Любители на Котки - Тема 131

Ние утре сме на лекар.
След като оня ден го срязаха, сега не можем да смогнем на храна. Беше започнал да отказва яденето заради абцеса. Ние, глупавите хора, мислехме, че е от старост, а то е било от болка.
Ако знаехме, че възпаленото оченце няма да мине току - така и че то е било проблема, по - рано да сме го завели.

С., може би и при котките не всички са с еднакъв нагон
Моите предишни котаци не са били кастрирани. Единият никога не е опикавал и мяукал. Другият - да. Но тогава никой не е говорел за кастрация. Сигурно понятието е било познато само на ветеринарите. Много отдавна беше това, но така или иначе, ако няма нужда, не виждам причина за мъжки котак. Нашият засега не се разгонва, но е хапещ дивак. Планирам му операцийка.
Продължава понякога да си ака извън тоалетната и това ме вбесява. Карам му се и го карам да си подуши творенията, но като реши... Ветеринарят каза, че е въпрос на нрав. Дали? Иначе като мина на Косма и на повече домашна храна, банята ми не ухае така върло Освен да започна с поощрения след прилежно заровено съкровище.

Чак се засрамих какви сме хиперсексуални у нас (шегувам се).

Иначе: четох, че некастрирана мъжка котка не е домашен любимец, а диво животно вкъщи.

Не е точно така. По-горе писах за Наско. Беше толкова любвеобилен и гушлив! А сега не можем да го пипнем. Според дъщеря ми, енергията му в момента е в повече и вместо да мисли за мацки, играе до полуда. Дано се кротне някога!

Някога съм гледал некастрирани котараци. В онези времена не се правеха такива неща.  Единият маркираше и бягаше от третия етаж, за да ходи по мацки, а другият не се сещаше за тези неща. Но и двамата не слизаха от ръцете ми.  Много гушливи и мили котараци бяха!

Пернишките котки кастрация не ги лови. Лъки е кастриран преди 6 години като малък още и още си действа ако докопа одеяло

Бтв, мн добра идея с бульона от Карни, ама говедото не го пие

Пи обаче доста сосче от ДМските паучове, те поне са евтини и като им досипя вода, пие.

А защо въобще се слагат тези нашийници?

Да ви разкажа историята на моя котарак, че вече не знам какво да правя🤔
Най-палавото коте, което съм вижадала! Маркираше постоянно и най-вече има ли отворена врата/прозорец просто се изтрелваше като стрела. Посъвтваха ме да го кастрирам и колкото и да не исках ми се наложи, бях вдигнала ръце от постоянното бягане и среднощни гонения. Заведох го на една ветеринар, направи операцията, всичко мина супер. По негови думи беше нужен месец, докато се укроти. ОБАЧЕ вече колко станаха 5/6 месеца след кастрацията и все още е ужасно щур, а това, което ме притеснява най-много е, че продължава да бяга. Всяка вечер застава на прозореца и ме гледа жално с надеждата да му го отворя, а понякога се случва и дращене/катерене по щорите. Гледала съм и преди мъжки котки, но с такова нещо не съм се сблъсквала. Дали проблема не си е в котето, а? 🤣 Има ли подобни случай тук? Какво ще ме посъветвате?

Благодаря ви за мненията, дами, направо не знам какво да правя утре. Така или иначе ще ден ходи, защото искам да питам лекаря някои неща, които ме притесняват, но за кастрацията още не знам и все повече се отказвам. Вярно е, че няма да усети нищо, но аз ще го мисля, малка е, но е операция все пак, нищо не се знае, а така малко зорлем да си търсим проблеми...+ отсега ми е много виновно, че по един или друг начин му отнемам нещо, което природата му е дала ...
Смотана съм, знам, но просто доста ги изживявам тези неща.

И Блеки не се кротна след кастрацията (дори мераци демонстрира), след 10 дни ще станат 3 месеца... Споделих с д- ра, а той ми отговори "оперираме топки, не характери" 😂.
Моят щурчо хапе, дере, крещи- много е гласовит и не спира да "говори"... Чува се...
 
Някой тук беше с "пернишки котарак"... Моля да препоръчате добра ветеринарна клиника (най- близо ни е "Адовет" ... мнение?), вече съм с 2 котета...

Ето я моята пухкава топчица Маци (много финна- 3,5 кг, скоро ще стане на 2 години)
Много интелигентна, гушкава, деликатна и внимателна котчица



Надявам се да го "тури в ред" този моя дивак...

С., ако котаракът е спокоен, не маркира, не пее, не е агресивен и т.н., няма здравословна причина (за разлика от женските) да трябва да се кастрира, при условие, че не излиза навън и няма контакт с други котки.

Предишният ми котарак, преди доста години, ходеше навън и тогава нямаше други противопаразитни средства. Слагах му каишки срещу бълхи и кърлежи, но така, че да може да се пъхнат два пръста свободно, за да не се обеси някъде. Затова пък постоянно ги губеше, а не бяха евтини. Имаше и модели, частично с ластиче, за да се измъкне главата, ако се закачи някъде.
В никакъв случай не бива да са стегнати, разбира се, главата трябва да може да излиза. Сегашните ми котки не могат да търпят нищо на врата си, пробвах да им слагам.

И аз мисля, че може и да не го кастрирате, ако е вече достатъчно възрастен и не е създавал никакви проблеми. Ако почне да маркира, да вие, то се усеща, тогава.
А защо го къпете? Имах котарак с такава козина, не съм го къпала, освен ако не е нещо да се изцапа силно навън. Не знам дали е добре.
На моя козината също винаги стоеше отдолу по корема малко на снопчета. Добре е да се реши, има специални четки, с много редове къси зъбци, така пада и излишната козина и е добре, че няма да я поглъщат при излизването и да им причинява топки в стомаха.

С.,
Прочети всеки споделен опит за и против кастрацията, успокой се и го премисли трезво. Решението е твое, но живота е на котето. Твоя е властта как да протече.


Ще ти разкажа моя опит:
Дядо Бегинс е на 17 години, апартаментна котка, по характер - спокоен, даже страхлив.
Стопанката му е на мнение, че каквото природата/Господ му е дал, тя няма да му го вземе. А и е първа котка. Преди 17 години не се говореше за ползите и вредите от кастрацията.
Той пикае където и както реши. Реве по нощите сякаш малко бебе плаче.

Стопанката му е травмирана от друго - леля ми (тя е трудноподвижна)  кастрира предната си котка за да не бяга. Той надебеля, но остана зъл.
Въобще не искам да коментирам нея и отношението й към котките, дразня се.

Но ...
Ето - две котки - некастрирана и спокойна и кастрирана и дива, и двете апартаментни, без контакт с други животни. Не е до кастрация, а до характер и темперамент.

Много благодаря на всички за мненията! Прочела съм ги до едно и наистина ги осмислям. Приготвила съм си утре списък с въпроси свързани с кастрацията, както и странични, които ме тормозят и ще ги задам на лекаря. Всеки път като ходим го тормозя с хиляди въпроси, но той отговаря много спокойно и изчерпателно на всеки един - благодарение на това обсъждане взех решение да го ваксинираме животинчето и засега нямам оплаквания никакви. Та ще си задам и този път питанките и ще се надявам да стигнем до най-доброто решение, защото както каза Зуки финалното решение е мое, но живота е на малкото пухче, а аз в крайна сметка искам най-доброто за него.
Много ви благодаря още веднъж за споделените мнения!
Гликоза, не е достатъчно възрастен все още - на 9 месеца е. Относно въпроса с баните - аз само го сресвам, не го къпя, той има сам този навик. Всяка вечер преди да легна имам навика да отивам до банята да проверя дали има нещо в тоалетната му, за да го изчистя и да му е чисто и той само като ме види, че се запътвам тича пред мен, качва се на мивката и чака да му пусна водата. Като му я пусна (съвсем леко тече) той първо задължително пие, а после започва да си поставя лапите под водата, после и главичката и започва да се ближе, да се мие и в един момент - да си играе с водата. Не знам откъде се е научил така, но абсолютно всяка вечер го прави. След като приключи с “банята” си отива в леглото и заспива. В такъв ред на мисли го “къпем”.
Зуки, много си права, да, и аз мислех, че е до характер, но ето че Танчето67 споделя, че Наско преди е бил по-спокоен, след кастрацията се е променил. Страх ме е да не се промени и моето котараче, толкова е мил и гальовен, всяка вечер заспива сгушен в мен и ако изведнъж стане изнервен и агресивен не знам, кастрацията е необратима. А и аз малко съм на мнението на майка ти, че щом природата му е дала нещо коя съм аз да му го отнема. Гледам на нещата така, че това е беззащитно животинче и ако мога да му помогна и да му направя живота по-добър - трябва и искам да го направя, но целенасочено да му причинявам болка и дискомфорт, без реално да има някакъв проблем, който да изисква това не ми е много ок. В крайна сметка така е бил създаден.
ПС: Голяма, огромна фенка съм на дядо Бегинс. Следя темата от много време и много се натъжих като беше споделила как не яде почти нищо, само човешки пастети, върти ми се нещо и за киселото мляко, но може и да бъркам. После това с очето.... Мноого се радвам, че вече проблемът, който го е тормозил е разрешен и котенцето се храни нормално. Толкова мил поглед има, че ми легна на сърце още първия път като го видях. Да ви е жив и здрав още дълго!!

С., и без това има мнения, че мъжките е добре да се развият напълно преди да се кастрират. Не ти е спешно! Не бързай! Малък е още и при условие, че не маркира, отложи! Убедена съм, че няма да му се размине, но поне го изчакай да порасне!

Все още се надявам Наско пак да стане гальовен. Минало е твърде малко време (точно 1 месец). А може, както казва дъщеря ми, да се е върнал към детството и игрите. Все пак вече "бръмбарите" от главата си отидоха. 

Сега се сетих! Тъй като все пак има някаква вероятност да го оперират, нали си спряла храната? Не трябва да има нищо в стомахчето, ако ще го упояват.