Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 март 2019, 11:04 ч.

вечерно преяждане

  • 2 789
  • 102
  •   2
Отговори
# 15
  • Мнения: 38 036
Никак. Бабите като са с нисък прогестерон да не би да ядат късно вечер?
Влиянието на ниският прогестерон (съответно висок естроген) е съществено за апетита и по-специално за глад за въглехидрати, както е и в нейния случай.

Хормоналните нива при бабите са различни, не може да се направи сравнение.

Последна редакция: пт, 15 мар 2019, 12:52 от Не се сърди, човече

# 16
  • София
  • Мнения: 3 695
Има и друго, крайно радикално решение-няма да купуваш нещата,които най-много те изкушават.Аз също бях така, но т.к се оказах в преддиабетно състояние, а и детето ми е хиперактивно ,особено като яде сладко, просто спрях да взимам сладки неща, само плодове и черен шоколад.Колбаси у дома от години не влизат, бързи въглехидрати-също(ориз,захар,брашно...).Хлябът си го правя сама като си взимам черни брашна и забърквам разни миксове със семена, ако случайно купя сок(защото и това е много рядко) задължително го разреждам с вода, и най-важното-в 99% от времето не вечерям след 18:30(останалият 1% са изключения като Нова година ,Коледа и рожденните дни,но и тогава се опитвам след 20 да не се храня).А газираното е табу у дома.Също нямам време за спорт(а и желание),но с тези ограничения,които съм си наложила държа нещата под контрол.

# 17
  • Мнения: 368
Не мисля, че ще се справиш сама. Потърси специализирана помощ: психиатър, психолог. Пишеш, че си била при психолог и не ти е помогнал. Пробвай с друг, с опит с хранителните нарушения.

# 18
  • Мнения: 12 699
-не купувам и не държа на "склад" в къщи вредни храни
-ям стабилна вечеря
-правя си чай, ако ме "напъне" да ям след 21-22 ч.
-ако и това не помогне, лягам си, не виждам причина да стоя пред тв и да се мъча...

Апропо, това оправдание "...имам деца и за тях купувам/държа в къщи всякакви храни" никога не съм го разбирала.Нали тези храни и децата ще разболеят след време?Значи, за мен са вредни и непрепоръчителни, щото ме правят дебела и болна, обаче няма проблем да тровя детето си с тях?

# 19
  • WonderLand
  • Мнения: 1 601
Страхотни съвети са ти дали момичетата. Казваш, че имаш воля, но сама се саботираш. Когато не дършиш изкушения вкъщи шансът да ядеш още и още е много голям. Тук трябва много добра организация и контрол на всички вкъщи. При мен мъжа ми е голям дразнител за вредни храни, затова и на него не му давам да яде неща, които ме изкушават.

Не съм съгласна обаче със съветите на момичетата за ранна вечеря в този случай. Това е хубав и полезен навик, но няма да помогне да избегнеш хапването в 10 вечерта, просто защото късното преяждане на този етап е навик, който би бил подсилен от чувството за глад, особено ако не си свикнала на ранна вечеря. Затова според мен първата цел е от 2 вечерни хранения да минеш на едно, дори с цената на това то да е към 20:30 - 21:00ч. Така като стане 10 вечерта стомахът ще е още пълен и няма да има място за повече храна. Когато вечерята е богата и придружена от голяма салата това е лесно постижимо. След време като свикнеш само с едно хранене вечер можеш да работиш по въпроса да го изместиш по-рано през деня.

# 20
  • Мнения: 215
Lilly, със сигурност бих свалила , ако спортувам, правила съм го преди с народни хора, на които се бях записала. Пак си се тъпчех, но  по-рядко и малко. Но по ред причини в момента единствено мога да ходя по обяд да кажем на разходки по-бързи и стегнати и да правя някакви домашни упражнения, което не е така зареждащо , както ако си с други хора..
Съгласна съм, но щом можеш да се разхождаш по обед супер, прави го. Или пък домашните упражнения, намери видео с тренировка която ти допада и давай смело. Дори да е по-кратичка, има 20-30 минутни. Щом спорта преди ти е помагал в овладяването на храната, нищо не ти пречи да опиташ отново. Ключът е в постоянството, намери това което ти върши работа в ежедневието и не спирай, без значение дали ще е диета, спорт или катинар на хладилника.
Аз лично за себе си съм открила, че ако има нещо сладко у дома го мисля постоянно и не спирам докато не го изям. Простото решение е да не купувам или ако много ми се прияде да взимам нещо малко. Не кутия бисквити, а примерно малко десертче по 40-50гр. Така дори и да го изям няма да прекаля. Докато с кутия бисквити не е сигурно. Вероятността да не мирясам докато не я унищожа цялата е огромна. Grinning

# 21
  • Мнения: 1 151
Храната, която "разболява" мен не е изцяло вредна, както казах, като няма сладки и тестени, почвам да прекалявам с продукти , които са най-основни. Ок, колбасите са си вредни, но нали все пак трябва да има някакви продукти, които детето да използва за сандвичи..Тя носи и плод, и варено яйце, и ядки, моркови, краставици, но сандвича си остава основното. Ако съм правила да кажем баница или рядко мъфини, взема детето и от тях за училище. Мъжът ми също пречи, защото той умее да се контролира, за разлика от мен и зарежда с разни тип солети, зеленчукови чипсове и пр., не много и не сладко, но като вляза във фаза и на тях налитам. А не мисля, че той ще спре да купува всичко.
Относно часа и размера на основната вечеря мисля, че е все едно в крайна сметка, защото до преяждане се стига независимо колко съм се наяла преди това. Дори често, докато ям разни неща пред тв даже усещам, че физически ми идват в повече, но умът ми не се успокоява, докато не свършат или докато не ми стане наистина тежко.
За яденето пред тв, наистина е голяма грешка. Но ако реша да си легна (а често можеби наистина порива за храна всъщност прикрива порива за сън и умората), ще се чувствам прецакана. Все едно не съм имала и 1 час за себеси...И едва ли не зорлем седя, но не лягам.
Относно психолога, точно на такъв бях, който се занимава с хранителни разтройства. Помогна ми да навържа как се е почнало, какво го е провокирало и как се е създал този ужасен навик, който при това е вече повече срещу мен, отколкото да ми помага, но не ми помогна как да го спра. Почнахме някакви техники, прекалено абстрактни за мен, а аз съм доста рационална и загубих вяра, че ще се получи. За психиатър мисля, че не съм..Група за взаимопомощ, но на български би ми помогнала, но в бг интернет пространство нещо не намирам такава.
И последно, не споменах, но преди години правих натоварване с глюкоза и освен, че кръвната ми захар е висока винаги на всички изследвания, се оказа, че имам и ИР, но ми казаха, че с хранене ще се нормализирам. Както е видно не съм оправила яденето, даже съм го влошила...Нови изследвания не съм правила.

# 22
  • Мнения: 1 186
Ха,  дойдохме си на думата.  Не ми било прогестерона,  ми инсулина.

# 23
  • София
  • Мнения: 18 948
Ами тогава нещата са прости - минаваш сериозно на ниско въглехидратно хранене. Спираш всякакво тесто, паста, захар, ориз, картофи, царевица и т.н.
Хубавата новина е, че ще ти се яде по-малко.
И мен след вечеря ме избива, ама хапвам мазно сиренце, една ябълка и редче черен шоколад и си лягам.

# 24
  • WonderLand
  • Мнения: 1 601
До тук на всяко едно предложение и съвет намираш причина да не се получи и да не сработи. Не знам какво очакваш от темата, като отричаш всичко и категорично отказваш да излезеш от зоната си на комфорт. Според мен не искаш резултат, по-скоро си пуснала темата за да кажеш после "ето, опитах и това, ама не стана". Промяната трябва да стане в мисленето ти най-напред, после в навиците ти. Докато активно си намираш оправдания да не правиш нещо няма да спреш да преяждаш. Може би мотивацията ти не е подплатена от нещо значимо, като здравето ти, децата ти и пеимера който искаш да дадеш. До тук ти дадоха както радикални съвети, така и съвети, които искат от теб минимални усилия, но ти си категорична. Според мен първо си изясни за себе си защо искаш да спреш да преяждаш, после прецени дали причината е по-важна или комфорта който ти доставя храната. Ако е първото - супер, ако е второто - пак така. Но нито група за взаимопомощ няма да ти помогне, нито психолог или терапевт, защото оправданията са по-силни от всичко, когато мотивацията я няма. Знам, че не е готино да излезеш от зоната си на комфорт, ама без да го направиш нищичко няма да постигнеш, само ще се тъпчеш и после ще се чувстваш гузна, но доволна.

# 25
  • Мнения: 1 151
SilverDream, разбирам какво ми казваш. Мислила съм много по темата. Знам, че звуча и изглеждам точно както ме описваш. Разбрала съм някои от причините защо не искам да спра да преяждам, колкото и парадоксално да звучи. Но всяко саморазрушително поведение носи и ползи за човека, от които е явно трудно да се откажеш. Не казвам, че те са ми по-важни от причината да искам да спра с това поведение. Но докато на ниво здрав разум причините да искам да спра да се храня така са ми по-важни, на някакво ирационално ниво сякаш другите ползи са ми важни..Права си в коментара си. Иначе искам резултат и промяна-сутрин. Вечер ги оставям за другия ден...

# 26
  • Мнения: 1 186
nikitto,  инсулиновата резистентност ти пречи на волята ти вечер. Прочети първия пост на темата за НВ-ВМХ и се ориентирай към него.

# 27
  • WonderLand
  • Мнения: 1 601
Прекрасно знам за какво говприш. Когато аз преяждах вечер и реших, че трябва да се преборя със себе си си поврарях на глас "мога да ям всичко, което си поискам, но НЕ ИСКАМ" докато не си повярвах. Дългосрочните цели понякога са обезкуражаващи, но пък малките цели са лесни за изпълнение,като например да си поставиш за цел да не ядеш след вечеря само тази вечер. Една вечер не е толкова трудно, нали? Ако толкова не можеш да се удържиш си направи чай и го пий без подсладител, опитай да усетиш аромата и вкуса на билките или плодовете от които е направен, или си сипи газирана вода в красива чаша за вино с резен лимон, и се постарай да усещаш как балончетата гъделичкат небцето ти, намери си занимание, което да отвлече вниманието ти като например да си направиш маска на лицето или маникюр и педикюр, да почетеш книга. Само тази вечер.

# 28
  • Мнения: 24 139
На мен ендото ми препоръча да пробвам добавката хром
На някои хора им действа, убивал апетита, особено за сладко
На мен май по-скоро не, ама не го пия много редовно
Сега пак ще почна
Пробвай да пиеш един хром следобед и виж дали ще има разлика

# 29
  • Мнения: 1 151
Благодаря ви за съветите и мненията. Ще се заема да прочета повече за ИР и за ВМ-НВХ. Вероятно ще мина и през ендокринолог с резултати от ново натоварване с глюкоза. В тази връзка, можете ли да ми препоръчате някой в София? Съветите за психологическата страна на проблема също са ми от полза, благодаря.

Общи условия

Активация на акаунт