Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • Публикувана: 13 март 2019, 22:40 ч.
  • Последно мнение: 18 апр. 2019, 17:23 ч.

Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 381

  • 28 515
  • 742
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 26 091


 

Енгин Акюрек, "Най-добър актьор" 2015 - МФД Сеул


Енгин Акюрек "Най-добър актьор" 2015, Номинационен медал ЕММИ















ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ




ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ





ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ

(1 eп)  (2 еп)  (3 еп)  (4 еп)  (5 eп)  (6 еп)  (7 еп)  (8 еп)  (9 еп)  (10 еп)  (11 еп)  (12 еп)  (13 еп)(14 еп)  (15 еп)  (16 еп)  (17 еп)  (18 еп)  (19 еп)  (20 еп)  (21 еп)  (22 еп)  (23 eп)  (24 еп)  (25 еп)  (26 еп)  (27 еп)  (28 еп)  (29 eп)  (30 еп)  (31 еп)  (32 еп)  (33 еп) (34 еп)  (35 eп)  (36 еп)  (37 еп) (38 еп)  (39 еп)  (40 еп)  (41 еп)  (42 еп) (43 eп)  (44 еп)  (45 еп)  (46 еп)  (47 еп)  (48 еп)  (49 еп)  (50 еп)  (51 еп)  (52 еп)  (53 еп)  (54 еп)  (55 еп)  (56 еп)  (57 еп)  (58 еп)  (59 еп)  (60 еп)  (61еп)  (62 еп)  (63 еп)  (64 еп)  (65 еп)  (66 еп)  (67 еп)  (68 еп)  (69 еп)  (70 еп)  (71 еп)  (72 еп)  (73 еп)  (74 еп)  (75 еп)  (76 еп)  (77 еп)  (78 еп)  (79 еп)  (80 еп - Финал)


ЕДИН СНИМАЧЕН ДЕН ЕНГИН - ИСТОРИЯ НА УСПЕХА




АКО БЯХ ОБЛАК с български субтитри





Karayılan/Черната змия - с български субтитри




ВАЖНО: НА КОЙТО МУ Е ТРУДНО ДА СЕ ОРИЕНТИРА-ДА ПИШЕ НА ЛИЧНИ.


ДОБРЕ ДОШЛИ В ТЕМАТА

Последна редакция: чт, 14 мар 2019, 07:20 от mariana51

# 1
# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 26 091


Добре заварила и аз в новата тема.
Да е късметлийска, да научим в нея и новина за нов проект на Енгин.

Да си я харесаме - ето как, в двата варианта на форума.


Стар вариант:



Нов вариант:

# 3
  • Мнения: 17 719

Нека ни е честита поредната тема
посветена на талантливия актьор,
писател и прекрасен човек
Енгин Акюрек!
Както винаги да си пожелаем да запълним
и тези нови страници с много красота,
хубави новини и още повече позитивно настроение!



# 4
  • Мнения: 18 794


Благодаря за новичката ни, хубава тема. smile3525 smile3525 smile3525



Лека да е. smile3524

# 5
  • Мнения: 2 751
Хайде и аз в новата тема!
Да ни е честита и да я изпълним с новини за любимия ни актьор и писател Енгин Акюрек! Дано научим в нея за нов проект. !Стори ми се, че много бързо изписахме темата.Така  е когато има новини.Презентацията на филма беше невероятна.Енгин и Берг бяха превъзходни.






Благодаря на Марианка   за новата тема!

Момичета,лека нощ!

Последна редакция: чт, 14 мар 2019, 00:16 от mari52

# 6
  • Мнения: 17 719


Добро утро момичета  Two Hearts
Хубав и спорен ден!
Да пием по кафе и към задачите за днес!

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 26 091


Момичета, ето и разказа от бр.25 на "Kafasına göre"
Превод Light /Свети/.


Имаме проблем
Енгин Акюрек


Пред мен имаше салата от думи. Хората, без да знаят какво казват, започнаха да топят изреченията си в мазна чиния с месо. Този, който бавно говореше и разпалваше проблема си, се опитваше да ни каже, че има по-смислени и по-дълбоки проблеми.

Какво е проблемът все пак? Това е деликатно изработена човешка болест, която идва или си отива или упорито остава и след като започне да досажда. Тази болест, която наричаме "проблем", обича да изгражда гнездо, където да се настани и след това да се разклони. Когато хвърля сянка върху съзнанието на човек, бавно свири с дайре по нишките на сърцето му и го кара да се чувства неспокоен и може да превърне тялото му в парче изсушен хляб.

Селим бе започнал да разказва за своите бивши. Когато започнеше изречение с мрачен тон, той щеше да ни държи като домино и да ни говори за миналите му проблеми  до края на нощта. Разговорът между шестима мъже, седящи около дълга маса, винаги падаше в този капан. Не знаех дали това е заради скуката или заради проявата на нужда или поради намаленото споделяне, и аз се опитах да не се дразня много за това.

Въпреки че седях в далечния край на масата, този разговор най-накрая щеше да ме намери. Те биха искали да чуят проблемите ми, за да могат да разберат дали обръщам внимание. Бих могъл да им сервирам  измислените си проблеми като предястие, за да не изглеждам надут. Не ме разбирайте погрешно, не че нямах никакви проблеми, кой няма? Просто нашите ежедневни проблеми, които стават проблеми за живота, щяха да завладеят ценното ни време. Щяхме да се отнасяме един към друг като психолог и да се изтощаваме с високомерно почистване, което не отиваше по-далеч от замитането на проблемите под килима. Дългите трапези щяха да се превърнат  в столове за психотерапия. Държахме се като огорчени терапевти от съвременната епоха.

Илкер, омекотявайки малките подхвърляния на Селим с най-безсрамната част от езика му, пусна такава фраза в средата на масата, че дългите ъгли на масата се изостриха и загубиха геометрията на правоъгълника.

"Аз се женя."
"За кого?"
"За Мехтап."
"Коя Мехтап?"
"Мехтап."

Нашата инквизиция удряше Хакан също така добре.

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
Сякаш не зададох същия въпрос, Мехмет формулира, че има проблем с неговото съдържание:

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
"Да брато, нашата Михтап."

Никой, с изключение на Илкер, не знаеше как да започне следващото изречение и затова намерихме  убежище в  мълчанието. Имахме още един нов проблем в скута си, освен това парещ…

Мехтап беше бившата на Хакан. Тяхната любов беше голяма и те почти се ожениха. Всички ние бяхме приятели от детството, с изключение на Илкер, който беше редовно на нашата маса през последната година. Той беше колегата на Селим от работата. Първоначално беше просто гост, но бавно успя да се присъедини към разговорите ни.
Мехтап идваше, когато Хакан не беше наоколо. Някъде, някак си, те бяха започнали да се виждат.
Селим, чувствайки се отговорен за запознаването ни с Илкер, зададе същия въпрос по свой начин:

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
"Да. Прав си. Никой от вас не знаеше."

Ахмет беше до Хакан, който не искаше да показва чувствата си с безмълвната си енергия. Той зададе въпроса си, сякаш искаше да направи Хакан невидим.

"Кога се случи това? Искам да кажа, когато се срещнахте?"
"Преди три месеца."
"Три месеца…"
"Беше импулсивно. Не съм сигурен как. Усетих се, че й предлагам."

Мълчанието на Хакан ни пречеше да говорим за сватбата или свързани с нея теми. Хакан отпи от чая и се опита да скрие мъката си примесена с гняв зад сериозното си изражение. Илкер сигурно е почувствал, че нещо се случва. Ако лесно можеше да говори за женитба с Мехтап, той вероятно не знаеше какво се е случило в миналото. Опитахме се да измислим  как да реагираме, обменяйки си погледи един с друг. Бяхме толкова любопитни за мислите на другите, че имахме луди въпроси в умовете си.

"Защо Мехтап не говореше за Илкер?"
"Хакан все още ли е влюбен в Мехтап? (Мислех, че е, защото това бе очевидно от начина, по който пиеше чая си.)"
"Ако имаше сватба, той щеше ли да отиде?"
"Какво би направил Илкер, когато разбере, че Хакан и Мехтап почти се ожениха"

Ако тези въпроси в съзнанието ни, подобно на клюките на стари жени,  бяха оставени без отговор, ние щяхме да продължим да говорим за тях. Нашата цивилизована страна, неспособна да победи нашата примитивност и природа, която не можем да скрием,  се опита да се изрази с елегантна усмивка на лицата ни. Точно ми се искаше Илкер да отиде в тоалетната, за да можем останалите да обсъдим ситуацията, Илкер стана и каза:

"Ще ползвам тоалетната."

Предполагам, че бих пожелал същото, ако исках нещо от Бога. Илкер взе телефона си и отиде в тоалетната.

Погледнахме Хакан. Реакцията му щеше да определи нашия тон и цвят. Ако в гласа му имаше сиви тонове, нямаше да отидем на сватбата с четвърт пендар, поставен в картичка със сдържано поздравление. Ако говореше с безгрижно  и самозаблуждаващо настроение, щяхме да отидем на сватбата и дори да танцуваме. Ако говореше с мрачни изречения, това можеше да завърши с преобръщане на дългата маса и набиването на Илкер тук. Хакан отново отпи от чая си:

"Аз ще си вървя. Трябва да бъда сам."

Какво стана сега? Ние всички бяхме си получили своя дял от проблема. Ахмет, който се грижеше за Хакан, с тъжен, дълбок глас каза:

"Брато, мисля, че Хакан все още е влюбен в това момиче."

Селим кимна; Ахмет току-що бе казал заглавието на тема, която той обичаше най-много:

"Когато виждаме наша бивша приятелка, чието лице дори не си спомняме с друг мъж, обикновено се смущаваме. Аз мога да разбера Хакан."

Мехмет се облегна на стола си, погледна към тоалетните и ни накара също да погледнем там, проверявайки  дали Илкер се връща. Той подчерта, че трябва бързо да говорим:

"Добре? Какво ще правим?"

И аз имах своя дял в разговора. Илкер се връщаше.

"Момчета, аз ще говоря с Илкер. Той трябва да знае. Нека му кажем всичко, преди нещата да станат сериозни."

Но нито аз можах да му кажа истината, нито Илкер се опита да разбере какъв е проблемът. Неговото люлеещо се тяло ни накара да се почувстваме замаяни и бяхме забравили какво да кажем, сякаш думите ни вървяха след сватбения ескорт. Човекът е роден да се ожени; беше невъзможно да се каже нещо против вълнението и щастието му. Докато пиехме чая си, умовете ни бяха заети с луди въпроси. Бях си се представил  като шафер по време на разговора, скачащ от церемонията по искане на ръката до нощта на къната. Мисля, че това, което исках от Бог, не се случи този път...

Сватбеният ден беше след три месеца, но те го отмениха две седмици преди сватбата. Никой не знаеше защо. Подучухме, че Мехтап е тази, която го е предизвикала. Някои неофициални източници казаха, че Илкер е полудял и се е отказал, след като е разбрал, че е имала връзка с Хакан преди него. Не бяхме виждали Илкер много след отмяната на сватбата.
Лицето на Хакан светеше. Той говореше и говореше:

"Мехтап все още е влюбена в мен."

Бяхме отново пет души около масата. Оставихме чантите си на стола на Илкер.

"Братко, това момиче ме обича."

Сега вече имахме голям проблем, много голям проблем…

# 8
  • Мнения: 18 794
Добро утро,



"Ако не си посял моменти, не може да пожънеш живот."
Антонио Куомо, из "Мирис на бадеми и канела"



Момичета, ето и разказа от бр.25 на "Kafasına göre"
Превод Light /Свети/.


Имаме проблем
Енгин Акюрек


Скрит текст:
Пред мен имаше салата от думи. Хората, без да знаят какво казват, започнаха да топят изреченията си в мазна чиния с месо. Този, който бавно говореше и разпалваше проблема си, се опитваше да ни каже, че има по-смислени и по-дълбоки проблеми.

Какво е проблемът все пак? Това е деликатно изработена човешка болест, която идва или си отива или упорито остава и след като започне да досажда. Тази болест, която наричаме "проблем", обича да изгражда гнездо, където да се настани и след това да се разклони. Когато хвърля сянка върху съзнанието на човек, бавно свири с дайре по нишките на сърцето му и го кара да се чувства неспокоен и може да превърне тялото му в парче изсушен хляб.

Селим бе започнал да разказва за своите бивши. Когато започнеше изречение с мрачен тон, той щеше да ни държи като домино и да ни говори за миналите му проблеми  до края на нощта. Разговорът между шестима мъже, седящи около дълга маса, винаги падаше в този капан. Не знаех дали това е заради скуката или заради проявата на нужда или поради намаленото споделяне, и аз се опитах да не се дразня много за това.

Въпреки че седях в далечния край на масата, този разговор най-накрая щеше да ме намери. Те биха искали да чуят проблемите ми, за да могат да разберат дали обръщам внимание. Бих могъл да им сервирам  измислените си проблеми като предястие, за да не изглеждам надут. Не ме разбирайте погрешно, не че нямах никакви проблеми, кой няма? Просто нашите ежедневни проблеми, които стават проблеми за живота, щяха да завладеят ценното ни време. Щяхме да се отнасяме един към друг като психолог и да се изтощаваме с високомерно почистване, което не отиваше по-далеч от замитането на проблемите под килима. Дългите трапези щяха да се превърнат  в столове за психотерапия. Държахме се като огорчени терапевти от съвременната епоха.

Илкер, омекотявайки малките подхвърляния на Селим с най-безсрамната част от езика му, пусна такава фраза в средата на масата, че дългите ъгли на масата се изостриха и загубиха геометрията на правоъгълника.

"Аз се женя."
"За кого?"
"За Мехтап."
"Коя Мехтап?"
"Мехтап."

Нашата инквизиция удряше Хакан също така добре.

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
Сякаш не зададох същия въпрос, Мехмет формулира, че има проблем с неговото съдържание:

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
"Да брато, нашата Михтап."

Никой, с изключение на Илкер, не знаеше как да започне следващото изречение и затова намерихме  убежище в  мълчанието. Имахме още един нов проблем в скута си, освен това парещ…

Мехтап беше бившата на Хакан. Тяхната любов беше голяма и те почти се ожениха. Всички ние бяхме приятели от детството, с изключение на Илкер, който беше редовно на нашата маса през последната година. Той беше колегата на Селим от работата. Първоначално беше просто гост, но бавно успя да се присъедини към разговорите ни.
Мехтап идваше, когато Хакан не беше наоколо. Някъде, някак си, те бяха започнали да се виждат.
Селим, чувствайки се отговорен за запознаването ни с Илкер, зададе същия въпрос по свой начин:

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
"Да. Прав си. Никой от вас не знаеше."

Ахмет беше до Хакан, който не искаше да показва чувствата си с безмълвната си енергия. Той зададе въпроса си, сякаш искаше да направи Хакан невидим.

"Кога се случи това? Искам да кажа, когато се срещнахте?"
"Преди три месеца."
"Три месеца…"
"Беше импулсивно. Не съм сигурен как. Усетих се, че й предлагам."

Мълчанието на Хакан ни пречеше да говорим за сватбата или свързани с нея теми. Хакан отпи от чая и се опита да скрие мъката си примесена с гняв зад сериозното си изражение. Илкер сигурно е почувствал, че нещо се случва. Ако лесно можеше да говори за женитба с Мехтап, той вероятно не знаеше какво се е случило в миналото. Опитахме се да измислим  как да реагираме, обменяйки си погледи един с друг. Бяхме толкова любопитни за мислите на другите, че имахме луди въпроси в умовете си.

"Защо Мехтап не говореше за Илкер?"
"Хакан все още ли е влюбен в Мехтап? (Мислех, че е, защото това бе очевидно от начина, по който пиеше чая си.)"
"Ако имаше сватба, той щеше ли да отиде?"
"Какво би направил Илкер, когато разбере, че Хакан и Мехтап почти се ожениха"

Ако тези въпроси в съзнанието ни, подобно на клюките на стари жени,  бяха оставени без отговор, ние щяхме да продължим да говорим за тях. Нашата цивилизована страна, неспособна да победи нашата примитивност и природа, която не можем да скрием,  се опита да се изрази с елегантна усмивка на лицата ни. Точно ми се искаше Илкер да отиде в тоалетната, за да можем останалите да обсъдим ситуацията, Илкер стана и каза:

"Ще ползвам тоалетната."

Предполагам, че бих пожелал същото, ако исках нещо от Бога. Илкер взе телефона си и отиде в тоалетната.

Погледнахме Хакан. Реакцията му щеше да определи нашия тон и цвят. Ако в гласа му имаше сиви тонове, нямаше да отидем на сватбата с четвърт пендар, поставен в картичка със сдържано поздравление. Ако говореше с безгрижно  и самозаблуждаващо настроение, щяхме да отидем на сватбата и дори да танцуваме. Ако говореше с мрачни изречения, това можеше да завърши с преобръщане на дългата маса и набиването на Илкер тук. Хакан отново отпи от чая си:

"Аз ще си вървя. Трябва да бъда сам."

Какво стана сега? Ние всички бяхме си получили своя дял от проблема. Ахмет, който се грижеше за Хакан, с тъжен, дълбок глас каза:

"Брато, мисля, че Хакан все още е влюбен в това момиче."

Селим кимна; Ахмет току-що бе казал заглавието на тема, която той обичаше най-много:

"Когато виждаме наша бивша приятелка, чието лице дори не си спомняме с друг мъж, обикновено се смущаваме. Аз мога да разбера Хакан."

Мехмет се облегна на стола си, погледна към тоалетните и ни накара също да погледнем там, проверявайки  дали Илкер се връща. Той подчерта, че трябва бързо да говорим:

"Добре? Какво ще правим?"

И аз имах своя дял в разговора. Илкер се връщаше.

"Момчета, аз ще говоря с Илкер. Той трябва да знае. Нека му кажем всичко, преди нещата да станат сериозни."

Но нито аз можах да му кажа истината, нито Илкер се опита да разбере какъв е проблемът. Неговото люлеещо се тяло ни накара да се почувстваме замаяни и бяхме забравили какво да кажем, сякаш думите ни вървяха след сватбения ескорт. Човекът е роден да се ожени; беше невъзможно да се каже нещо против вълнението и щастието му. Докато пиехме чая си, умовете ни бяха заети с луди въпроси. Бях си се представил  като шафер по време на разговора, скачащ от церемонията по искане на ръката до нощта на къната. Мисля, че това, което исках от Бог, не се случи този път...

Сватбеният ден беше след три месеца, но те го отмениха две седмици преди сватбата. Никой не знаеше защо. Подучухме, че Мехтап е тази, която го е предизвикала. Някои неофициални източници казаха, че Илкер е полудял и се е отказал, след като е разбрал, че е имала връзка с Хакан преди него. Не бяхме виждали Илкер много след отмяната на сватбата.
Лицето на Хакан светеше. Той говореше и говореше:

"Мехтап все още е влюбена в мен."

Бяхме отново пет души около масата. Оставихме чантите си на стола на Илкер.

"Братко, това момиче ме обича."

Сега вече имахме голям проблем, много голям проблем…

Благодаря за приятната изненада. smile3525
smile3525

Момичета,  Hug

Лек и приятен четвъртък.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 26 091


Здравейте Енгинки.
Днес имаме за прочит разказа на Енгин.
С голяма благодарност към Light /Свети/ за превода.

А другото си го чакаве - новини, снимки...
Успешен четвъртък на всички.

# 10
  • Мнения: 18 794


"Капка радост може да излекува море от тъга."

Антонио Куомо

# 11
  • Мнения: 17 719


Момичета, ето и разказа от бр.25 на "Kafasına göre"
Превод Light /Свети/.


Имаме проблем
Енгин Акюрек

СветиHeart Марианка Heart
Благодаря ви за разказа.  Следобед  ще си го извадя на хартиен носител за по-лесно четене, защото от телефона е доста трудно. 

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 26 091




И ние като Умут, като асистента, така ще гледаме учудено и с интерес.
Кога ли ще видим в някой сайт пуснат филма?

# 13
  • Мнения: 18 794


"Няма по-излишно от спомена или предвиждането, няма по-скъпо от днешния ден... ние сме безсилни пред съдбата, наш е само мигът..."

Вера Мутафчиева, българска историчка. и писателка

# 14
  • Мнения: 2 751
Здравейте момичета! Hug Hug Hug

Днес имаме изненада,новият разказ на Енгин.
Благодаря на Свети и Марианка за това.




Цитат
Момичета, ето и разказа от бр.25 на "Kafasına göre"
Превод Light /Свети/.

Имаме проблем
Енгин Акюрек


Скрит текст:
Пред мен имаше салата от думи. Хората, без да знаят какво казват, започнаха да топят изреченията си в мазна чиния с месо. Този, който бавно говореше и разпалваше проблема си, се опитваше да ни каже, че има по-смислени и по-дълбоки проблеми.

Какво е проблемът все пак? Това е деликатно изработена човешка болест, която идва или си отива или упорито остава и след като започне да досажда. Тази болест, която наричаме "проблем", обича да изгражда гнездо, където да се настани и след това да се разклони. Когато хвърля сянка върху съзнанието на човек, бавно свири с дайре по нишките на сърцето му и го кара да се чувства неспокоен и може да превърне тялото му в парче изсушен хляб.

Селим бе започнал да разказва за своите бивши. Когато започнеше изречение с мрачен тон, той щеше да ни държи като домино и да ни говори за миналите му проблеми  до края на нощта. Разговорът между шестима мъже, седящи около дълга маса, винаги падаше в този капан. Не знаех дали това е заради скуката или заради проявата на нужда или поради намаленото споделяне, и аз се опитах да не се дразня много за това.

Въпреки че седях в далечния край на масата, този разговор най-накрая щеше да ме намери. Те биха искали да чуят проблемите ми, за да могат да разберат дали обръщам внимание. Бих могъл да им сервирам  измислените си проблеми като предястие, за да не изглеждам надут. Не ме разбирайте погрешно, не че нямах никакви проблеми, кой няма? Просто нашите ежедневни проблеми, които стават проблеми за живота, щяха да завладеят ценното ни време. Щяхме да се отнасяме един към друг като психолог и да се изтощаваме с високомерно почистване, което не отиваше по-далеч от замитането на проблемите под килима. Дългите трапези щяха да се превърнат  в столове за психотерапия. Държахме се като огорчени терапевти от съвременната епоха.

Илкер, омекотявайки малките подхвърляния на Селим с най-безсрамната част от езика му, пусна такава фраза в средата на масата, че дългите ъгли на масата се изостриха и загубиха геометрията на правоъгълника.

"Аз се женя."
"За кого?"
"За Мехтап."
"Коя Мехтап?"
"Мехтап."

Нашата инквизиция удряше Хакан също така добре.

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
Сякаш не зададох същия въпрос, Мехмет формулира, че има проблем с неговото съдържание:

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
"Да брато, нашата Михтап."

Никой, с изключение на Илкер, не знаеше как да започне следващото изречение и затова намерихме  убежище в  мълчанието. Имахме още един нов проблем в скута си, освен това парещ…

Мехтап беше бившата на Хакан. Тяхната любов беше голяма и те почти се ожениха. Всички ние бяхме приятели от детството, с изключение на Илкер, който беше редовно на нашата маса през последната година. Той беше колегата на Селим от работата. Първоначално беше просто гост, но бавно успя да се присъедини към разговорите ни.
Мехтап идваше, когато Хакан не беше наоколо. Някъде, някак си, те бяха започнали да се виждат.
Селим, чувствайки се отговорен за запознаването ни с Илкер, зададе същия въпрос по свой начин:

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
"Да. Прав си. Никой от вас не знаеше."

Ахмет беше до Хакан, който не искаше да показва чувствата си с безмълвната си енергия. Той зададе въпроса си, сякаш искаше да направи Хакан невидим.

"Кога се случи това? Искам да кажа, когато се срещнахте?"
"Преди три месеца."
"Три месеца…"
"Беше импулсивно. Не съм сигурен как. Усетих се, че й предлагам."

Мълчанието на Хакан ни пречеше да говорим за сватбата или свързани с нея теми. Хакан отпи от чая и се опита да скрие мъката си примесена с гняв зад сериозното си изражение. Илкер сигурно е почувствал, че нещо се случва. Ако лесно можеше да говори за женитба с Мехтап, той вероятно не знаеше какво се е случило в миналото. Опитахме се да измислим  как да реагираме, обменяйки си погледи един с друг. Бяхме толкова любопитни за мислите на другите, че имахме луди въпроси в умовете си.

"Защо Мехтап не говореше за Илкер?"
"Хакан все още ли е влюбен в Мехтап? (Мислех, че е, защото това бе очевидно от начина, по който пиеше чая си.)"
"Ако имаше сватба, той щеше ли да отиде?"
"Какво би направил Илкер, когато разбере, че Хакан и Мехтап почти се ожениха"

Ако тези въпроси в съзнанието ни, подобно на клюките на стари жени,  бяха оставени без отговор, ние щяхме да продължим да говорим за тях. Нашата цивилизована страна, неспособна да победи нашата примитивност и природа, която не можем да скрием,  се опита да се изрази с елегантна усмивка на лицата ни. Точно ми се искаше Илкер да отиде в тоалетната, за да можем останалите да обсъдим ситуацията, Илкер стана и каза:

"Ще ползвам тоалетната."

Предполагам, че бих пожелал същото, ако исках нещо от Бога. Илкер взе телефона си и отиде в тоалетната.

Погледнахме Хакан. Реакцията му щеше да определи нашия тон и цвят. Ако в гласа му имаше сиви тонове, нямаше да отидем на сватбата с четвърт пендар, поставен в картичка със сдържано поздравление. Ако говореше с безгрижно  и самозаблуждаващо настроение, щяхме да отидем на сватбата и дори да танцуваме. Ако говореше с мрачни изречения, това можеше да завърши с преобръщане на дългата маса и набиването на Илкер тук. Хакан отново отпи от чая си:

"Аз ще си вървя. Трябва да бъда сам."

Какво стана сега? Ние всички бяхме си получили своя дял от проблема. Ахмет, който се грижеше за Хакан, с тъжен, дълбок глас каза:

"Брато, мисля, че Хакан все още е влюбен в това момиче."

Селим кимна; Ахмет току-що бе казал заглавието на тема, която той обичаше най-много:

"Когато виждаме наша бивша приятелка, чието лице дори не си спомняме с друг мъж, обикновено се смущаваме. Аз мога да разбера Хакан."

Мехмет се облегна на стола си, погледна към тоалетните и ни накара също да погледнем там, проверявайки  дали Илкер се връща. Той подчерта, че трябва бързо да говорим:

"Добре? Какво ще правим?"

И аз имах своя дял в разговора. Илкер се връщаше.

"Момчета, аз ще говоря с Илкер. Той трябва да знае. Нека му кажем всичко, преди нещата да станат сериозни."

Но нито аз можах да му кажа истината, нито Илкер се опита да разбере какъв е проблемът. Неговото люлеещо се тяло ни накара да се почувстваме замаяни и бяхме забравили какво да кажем, сякаш думите ни вървяха след сватбения ескорт. Човекът е роден да се ожени; беше невъзможно да се каже нещо против вълнението и щастието му. Докато пиехме чая си, умовете ни бяха заети с луди въпроси. Бях си се представил  като шафер по време на разговора, скачащ от церемонията по искане на ръката до нощта на къната. Мисля, че това, което исках от Бог, не се случи този път...

Сватбеният ден беше след три месеца, но те го отмениха две седмици преди сватбата. Никой не знаеше защо. Подучухме, че Мехтап е тази, която го е предизвикала. Някои неофициални източници казаха, че Илкер е полудял и се е отказал, след като е разбрал, че е имала връзка с Хакан преди него. Не бяхме виждали Илкер много след отмяната на сватбата.
Лицето на Хакан светеше. Той говореше и говореше:

"Мехтап все още е влюбена в мен."

Бяхме отново пет души около масата. Оставихме чантите си на стола на Илкер.

"Братко, това момиче ме обича."

Сега вече имахме голям проблем, много голям проблем…

Днес е денят на Даахан!


Лек ден, момичета!


Общи условия

Активация на акаунт