"Еее, как може да нямате компютър вкъщи?!?"

Специално за компютър - да. И ние отскоро имаме вкъщи, но при положение, че не изкарвам чрез него пари се забави покупката му (виж в инструменти мъж ми има инвестирани два компютъра)
Но много често става дума за вещи, които не са нито чак толкова необходими, нито има кой знае каква полза от тях.
Пресен пример. Приятелчето на моя син има джип с акумулатор (ми никога няма да дам 250 лв за подобна глупост). Същото приятелче вчера минават покрай нас и син ми го вижда с мотор с акумулатор и почва да реве, че го иска. Аз като ги видях ей такива ги опулих
Едвам го успокоих....мъж ми само изкоментира, че по-нататък ще става по-страшно .....

Винаги ще има някой с по-хубави дрехи, с по-скъпо н'ам си какво...живот, кво да правиш важно е някак да се намери правилното обяснение и аз незнам как. Незнам дали например, ако му казваш на детето всеки път, когато поиска нещо по-скъпо, "Не сега, нямам пари", това в някаква степен няма да го смачка, незнам и дали ще разбере ако се впуснеш в обяснения защо пък не искаш да го купиш въпросното нещо, след като Гошко и Тошко имат... Сложен казус ми се вижда туй.
 У дома никога не сме имали много пари, не си споомням някой да ми е разяснявал какво и защо, но съм се тръшкала за вещи точно 2 пъти в живота си - единия път за едни флумастри(фулмастри, моля правописната полиция да не дреме, а да обясни как се пише) - бяха страшно много цветове , вносни някакви, чудна красота и втория път за един плюшен бръмбар. Е, сдобих се и с двете , защото явно нашите се втрещиха от пристъпите ми на "Искам".  През по-голямата част от живота ми обаче винаги съм се притеснявала да кажа, че имам нужда от нещо.
 За компютър ... ще го купя - имам, нямам пари - смятам, че той е изключително необходим, за друго... джип с акумулатор за 250 лв - Нивгаш
 Оф, какво написах и аз всъщност....

Много е погрешно мисленето, че компютъра е играчка до 16 г. Много!
Компютъра е нужна вещ от първа необходимст както книгите и учебниците.
И колко по-рано, толкова по - добре.
Аз се занимавам с компютри повече от десетилетие / и съм преподавала/
и пак смятам, че много късно имах досег за пръв път.
В компютърните зали наистина е само за игри. Вкъщи е друго нещо.

Една мааалка забележка.Примера е неудачен защото в единия случай се касае за една вещ - която е просто вещ и нищо повече - купчинка стъкло ,пластмаса и т.н.Можеш да му теглиш майната на този,който ти се подиграва.Във втория случай просто се засяга повече - защото може и всичките пари на света да не могат да помогнат.Лично аз съм се старала да уча децата си,че това което може да се купува с пари е необходимост,но не е толкова важно.Нещата,които не можеш да купиш са истинските ценности в живота.Спорили сме и даже в резултат на това тате показа колко струва един скъп телефон като го заби в стената и той се разлетя из целия апартамент.Репликата му беше :Е,и какво като струва толкова много пари,счупих го.Ще си без телефон. За мое учудване урока помогна въпреки,че бях бясна  телефона последен модел беше купен преди една-две седмици.Едвам се удържах да не му направя "педагогиката" на пух и прах.Но се оказа,че помага.Просто учете децата си да не робуват на вещите. 

Аз практикувам именно това-да не се робува на вещите.Но да се уважава трудът, чрез който сме се сдобили с тези вещи.

Сега една конфигурация на старо може да се намери доста евтино. Колко му трябва на едно дете?

В къщи винаги обсъждаме с големия ни син проблемите ни с парите. Тъй като (извинявам се че го хваля) се учи добре в училище и ми помага в къщи нямам друго оправдание да му отказвам когато пожелае нещо освен липсата на пари. Той винаги знае кога и какви пари ще вземем и какво можем да си позволим да купим. Когато поиска нещо и не можем да му го купим веднага му обясняваме че го заслужава и ни е мъчно че не може да го получи, но ще трябва да почака или да се откаже от него. Винаги ще има деца които имат повече от него и това винаги ще го дразни малко или много. Затова се опитвам да го накарам да разбере че не всички имат големи възможности а не да си мисли че нарочно не му купуваме и да се озлоби срещу нас и това да се отрази на отношенията ни или на учението.

Да, когато детето е голямо и ако картите са сложени на масата в семейството-не мисля че ще има проблем.Когато се поощрява и се прави всичко възможно-детето само оценява, определя си приоритетите, съобразява се със семейния бюджет.

Компютърът е едно от нещата , които не исках да си купя умишлено, но ни подариха Интересно е , води до определено пристрастяване , но ако нямаш някаква работа свързана с компютри го намирам за напълно излишен поне до към 15-16г.(моя го имам от 1 г.). Не виждам на един ученик за какво му е чак толкова необходим .(мое мнение)
А за подигравките на децата - винаги са го правили ,но сега са сменили обекта просто.

Компютърът прави детето ми конкурентно.Учи.Не е нужно да си програмист, за да седнеш пред него....

        На 16-17 не е необходимост,а пръв помощник почти във всичко,ако си се научил да работиш с него.Ако тепърва започваш просто живееш в друг век.На тази възраст трябва да си спец,на  ТИ с компютъра.                                                                                                                                                                                         А за играчката задайте си въпроса как се възпитават и растат децата - с ИГРАЧКИ и с игри.Вие жив тигър не му водите в къщи,но можете да му го покажете на компютъра такъв какъвто е в действителност.Само,че трябва да отделите внимание и време,да имате желание да помогнете на детето ,а не да го зарежете и да не му обръщате внимание и то да стои там с часове.Всяко нещо си има граници,но много често те струват не парите на родителите,а време .     И това детето попива не с нравоучение   и с четене на конско,а с наблюдение на такива взаимоотношения в семейството.

http://www.e-therapybg.com/article.php?ids=33

Копирам и съм съгласна на 100% с мнението, изразено по-долу.

Искам да споделя впечатленията си по темата "тийнейджър-компютър" от опита с моята дъщеря.
Работата ми от 10 години е свързана с компютрите и беше естествено желанието ми да си имам компютър в къщи. Постепенно успях да си "сглобя" за 6 месеца един 486/ДХ-2 който отначало беше дори с CGA монитор, т.е."зелено-черен". Дъщеря ми беше в "предучилищна" група и естествено играеше "Prince of Persia", зареждан отначало от дискета (защото нямах хард диск). Когато се снабдих с VGA монитор тя се учуди, че играта е цветна. Сега дъщеря ми е 13 годишна. През годините, отначало заинтересувана основно от игрите, постепенно се научи да рисува в Paint на Microsoft, научи се да пише в Word, а откакто купихме и принтер се зае да си прави обложки на дисковете с музика, които сама си записваше (използвайки Photoshop и Illustrator). В момента не се хваля с постиженията на дъщеря ми, а искам да ви обърна внимание върху заключението си, че ако детето има възможност да борави с компютър от ранна възраст (контролирано от родителите си), то когато стане на възраст да се интересува от нещо повече от игри, то вече ще се е наситило на заглавия и ще обогати и разшири интересите си.
Забелязах, че най-често въпросите, разглеждани във вашата рубрика се отнасят за случаи, при които родители се притесняват за децата си от пристрастяването им към компютъра. Предполагам, че е много вероятно тези проблеми с децата да се дължат на късното, според мен, приобщаване към света на компютрите и то във възрастта на "търсенето на нови идоли". За съжаление много често родителите не могат да отделят средства за компютър, притиснати от немотията. Личния ми опит показва, че тези пък, които могат, не могат да преценят дали ще е от полза за малкото или във вреда (просто, защото и те не са ползвали компютър). Често приятели се съветват с мен при решението си за закупуване на конфигурация и казват "ама да не е нещо много скъпо, просто някакъв скромен там, колкото децата да си играят". Това е често срещано заблуждение, те не знаят, че игровият компютър всъщност се доближава до "високия клас". Купуват нещо скромно и децата им отново киснат по залите, където са съвременните "яки" игри. Това се случва, защото родителите им са се решили да купят компютърa след много крънкане, увещаване и (оглеждане от рода "ама на Иван техните са му взели вече!"). Всъщност тогава вече е късно, защото детето е надъхано от залите, играе му се (в училище другите си споделят впечатления, сайтове и чатове, разменят CD-та с игри и музика), има нужда от контакти, иска и то да си "чати" като другите, защото това е мода, а и е забавно. Вярно, с годините интереса към игрите не спада, и аз играя винаги намеря ли време, но детето постепенно се насища, започва да подбира заглавия, а също така намира време и за търсене в INTERNET, слушане на музика, четене на "Хари Потър" ако щете.


Отговор от e- therapy.

Здравейте!
Първо бихме искали да Ви благодарим за вниманието към рубриката на е-therapybg.com. Вашето писмо показва задълбоченото познаване и вникване в актуалния проблем – взаимодействието между децата и компютрите. От своята позиция Вие сте предприели много правилна посока на действие спрямо детето Ви и сега “берете плодовете”. Вашата дъщеря закономерно е преминала през циклите на опознаването на PC и Интернет, а Вие с компетентноста си сте я поощрявали. Именно този взаимен интерес и насърчаване са били стимул, който е формирал у Вашето дете и правилна нагласа към компютърните технологии. Действително Вашите наблюдения изразяват много актуални тенденции, във връзка с “триъгълника” – дете компютър, родител. Има една максима – когато хората не познават и не разбират нещо, те го отричат. Това е основната база, която е източник на родителски страхове и резервираност по отношение на личното PC у дома. Действително в повечето случай се купува “нещо” по подобие на съседа или на приятелското дете и т.н. След това родителите започват със скрито притеснение да наблюдават колко време се заседява пред монитора детето, а в последствие по - явно да му правят забележки. Липсва взаимния интерес и разбиране, няма напътствия, които да насочат младия потребител към по - полезна информация, която да стимулира интересите и развитието на детето. Други родители, както казахте нямат финансова възможност да си позволят компютър у дома, а трети тотално отричат тази нужда поради липса на време и крайно дистанциране от тази тема. Всъщност реално, ако има правилен родителски подход и навременно приобщаване към този електронен свят, младите хора ще имат по- голям шанс да се развиват разнопосочно, да селектират интересите си и да се адаптират от рано към изискванията на модерния свят. И накрая, но не и на последно място приемете нашите поздравления за начина по който сте дали развитие на Вашето дете

---------------------------------------

Аз се занимавам с компютри, мъжът ми също - това ни е работата. Не си представям как ще забраня на детето си да се рови в интернет или да играе игри. Стефан сега е на 9 месеца, но съм му свалила детски песнички, филмчета и игри за след време. Само полза има от компютрите. Но детето се учи да борави с ПЦ и да знае къде е границата с помощта на семейството и заобикалящата го среда.

Ето друг пример: http://www.espa-bg.com/edu_discipline.htm
ЕСПА е едно от първите училища в България, въвело час по работа с компютър. Стремежът ни е възпитаниците на ЕСПА да израстнат динамични и модерно мислещи млади хора. Опитваме се да развием уменията им за пълноценно използване на бързо навлизащите информационни технологии.
Съвременното училище е немислимо без широкото поле от знания, които предоставя компютъра. От учебната 1997/1998 година в ЕСПА има модерно обзаведен кабинет с 12 работни места. Всяко дете в ЕСПА може да ползва неограничен интернет достъп, e-mail адрес, скенер, лазарен и цветен принтер. Училището разполага с авторски софтуерен продукт, създаден от екип специалисти.
           Още от I клас децата започват да навлизат в информационните технологии.
           От III клас към учебната програма се включва ателие по компютър за тези, които проявяват по-сериозен интерес (Web Design).
           От VIII клас Web Design-ът вече е като профилиращ предмет, благодарение на който децата откриват част от безброините възможности на информационната среда.
    *в часовете по информатика децата добиват умения за самостоятелна работа с компютър, както и навици за работа в мрежа;
    *компютърът играе важна роля в усвояването на чужди езици (софтуерни програми по чуждоезиково обучение);
    *компютърът улеснява и подобрява учебната работа по първо и второ равнище, както и часовете по самоподготовка;
    *децата имат възможност да усвоят практическото използване на Интернет ресурсите в часовете по енциклопедични знания;
    *ореспонденцията на Евроклуб ЕСПА с други евроклубове децата осъществяват по-лесно и по-бързо, благодарение на придобитете компютърни умения.
С навлизането на детето в информационните сфери то има възможност да разшири кръгозора си. Компютърната грамотност, която получават възпитаниците на ЕСПА, полага основите на бъдещите им успехи, към което се стреми и самото училище.

Да не изброявам и подкрепям сега с линкове тезата си, че немислимо детето да няма достъп до компютър и това трябва да стане чак на 16-17 г.

Да, компютърът е повече от задължителен, и то още от най-малките класове. Така, че компютър ще има у нас при всички случаи.  Съвсем отделен е въпроса дали ще е конфигурация за 3000 или за 50 лв на старо. Други вещи като телефон (конкретен модел), скъпа играчка и т.н. не бих купила, ако не смятам за нужно, независимо колко деца имат такава вещ. И бих обяснила на детето си точно защо не смятам за необходимо да я купувам - така че да е убедено в това и да не се засяга когато други му подмятат, че няма еди-какво си.

Немирница- това ми се въртеше и на мен в главата, ма пуста жега-не успях да седна надълго и широко да опиша възгледите си

Ние така едни мухи и буболечки гледахме цял час докато му писна.....време е за природо-научния музей (нали там бяха колекциите с пеперуди и разни насекоми)