Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 март 2019, 10:36 ч.

Съпрузи в командировка

  • 3 077
  • 58
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 10 662
Аз не говоря само за инфарктни спешни ситуации. Но примерно ми е трудно да си представя, ако се налага да вземам и водя детето на тренировки, наложи се да го взема извънредно от екскурзия в друг град, ако ми се обади за някаква друга екстрена нужда и аз....какво, почвам да звъня на приятели и съседи, на таксита (които точно в тоя момент са заети, ами ако е за друг град?), с градския транспорт.... Не знам, струва ми се много, да не е безотговорно, но смело и трудно.
Кафе, и аз съм без кола Simple Smile Тоест, тя си е тук, паркирана, когато ММ го няма, но нямам книжка. Не съм усетила досеха липса..налагало се е веднъж-два пъти да викна такси, но аз така или иначе викам всеки ден таксита до работата, ползвам приложението taxime от много отдавна и всичко става за секунди - не вися на телефона да чакам някоя операторка да ми вдигне.

Безспорно, с кола и наличен мъж ми е по-удобно, но пълно щастие няма. А на тия години (41) няма за кога да изкарвам книжка. Одъртях Wink

# 46
  • Fort Worth, TX
  • Мнения: 1 683
Моя тая сутрин пак си би камшика.Няма го за различно време всеки път.Зависи в кой щат ще са.Преди 2вечери ми изтърси, че има вероятност за ФЛ е тоя път и аз ще се командировам поне за 4-5дни.

# 47
  • In Elinaland
  • Мнения: 1 589
Шофирам, сменям гуми, масло, карам по сервизи, зареждам нафта, купувам винетки, правя застраховки, дори един път и на платформа на пътна помощ я качвах, че ме остави на пътя и т.н. и т.н. А само до преди година умирах от страх да карам. А сега толкова се зарибих, че дори има дни, в които карам ей така само за кеф, че взе да ми допада и да се грижа за колата- автомивка, нови аксесоари...
Случи се така, че както имах книжка от 14 години и не бях карала нито ден, изведнъж ми се наложи (мама се разболя много лошо и трябваше да я карам) и да видите как неволята учи. А нямах грам желание. А пък сега, така ми залепна, че не си представям ден без колата. И е факт, че колата е голяма, а нямам и една драскотина. Да се потупам по рамото, че умря циганката хахахах...
Както казва една позната "толкова мъжка работа върша, че като вляза да се къпя, гледам долу да не ми расте нещо"... LaughingLaughing

# 48
  • Мнения: 1 520
Интересна тема.. Моят мъж не е точно постоянно в командировка, всъщност и двамата пътувахме преди, да кажем на месец-два по седмица и повече. Веднъж покрай пътувания и почивки се разминахме за месец и нещо и накрая чак ми за липсва Simple Smile Преместихме се в чужбина, аз родих и в командировка е бил само веднъж. Замина в неделя и в понеделник сутрин се събудих като зомби, повръщах и изобщо беше ужасно. Както някой по-напред писа, няма кой чаша вода да ти даде. Звъннах на яслата, че ще остане до ранния следобед и се прибрах да легна за час (той беше само преди обяд, а аз на работа на половин ден). Оттогава съм анти-командировки, поне докато децата малко не се очовечат, добре, че засега не се и налага. Ако се приберем в България, сигурно пак ще ходи поне той, но там все за спешен случай може да се измисли нещо с приятели.

# 49
  • Пловдив/София
  • Мнения: 1 404

Безспорно, с кола и наличен мъж ми е по-удобно, но пълно щастие няма. А на тия години (41) няма за кога да изкарвам книжка. Одъртях Wink

Свекърва ми се научи да кара на 68 години, та не се оправдавай с години Wink
Друг е въпросът, ако  не ти се налага, с големи деца може би е по-лесно.

Аз се научих бременна да карам (имах книжка, но не и реален опит преди това) и сега не мога без колата си- всичко става в пъти по-бързо и лесно и не го мисля изобщо. С малки деца за мен е много важно, не съм разчитала на мъжа ми за водене на консултации, излизания в по-далечен парк, а след това и за водене на градина (нашата  не е пешеходна).

Обаче като го няма ми тежи да водя и взимам от градна всеки ден, после на работа, после ядене, пране...

до седмица 1-2 пъти годишно е супер, освежава връзката, оценяваме се някак повече. Но се е случвало по месец и отгоре, не, мерси. Липсва ми и емоционално, и логистично.

Вече от доста време не е пътувал, та трябва скоро освежаване, дет се пошегува някой за дългите връзки Simple Smile)

# 50
  • София
  • Мнения: 18 976
Днес много ми липсва. Добре че бях навън половин ден поне.

# 51
  • София
  • Мнения: 10 662
Пипи, знам, че има хора, които взимат книжка в доста късна възраст, но на мен не ми се занимава. Мързи ме, накратко. Викам таксита, когато се налага и толкоз. Детето е на 8. 

# 52
  • София
  • Мнения: 18 976
Аз не бих станала активен участник в софийския трафик заради нищо.

# 53
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 9 916
И аз си ходя пеш много - до парка и обратно, до работа и обратно. Обаче училището й е на кофти място, оттам до тренировките още не може сама, а таксиджиите ме изнервят максимално. Избягвам ги всячески. Но това съм аз.

# 54
  • София
  • Мнения: 18 976
Моят мъж по принцип не е особено готов да ни кара където и да е. Така че отдавна съм си устроила живота с децата без негова помощ.
Е, изкарва малкия през уикенда, но и аз мога да го правя без проблем.
Мани,  лоши мисли ми влизат в главата...

# 55
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 9 916
Моят мъж по принцип не е особено готов да ни кара където и да е. Така че отдавна съм си устроила живота с децата без негова помощ.
Е, изкарва малкия през уикенда, но и аз мога да го правя без проблем.
Мани,  лоши мисли ми влизат в главата...
Тамън ти залипсва... Joy

# 56
  • София
  • Мнения: 8 493
Да се запиша - Скъпия от началото на тази година ходи в командировки. Идва си в събота следобяд и в понеделник сутрин пак заминава.
Ами екстра ми е - сама съм през седмицата, готвя си по определен здравословен режим без да ми мърмори, че не съм яла боба или картофите. Разполагам се сама на спалнята и дистанционното за ТВ е само за мене.
Но сме само двамата, детето порасна и вече е в чужбина с негово дете. Та логистични проблеми нямам. Но аз не съм ги имала и преди 25 -30 год., когато сама си гледах дъщерята и се грижех за болни родители. Такситата поне в София са отзивчиви и удобни. Градски транспорт също ползвам активно. Книжка имам, но съм забравила кой педал за какво е - винаги са ме возили.
Преди много години баща ми също ходеше много в командировки в страната и чужбина. Майка ми не само, че не се е оплаквала - направо се радваше като замине. Двете вечеряхме в ресторант, срещахме се със само нейни приятели, мързелувахме си качествено. Понеже и мъжете на приятелките и бяха по много командировки са си говорили за доверието. Един от командированите се сдоби с паралелно семейство в Пловдив. На друг жена му намери презервативи в джоба, а пред нея уж не можеше.

# 57
  • Костенец
  • Мнения: 1 537
Aisha, мъжете ни да не са колеги?
Вашите съпрузи разлигавят ли децата? ММ толкова ги лигави, че чак ми става противно. Как пък никога не успя да ги накара да направят нещо?!

# 58
  • Мнения: 150
Много ми беше интересно да ви чета. Моят мъж не е в командировка, но работи на две места и се прибира, колкото да спи у нас. Дори и събота и неделя. С две деца на 6 години и 1 година. И каракачанка. Единственото което прави е да води каката на градина сутрин и да разхожда кучето. И това е помощ.
Моята работа е свързана с краткотрайни командировки. Ами мъжа ми се оправя. Те си знаят как.
Завиждам ви за силата и смелостта ви.

Общи условия

Активация на акаунт