Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 март 2019, 08:13 ч.

Проблем с емоциите след аборт

  • 728
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте,
Имам сериозен проблем с емоциите. Миналата година с мъжа ми престанахме да се пазим и още първия път имах ярки две черти. Истината е, че преди това даже не бях много сигурна все още дали искам деца, с мъжа ми ни е много хубаво само двамата, много го обичам и сякаш ми се искаше да си поживеем още малко сами. Но за краткото време, в което бях бременна, сякаш нещо ми се отключи. Mного ми хареса идеята да си имаме общ проект Two Hearts На мъжа ми също. Сякаш и двамата се събуждахме с още по-широка усмивка от преди. Имах два плодни сака, но в 8 г.с. ми установиха миссед, като бебетата бяха спрели да се развиват още в 5 г.с. което оценявам, че е доста ранна бременност, даже пулс не са имали, даже е смешно да ги наричам бебета. Знам, че това най-вероятно е за добро, вероятно са били увредени, случва се, що годе млади сме, ще си направим други, освен това дори да не стане естествено, вярвам, че репродуктивната медицина може да забремени дори мъж. Първите 3 месеца се чувствах добре, даже не ме натъжаваше мисълта за тях. След третия месец пак престанахме да се пазим и оттогава всяка менструация я изживявам много драматично. В момента, 9 месеца по-късно, съм пълна развалина. Рева през ден, натъжават ме всякакви бебета и бременни и се притеснявам да не травмирам и мъжа ми. Разумно погледнато всичко ми е наред, а мъжа ми е най-готиният човек на света и любовта му ми е абсолютно достатъчна,  но емоционално не съм наред, връщам се назад, мисля за двете сакчета като за изгубени деца и ме връхлитат всякакви лишени от логика и разум чувства. Чела съм историите и на други хора, които са преживели същото, и хич не ме утешават. Тъгата напоследък ескалира. Аз вътрешно съм убедена, че всичко ще е наред, стига да престана да съм тъжна. Как да престана да съм тъжна?

# 1
  • София
  • Мнения: 536
Здравейте,

Темата, която поставяте, е важна, емоционална и близка на много хора. Тя има различни аспекти и докато четях написаното от Вас се замислих за това да бъдеш родител.

Понякога планувано, друг път – не, в живота на двойката настъпва моментът с двете чертички, за който говорите. Това е изключително събитие и за двамата партньори, а както разбирам – във Вашия случай е било и за първи път. Нормално е в този период основните мисли и приготовления да са насочени към очакваните рожби. Но по време на бременността се случват много промени и с бъдещите родители. За мъжа да стане баща също е неповторимо, но сега ще поставя акцента върху жената, защото при нея се случват по-големите и драстични промени, както в емоционален, така и във физиологичен план.
С оплождането на яйцеклетката в тялото на жената започват да настъпват биохимични и хормонални промени. Цялостният телесен ритъм на жената се изменя заедно със ситуацията в дома и семейството. Дори и да не си даваме сметка, било поради несигурност, бързите темпове или друга причина, инстинктите ни в комбинация с хормоналните изменения (доказана е връзката между биохимията на човек и неговите емоции) вече подготвят жената да бъде Майка.

С повече думи казвам следното – месеците на бременността са еднакво важни както за бебето, така и за майката, дори тя самата още да не мисли за себе си в тази роля.

Нормално е да се чувствате по начина, който описвате. Преживявате загуба и да бъдете тъжна е естествена човешка реакция. Менструацията Ви връща едновременно към спомена и към настоящето. Влизате в една емоционална спирала, която е и възможно да Ви пречи да забременеете сега. В този смисъл е важно да си дадете време да изживеете случилото се. Осъзнавам, че това, което пиша, не е лесно изпълнимо, но не забравяйте, че Вие сте добре, физически здрава сте и не на последно място – имате мъж, който е „най-готиният човек на света“, както само го определяте. Не се страхувайте да споделяте с него – заедно сте в това. Говорете за това как се чувствате – и Вие, и той. Да си бъдете опора един на друг е изключителна ценност, от която може да черпите и двамата.

Сърдечни поздрави,
Славея Дънева – психотерапевт

Общи условия

Активация на акаунт