Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 12
 
Здравейте от един месец работя на едно място. Преди време се появи проблем в комуникацията при мен. Преживях много неприятности. И станах по-притеснителен. Но не съм сигурен само заради това ли е. Става на въпрос за един хотел, към него има и други сгради. Аз работя в детският кът на ресторанта. Оправям се с децата, оправям се долу горе и с повечето колеги. Но с тези дето са на по-висока позиция като някой са ми и отговорници, е там забивам. Незнам за какво да говоря. Четох в интернет само глупости. Никакво нормално инфо, ще се радвам ако някой ми даде съвет. Защото това ме побърква. :/

# 1
  • София
  • Мнения: 109
Напомняй си, че това са хора като теб, мен и всички останали. Някои са по-симпатични, други ще се опитат да си придават важност, това не бива да те стресира. Върши си работата съвестно, към всички трябва да имаш възпитано и уважително отношение, нищо повече.
Един месец е изключително малко време да свикнеш с колеги, шефове, обстановка. Не се насилвай. Има хора, на които им трябват месеци, за да се приспособят - и към мениджмънта, и към колегите. Така че не е необичайно, че още ти е некомфортно.
Колкото до хората над теб - няма нищо ненормално да "забиваш". Работата ти зависи от тях. Ако виждаш открито и приветливо отношение - откликни на него, дръж се възпитано, но непринудено. Ако те заговарят, не се стягай, не се притеснявай, всички сме хора. И един разговор за времето разчупва ледовете понякога.
Пич, оправяш се с деца - нещо, което родители понякога не могат Simple Smile

# 2
  • Мнения: 12
 Ами имах тежък перйод, и развих някаква тревожност. Но реално ми е доста трудно, все блоквам. Четох в нета какво ли не, главата ми сякаш още повече изпуши. А не искам да губя работата, хем ми харесва хем ми е необходима. Върша си я със желание, и в тоя перйод ми е много необходима. Все мисля какво и как да говоря, и това ме изморява много.

# 3
  • Мнения: 3 989
Какво имаш предвид с въпроса "за какво да говоря"?
Иначе няма нужда да се спичаш толкова и те са хора. Нормално е като си отскоро на ново място да се притесняваш, но аз наистина не разбирам какво точно имаш предвид с въпроса си. Не чети глупости в интернет защото ще изглеждаш изкуствено. Остави нещата да се наредят от самосебе си.

# 4
  • Мнения: 192
Мислех да пускам подобна тема.Всички съвети са добре дошли за приспособяване в новия колектив!

# 5
  • Мнения: 12
Какво имаш предвид с въпроса "за какво да говоря"?
Иначе няма нужда да се спичаш толкова и те са хора. Нормално е като си отскоро на ново място да се притесняваш, но аз наистина не разбирам какво точно имаш предвид с въпроса си. Не чети глупости в интернет защото ще изглеждаш изкуствено. Остави нещата да се наредят от самосебе си.

Ами дадоха ми съвет вкъщи пред огледалото да говоря. Но аз незнам какво, примерно мъчеше ме въпрос от сорта мислиш ли някъде да отидеш да си отпочинеш в почивните дни. И други но незнам как да ги формулирам. А реално съм измислил някви. И почвам нови и блокирам. А със другите колеги говоря нормално. Сякаш по-свободно. Просто се чудех може ли някой, който се е преборил с такъв проблем да даде примери за разговор. :/

Последна редакция: нд, 10 мар 2019, 17:10 от alex8888

# 6
  • Мнения: 43
Има един лесен трик, опитваш се да си представиш, че си на мястото на другият и за какво би искал да си приказвате... Иначе неизчерпаеми теми са времето, работата, спорта, колите, домашните любимци, какво пишело в интернет и подобни. С шефове обаче избягвай лични въпроси, че не знаеш кой къде го стяга чепика. И си избий от главата, че някой ще те изгони от работа, защото не умееш да водиш светски разговори с началниците. То пък ако знаеш на тях колко им се приказва с всеки подчинен... Върши си работата, дръж се спокойно, спазвай йерархията и като се поотпуснеш и разговорите ще потръгнат.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 518
като човек, който също малко трудно се приспособява на нови места и е доста притеснителен, но е, и много доволен, и щастлив от мястото, на което се намира, бих те посъветвала на първо място най-вече да си прилежен в работата си и да не си позволяваш своеволия. Нормарно е да се стресираш от разговори с шефовете си. Аз също го правя, макар и с най-прекия ми началник да сме си говорили, какво ли не - от естествено въпроси за работата, така и по-лични /не си знаем всичко един за друг разбира се/. Но с останалите още ми е някак стресиращо.
Също мога и да те посъветвам да не четеш различни статии, защото това са глупости. Никой не може да ти каже нещо за даден разговор, просто защото всеки отделен разговор е различен от останалите и може да тръгне във всяка една посока.

# 8
  • Мнения: 8
Здравейте! Незнам дали тук му е мястото на тази тема, но знам, че в този сайт ще получа точния отговор, предварително Ви Благодаря и се извинявам!


Освободена съм по чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда. Имам ли право да изисквам от работодателя ми да ми изплати сумата за отработените ми дни преди освобождението и за не използвания ми платен отпуск?

# 9
  • Мнения: 12
А исках да попитам за майтапите на работното място. Примерно готвача пак е един от главните. Шеф готвача, и е майтапчия. Вчера примерно ми вика здравей скъпи, чао скъпи. Аз се кикотя, ако беше близък приятел щях да му кажа о как сме мило или нещо от сорта. Аз го усещам че е пич, готин е. Но като знам че е от главните се стресирам. А той явно иска да си говорим свободно и зближим. В нета пак тъпотии даже погледнах за много кратко не като преди по сто часа. Препоръчаха ми една книга за комуникацията. Но нямам време, бачкам яко и пиша дипломна + задълженията. Та затова реших да пиша тук. 

# 10
  • Мнения: 192
Чела съм че, може да се шегуваш с човека едва когато се познавате добре и познавате реакциите на човека.Защото ако не познавате човека добре и негото чувство за хумор,рискувате той да се обиди като не разбере шегата ви.
От друга страна съм забелязала че шефовете могат да се шегуват точно защото са шефове, но ако с тях се пошегува подчинен,не се знае как ще се приеме шегата.Просто тук има голямо значение позицията, и според мен подчинените винаги са в неизгодна позиция и винаги могат да стъпят накриво и затова се налага да си мерят приказките.
Но ако са позитивни към теб в случая готвача,ти също би следвало да си позитивен.

# 11
  • Мнения: 12
 Ами, някак ми е трудно да го помайтапя нещо подобно. А и от един месец бачкам и някак не съм го опознал. :/ Като го отцеля някой път да е поседнал, или цъка на лаптопа си. Или една от отговорнички те ми, която му е гадже е с него. И на мен все ми е неудобно. Вече по-трудно свиквам с хората в сравнение с преди. А може ако не ми пукаше да подметна и аз нещо такова.

# 12
  • Мнения: 192
Трябва ти време просто.Един месец е много малко за да свикнеш с хората и работата.С времето ще стане.

# 13
  • Мнения: 5 149
Аз си мисля, че няма някакви общовалидни правила, които да касаят сближаването с колегите.
Всичко си зависи от характера на човека. Някои са по-открити и бързо се сближават, други предпочитат да пазят дистанция.

Върши си работата и бъди културен и любезен при контакт с колегите, включително и по-високопоставените.
Няма какво да мислиш предварително какво да кажеш. Това звучи абсурдно. Ще действаш в движение - според естеството на разговора.




 

# 14
  • Мнения: 1 135

Оправям се с децата, оправям се долу горе и с повечето колеги. Но с тези дето са на по-висока позиция като някой са ми и отговорници, е там забивам. Незнам за какво да говоря. Четох в интернет само глупости. Никакво нормално инфо, ще се радвам ако някой ми даде съвет. Защото това ме побърква. :/

Ми спри да четеш щяло и нещяло. Прочети една книга по добре. Като се разбираш с колегите на твоето ниво супер , с тези на по висока позиция = началници какво толкова да си говорите ? По работа и толкова. Не всеки началник ще седне да си говори с подчинените за лаф да върви.

Общи условия

Активация на акаунт