Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 34
Здравейте, пиша Ви, защото имам нужда от насоки какво да правя. Ще вляза в доста описания, заради което ме извинете и ви моля да прочетете всичко. Преди месец ходих на един филм - "Как да си дресираш дракон 3". Филмът много ми хареса, даже реших да изглеждам другите два. Тогава започна моят проблем. Трите филма ми влязоха под кожата, някак си ги изгледах наведнъж, за около ден-два. Доколкото ми е известно, третата част на филма е последна и знаейки това, започнах да се чувствам някак си гузно, тъжно, бях разочарован, че всичко свърши. Почнах да си превъртам филмите и любимите ми сцени. След няколко дни ми дойде наум, че към тези филми беше направен и сериал, който играеше връзка между първия и втория филм. Първите два сезона ги изгледах в рамките на 2 седмици, съвсем нормално. Когато разбрах, че има трети, четвърти, пети и шести сезон, се зарадвах още повече, тъй като това означаваше още време с любимите ми герои. Дойде и ваканцията, с което получих доста време. Използвах това време, за да изглеждам всичко на един дъх. В рамките на 3-4 дни изгледах всичките сезони, като поредното ми запъване дойде, когато открих, че за 4-ти сезон епизодите са непълни. В сериала беше застъпена любовната история между Хълцук и Астрид. Увлякох се в тяхната любовна история. Непълните епизоди ме доведоха до отчаяние, което не мога да си обясня. Просълзявах се и се опитвах да намеря решение било то да гледам на английски, да чета английски или български субтитри, търсих и да ги изтегля къде ли не. Всеки един провал ме караше да плача, чувствах, че няма да изглеждам сериала заради невъзможността да стигна до правилния източник. В края на краищата, аз се справих, намерих начин след хиляди мъки, но непосредствено след като изгледах всичко, почнах да усещам мъка, но този път много по-силна от обикновеното. И в момента се чувствам ужасно. Когато излезнал навън, се чувствам по-добре, но прибера ли се, нещата пак се объркват и си пускам някой епизод или момент от сериала, даже самите филми. Не мога да преодолея мъката си и да я сподавя. Имам чувството, че този филм ми влезе дълбоко в сърцето и не мога да преодолея края му. Чувствам се все едно съм изхабил всичките си запаси допамин и все едно краят на филма е краят на живота ми и нищо хубаво няма да ми се случи, щом няма нови епизоди, нови вълнуващи битки и моменти от любимия сериал/филм. Не знам какво да правя, за да облекча нещата. Какво ми става?
И искам да добавя, че любовта между двамата герои (Астрид и Хълцук) ми повлия доста силно и изпитвам тъга, че няма повече да се наслаждавам на обичта им.

Последна редакция: чт, 04 апр 2019, 23:39 от Terminator009

# 1
  • София
  • Мнения: 534
Здравейте!

Докато четях думите Ви се замислих върху връзката между изкуството във всичките му форми и проявления и емоционалния свят на всеки от нас. Защото тя е там. Способни сме да минем през цялата гама от чувства докато четем книга, гледаме филм, слушаме музика или наблюдаваме картина. Или пък да се концентрираме върху едно конкретно преживяване. И е важно да отбележим, че реакциите на няколко човека към една и съща форма на изкуство, както в случая филм, може да са тотално различни, именно защото го съотнасяме към собствената си история по определен начин или пък не – и тогава филмът не може да ни „закачи“.

В голяма степен изкуството е провокация – провокира сетивата ни, мислите ни, чувства ни, поднасяйки една реалност, такава каквато я е видял и усетил авторът. Разбирам, че филмите и сериалът са Ви докоснали силно, но следва да се върнете и към собствената си реалност, не тази на героите от филмите, а Вашата. И да помислите, кое е това, което е важно именно за Вашата лична история, за Вашите взаимоотношения и за Вашето всекидневие.

Направи ми впечатление, че отношенията между Астрид и Хълцук дълбоко са Ви интригували. Възможно ли е това да е нещо, което липсва във Вашата лична история, а да искате да присъства?

Има причина да се вълнувате толкова от тази поредица, но не забравяйте да търсите връзките със себе си и емоциите си, да излизате отвъд рамките на филма и да поставяте себе си в Главната роля на собствения си живот.

Ако имате нужда, пишете отново. Може да се свържете и на лично, ако предпочитате.

Сърдечни поздрави,
Славея Дънева - психотерапевт

# 2
  • Мнения: 34
Здравейте!

Докато четях думите Ви се замислих върху връзката между изкуството във всичките му форми и проявления и емоционалния свят на всеки от нас. Защото тя е там. Способни сме да минем през цялата гама от чувства докато четем книга, гледаме филм, слушаме музика или наблюдаваме картина. Или пък да се концентрираме върху едно конкретно преживяване. И е важно да отбележим, че реакциите на няколко човека към една и съща форма на изкуство, както в случая филм, може да са тотално различни, именно защото го съотнасяме към собствената си история по определен начин или пък не – и тогава филмът не може да ни „закачи“.

В голяма степен изкуството е провокация – провокира сетивата ни, мислите ни, чувства ни, поднасяйки една реалност, такава каквато я е видял и усетил авторът. Разбирам, че филмите и сериалът са Ви докоснали силно, но следва да се върнете и към собствената си реалност, не тази на героите от филмите, а Вашата. И да помислите, кое е това, което е важно именно за Вашата лична история, за Вашите взаимоотношения и за Вашето всекидневие.

Направи ми впечатление, че отношенията между Астрид и Хълцук дълбоко са Ви интригували. Възможно ли е това да е нещо, което липсва във Вашата лична история, а да искате да присъства?

Има причина да се вълнувате толкова от тази поредица, но не забравяйте да търсите връзките със себе си и емоциите си, да излизате отвъд рамките на филма и да поставяте себе си в Главната роля на собствения си живот.

Ако имате нужда, пишете отново. Може да се свържете и на лично, ако предпочитате.

Сърдечни поздрави,
Славея Дънева - психотерапевт

Първо, бих искал да Ви благодаря за отговора. И наистина нещо изведнъж ми стана, гледайки толкова много серии наведнъж. Изпитах вълненията на героите прекалено лично. Дори и любовната история между двамата (Астрид и Хълцук) я преживях. Те двамата въф филма бяха перфектни. Не можеше да ги пипнеш никъде. Всеотдайни, смели и силни, хора, които се обичах и пазиха един - другиго. Тази емоция ме плени. Как единият се притесняваш за другия, как си помага ха взаимно. А и не беше само любовта. Като цяло приключенията, това пренасяне в нова реалност, бягането от реалността. Прекарах 4 дни от ваканцията си, гледайки епизод след епизод, съпрвживявайки сюжетите на всеки един герой. Първото нещо, което ми даде индикация за проблем, е, че епизодите бяха ограничен брой на български. Нямаше ги всичките и тогава се отчаях къде да ги търся. Хубаво, че намерих всичките епизоди, а и субтитри. Бях като болен, чийто лек е поредният епизод. Това ми беше единствен източник на допамин. Дори в момента се чувствам така. Преповтарям си епизодите и ми е тъжно, че вече съм ги изчерпа. Гледах и трите филма наново. Не мога да се измъкна от това чувство. Когато седна на компютъра, имам чувството, че съм длъжен отново да ги гледам, за да не ги забравя завинаги. Наистина не знам какво ми става. Имам чувството, че съм откачил напълно. Знам, че това е само филм и сериал, но не ме отпуска. Опитвам се да де успокоя, повтаряйки си, че е завършил с щастлив край. Не знам, сигурно имам някакъв проблем, но нямам решение.

# 3
  • София
  • Мнения: 534
Здравейте!

В някакъв смисъл ще се повторя - следва да се търси начин да "излезете от филма" и да се върнете към собствената реалност. Ако усещането, за което говорите продължава да съществува и не успявате да се справите,  може да се обърнете и към психотерапевт и да потърсите решение заедно. Това само по себе си може да бъде голямо предизвикателство, осъзнавам го, но решението дали да предприемете тази крачка е изцяло ваше.

Сърдечни поздрави,
Славея

Общи условия

Активация на акаунт