Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 март 2019, 09:49 ч.

За психотерапев ли съм?

  • 772
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Искам да разкажа за моя проблем.Не знам към кого да се насоча но имам нужда от помощ.Преди 9-10г. се запознах със едно момче което беше по-малко от мен и бяхме от различни градове аз отидох студентка и така заживяхме заедно.Той беше моята най-голяма упора и подкрепа във живота бяхме неотлъчно заедно връзката ни беше като в приказките.На третата година обаче отношенията ни някак си се изстудиха в един момент се разделихме по необясними причини и всичко остана неизяснено.Изпаднах във голяма депресия тъпчех се със успокоителни не можех да спя и стигнах до там,че исках да си сложа край на живота не си го представях без него беше ми много тежко.Отказах се от ученето и се прибрах у дома затворих се във себе си и направих грешка да създам семейство със човек когото не обичам със мисълта да забравя момчето но уви.Попаднах при човек който ме удряше,обиждаше,бях подложена на психически и физически тормоз родих момиченце но нещата се влошиха още повече.След 2г мъчения се разведох със дадения мъж и пред тези две години почти всеки ден живеех със мисълта за моето момче сънувах го и това още повече ми тежеше.След известно време срещнах друг мъж който прие моето дете гледа го като свое прекрасен човек.Живея 1г. вече със него дъщеря ми много свикна със него грижи се много добре за нас аз държа на него и го обичам но не по този начин който той заслужава и искам аз .Наскоро започна пак кошмара ми започнах да сънувам пак момчето от миналото започна пай да ми липсва,дните ми са изпълнени със мисли за миналото за нашите прекрасни взаимоотношения,със надеждата как искам да съм със него.Усещам как пак изпадам във депресия и вече губя почва под краката си нямам сили да се справя със това.Изяждаме отвътре това чувство което вече 6г.продължава в опити да го забравя искам да се освободя от това бреме.Имам една буца застанала във гърлото и гърдите ми и всеки ден ме убива.

# 1
  • София
  • Мнения: 534
Здравейте!

Давам си сметка, че не Ви е било лесно да изпишете всичко това. Периодът, който обхваща споделеното, не е кратък и разбирам, че много неща са Ви се случили и много сте преживели.
Немалка част е свързана с това „преди“ и ако правилно разбирам, по отношение на мъжа, за когото мислите и сънувате, съществуват доста неизказаности и неясноти, включително и причината за раздялата ви. Трудно е човек да остане сам с толкова много неотговорени въпроси и да се чувства объркан и в някакъв смисъл изгубен.

Вашата история ме замисли за миналото. Дори човек да се постави в позицията „минало и заминало“ именно това, което лежи назад във времето, е това, което ни определя и днес и то има своя смисъл. Неразрешените ситуации от личната ни история остават актуални и несъзнавано понякога.
Стана дума за въпросите, останали без отговор. Въпреки изминалото време, продължавате да се връщате към историята с мъжа от студентските си години. В този смисъл, е добре сега да насочите въпросите към себе си. Да потърсите връзката между миналото и настоящето. Кое остава непрежалимо? Какво Ви пречи да се чувствате щастлива сега? Казвате, че всичко това има отражение и върху отношенията с мъжа, с когото сте във връзка. Имате и дъщеря. Но това да поставите себе си в центъра на собствената си история, е нещо, което дължите на първо място на себе си.
Дали да се обърнете към терапевт зависи от Вас и ако решите да го направите, това не означава, че нещо „не Ви е в ред“. От написаното оставам с впечатлението за човек, на когото много му се е натрупало и има нужда от подкрепа. Срещите с психотерапевт могат да фасилитират този процес на търсене на отговори.

Пишете, ако имате други въпроси. Можете да свържете и на лично съобщение, ако прецените.

Поздрави,
Славея Дънева - психотерапевт

# 2
  • Мнения: 2
Благодаря много нещата които сте написа ли са вярни.Не знам дали самия човек ми липсва или чувствата и моментите от миналото.Имала съм връзка която продължи 7г.”първата ми любов„ за нея не съм тъгувала толкова,колкото за тази .Странното е,че минава известно време всичко е наред и в един момент се отключват спомените и се превръщам във 16г момиче което е готово да направи всичко

Общи условия

Активация на акаунт