Отказ от болничен/отпуск, за да си гледате детето

В последните 10 години, въпреки че съм астматик, както и едното ми дете, другото е с друго хронично заболяване, съм ползвала сумарно 38 календарни дни болничен, от които календарни дни поради мое пребиваване в болница със заразно инфекциозно заболяване, но пък работих от болницата. Имам и купища неползван отпуск, мъжът ми също. Той има още по-малко дни болничен, въпреки заболяванията на децата и единствено за операцията му на гръбнака- 1 месец. Работим на различни места, но условията за отсъствия са еднакви. Не може.
Осигурявали сме роднини и детегледачки за гледане докато са болни, в болница, или ваканция, както и за взимане от детска градина вечер.
И не, не сме с особени кариери или много пари.

Аз винаги съм излизала без проблем в болничен, когато се налага заради децата. Но гледам да не прекалявам, когато имам алтернатива (татко, баба) я ползвам. И си върша максимално работа от в къщи, за да не товаря колегите. За себе си не вземам никога, ходя си на работа с температура и сополи.

Вземам винаги за мен или за децата ,не мога да ходя болна на работа.Работим в отворен офис над 40 души,един да е болен вълната тръгва.
Децата болни на ДГ или училище абсурд.Няма кой да ги гледа освен нас.

Вземам болничен и за мен, и за детето. В офиса имаме споразумение да не ходим болни на работа и се стараем да го спазваме. Досега не са ми правили проблем, слава Богу. Аз самата гледам да се държа отговорно и дори и да съм в отпуска/болничен, се случва редовно да работя дистанционно. Положителното е, че голяма част от работата ми не изисква физическо присъствие в офиса.

Взимала съм в предната работа и сега в текущата също. Винаги са били разбрани и не са правили проблем. Но взимам болничен макс 5 дни за детето. За себе си съм си позволила да си взема 2 или 3 пъти за 4 г.
А и за себе си съм взимала 1 или 2 дни макс.
Но винаги детето ми е било по важно и гледам за него да взема.....да се оправи и да тръгне отново на градина, а не да я оправя на бързо и после отново да се налага да излизам болничен.

Не знам доколко адекватен ще е отговорът ми, но ще го дам. Аз работя за себе си, нямам работодател и болничен мога да взема винаги, когато пожелая. Лошото е, че постъпленията ми директно се влияят от това. Затворен офис ден-два е равно на съответните пари, които не влизат в портмонето ми. Да довърша картинката - основно аз издържам дома и детето, на баща й не мога да разчитам кой знае колко, така че парите ме удрят директно през джоба. Съответно не взимам. Разчитам на баба й, на баща й (понякога), имала съм и бавачка за определен период от време.

За щастие работя във фирма, където мога да работя от вкъщи и не съм взимала болничен скоро. Също така за щастие тази година децата не боледуваха много. Но дори да се наложи да взимам болничен, никой няма да ми направи проблем. Аз просто не искам, тъй като мога да се справя и без, а и не искам да ощетявам семейния бюджет.

Излизам. За щастие на няколко месеца веднъж и не е смятано за проблем, напротив.

Винаги съм могла да излизам в болничен и за себе си, и за децата. Никакъв проблем не е имало за това. Аз обаче предпочитам да не взимам болничен, а да си работя от вкъщи - за щастие, и работодателят ми разрешава, и естеството на работа го позволява. Така че болничен взимам, ако аз съм зле и не съм в състояние да работя.

Като се върнах от майчинство и пуснах детето на ясла, излизах 3-4 пъти по 3-4 дни, при което ми заявиха, че съм "загубила интерес към работата и явно имам други приоритети" и ме освободиха веднага щом детето навърши 3 г. И говорим за голяма, международна фирма, не за някое ЕТ.
За съжаление в много фирми няма разбиране към майките. Всеки се спасява, както може.

При нас няма проблеми да ползваш болничен за себе си или за дете, но орязват много от бонуса и щеш не щеш си принуден да търсиш резервни варианти. Привидно има разбиране и влизане в положение,но системата за заплащане е обвързана с присъствието на работа. Така е заложено,че хубаво да си прецениш дали наистина ти се налага да отсъстваш. Във фирмата ни работят доста майки с малки деца и много се злоупотреба с болничните. От както обвързаха бонуса с присъствието болничните намаляха значително.

Не знам как да го напиша:когато си майка с малко дете,ти не злоупотребяваш   с болничните,взимаш ги,за да обгрижваш и лекуваш детето,докато е болно.Това,че са намалели болничните след орязването на бонуси,означава,че майките са се принудили да търсят друг вариант за болните деца,за да не губят много пари.Който не го е преживял проблема с дете,често боледуващо в ясла и ДГ,той не знае за какво иде реч.Или както се казва сития на гладния не вярва.
Аз не съм отсъствала от работа за гледане на болно дете,защото когато се върнах на работа след майчинство,шефката ми ме предупреди,взема ли един ден болничен,изхвърчам на момента.Ангажирах детегледачка,на която разчитам от тогава до момента,но бих искала да имам възможност аз да го гледам,когато е болен.

[quote author=nev78sk
Аз не съм отсъствала от работа за гледане на болно дете,защото когато се върнах на работа след майчинство,шефката ми ме предупреди,взема ли един ден болничен,изхвърчам на момента.Ангажирах детегледачка,на която разчитам от тогава до момента,но бих искала да имам възможност аз да го гледам,когато е болен.
[/quote]

Е*аси гаднярката!!!! Как ще ти го каже това?!?
Както казваш ситият на гладния не вярва. Шефката ми имаше дете, обаче никога не го е гледала, защото то стоеше при свекървата. Три пъти излязох болничен по 3 дни и ме разкараха....

Но, всяко зло - за добро! Казват, животът е колело, все някога се завъртат нещата....

Две-три седмици за гледане на дете си е доста, освен ако не е някое тежко заболяване. Еми няма работодател, който да го толерира. Като се има предвид, че той ти изплаща част от болничния, а не НОИ. Все пак ни наемат, за да си изработим това, което получаваме.
За детето съм взимала болнични рядко. Не съм злоупотребявала. Имало ли е начин друг да стои с него вкъщи, съм го правила.
За себе си ползвах 3 месечен отпуск заради операция. Можех да я планирам и всичко стана със съгласуване с шефа. Можеше да го продължа до 6 месеца, но уговорката беше да се върна на работа, ако се чувствам добре. Спазих я. Много зависи от това колко голяма е фирмата, с какво се занимава и какви са отношенията с шефа.

Това, че ти си имала кой да ти гледа детето, не значи, че другите имат. В крайна сметка работниците има права. Робовладелският строй отдавна е премахнат, макар и в България да царува някъде.

Ако шефът ти ти беше казал, че 3 месеца му е много да те чака да се оперираш, дали щеше да си ок с това? Защо да е много 2-3 седмици за дете, когато е болно, а за теб 3 месеца не е...?

И НОИ плаща болничните с изключение на първите 3 дни.

Natali_, четеш през ред. Казах, че зависи от работодателя. Ами ако имах проблем и рискувах да ми изстине мястото, сигурно щях да се върна още след първия месец.
Да не говоря, че толкова продължителен болничен неминуемо се отразява на доходите ти. Е, моят шеф ми изравни болничните със заплатата. С доплащане, в брой. Има и такива работодатели. Но това отношение към мен съм си го заслужила.
Във фирма с десетки болнични на месец, нали се сещаш колко му струват на работодателя тези първи 3 дни?
Не може да се гледа само от страната на работника/служителя. Медалът има и друга страна.

Ами, дай да умираме на работното място или да си зарязваме болни децата, щото работодателят така му изнася!
Колко пък толкова му струват тези 3 дни? Колко му изкарват работниците?!?

Едва ли работодателят кара кола на 20 г., както повечето работници. Със сигурност има по-висока заплата в пъти от тях. Заплата и удобства, които му биват осигурявани благодарение на работата на хората. Пък за едни болнични ще се правят проблеми, ще се уволняват хора. Ама, това трябва много стриктно да се следи от ИТ, за да не се случват такива неща.
Дано скоро се стопи това робско съзнание, че като имаш работа, шефът ти дава хляба....Не той ти го дава, ти си го изкарваш!

Natali_, ИТ проверява, ако някой пусне жалба при тях лично, с трите си имена. Не чакай сами да тръгнат да правят каквото и да е било. Ти колко пъти си се обръщала към тях?
Ще се научиш да живееш по-добре и по-спокойно, ако не надничаш в паничката на шефовете т.е. не гледай какви коли карат и какво ядат. Ще се чувстваш по-добре.
Направи сметка колко му струват на твоя работодател 3 дена от болничните. Пари, които ти дава, без да си била на работа. Никой не обича да дава пари. И да, ще те сменят, ако отсъстваш прекалено много. Освен че създаваш разходи на шефа си, а не приходи, товариш колегите си с допълнителна работа. Те трябва да свършат това, което принципно вършиш ти.
Всеки сам си решава дали и къде да работи. И сам се пазариш за заплатата си. Като не ти изнася, търси си друга работа.
Ако аз имам служител, който ми взима много болнични, и аз ще се замисля как да го сменя с друг.
Това е капитализъм, а не социална служба.

Много яко,див капитализъм,Главата до земята и работа до откат за малко пари.
Аз пък бях 1г.болничен и о ,чудо не ме уволниха.
Въобще няма сантимент работодатрля,щом вършиш работа е ок,щом не айде чао.

Дънди 73, не мога да те разбера работник ли си или работодател?!?

Да, дивият капитализъм ще спаси света!
От текучество няма прокопсали фирми. Първата крачка към фалита. Гаранция....

Аз на робовладелци не искам да слугувам, като им е проблем 2-3 пъти болничен в годината, да си намерят слуги. Работниците имат и ПРАВА, не само задължения. Както казах, заплатата си я изкарвам, не ми я дават даром. Пък, който, както го разбира и му харесва...

За съжаление у нас е така. Видно от масовите заплати.
И да, и мен никой не ме е уволнявал, напротив, но това е благодарение на моя труд.
болничен от 1 година = сериозен здравословен проблем.

Natali_, служител съм, не съм работодател. Ти на колко места си работила? 

Чудесно е, че си служител! Продължавай с упорития труд! 

Екстра съм си. Не се чувствам като робиня и не гледам в канчето на шефа.

Не,не е само у нас така.Навсякъде е така и тази тенденция се засилва тук.

Ами не го разбирам да си взимаш болничен през седмица и да очакваш всички да ти влизат в положението. Тогава напусни работа и си гледай детето. В противен случай си намери алтернатива - баба, бавачка, съседка. Ами ако мъжът ти взима през седмица отпуска ще го търпят ли? Това е некоректно спрямо работодателя и спрямо колегите. Освен това в България за всеки сопол майките си взимат болничен. Ами нелепо е и не се случва никъде другаде по света.

Дете имаш ли?Ако отговора е да,имаш ли кой да го гледа,когато е болно или го тикаш със сопол до кръста, кашлица и температура в ДГ,защото няма кой да го гледа(за да зарази и другите 32 деца,за да няма кой да ги гледа и тях след 1-2 дни)?
Пак повтарям-сития на гладния не вярва.Обикновено хората без деца,или тези,които има кой да им ги гледа са много силни(защото не са си патили).

Имам две деца - на 3г и на 10 месеца. Не са пазени никога, никога не съм лекувала сополи с капки, не са пили сиропи и не съм правила инхалации. За мое огромно щастие, живея в чужбина и сополите не са считани за болест. Има си изисквания при какви условия децата не се допускат в градина/ясла. Ще ти ги изброя:

-Температура над 37.5С (ако е с 37 не е проблем)
- диария и/или повръщане
- инфекциозни вирусни заболявания (шарки, стрептококова инфекция и др.)

Никъде и никога не споменават сополи и кашлица като причини за неходене в детско заведение, както е масово в България. И , о чудо!!! Децата са къде-къде по-здрави.

Snowche, сега ще те изядат с парцалите...
Проблемът при нас основно е боклучавата храна.

Не мисля, че е от храната, ама да не ме изядат и мен. Дъщеря ми не е близвала сироп и смея да твърдя, че боледува рядко, ходи на ясла от 1г., сега е на 3 г. Не я спирам от болни деца, не ми пречат сополиви деца, изобщо не я пазя от нищо. Ходи боса ( Snowche, по японски модел ), ходи с тениска зимата (за ужас на бабите) и почти никога не е пила температуропонижаващо (само веднъж за 3г.).

Дааам, и ние сме боси и зиме и лете. Предпочитам да ме изядат с парцалите, но да имам здрави деца

Що не,то зима няма вече така или иначе.

Пак повтарям-сития на гладния не вярва.

Колелото се завърта рано или късно.

Божееее, голямо пъчене че златото ходело босо. Радвайте се, че имате здрави деца без проблеми. Защото някои родители го нямат този късмет и са им се паднали деца с проблеми, с хронични заболявания, генетични и прочее гадости.

Как може дори да говорите за "пъчене"? Казвам го, защото вчера в жегата дъщеря ми беше по къс ръкав, а дете до нея на площадката с дебело яке и зимна шапка, цялото червено - беше 20 градуса! Това с колелото изобщо няма да го коментирам.

Всеки преценява как да си опакова детето.Вашето е било както вие искате,какво ви интересува другите как са?

Набляга, че понеже някои хора не си гледат добре децата, затова се разболяват. Пък като ги пуснеш голи и боси, друго си е....

Вие си ги пускайте както искате, аз изразявам мнение, че за мен не е нормално родителят да е по къс ръкав, а детето опаковано за -20. Ако за вас е - ок, все тая. Това имам предвид, дребните заяждания ги пропускам и не смятам да отговарям.

Как си отглеждат децата другите майки може да е важно, ако въпросните други майки често отсъстват от работа  и се налага други колеги да им я вършат.

Истината е, че държавата противопостави работодатели и служители с абсурдни закони и правила. От една страна всички сме осигурени, но пък работодателят плаща първите 3 дни от всеки болничен. А едни 90% от болничните са за по 3 дни! Откъде-накъде работодателят ще плаща на служителката да се грижи за детето си? Това би следвало да е задължение на държавата, защото майката е осигурена, а детето е бъдещ данъкоплатец.
Когато някой често отсъства от работа, недоволен е не само работодателят, но и колегите, които трябва да поемат допълнителна работа.
Да не говорим за ситуацията, когато въпросната допълнителна работа не може да се свърши в нормалното работно време и трябва колега да работи извънредно. Това означава, че компанията ще му плати извънреден труд (поне при нас е така). А понякога колегите не желаят да поемат допълнителна работа дори срещу заплащане, защото също имат нужда от почивка и време за собствените си деца, съответно въобще не им е приятно да се налага често да заместват една и съща отсъстваща колежка.

Това дете няма да боледува вечно. Говорим за боледувания в градинска възраст - тогава са по-чести. Малко съобразяване от страна на колегите няма да е излишно. Човещина също бих казала. Няма да е постоянно това често отсъствие. Децата порастват, укрепват в общия случай, намаляват драстично боледуванията.

Така е, но детето ходи на градина 4 години. Ако боледува често, няма как 4 години колегите на мама да се съобразяват с това. Пък и каква е гаранцията, че в училищна възраст няма да е същото. Поне първите година-две? Да, човещина е, но... никой не обича редовно да преработва заради други хора. В крайна сметка всеки трябва да се грижи за собственото си здраве и здравето на децата си (тук нямам предвид вродени заболявания и други тежки ситуации), а не да разчита на вечното разбиране на останалите. Защото вечно разбиране просто няма...

Аз разчитам на закона....така е уредено - разболяваш се ти или детето ти-излизаш в болничен. Просто е. Драма не виждам. Уредено си е това...какво да го нищя.
Това за човещината го вмъкнах просто така...заради мърморещите колеги. Ама то мърморещи има, и тяхната работа да вършиш-пак могат да мърморят. Така че....

Аз лично не бих мърморила, ако колега е болен...той какво е виновен. Нарочно ли се е разболял ...
Разбиране, човещина, емпатия....простички, човешки неща.

Простички, човешки неща за ден или два, няма проблем. Но две или три седмици през месец или два... Колкото и да си човечен, търпението и толерантността имат предел.

Какъв толеранс...така се работи. Когато дори излизаш в платен отпуск, посочваш заместник. Той не ти прави лична услуга....

Изобщо не разбирам темата и каква е целта. Да се срамувам че детето ми е болно ли. Няма как да стане. Или да се тупам в гърдите, че съм замествала някого, въпреки че при мен са други нещата.


Що, човещината само два дена ли може да се прояви? не знаех.

Ми дай от човещина да ти вършат работата. Хайде стига де, само вие имате деца... И все скачате, ама по форумите. Заместници, човещина, не знам си какво. Еми няма да върша работата на друг, щото проявявам разбиране. Ами вие проявете разбиране. 3 седмици болничен за едни сополи е нелепо.

Ами намери си свястна работа. Какво да ти кажа. Явно сегашната не те удовлетворява.

Много ми е интересно мъжете ви взимат ли болничен заради детето?

С ММ се редуваме.

Работата,която върша не ме замества никой и не я върши друг докато ме няма ,съответно няма и мрънкала.

На мен ми се е случвало да ми звъннат, за да замествам колега на Коледа, заради детето му. Не съм си и помисляла да откажа, защото е дете все пак...по-късно разбрах, че в къщата са били всички - 2 чифта баба и дядо, бащата също...изкарах си празника на работа, дори и мижав бонус не получих. Предполагам потребителката нагоре визираше точно такава ситуация и хора, които злоупотребяват, а не жени, с болни деца, които няма на кого да разчитат. Аз, разбираемо, вече доста се замислям преди да си отменя плановете на празници, заради чуждите такива.

Абе човещината е едно, да разполагаш с времето на другите си е наглост. Децата били растяли бързо. Ами 10 жени е един офис, с по две деца, общо 20 деца - години наред трябва някой да им влиза в положението. Време е да осъзнаем, че нашите деца не са задължение на другите хора. Ами хората без деца какво са виновни и защо трябва да работят вместо вас? Същото е и с пушачите - на ден работят по един час по-малко от непушачите... Заради “излизам да изпуша една” по 3-4-5 пъти на ден.

Това са въпроси, които следва да отправите, и се отправят към работодател. Не към колегите. Не към форума.

Сърденето отправете и насочете към работодателя, не към колегите.
След като имам право да ползвам отпуск за гледане на болно дете, го ползвам без угризения.
При трудовото или служебното правоотношение работникът/служителят има както задължения, така и права и последните са уредени законодателно.
Подхождам отговорно и към двете - и към задълженията си, и към правата си, и така трябва да, според мен.
Все пак не съм роб никому.

Не, аз самата бях болна. Взех един ден болничен, за да отида на лекар след каъо цял месец влачих вирусна инфекция.
Стана скандал , искаше директорката да ме уволнява . Е, не  се получи. Обаче много ми падна в очите и ще си търся нова работа.

Да, ползвам отпуск и болничен колкото ми се налага (имам 2 малки деца). Преди да забременя, умишлено започнах работа в държавната администрация и съответно-примирявам се с малката заплата и липсата на възможност за кариерно развитие. Но и за 2те си деца ползвах по 2 години майчинство, а след това мине-не мине време-и болнични (предполагам, всички са запознати с измеренията на яслените и градински вируси).

Ето едно честно мнение
Да, в държавната администрация няма проблем нито с отпуските, нито с болничните. И сте права -  понякога трябва да се примиряваме. Не можем в един и същи момент да поставяме акцент върху два или повече аспекта от живота си. Когато гоним кариера, по-добри финанси или професионално развитие, акцентът е върху работата и личният живот в една или друга степен отстъпва. Когато се посвещаваме на майчинството и отглеждането на малки деца, го правим с ясното съзнание, че професионалното развитие ще отстъпи, че финансите ще са по-малко и т.н.

А не да очакваме от всички пълно разбиране и съдействие, че и пълен бонус към заплатата даже (в едно от предишните мнения се споменаваше, че при болнични "орязвали" бонуса. А бонусът всъщност е добавка към заплатата за конкретни резултати, не е нещо, което ни се полага "по дифолт")

Един категоричен пример за това колко ограничено и ориенталско е мисленето в България. Жалко, тази страна никога няма да прогресира.

И винаги на топлите места ще бъдат предпочитани жени с нулева квалификация, минимални умения и никакви амбиции, едни обикновени мрънкала, които биха предпочели да пекат питки вкъщи и да гледат турски сериали. И за чиято липса на квалификация, умения, амбиции и неспособност да съвместят личния си живот с кариерата са виновни глобалното затопляне, кризата във Венецуела и шикалкавенето на Великобритания относно Брекзит. Винаги ще има неспособни жени във всичко и жени с противоположния профил, които могат да кажат, че искат, могат и умеят всичко. И наистина да го правят, без да се оправдават никога.

Един блестящ пример за категорични обобщения и гръмки изявления без реална обосновка

Да искаш е едно, да можеш  и да умееш - е друго, да имаш възможността да го направиш  - трето. Съвместяването на кариера и отглеждане на малки деца е възможно при наличие на помощ от родители или бавачки. Друг е въпросът дали това е оптималният вариант и дали едното или другото не страдат... Не става дума за ограничено и ориенталско мислене, а за обективна преценка на ситуацията и избор, направен с разум и любов. Неслучайно в "ориенталска" Дания, Холандия, че и Германия жените с деца масово работят по 4 часа.

Смешна е Вашата категоричност и лекотата, с която поставяте толкова много жени в групата на неспособните. Представете си, че не са неспособни, а отговорни. В даден момент отказват да поемат твърде изискващи работни ангажименти, защото им е важно да бъдат до децата си. Не до печката и телевизора, а до децата си!  Че не биха искали да поставят работодателя си в неприятни ситуации, когато им се наложи вместо да отидат в командировка, да останат у дома с болното си дете. Че не биха искали да са далече от болното си дете, даже да има кой да го гледа.

Нека уважаваме личния избор. Той е в основата на НЕограниченото и НЕориенталското мислене
Щом той не пречи на останалите, не би следвало дори да бъде коментиран, а какво остава да бъде осъждан.

А в Швейцария майките масово не работят, защото ангажиментите покрай децата са много, а целодневните градини са безбожно скъпи.

Vetrena, Вие сте категорична/ен Около мен има майки на 2+ деца с много добри професии и сериозни кариери. Помощ не всички имат. Имат обаче работодатели, които са ги оценили и се съобразяват с тях, защото и те са имали/имат деца и знаят какво е. А времето, което една майка има докато е млада, за да постигне някакво развитие в кариерата си, няма да се върне, когато стане на 45+ и е изпълнила дълга си да бъде близо до децата си. И да, в Дания, Норвегия и пр. е ОК да работиш на 4 часа, но в България опция за такава работа за сериозните професии (с гарантирани доходи, а не с някакви там 30-40 лв случайни, ако се случи да спечелиш месечно или невероятните професии "дистрибутор на козметика", пардон мениджър) няма, а "кариерата" на касиерка в супера, уви, не е никаква кариера. А на 45+ ми е интересно на каква длъжност ще бъде назначен мама-орлица, която неотлъчно е бдяла над децата си 15+ години. Може би на управленска? Нещо не ми се връзва.

На второ място, количеството време с децата не е критерий, а качеството му. Повечето подобни "квачки" имат количество, но нямат качество. Да не говорим какво се случва, когато пиленцата излетят от гнездото (естествен процес) и мама квачка остане сама в него (е, с там едно същество баща, ама той по дефолт не е особено интересен за нея). Такива свръх-ОТГОВОРНИ майки нанасят огромни вреди на децата си, лишавайки ги от възможността да се научат да се адаптират, оцеляват и справят сами.  Въпрос на гледна точка. Аз отглеждах с тези принципи децата си едно време и те израснаха хора, да, бях сурова и знам, че така е трябвало. Лигльовци не бих гледала, да се крият в полата ми до 40-годишни - също. Въпрос на гледна точка. Апропо, пиша това като родител, който за първите 18 години на децата си се е отделял сумарно от тях за около максимум 5 дни годишно. И пак казвам, времето не е критерий. Важно е присъствието, близостта, връзката, а това не се постига само с време. Както се казва - не става само с ядене, трябва и акъл. Простата и ограничена жена винаги ще си остане такава и това, че люпи семки и клюкарства, но е с детето си, няма да изгради контакта й с него. Там е нужно общуване на друго ниво. Някои жени го имат. Тези с ограничения умствен багаж, квалификация, стремежи, мечти и амбиции, няма как да постигнат такива отношения. Съжалявам.

Ауууу, колко сте категорична. Iliana Donevska 622413, едва ли си давате сметка какво е психическото състояние на повечето зарязани от майките си деца. Кариеристките или имат бавачка (която таткото оправя), докато кариеристката работи или имат баба, която да помага с децата.
И според Вас ако една жена си стои вкъщи или работи неотговорна работа, то е неминуемо, че тя гледа турски сериали и е с малък умствен багаж? И ако работи по 60 часа за някой друг, това я прави най - умната и интелигентна жена?
И какво, вместо да ходи на курсове за езици, да учи и да се развива, да практикува душевни практики, да бъде до децата си, тя трябва да работи за някакъв сульо, ака, работодател? И това я прави развита (изпита) 45 годишна, удовлетворена (изнемощяла), с разбито здраве жена...ъъъъ...Исках да кажа онази с малкото умствен багаж, трябва да се чувства тъпа, щото преди да роди си е изиграла добре картите и не й се налага да опъва на 8 часов работен ден, а после и с децата.
Само у Бегето го има това жената да е всичко.  Така е , като си нямаме добра съдебна система, жената ще опъва.
А истината е , че всичко опира до баланса, тези деца ще пораснат и майката, която е на държавна работа би могла да я смени или пък да си развива частен бизнес. Но след като са създадени тези деца, не е зле, ама хич и да се полагат грижи за тях и родителите да са до тях. Да, средния американец отделя по 1 минута на седмица на децата си и затова нацията им е в цветущо психично здраве. 
Много е озадачаващо как се изгражда връзка с децата ако не си физически до тях?  По вайбър, скайп или как? И също, искаш да кажеш, че простата жена не може да обича детето си (и че то няма да го почувства)? Само умните го могат?

Толкова категорични са обикновено мъже или кариеристки, които нямат деца, обожават да дават акъл на другите.

При нас може да се взема болнични, но когато детето е било болно и съм можела да го оставя на баби, то не съм вземала болничен, защото не че не ми се полага, но като знам колко работа има и при липса на една от нас как натяга на останалите, просто ми е било неудобно да отсъствам. Но си давам сметка, че при тези смешни заплати не си заслужава да сме лоялни към работодателя.

Опитвам се да ползвам болничен в краен случай. Детето го гледат бабата и дядото при нужда. Ако ползвам болничен, го ползвам основно заради детето. Обикновено 1-2 пъти в годината за по 5-6 дни излизам именно заради детето. Миналата година се наложи да излезна два пъти и за себе си, но не ставаше въпрос за вирус, а прием в болница заради хроничен здравословен проблем. Знам, че на работодателя ми не му е приятно, защото се налага да ми търси заместници, на които да плаща извънреден труд, но до момента не се е случило да ми каже нещо накриво в тези случаи. Надявам се да не ми се налага да разбера дали ще каже нещо накриво, ако се наложи да ползвам повече болнични от споменатите по-горе.

Аз съм от късметлиите с баба и дядо насреща и рядко вземам болнични, само ако съм много притеснена.
Но изобщо не ми допаднаха някои изказвания тук. В общия случай тези категоричните дами трябва да са благодарни, че не им се е паднало някое често боледуващо дете или такова с хронични заболявания, например астма. И изобщо не говорим за сополи, не знам защо решихте, че масово майките си вземат болнични заради едната хрема. В повечето случаи обаче майките на често боледуващи деца сами се отказват да работят докато не израстне детето им проблемите.
Действително не беше редно първите 3 дни да се плащат от работодателя, но явно държавата издъхва, вярно е, че има и злоупотреби или пък за където трябва пари няма, за глупости и товарене на бюджет се намират.

Имам щастието да работя за най-разбрания шеф на земята. Във фирмата сме като семейство. Шефа ,докато съм болничен звъни по няколко пъти да разбере как е детето. Колегите също много ми помагат,случвало се е колежката да го гледа в офиса, докато съм в движение. Ходя на работа с желание и знам ,че винаги мога да разчитам на тях.

FBID161351861062285, прекрасно е това, което описваш. Дано да има повече такива шефове.

П.П. Приемате ли нови служители?

Гледам дъщеря си сама.Едните баба и дядо са далеч,другите са млади и не могат често да се включват,но се справям някак си.Къде болничен,къде приятелка се включва,някоя баба,на баща и рядко разчитам за това.От една страна плюсът в работата ми е,че при отсъствие не натоварвам колега,но минусът е че работата само мен си чака и дългото излизане в болничен ми излиза през носа.Често доработвам/наваксвам от вкъщи когато детето спи.Случвало ми се е след излизане от болница да ходя в офиса въпреки ,че имам дълъг болничен и трябва да се пазя.При нас важното е работата да е свършена,всеки сам решава кога и колко ще стой в офиса.