Здравейте. Тази година септември месец се връщам на работа след майчинство. Истината е, че съм доста демотивирана, най-вече заради ниското заплащане. Взех немски сертификат с идеята да заминем с децата и мъжа, но нито ще ни се повиши реално стандарта, нито ще имаме времето и контактите както тук. Обичам си работата, но положението вече е нетърпимо. Има ли хора, отказали се от призванието си поради една или друга причина?
- Публикувана: 22 март 2019, 04:01 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2019, 19:40 ч.
Смяна на работата
Здравейте. Тази година септември месец се връщам на работа след майчинство. Истината е, че съм доста демотивирана, най-вече заради ниското заплащане. Взех немски сертификат с идеята да заминем с децата и мъжа, но нито ще ни се повиши реално стандарта, нито ще имаме времето и контактите както тук. Обичам си работата, но положението вече е нетърпимо. Има ли хора, отказали се от призванието си поради една или друга причина?
Ако човек не се чувства добре на работното си място, просто няма смисъл.
Все пак трябва да се работи със хъс и желание.
Септември месец е далеч все пак,може до тогава много неща да се променят,а може и ти самата да се огледаш за нещо по добро като заплащане.Успех🙂
След като родих на мъжа ми му предложиха работа в чужбина и се решихме да заминем. Напуснах работа и тръгнахме. Честно казано стандарта ни на живот не се променил, но в никакъв случай не е по-зле. Намерих си нова, по-добре платена работа . Да, не си със семейството си , но пък нищо не пречи да си купиш самолетни билети и да се завлечеш към БГ.
Единствено раздялата с толкова малко дете беше трудна , но ако вашето вече е по-отраснало , а не съвсем бебче ще е по-лесно.
Ако говорите чужди езици, имате хубаво образование и сте мотивирани ще намерите хубава работа. Може дори да живеете по-добре.
Хората , които губят хъс и се отчайват не успяват. Недей така , все пак имаш дечица, които разчитат на теб.
Единствено раздялата с толкова малко дете беше трудна , но ако вашето вече е по-отраснало , а не съвсем бебче ще е по-лесно.
Ако говорите чужди езици, имате хубаво образование и сте мотивирани ще намерите хубава работа. Може дори да живеете по-добре.
Хората , които губят хъс и се отчайват не успяват. Недей така , все пак имаш дечица, които разчитат на теб.
Благодаря! Именно, защото имам малки дечица ме мотивира най-много да си сменя сферата на работа. В един момент осъзнавам, че тази работа поглъща толкова много енергия, усилия, време, че дори и пари за курсове и литература, без възвращаемост, че спокойно със същите усилия мога да вложа в нещо по-добро и да имам повече време за дечицата си. Вече разучих курсове, които ще взема през останалото си време от майчинството и ще видя дали ще ми хареса. Просто ми е болно. Милинка, права си, но не става дума за проста смяна на работното място, а за нещо в което си хвърлил солидно време за обучение и просто поемаш по съвсем различен професионален път.
Има ли хора, отказали се от призванието си поради една или друга причина?
Призванието е едно, сигурната, но скучна работа, нещо съвсем друго. Никой не може да отнеме призванието и това, което знаеш и можеш. В днешно време си е напълно нормално човек да зареже сигурна и платена работа, за да се впусне в напълно ново начинание, или пък да си даде почивка, за да преосмисли с какво иска да се занимава. Ти ако си носиш призванието в себе си, ще се реализираш навсякъде. А защо чужбина, а не пробваш нещо различно тук?
Много ми е непонятно, как може хора с висше образование да пишат имената на градовете с малка буква. Освен това, след като свърши едно изречение и се сложи точка, се поставя интервал преди да се започне ново изречение.
Висшето образование никога не е гаранция нито за способности, нито за отношение ! Има хора с висше образование, завършили преди 30-40 години, които пишат правилно но са истински ръбове ( коне с капаци ) и не знаят как се работи екипно. Има хора завършили преди година-две университет, и макар и със съществени пропуски в образованието си са готови да работят в екип и да се учат.
В момента има много свободни позиции, но проблем е ( основен ) в управлението на процесите във компаниите.Всеки се мисли за шеф и няма единна стратегия. Това е и причината за голямото текучество по фирмите.
Надявам се авторката да е намерила своето място и да е започнала да се доказва. Ако в една фирма не стане - да пробва в следваща, но да не се отказва ! Човек трябва да се бори за своето бъдеще.
В момента има много свободни позиции, но проблем е ( основен ) в управлението на процесите във компаниите.Всеки се мисли за шеф и няма единна стратегия. Това е и причината за голямото текучество по фирмите.
Надявам се авторката да е намерила своето място и да е започнала да се доказва. Ако в една фирма не стане - да пробва в следваща, но да не се отказва ! Човек трябва да се бори за своето бъдеще.
