Любители на Котки - Тема 131

С., а той малък бил още. Аз мислех, че е израснал вече. Значи маркирането и воя тепърва предстоят. Малко котаци ги подминава, не е изключено, разбира се. Но среднощният рев и препикаването на всичко наред, доста трудно се търпят. Като те буди цяла седмица посред нощ и ти препикае любината блуза и компютъра, даже топките няма да са единственото, което му е дала природата, дето ще искаш да му махнеш! (това в кръга на шегата, разбира се)!!!!!!!!!
Принципно, щом пусне топките, вече може да се кастрира. Разни митове и легенди, че трябва да е над годинка, за да се развие уретра и т.н., отдавна са разбити.
Обаче щом не прави проблеми, може би е най-добре все пак да се изчака. А при първото маркиране, газ към лекарите.
Обсъди си въпросите с доктора и съм сигурна, че ще вземеш най-доброто за вас решение.

Едно време ветеринарите развиваха теории, че некастрирането на мъжките е предпоставка за запушване на пикочните пътища. Понеже не съм имала мъжки котарак от много години не съм се интересувала вече по въпроса и съвременните схващания. Не е ли вярно това?

Благодаря ви, момичета!
Таня67, много благодаря! Въпреки че още не съм взела категорично решение той не е ял, за всеки случай. Снощи още към 8:30 съм прибрала храната и водата му, за да има поне 12 часа плътни, в които не е поглъщал нищо.
Епона, чета те и много те харесвам, страхотни съвети даваш, благодаря. По принцип и на мен ми изглежда малък, но преди няколко месеца като го заведохме на преглед лекаря каза, че топките са си паднали на мястото и чисто физически може да се извърши кастрацията. За всеки случай ни посъветва да изчакаме да стане на поне 8 месеца. Изчакахме, не само заради съвета, но и защото искахме добре да свикне с нас, ние го взехме декември месец, да се отпусне, да ни има доверие.

Близка семейна позната е част от Германо-българска организация, да не излъжа може и тя да е основала за нашия град, и се занимава само с котки. Тя ни помогна да го намерим господина и още откакто сме го взели ни пита: “Кога ще го кастрирате?” и ни обяснява, че ако веднъж вече започнел да препикава е напълно възможно и след кастрацията да си продължи този навик. Мен ме съмнява това, но може ли наистина да е така? Разбирам че вероятно го прави, защото ѝ е болно да гледа толкова котета, които хората са оставили на улицата да се мъчат и затова толкова настоява животните да се кастрират.

Привет от мен. Нашата Котинка вече яде, пие вода и ходи по голяма нужда. Вчера за пръв път се опита да играе. Обаче както писах "говора" й е променен - един такъв тънък и унил, леко плачевен, и походката й още е бавна.
Днес се осмелих да разгледам раната - има само на едно място конец - като зашита дупка - нищо друго напомнящо операция не се вижда. Обаче точно до този конец опипах втвърдяване, като подкожна буца - около 1см и сякаш това място е една идея, но мноооого леко розово.
Мисля днес да я заведа на вет да я видят, но все пак да питам опитните - нормално ли е да се получи такова уплътнение. Тревожа се да не е възпалено, и да искат да отварят наново.

Възможно е и след кастрацията да продължи да маркира докато се изчисти от хормона  и ако го е правил дълго време. При теб изобщо няма опасност, защото той въобще не е започнал да го прави. В общи линии стигам до извода, че това с маркирането след кастрация е по-скоро от редките случаи. Нашият котарак спря моментално след кастрацията. Маркираше в продължение на два месеца. Абсолютно погрешно е да се идентифицира човек с животно. Щом животинчето се отглежда в дом и така или иначе не е в естествена среда, трябва да се отглежда по правилния начин, който включва  и кастрация. Щом ти е толкова мъчно и виновно, пускаш го навън в естествена среда да си следва и реализира инстинктите - няма кастрация, опложда, търси храна, бори се за територия, оцелява.

Нормално е, разбира се. Тъканта е травмирана, трябва ѝ време да се възстанови.

Танита, не се притеснявай. Месечинка вече е отговорила.
При Шани също имаше втвърдяване, вета каза че е нормално. Месец и половина след операцията вече, коремчето е съвсем нормално

Благодаря, аз се ошашках, че се възпалява отвътре.

Танита, уплътненията са нормални за всяка операция. Дължат се на това, че организмът натрупва на мястото на травмата всякакви вещества, необходими за оздравяването й. Розовината е също естествена, по горните причини. След време това уплътнение се разнася. Не мисля, че е необходимо да разкарваш котето, обади се на ветеринаря си просто за свое успокоение, за да не се шашкаш.

С., ако знаеш само как ме кефиш с твоите притеснения. Много, ама много обичам хора, които така преживяват за своето животинче . А ето ти и моето мнение: не бързай да кастрираш, може пък и да му се размине на юнака ви. В огромната част от случаите ако не бъде оставен котаракът да маркира дълго време, след кастрацията престава да го прави. Затова, веднага след като го направи а първи път, го кастрирайте. Знай, че за животинчето е мъчение да има желание за мацка, а да няма достъп. Затова не мисли, че само за собствен комфорт ще го кастрираш, ще бъде също и за негово добро. Просто не допускай да затвърди навика си да препикава. Но засега му дай време и шанс да запази украшенията си (т.е. да не почне да маркира). Каквото и да решиш обаче, аз съм убедена, че ще се водиш първо кое е добро за него.

Лъки го кастрирахме на 8 месеца, защото беше почнал да става агресивен и налиташе да такова всичко наред. Не беше почнал да маркира, но и не исках да чакам да съсипе нещо. Не е имал проблеми от това. Основният му проблем е, че е котешко говедо и не иска да пие вода.

С., благодаря. Под малък нямах предвид, че е малък за кастрация, те и на 4м. повечето са готови, а че си е малък на възраст, защото незайно защо мислех, че е на 4-5 години вече. Иначе повечето спират маркирането след кастрация. При някои остава поради две основни причини:
- остатъчна тестикова тъкан поради недобре извърешна кастрация или тестисна аномалия
- маркирането се е превърнално в навик
За това второто обикновено са необходими месеци или дори години.
Така че, няма страшно. Но щом е обсъждано вече с лекаря и той е казал, че е готов, може би няма и нужда да се отлага повече. При всички положения ще осигури спокойствие и на двамата. Успех и стискам палци!!!

Танита, другите вече са казали, нормално е. Дори по-голяма подкожа “бабунка” е нормално. За няколко седмици се разнася.
И за гласчето е нормално, най-вероятно ще си стана пак същото, сега още е скоро след операцията. Нормално е да изпитва известен дискомфорт, а някои котки са по-чувствителни.

Детелистна.четирилинке, благодаря, ама мноого благодаря за милите думи! Просто макар, че е вкъщи от едва 3 месеца много се привързах към него. Цял живот съм мечтала да имам котка, но поради една или друга причина не се случваше. Още от момента, в който го видях на снимки във ФБ и прочетох, че си търси топъл и уютен дом нещо ми трепна и си казах: “Ето го моето животинче” и оттогава сме си все двамата. Много го обичам просто и много свикнах с него, а той е просто перфектен - всичко, което съм си представяла от дете, че е една котка - мил, гальовен, постоянно мъркащ. Има един много сладък навик като го взема да го гушна той с лапичка да минава по лицето ми. Не пуска нокти и не драска, просто ме гали с лапки и после ме ближе. Много, много е добричък.
Епона, , може би си останала с такова впечатление, че е на 4-5 години, защото в началото като го взехме много пишех тук и тогава изразих съмнението си, че е доста по-голям отколкото изглежда, защото наистина по размери беше голям. И тогава май точно 4-5 години се споменаваха.

Говорихме с лекаря днес и в крайна сметка решихме да го поизчакаме. Той сам ще покаже кога е момента. Човекът каза, че както е грешно (за мъжките котки) да се казва: “Задължително кастрирай”, така е грешно и “Не го оперирай в никакъв случай”. Всяко коте е индивидуално и такъв трябвало да бъде подхода към него. Животното само ще покажело и не е нужно да форсираме нещата - щом не маркира, не мяука и не се държи агресивно към момента няма нужда да го кастрираме. Каза, че клиниката е отворена постоянно, няма някакъв лимит на операциите, че да бързаме сега, видиш ли после няма да може, а и допълни същото като Епона - започне ли да маркира аз съм щяла първа да изрева и да звънна с думите: “Може ли утре да го доведа за кастрация?” Определено ме успокои лекаря обаче. Каза, че рисковете са сведени до минимум, задължително преди да го приеме ще му направи всички необходими изследвания и дори и нещо минимално да го притесни няма да го оперира. Говорихме какви промени могат да настъпят - в поведението, в храненето, в ходенето му до тоалетна, всичко обясни и определено след като чух тази информация ще ми е по-спокойно като дойде време за кастрирането. Каза също, че за него не е проблем и сега да го приеме котето и да започне с изследванията и т.н., така или иначе часът, който бяхме записали е именно за кастрация, но ме вижда, че се колебая и макар и да се подпиша на документите, че съм информирана и запозната знае, че всъщност много се колебая и не съм готова да го подложа малкия на това. Предпочитал собствениците да са на 100% сигурни какво ще се случва с животното им. Разбрахме се да изчакаме.
А ето го и малкия господин след като се прибрахме от клиниката доволен, че сме му запазили достойнствата:

Обожава да ми спи в краката, а ако легна да се измести на гърдите ми.

А ето го и малкия господин след като се прибрахме от клиниката доволен, че сме му запазили достойнствата:

Обожава да ми спи в краката, а ако легна да се измести на гърдите ми.
[/quote]


Мале как сладко спинка то и то не къде, а в краката хихихи

Аа, голям глезан, познато ми е това:) Ветеринарят е супер, решението ти е правилно към този момент. Страхотен рошав сладур е писанЪТ !

Привет!
Въпрос имам. Преди 3 дни сложих на котката ни (персийка, 5 годишна) ампула против кърлежи и бълхи. Днес виждам, че мястото, на което сложих препарата е напълно оплешивяло. Същите ампули сме ползволи и преди, без такъв проблем. Срокът им на годност е до март тази година. Какво бихте казали по  въпроса? Да я водя на ветеринар, да я изкъпя и среша основно, да чакам да мине?