Нямаше какво да правя че писах 2 псувни на български в гугъл за " фън " и взе че ми излезе тоя форум и взех да чета и видях че има някаква секция в която хората се оплакват от живота си и реших и аз да се пробвам и ето ме.
(простете ми за грешките ,не съм свикнал да пиша на български.. въпреки че съм българин)
Аз съм на 29 години (почти 30..не ми се мисли) , " Мъж" само че се чувствам като тийнеейджър. По разумен съм от тийновете понеже те са доста глупави и пълни от себе си(и аз съм бил там) само че до там. Значи историята е много , ама много зле.
Като бях малък бях популярен с приятелите само че имах драма със семейството и проблеми с парите и за това се преместихме в друг град, после се върнахме, след няколко години пак се преместихме. С първото преместване си изгубих всичките приятели, взеха ми компютър, аз бях много компетитиф и 1+1 = 2, станах машина и играх игри. После като се върнахме в моя град приятелите ми вече си имаха нови кръгове и аз се чувствах "left out" (дори и да не е било истина, така се чувствах понеже бях тъпо лапе за почти всичко в социяланата сфера , че и сега съм тъп в тая сфера ама не толкова) и тва ме накара да играя на пц-то още повече. За моя жалост, спрях да играя игри който имат eSport и понеже аз не мога да играя нещо което не харесвам и понеже тогава не мислих че ще ми е такъф живота - почнах да играя неща който харесвам.
Станах добър, много добър, въпреки че игрите не бяха известни аз намирах начини и хората ме търсиха в игрите за услуги и ми плащаха пари. Имах няколко хиляди лева преди да стана пълнолетен но тогава живеех сам (майка ми пращаше пари от чужбина).С мойте пари си купих нов компютър и се глезих малко. През вечерта пуцах на компа , сутринта на училище и след обед в леглото.. до вечерта. След училище исках 1 година да релаксирам и да имам свобода и да си оправя живота само че семейството ми имаше други планове и ме убедиха да замина за чужбина при тях, с мойте пари който щяха да ми върнат. И така заминах за чужбина , дадох си всичките пари и там като бях се скарахме (за пореден път) и си тръгнах обратно в българия. През цялото т'ва време имах изключително много приятели он-лайн, бях лидер на много хора (200+) и ми спамиха постоянно, изкарвах пари от време на време но игрите ми не бяха такива големи и избухливи. Въпреки това аз все още не мислих че така ще си прекарам живота и все още си мислих за приятелка и че ще спра с пц-то и ще почна да излизам
.. anyway.. тогава вече бях на 20+, без приятели в истинския живот, без нищо. Реших да отида в колеж, семейството щеше да помага. Отидах в колеж. Не мога, аз съм изкл анти социялен, не ме кефише колежа, нищо не ме кефише, 0 мотивация. Реших да използвам онлайн опита си да се издържам по интернет но семейството взе че реши да се върне и ми прецакаха плановете а аз вече бях спрял колежа. Много драма, насилваха ме да работя при тях (без плащане) и през това време продължих да играя игри, продължих да намирам начини да изкарвам пари
главно ми плащаха някви глезльовци да се чувстват корави, не беше сигурно. От 15 годишен сам си плащам нета + част от сметките, другите ми ги плащаше семейството ама джобни пари или нещо такова никога не съм получавал. Та както и да е, много мога да пиша понеже цял живот съм keyboard warrior (само че на английски , много ми е странно да пиша на български понеже аз нямам бг приятели и се чуствам неловко)
та тогава нещо стана и майка ми реши че се оправи (психически) и спряхме да се караме, спря да ми реве 24/7, спря драмата, спряха проблемите и така годините минават, вече съм на 29. Нищо не се е променило. Ставам, цъкам пц-то , трепя хора онлайн по 16 часа на ден. Нямам приятели, нямам работа, нямам мотивация, нямам приятелка (което уж ми беше целта на живота, така де имам 2 цели, едната е да трепя колкото мога повече хора онлайн а другата е приятелка)
бях №1 на абсолютно всяка игра която съм играл и никога не съм играл за пари само че аз бях изкл competitive и онлайн и също така бях и много тъп и се изпокарах с всичките си приятели, другите пък им омръзнах и ме изоставиха, другите пък си намериха приятелки по истинския живот. С пари от интернет се издържам цял живот, си купувам пц, си купувам медицина и т.н. но аз не съм богат, едвам се издържам и това е защото игрите който играя не са игри от който падат пари. Също така съм изкл анти социялен(дори онлайн) а еспорт игрите са с отбор, аз не работя с отбор. Въпреки че моя отбор винаги е бил №1 това е само като ме слушат. Знам как да победя но не мога да третирам хората добре освен ако не са се доказали , никой не иска да го третирам като шит и за това съм единак дори и онлайн. Въпреки че в миналото съм имал стотици хора в мойте съюзи онлайн то никога не е било нещо по-голямо от " просто игра".
През цялото тва време аз се надявах че ще срещна мома която ще ме изкара от къщята и ще забравя за всичко ама това не е някво аниме дето ти идват на вратата и звънкат да ти оправят живота. Пък и аз не харесвам дебели жени, аз не съм дебел и не изкглеждам толкова зле (не изглеждам и добре де..) но имам тоя стандард а имам чувството че единствените жени в живота ми който са проявили интерес към мен са били наднормено тегло но дори не съм сигурен понеже аз съм изключително завеян и не съм се усетил че ми пращат сигнали чак до месеци по-късно.
та преди известно време мойте главните хора (от моя " гилд " , с който се имам от 10+ години, онлайн де) нещо им стана и решиха да ме изоставя(много странна драма стана но лонгстори шорт е че най-близкия ми приятел е мастър дигрий програмист и вече почна да работи по много часове и искаше хора с който да социялизира а мойте хора бяха фокусирани на играта и за това ни раздели компюнитито на 2 за да има с кой да си чати (вместо да направи друг чат канал в същия сървър) и така се случи че всичките ме заебаха и останах литерално сам. Имаше и други неща но текста ми стана много дълъг без т'ва и не е толкова просто но идеата е тва
на 29 съм, не съм се променил от както бях на 15. Чувствам се много по-умен и по-разумен но аз просто не познавам друг живот ,едиснственното нещо което познавам и в което имам комфорт е да играя игри и да трепя хора и да мисля за такива неща. Добър съм в това което правя но проблема е че модерните игри ги правят така че да undermine умението за да може всеки среден да е добър в играта за да се чувства добре и за да плаща пари, за това добрите играчи ги пре-ебават игрите и не можеш да си добър сам по себе си, трябва ти отбор. Аз в миналото имах отбор само че имах и нерви да менъджвам хората, вече нямам нервите, нямам търпението, игрите са зле и по-зле всяка година. Не искам тоя живот, не знам какво искам освен приятелка само че дори и като имам приятелка не знам кво ще правя, идеята е че уж ще ме мотивира някък си но не мисля че и това ще стане
имал съм суицайд опити и време в болница, не искам да го повтарям щото не е готино. Пробвал съм да работя в истинския живот известно време (няколко месеца) и бях добър в работата си но не мога да се задържа на 1 място, нямам цел, психиката ме разбива, не ме кефиха работниците. Записах се на онлайн курсове за различни неща (още го правя единия курс но не знам до къде ще стигне) и за това нямам мотивация, не мисля че ще се променят нещата
не знам как да си намеря бг приятелка, регистрирах се в тиндери бадоота глупости. Харесвам ги там някви, някой ме харесват само че никога не им пиша понеже не знам кво да кажа. Аз много мога да говоря но не и с непознати хора, не мога да се преструвам изобщо. Мразя социялните преструвки и драмата и съм изкл добър в това да оправям драмата. В крайна сметка видях една мома която беше много добра и понеже аз вече не съм тъпо лапе реших да и пиша, писах и ама май не я кефя и за тва няма да и досаждам повече
не мога да си намера работа, като гледам джобс бг 90% от работите ми изглеждат като кенеф на който не мога да издържа а за другите 10% от работите бих искал да се опитам но без да се комитвам докато не ги видя от вътре.
Мислих да почна фитнес но ме е срам да ходя сам. Мислих да почна фитнес от вън но въпреки че вече съм " retired "от, тоя компетитиф огън в мен е много силен и не мога да почна нещо което ме грабва и да го оставя полвинчато. Почнах да играя single player игри в свободното си време да запълвам дните но като се наема и просто се фокусирам и 18 часа не правя нищо друго. Не ми оставя време да изляза за 1 час на ден.. понеже тоя един час мога да го използвам за нещо друго като на пример да играя на всяка трудност от всеки ъгъл и слагам стотици часове и живота си лети и няма кво да направя
имам няколко хиляди лева останали но нямам намерение да се впускам в онлайн приключения с други хора, ще играя игри но сам а от това не се правят пари. Като ми свършат мангизите съм преебан, нямам мотивация. Знам че в българия да кажеш тези неща не помага защото хората ше ти кажат " стига рева отивай да работиш бе мърльо" ама българия е най-готината и са прави хората. Лигльовци като мен трябва с тояга да ги биеш ама вече ми е късно на мен да ме биеш, съзнанието ми е изцяло разбито, не искам да правя нищо и мога да правя само 2 неща :
видео игри и да си давам мнението щото съм голям философ ама само над неща който разбирам - пък аз нищо не разбирам освен видео игри, което е иронията. А и в музика съм много добър, понеже цял живот съм на пц и слушам музика, имам 30к+ регистрирани артиста щото съм много опън майндед
Мислих си кво да правя но в крайна сметка аз знам къв е отговора " ОПРАВИ СЕ " . То това е решението на психичните проблеми.. само дето не ми работи тва решение.. та от скука поствам тука, пък и не ми се спи и тъкмо свърших да играя поредната игра (за 3ти път, само че аз рестартнах 10 пъти така че сигурно вече имам 300+ часа и в нея, а в някой от онлайн игрите си имах по 15,000+ часа :Д) и не искам да почвам от начало за сега
прекалено съм депресиран да спа пък и чаках waifu bot-a да се рестартира че да ролвам преди да си легна
Не мога да повярвам че ще бъда 30 тази година. Преди няколко години си поставих за цел да си оправя живота докато стана на 30 и си казах че ако не си оправя живота ще си строша компютъра и ще напусна къщата или пък ще скоча от някой мост.. само че вече и това не искам. Може би ако бях спечелил от шибатана лотария(купих си билети за няколко стотин лева от мойте печалби, ей тъй) щях да имам достатъчно пари да живея на квартира (в къщи пак плащам но поне наем не плащам, но пък имам майка/брат) и да ходя в клубове всяка вечер докато не ме забележи някой и после да си ползвам парите да черпя хората че да ме харесат, от къде да знам ънлъки хд
(простете ми за грешките ,не съм свикнал да пиша на български.. въпреки че съм българин)
Аз съм на 29 години (почти 30..не ми се мисли) , " Мъж" само че се чувствам като тийнеейджър. По разумен съм от тийновете понеже те са доста глупави и пълни от себе си(и аз съм бил там) само че до там. Значи историята е много , ама много зле.
Като бях малък бях популярен с приятелите само че имах драма със семейството и проблеми с парите и за това се преместихме в друг град, после се върнахме, след няколко години пак се преместихме. С първото преместване си изгубих всичките приятели, взеха ми компютър, аз бях много компетитиф и 1+1 = 2, станах машина и играх игри. После като се върнахме в моя град приятелите ми вече си имаха нови кръгове и аз се чувствах "left out" (дори и да не е било истина, така се чувствах понеже бях тъпо лапе за почти всичко в социяланата сфера , че и сега съм тъп в тая сфера ама не толкова) и тва ме накара да играя на пц-то още повече. За моя жалост, спрях да играя игри който имат eSport и понеже аз не мога да играя нещо което не харесвам и понеже тогава не мислих че ще ми е такъф живота - почнах да играя неща който харесвам.
Станах добър, много добър, въпреки че игрите не бяха известни аз намирах начини и хората ме търсиха в игрите за услуги и ми плащаха пари. Имах няколко хиляди лева преди да стана пълнолетен но тогава живеех сам (майка ми пращаше пари от чужбина).С мойте пари си купих нов компютър и се глезих малко. През вечерта пуцах на компа , сутринта на училище и след обед в леглото.. до вечерта. След училище исках 1 година да релаксирам и да имам свобода и да си оправя живота само че семейството ми имаше други планове и ме убедиха да замина за чужбина при тях, с мойте пари който щяха да ми върнат. И така заминах за чужбина , дадох си всичките пари и там като бях се скарахме (за пореден път) и си тръгнах обратно в българия. През цялото т'ва време имах изключително много приятели он-лайн, бях лидер на много хора (200+) и ми спамиха постоянно, изкарвах пари от време на време но игрите ми не бяха такива големи и избухливи. Въпреки това аз все още не мислих че така ще си прекарам живота и все още си мислих за приятелка и че ще спра с пц-то и ще почна да излизам
.. anyway.. тогава вече бях на 20+, без приятели в истинския живот, без нищо. Реших да отида в колеж, семейството щеше да помага. Отидах в колеж. Не мога, аз съм изкл анти социялен, не ме кефише колежа, нищо не ме кефише, 0 мотивация. Реших да използвам онлайн опита си да се издържам по интернет но семейството взе че реши да се върне и ми прецакаха плановете а аз вече бях спрял колежа. Много драма, насилваха ме да работя при тях (без плащане) и през това време продължих да играя игри, продължих да намирам начини да изкарвам пари
главно ми плащаха някви глезльовци да се чувстват корави, не беше сигурно. От 15 годишен сам си плащам нета + част от сметките, другите ми ги плащаше семейството ама джобни пари или нещо такова никога не съм получавал. Та както и да е, много мога да пиша понеже цял живот съм keyboard warrior (само че на английски , много ми е странно да пиша на български понеже аз нямам бг приятели и се чуствам неловко)
та тогава нещо стана и майка ми реши че се оправи (психически) и спряхме да се караме, спря да ми реве 24/7, спря драмата, спряха проблемите и така годините минават, вече съм на 29. Нищо не се е променило. Ставам, цъкам пц-то , трепя хора онлайн по 16 часа на ден. Нямам приятели, нямам работа, нямам мотивация, нямам приятелка (което уж ми беше целта на живота, така де имам 2 цели, едната е да трепя колкото мога повече хора онлайн а другата е приятелка)
бях №1 на абсолютно всяка игра която съм играл и никога не съм играл за пари само че аз бях изкл competitive и онлайн и също така бях и много тъп и се изпокарах с всичките си приятели, другите пък им омръзнах и ме изоставиха, другите пък си намериха приятелки по истинския живот. С пари от интернет се издържам цял живот, си купувам пц, си купувам медицина и т.н. но аз не съм богат, едвам се издържам и това е защото игрите който играя не са игри от който падат пари. Също така съм изкл анти социялен(дори онлайн) а еспорт игрите са с отбор, аз не работя с отбор. Въпреки че моя отбор винаги е бил №1 това е само като ме слушат. Знам как да победя но не мога да третирам хората добре освен ако не са се доказали , никой не иска да го третирам като шит и за това съм единак дори и онлайн. Въпреки че в миналото съм имал стотици хора в мойте съюзи онлайн то никога не е било нещо по-голямо от " просто игра".
През цялото тва време аз се надявах че ще срещна мома която ще ме изкара от къщята и ще забравя за всичко ама това не е някво аниме дето ти идват на вратата и звънкат да ти оправят живота. Пък и аз не харесвам дебели жени, аз не съм дебел и не изкглеждам толкова зле (не изглеждам и добре де..) но имам тоя стандард а имам чувството че единствените жени в живота ми който са проявили интерес към мен са били наднормено тегло но дори не съм сигурен понеже аз съм изключително завеян и не съм се усетил че ми пращат сигнали чак до месеци по-късно.
та преди известно време мойте главните хора (от моя " гилд " , с който се имам от 10+ години, онлайн де) нещо им стана и решиха да ме изоставя(много странна драма стана но лонгстори шорт е че най-близкия ми приятел е мастър дигрий програмист и вече почна да работи по много часове и искаше хора с който да социялизира а мойте хора бяха фокусирани на играта и за това ни раздели компюнитито на 2 за да има с кой да си чати (вместо да направи друг чат канал в същия сървър) и така се случи че всичките ме заебаха и останах литерално сам. Имаше и други неща но текста ми стана много дълъг без т'ва и не е толкова просто но идеата е тва
на 29 съм, не съм се променил от както бях на 15. Чувствам се много по-умен и по-разумен но аз просто не познавам друг живот ,едиснственното нещо което познавам и в което имам комфорт е да играя игри и да трепя хора и да мисля за такива неща. Добър съм в това което правя но проблема е че модерните игри ги правят така че да undermine умението за да може всеки среден да е добър в играта за да се чувства добре и за да плаща пари, за това добрите играчи ги пре-ебават игрите и не можеш да си добър сам по себе си, трябва ти отбор. Аз в миналото имах отбор само че имах и нерви да менъджвам хората, вече нямам нервите, нямам търпението, игрите са зле и по-зле всяка година. Не искам тоя живот, не знам какво искам освен приятелка само че дори и като имам приятелка не знам кво ще правя, идеята е че уж ще ме мотивира някък си но не мисля че и това ще стане
имал съм суицайд опити и време в болница, не искам да го повтарям щото не е готино. Пробвал съм да работя в истинския живот известно време (няколко месеца) и бях добър в работата си но не мога да се задържа на 1 място, нямам цел, психиката ме разбива, не ме кефиха работниците. Записах се на онлайн курсове за различни неща (още го правя единия курс но не знам до къде ще стигне) и за това нямам мотивация, не мисля че ще се променят нещата
не знам как да си намеря бг приятелка, регистрирах се в тиндери бадоота глупости. Харесвам ги там някви, някой ме харесват само че никога не им пиша понеже не знам кво да кажа. Аз много мога да говоря но не и с непознати хора, не мога да се преструвам изобщо. Мразя социялните преструвки и драмата и съм изкл добър в това да оправям драмата. В крайна сметка видях една мома която беше много добра и понеже аз вече не съм тъпо лапе реших да и пиша, писах и ама май не я кефя и за тва няма да и досаждам повече
не мога да си намера работа, като гледам джобс бг 90% от работите ми изглеждат като кенеф на който не мога да издържа а за другите 10% от работите бих искал да се опитам но без да се комитвам докато не ги видя от вътре.
Мислих да почна фитнес но ме е срам да ходя сам. Мислих да почна фитнес от вън но въпреки че вече съм " retired "от, тоя компетитиф огън в мен е много силен и не мога да почна нещо което ме грабва и да го оставя полвинчато. Почнах да играя single player игри в свободното си време да запълвам дните но като се наема и просто се фокусирам и 18 часа не правя нищо друго. Не ми оставя време да изляза за 1 час на ден.. понеже тоя един час мога да го използвам за нещо друго като на пример да играя на всяка трудност от всеки ъгъл и слагам стотици часове и живота си лети и няма кво да направя
имам няколко хиляди лева останали но нямам намерение да се впускам в онлайн приключения с други хора, ще играя игри но сам а от това не се правят пари. Като ми свършат мангизите съм преебан, нямам мотивация. Знам че в българия да кажеш тези неща не помага защото хората ше ти кажат " стига рева отивай да работиш бе мърльо" ама българия е най-готината и са прави хората. Лигльовци като мен трябва с тояга да ги биеш ама вече ми е късно на мен да ме биеш, съзнанието ми е изцяло разбито, не искам да правя нищо и мога да правя само 2 неща :
видео игри и да си давам мнението щото съм голям философ ама само над неща който разбирам - пък аз нищо не разбирам освен видео игри, което е иронията. А и в музика съм много добър, понеже цял живот съм на пц и слушам музика, имам 30к+ регистрирани артиста щото съм много опън майндед
Мислих си кво да правя но в крайна сметка аз знам къв е отговора " ОПРАВИ СЕ " . То това е решението на психичните проблеми.. само дето не ми работи тва решение.. та от скука поствам тука, пък и не ми се спи и тъкмо свърших да играя поредната игра (за 3ти път, само че аз рестартнах 10 пъти така че сигурно вече имам 300+ часа и в нея, а в някой от онлайн игрите си имах по 15,000+ часа :Д) и не искам да почвам от начало за сега
прекалено съм депресиран да спа пък и чаках waifu bot-a да се рестартира че да ролвам преди да си легна
Не мога да повярвам че ще бъда 30 тази година. Преди няколко години си поставих за цел да си оправя живота докато стана на 30 и си казах че ако не си оправя живота ще си строша компютъра и ще напусна къщата или пък ще скоча от някой мост.. само че вече и това не искам. Може би ако бях спечелил от шибатана лотария(купих си билети за няколко стотин лева от мойте печалби, ей тъй) щях да имам достатъчно пари да живея на квартира (в къщи пак плащам но поне наем не плащам, но пък имам майка/брат) и да ходя в клубове всяка вечер докато не ме забележи някой и после да си ползвам парите да черпя хората че да ме харесат, от къде да знам ънлъки хд
