Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 март 2019, 13:12 ч.

Страх от създаване на поколение

  • 801
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте, нова съм във форума и исках да споделя това, което ме кара да се чувствам тревожна от може би вече половин година.
В депресия съм, нямам желание за нищо, имам занижено самочувствие, почти не излизам от вкъщи, съответно качих малко килограми, но това е най-малкият проблем.
Проблемът е там, че вече съм на възраст, в която е нормално човек да се замисли за създаване на дете, на 26 г. съм и имам сериозен приятел от 3 години, но почна ли да мисля сериозно за всички неща (забременяване, раждане, след което безсънни нощи, ходене по доктори) и изпадам в ужас. Повечето хора дават мило и драго да имат деца, а мен това ме плаши страшно много. Мисля, че до голяма степен причината за моите притеснения е в това, че майка ми има психично заболяване, което й се е отключило след като аз съм се родила.
Преди сегашната ми връзка отново имах сериозен приятел, с когото се разбирахме много добре, но след като минаха 2 години от връзката ни, аз отново изпаднах в депресия, защото подсъзнателно знаех, че ще настъпи момент, в който трябва да решим дали да имаме дете или не. Това се отрази на връзката ни и се разделихме.
Мисълта за това, че ще родя ме ужасява, а в същото време мисълта за това, че никога няма да имам деца още повече ме смазва.
Опитах се да говоря за това с приятеля ми, макар, че изпитвам срам да говоря на тази тема, а и ме е страх да не го загубя. Споделих му моите притеснения и попитах какво е мнението му, дали е склонен да останем заедно, макар и без деца, но той каза, че все някога трябва да имаме. Попитах го на какво мнение е за осиновяването, но той не ми даде конкретен отговор, което ме кара да мисля, че по-скоро не е съгласен.
Може би на някого моят проблем ще му се стори смешен, но аз наистина се чувствам в капан на собствените си страхове от доста време и това ми пречи да живея щастливо и пълноценно. Надявам се да не се налага някой да попада в подобна безизходица.
Благодаря ви за отделеното време !


# 1
  • София
  • Мнения: 536
Здравейте!
Ще си позволя да започна отзад напред. Отваряте тема с голямо значение и дълбочина. В този смисъл проблемът, за който споделяте, би могъл да намери много определения и епитети, но „смешен“ не е сред тях.

Както хората мислят за това да създадат семейство, така се и страхуват от същото, особено ако предстои да им се случи за първи път. Лично и професионално съм се срещала неведнъж с този страх. В социалната психология това се нарича „толерантност към неопределеност“. Всяка новост, в различна степен при отделните хора, носи усещане за несигурност, напрежение и страх както стана дума. Човекът, изправящ се пред непознатото, все още няма отговорите, стратегиите за справяне и решенията, което логично поражда вече споменатите преживявания.

Прави ми впечатление, че с разбиране и дълбочина говорите за случващото се – говорите за срам, страх, занижено самочувствие, тревожност; правите връзки между минали събития и актуалната си ситуация, търсите причинно-следственост, имате предположения къде се корени проблематиката. Да въвлечете партньора в разговор за притесненията си е важно, въпреки трудността, която имате. Да се създаде семейство е решение на двама. Да имате поколение също е решение на „заедността“. Не ми стана ясно дали сте говорили за възможността да имате ваши биологични деца или обсъдихте това да нямате или да осиновите. Но също така прочетох, че Вие самата не отхвърляте напълно идеята да станете майка.

Този вътрешен конфликт, който описвате – да имате или да нямате деца, както и силните състояния на „ужас“ и „смазване“, които предизвиква – е първото, което следва да разрешите. Или казаното по-просто – Вие самата какво искате за себе си?
Винаги може да се обърнете към терапевт, ако изпитвате трудност да намерите отговорите. Но разсъжденията, които имате, както и възможността за диалог с партньора, която създавате, са много важни крачки в процеса.

Сърдечни поздрави,
Славея Дънева - психотерапевт

Общи условия

Активация на акаунт