Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 257
На 35 г. почти. Без дом, без семейство, без родители, съпруг, деца, с дългове. Една работа и една котка. Много вина, много неприязън към всичко и всеки. Безсмислен живот. Нежелан живот. Омразен живот. Липса на желание за каквото и да е. Разочарования всеки ден. Психически тормоз от всякакво естество. Какво се прави в такава ситуация?

# 1
  • София
  • Мнения: 534
    [/i]Здравейте!

    С малко думи казвате много. Явно болката Ви е красноречива. Звучи така, сякаш няма още какво да губите. Освен “една работа”, “една котка” и животът си. Първите две все едно са неопределени. Все едно може и без тях. Едната работа не е работаТа, едната котка не е коткаТа. Имам усещането, че Ви е останал само Животът и размишлявате какво да направите с него. Всъщност, може би имате отговор - не го желаете. Но въпреки това оставате. Само Вие сте наясно  каква сила Ви е нужна. Или вече не се борите и в момента нито живеете, нито не живеете. И там някъде между живота и неживота се питате. “Какво се прави в такава ситуация?”. А можехте и да се питате и “защо на мен”, “с какво го заслужих”. Но не го правите. Сякаш избирате да бъде не една жертва, а човекЪТ, който може да избира от кой ъгъл да погледне ситуацията, може да реши как да я осмисли, може да открие, че мъката носи смисъл. Сякаш все пак вярвате, че нещо има отвъд страданието и то може да бъде изплакано, измълчано, изкрещяно, преминато. Респектирана съм от подобна позиция, тъй като се иска смелост да бъде отстоян Животът. Ако Вашето решение е именно такова, осигурете си всички възможни връзки с Живота. Което означава да се движите към Живота, дори когато не желаете да помръднете или сте някъде там заклещена между стените на вината. В такива ситуации срещата с психотерапевт е начин.

    Сърдечни поздрави,
    Любомира - психотерапевт

    # 2
    • Мнения: 257
    Благодаря!

    Общи условия

    Активация на акаунт