане на самия теб като личност със своите адекватни нужди и цели. Казваш, че си нямал семейство и подкрепа, а това е тежка травма. Всеки си носи кръста, колкото и да е жесток и намира начин да се приобщи към живота. Търси други контакти, развивай се, учи се, търси възможности. Постави си цели, не се задоволявай с малкото. Успех ти пожелавам!

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 60
Тя обажда ли ти се, търси ли контакт с теб? И ако го прави, по какъв повод е? За да те обвини за нещо, да ти се оплаче или за да те чуе как си?
Наясно ли е какви чувства си изпитвал и явно все още изпитваш към нея? Ако да - защо според нея не може да имате връзка? И какво целиш ти?

През целият период на нашето приятелство тя е наясно какви чувства изпитвам към нея и дори вмомента, но и от друга страна аз не си правя каквито и да било илюзий, понеже тя както и семейството й са с различна религия и съответно разбирам, че няма как да се получи каквото и да било друго помежду ни освен приятелство, понеже тя държи на семейните ценности и аз уважавам това.

В периода Март - Август 2018г освен че бяхме заедно почти всеки ден или през ден, ми се й обаждаше за всякакви неща от нормални до тук там някое обвинение спрямо мен и включително да ми се оплаче от отношението на тогавъшните и колеги спрямо нея.

В началото на Август 2018г след като си отстоявах думата за един твърде голям период от време, че нямам нищо общо с нещата в които ме обвинява и след многобройни опити да и обясня това, че ме обвинява за неща които са принципно или технически невъзможни, тя ме изостави след като получи поредния негативен отговор от моя страна на въпрос в който тя очакваше от мен да призная вина и прекъсна всякакъв вид контакт с мен.

Въпреки това аз продължих да правя опити да осъществя някакъв контакт с нея чрез писма в които да и обясня в какво реално ме обвинява и че това не е нещо което един приятел би направил спрямо друг свой близък приятел.

(аз съм такъв тип човек, че предпочитам да имам тесен кръг от няколко реални приятеля с които се подкрепяме взаимно, 1-2 които си струват и към всички останали се отнасям с пренебрежение)

Тук там получавах по някое обаждане от нея в периода Август - Декември в което тя ми обясняваше, че е абсурдно това да успея да я убедя, че нямам вина за нещата в които ме е обвинявала и че нейната интуиция няма как да я подведе, споменаваше ми че докато не се променя и не спра да ги правя тези неща, просто няма начин да си оправим отношенията помежду ни.

Сега в началото на Февруари след като се случи някакво ПТП в Пловдив, изненадващо ми се обади да ме попита дали всичко е наред с мен и дали съм добре. Вероятно е сметнала че може да съм участник в това ПТП след като Септември 2018г претърпях едно ПТП в което ме обвини, че съм го направил умишлено само и само за да и привлека вниманието към себе си, което също е пълен абсурд.

Разговора в началото на Февруари цялостно мина доста добре, без обвинения помежду ни и тн. беше най нормален разговор такъв какъвто сме провеждали преди толкова фрапиращо да започне да ме обвиянва в най различни глупости.

Това което целя е да намеря някакъв начин да я вразумя и да разбере, че всички тези неща в които ме обвиняваше и поради които си унищожихме приятелството и доверието помежду ни са чисти случайности каквито и вдействителност са били, а не действия мой или чужди които са се получавали с някаква идея да й се навреди или да се отблъсне човека в когото тя бе влюбена, а именно нейния тогавашен началник който бе влюбен в нейната колежка в фирмата в която тя работеше.

Обобщено

Цялата ми идея е да намеря начин да и го обясня това или да направя нещо някак си тя сама да разбере, че дълъг период от време ме е обвинявала в нереални и неизпълними неща. За да смекчи малко от малко обстоятелствата помежду ни и да може да започнем да си оправяме отношения помежду ни.

Защото наистина унищожихме едно невероятно приятелство помежду ни. Тя от своя страна с нереални и безпочвени обвинения спрямо мен, а аз от моя страна с това че не я излъгах и съгласих на един много по ранен етап да приема вина за неща които не съм правил и с това да се приключи този въпрос.

# 18
  • Мнения: X
Ето : Влюбен съм в теб, знаеш това, но никога не съм направил и не бих направил нещо, с което да те нараня. Казах ти всички онези лъжи, защото ти не спираше да ме обивняваш, макар че аз отричах. Приятелство ни ми е много ценно, страхувах се, че всичко ще приключи и потвърдих измислиците ти с мисълта, че все пак ще престанеш и ще се успокоиш, но ти не.
Много си ми важна, но разбрам, че аз за теб не съм,така че ако мислиш, че няма да можеш да ме разбереш най-добре е да се отдалечим, може пък така все някой ден да ме разбереш и да ми повярваш.

Разбирам, че не искаш да прекратиш, но не е и задължително - просто да си починете, ако държи на теб и приятелството ви ще разбере, че наистина вече е прекалила, но за да разбере трябва да ѝ го покажеш.

Според мен начинът е не да се залепиш за нея, а да я оставиш малко на мира. Бъди сърдит, обиден, бъди какъвто се чувстваш, а не какъвто иска да бъдеш тя. И ти си личност и не е важна само тя, а ти точно това си ѝ позволил да си мисли. Взела те е за даденост и за човек, с който може да си прави каквото иска и да му говори каквото реши.
Няма уважението към теб,но и ти не си много малко виновен за това. Стегни се!
За да те уважават, трябва да имаш уважение към себе си! Същото се отнася и за харесването и за обичта.

# 19
  • Пловдив
  • Мнения: 60
Ето : Влюбен съм в теб, знаеш това, но никога не съм направил и не бих направил нещо, с което да те нараня. Казах ти всички онези лъжи, защото ти не спираше да ме обивняваш, макар че аз отричах. Приятелство ни ми е много ценно, страхувах се, че всичко ще приключи и потвърдих измислиците ти с мисълта, че все пак ще престанеш и ще се успокоиш, но ти не.
Много си ми важна, но разбрам, че аз за теб не съм,така че ако мислиш, че няма да можеш да ме разбереш най-добре е да се отдалечим, може пък така все някой ден да ме разбереш и да ми повярваш.

Разбирам, че не искаш да прекратиш, но не е и задължително - просто да си починете, ако държи на теб и приятелството ви ще разбере, че наистина вече е прекалила, но за да разбере трябва да ѝ го покажеш.

Според мен начинът е не да се залепиш за нея, а да я оставиш малко на мира. Бъди сърдит, обиден, бъди какъвто се чувстваш, а не какъвто иска да бъдеш тя. И ти си личност и не е важна само тя, а ти точно това си ѝ позволил да си мисли. Взела те е за даденост и за човек, с който може да си прави каквото иска и да му говори каквото реши.
Няма уважението към теб,но и ти не си много малко виновен за това. Стегни се!
За да те уважават, трябва да имаш уважение към себе си! Същото се отнася и за харесването и за обичта.


Напълно възможно е това което казвате, че ме е взела за даденост.

В действителност по всяко едно време когато се е обаждала, че има необходимост от някого до себе си съм напускал работа с вероятност да бъда уволнен само и само за да отида да я успокоявам в такива моменти в които не се е чувствала добре поради отношението на колегите и спрямо нея.

В действиетелност тя е човек който много обича да чете книги и винаги съм се стараел по някакъв начин поне веднъж седмично да я зарадвам с някоя друга книга, цвете и бонбони или нещо с което знам че й доставя някакво удоволствие и предизвиква добри и позитивни чувства в нея.

И да, допускам че наистина ме е взела за даденост понеже наистина правех каквото тя пожелае в даден момент и категорично не съм отствоявал по някакъв начин на себе си и се превърнах в един доста слабохарактерен човек какъвто принципно не съм и вероятно ме е взела за някаква вещ с която може да се отнася и да прави каквото си поиска.

На практика никога не съм й се сърдил въпреки, че многократно съм имал поводи. Но егото ми и всяко едно друго нормално качество или чувство което всеки един човек има за самият себе си, никога не са били по важни за мен от мойте приятели и за това никога не съм се отнасял непристойно или неуважително спрямо тях и вероятно с това съм допуснал да ми се качат на главата и да ме вземе за даденост с която може да прави каквото си пожелае, включително и да ме обвинява за разни неща без дори да се замисли или да се допита до някого компетентен преди да ме обвини.

Но въпреки всичко аз продължавам да гледам на нея като на приятел, защото знам че каквото и да съм направил то не е било с умисъла да й вредя. Ще послушам Вашите съвети... ще бъда обиден, защото и наистина така се чувствам спрямо нея след последната ни среща преди няколко дни в които тя ме обвини, че за периода на цялото ни приятелство аз не съм държал на нея и това съм го показвал с нещата в които тя е твърдо убедена, че съм правил спрямо нея, а аз не съм.

Наистина е много неприятно чувството човек на когото много държиш и винаги си се стараел да е добре в един момент да започне неоснователно и продължително да те обвинява за най различни неща за които нямаш общо или най малкото което е поне да се замисли или да се допита до някого преди да обвинява хора които до преди това, а и след това са продължили да се отнасят положително спрямо нея.

Последна редакция: сб, 23 фев 2019, 12:49 от Alex271

# 20
  • Мнения: 4 609
Сам си се поставил в положението на кошче за душевни отпадъци и на боксова круша. Как ще излизаш от работа заради нея? Лошо си я научил, затова те прави на луд в момента. Ти всичко й позволяваш. Позволяваш й да се държи с теб като с идиот, напада те, обвинява те, държи те до себе си, въпреки че не иска да сте заедно. Имай мало самоуважение и я разкарай. То не трябва да си само обиден, ами се замисли и следващия път да не стане така с друга жена. Никога не бива да се потъпкваш по тоя начин заради когото и да било! Ако ще последния човек на земята да е и да рискуваш да останеш съвсем сам.
Искрено ти го казвам, че това момиче не заслужава усилията ти.

# 21
  • Мнения: 485
А въпросният "шеф", в който се е влюбила, от нейната религия ли е?
В подобен тип взаимоотношения не може само единия да дава. Така като гледам, само те използва за да задоволява по един или друг начин собствените си потребности. Друг въпрос е колко са адекватни те.
Какво прави тя за теб?

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 60
А въпросният "шеф", в който се е влюбила, от нейната религия ли е?
В подобен тип взаимоотношения не може само единия да дава. Така като гледам, само те използва за да задоволява по един или друг начин собствените си потребности. Друг въпрос е колко са адекватни те.
Какво прави тя за теб?

Да, въпросният нейн тогавъшен началник беше от същата религия доколкото знам от това което тя споделяше с мен.

Нейните опасения са че всички тези неща които се случваха покрай нея, съм ги правил аз с някаква умисъл да настройвам началника и срещу нея и по този начин да привличам вниманието й спрямо мен.

Тя смята че понеже аз разбирам от технологий и програмиране, така както й нейния шеф разбира съответно аз съм се опитвал да правя неща зад гърба й които тя предполага, че аз съм смятал че тя няма да разбере понеже не разбира от техника и затова смята че съм правил нещо си с което да и вредя и да отблъскам шефа и от нея, докато всъщото време аз буквално нищо не съм правил и бях твърде изумен първият път още когато ме обвини в разни невъзможни простотии.

А аз още когато се запознахме с нея пределно ясно и обясних това, че разбирам и разбира се то е напълно нормално тя да е човека, който определя с кого да бъде или да не бъде и затова спонтанно всичко помежду ни остана на ниво приятелство.

Но в даден момент тя просто реши, че случайните събития случващи се покрай нея или на нейните колеги са нечий дело с което се цели нейния началник да я намрази или да бъде негативно настроен спрямо нея.

Дали е правила нещо за мен освен обичайното да излизаме заедно навън и тн., да няколко пъти 2-3 е правила и други неща и общо взето до толкова опира всичко. Това което ми харесваше и ценях в нея е именно отношението и доверието което имахме помежду си, това че можехме да си споделяме помежду си доста лични неща и в крайна сметка винаги сме имали разбирателство или подкрепа помежду ни, докато един ден не се започна с обвиненията и всичко малко по малко помежду ни замря.

И в крайна сметка тя все още продължава да търси под вола, теле... а аз незнам какво да правя за да вземе да се осъзнае или поне да се замисли в колко абсурдни неща ме обвинява.

Сега последните й обвинения спрямо мен са такива, че през изминалия период по някое си време не е могла да си взлезе в ABV пощата или в Jobs.бг профилите и ме обвинява, че със хакерски умения съм преустановил по някакъв начин достъпа до тези и платформи.

За нея това да си програмист, автоматично те превръща й във хакер.

Другото в което ме обвини е че не можела да си влиза в скайпа (за който изобщо не знаех, че си е направила до момента в който не ме обвини в затрудненията които изпитва с него) и все разни такива фантастични неща са нещата за които ме обвинява.

Това че СОТ клавиатурата в офиса в който работеше давал някакви дефекти и не могли да пускат алармата също намери да обвини мен като основен виновник за дефекта му.

Това че тока в офиса й спирал от време на време също виновния бях аз, това че част от периферните устройства или интернета прекъсвал също бях виновен и най лошото е че не го казва на шега, а в действителност вярва в тези неща и търси от мен признание.

Това че счетоводния софтуер който използват и лиценза му бил изтекъл неочаквано по някакъв ти си повод, също обвини мен.

Просто как да ви го кажа, всяко едно нещо което тя вижда по негативен начин случващо се покрай нея дали било то отказ на някаква софтуерна програма, техника, ток... вода... интернет или каквото и да е негативно отношение на нейните колеги спрямо нея, тя го свързва и обвинява мен като основен причинител за това и вярва във това че аз съм виновен.

Покрай нейния офис в тогавашния момент се извършваше реконструкция на ул. Отец Паисий и всички тези прекъсвания с тока и водата аз ги свързвах именно поради ремонтните дейности и се опитвах да и обясня, че най вероятно са се дължали именно на тези ремонтни дейности, но неуспешно.

Сега наскоро ми съобщи, че нейните вече бивши колежки от този конкретен офис са се свързали с нея и са се държали изключително приветливо и приятелски настроени спрямо нея така всякъш нищо не се е случвало (както и в действителност не се е случвало) и са желали да излязат заедно, но тя естествено ме обвини че няма как да се сближи с тях след всичко което съм бил направил и не съм желал да си призная.

Преди беше напълно нормален човек, а ако изготвя списък на нещата за които ме обвинява то други хора по скоро биха решили, че тя е човек избягъл от лудницата.

Веднъж ме обвини че аз съм виновен за спукването на гумата и съответно закъснение на междуградския автобус Пловдив - Хасково който тя използва.

Просто наистина се виждам в чудо и незнам изобщо какво да правя, сериозно обмислям настоящата тема по някое време да я споделя с някоя от нейните приятелки, поне те да се опитат да я вразумят по някакъв начин, но ме е шубе че може и по зле да стане цялото положение като цяло.

Последна редакция: пн, 25 фев 2019, 01:42 от Не се сърди, човече

# 23
  • Мнения: X
Ужас😮Объркана работа
абсолютно куко е, но защо въобще си потвърдил???Още повече е влязла в филма, че си ти. Още при първото обвинение е трябвало да покажеш колко си сърдит. Попитай я от къде на къде пък нея ще винят? Защо да си ти за всичко виновен? Да не би тя да ги прави тези неща? Задай ѝ тези въпроси и вземи я разкарай, поне докато се осъзнае! Кажи ѝ като не знае какво правят нормалните програмисти - има нет да прочете, да попита и да престане вече.Как те вини за тока, за водата, за гумите, за стъклата... И чак пък щели да я уволняват, че от къде на къде.. За да я обвинят и да си мисли така да не би тя да ги е правила тези неща, че да ги преписва на теб? Голям идиот е тази дама, съжалявам. Бъди "твърд"и мъж на място! Остави я, ще си намери друг да вини за всичко, ама другия човек ще я навре там дето ѝ е място и може да се озъзнае наистина. Всяко зло за добро, но става добро чак като се оттърсиш. Попитай я замисляла ли се е че за да се държат кофти с нея - в нея е проблема, а не в някой друг? Ако се държи и в офиса с всички така, няма кой друг нормален да ѝ се кланя я, кой осен теб ще я търпи нямам идея.Кажи ѝ всичко това преди да ѝ кажеш чао.Никога няма да те оцени, ако продължаваш да ѝ казваш, че я обичаш докато тя те вини. Звучиш като психопат така🙄може за това да се е побъркала така. Не знам.

Сподели какво си ѝ потвърдил за вярно. Ако си потвърдил всичко това, нормално да продължи да те вини.

Последна редакция: сб, 23 фев 2019, 17:23 от Анонимен

# 24
  • Пловдив
  • Мнения: 60
Ужас😮Объркана работа
абсолютно куко е, но защо въобще си потвърдил???Още повече е влязла в филма, че си ти. Още при първото обвинение е трябвало да покажеш колко си сърдит. Попитай я от къде на къде пък нея ще винят? Защо да си ти за всичко виновен? Да не би тя да ги прави тези неща? Задай ѝ тези въпроси и вземи я разкарай, поне докато се осъзнае! Кажи ѝ като не знае какво правят нормалните програмисти - има нет да прочете, да попита и да престане вече.Как те вини за тока, за водата, за гумите, за стъклата... И чак пък щели да я уволняват, че от къде на къде.. За да я обвинят и да си мисли така да не би тя да ги е правила тези неща, че да ги приписва на теб? Голям идиот е тази дама, съжалявам. Бъди "твърд"и мъж на място! Остави я, ще си намери друг да вини за всичко, ама другия човек ще я навре там дето ѝ е място и може да се озъзнае наистина. Всяко зло за добро, но става добро чак като се оттърсиш. Попитай я замисляла ли се е че за да се държат кофти с нея - в нея е проблема, а не в някой друг? Ако се държи и в офиса с всички така, няма кой друг нормален да ѝ се кланя я, кой осен теб ще я търпи нямам идея.Кажи ѝ всичко това преди да ѝ кажеш чао.Никога няма да те оцени, ако продължаваш да ѝ казваш, че я обичаш докато тя те вини. Звучиш като психопат така🙄може за това да се е побъркала така. Не знам.

Потвърдих защото вече не виждах друг изход от ситуацията... и да трябвало е още първия път когато ме обвини да вземя някакво отношение, но не го направих първо от уважение спрямо нея и второ защото не предполагах че ще се стигне чак до такова положение до каквото реално се стигна.

Реално и се обидих тогава, но беше за изключително кратък период от време 2-3 дена след което омекнах и спрях да и се сърдя, просто защото никога не съм можел спрямо нея да изпитвам за някакъв по дълъг период от време някакви по различни чувства, никога не ми е било приятно да имам някакво по различно отношение освен уважително спрямо нея.

Този ни общ приятел с кого излизахме заедно също ми направи забеляжка, че е трябвало още в самото начало да я контрирам, но... поради чувствата ми които изпитвах към нея и това да не я обидя и изкарам невменяема съответно не го направих... за което сега вече съжалявам, но късно.

Последна редакция: сб, 23 фев 2019, 17:29 от Alex271

# 25
  • Мнения: X
Не се криеш?Предполагам това е твоята снимка (не мога да я видя), сигурно тове е твоето име и т. н Вземи ѝ прати линк за тук. Да разбере, че всичко това е абсурдно и другите хора мислят по същия начин. Но обясни ѝ защо си го направил, че пак ще те обвини, този път в нещо друго (най-вероятно, че едва ли не искаш да я изложиш или подобно, нищо че нищо конкретно за разпознаването ѝ не си писал) . Сигурно те изкарва побъркан пред познати и близки...

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 60
Не се криеш?Предполагам това е твоята снимка (не мога да я видя), сигурно тове е твоето име и т. н Вземи ѝ прати линк за тук. Да разбере, че всичко това е абсурдно и другите хора мислят по същия начин. Но обясни ѝ защо си го направил, че пак ще те обвини, този път в нещо друго (най-вероятно, че едва ли не искаш да я изложиш или подобно, нищо че нищо конкретно за разпознаването ѝ не си писал) . Сигурно те изкарва побъркан пред познати и близки...

Бих искал, но наистина вече ми призля. Може би на някакъв по преден план бих го направил, но не и сега... защото наистина ще ме обвини в това което казвате. И да това на снимката съм аз, не виждам смисъл да се крия, няма от какво, просто незнам вече какво да правя.

# 27
  • Мнения: X
Прочетох какво си писал и ми се струва, че най-добре за всички намесени ще е да спреш всякакви контакти с нея.

# 28
  • Пловдив
  • Мнения: 60
Прочетох какво си писал и ми се струва, че най-добре за всички намесени ще е да спреш всякакви контакти с нея.

И аз така смятам, поне докато не слезе на земята и не се замисли и не разбере много от нещата в които ме обвинява.

# 29
  • Мнения: X
Да, и аз така смятам, но ако искаш да се осъзнае кажи ѝ всичко, което мислиш. Така или иначе,каквото и да става трябва да знае къде е сгрешила тя, а не вечно ти. Не се страхувай!

Общи условия

Активация на акаунт