Когато си на интервю за работа

  • 9 399
  • 223
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 408
Здравейте! Не съм сигурна дали темата е за тук. Ако не, моля модератор да я премести. Накратко. Кандидатствам за нова работа. В момента събирам необходимите дипломи, сертификати, СВ и т.н., написах и мотивационно писмо за първи път в живота си. Разбира се, няма никаква гаранция, че ще ме извикат на интервю, но все пак имам нужда от съвет. До този момент не ми се е налагало да отговарям на въпроси от типа: защо искате да работите за нас, защо напускате настоящата си позиция. А моите причини са-плащат ми малко, търся си по-добре платена работа. Естествено, не мога да обяснявам това пред потенциален работодател. Въпросът ми е-как да формулирам приемлив отговор на подобен въпрос? Предварително благодаря на тези, които ще ми пишат.

Последна редакция: вт, 09 апр 2019, 16:44 от sad_woman

# 1
  • Мнения: 10 682
Здравей, казваш, че напускаш, защото на сегашната ти работа няма възможност за развитие или нещо от сорта. И веднага почваш да ласкаеш новия работодател как при него има възможности, как искаш да научиш нови неща и т.н. Simple Smile Никога не посочваш  ниско заплащане, конфликт с шефа или колеги Simple Smile Успех!

# 2
  • Мнения: 3 987
В гугъл има много различни статии за отговори на подобни безсмислени въпроси. На първо чете ми идват наум само неща от сорта на искам да се усъвършенствам и смятам, че вашата фирма ще ми даде такъв шанс, в старата нямах възможност да показвам потенциала си на 100 процента и други такива увъртяни безсмислености.

# 3
  • Мнения: 3 848
Аз не бих говорила лошо за старата фирма, напротив. Винаги съм говорила за развитието, но не съм споменавала, че старата не ми го дава, например. Общо взето те съветвам да споменеш, че си доволна от предходния работодател, така между другото.

# 4
  • Мнения: 10 682
Да, то пак зависи как ще предатавиш липсата на развитие. Едно е да кажеш, че назначват любовницата на шефа, а тебе не, но ако старата фирма  се състои от шефа и още 2 колежки, то наистина няма шанс за развитие и не казваш нищо лошо за работодателя си

# 5
  • София
  • Мнения: 12 374
Аз не бих говорила лошо за старата фирма, напротив. Винаги съм говорила за развитието, но не съм споменавала, че старата не ми го дава, например. Общо взето те съветвам да споменеш, че си доволна от предходния работодател, така между другото.
Да де, но тогава в прав текст са ме питали защо искам да напусна - нали е добра фирмата и нямам оплаквания.

Ненавиждам ги тези безсмислени въпроси - как се виждате след 5 години, защо си търсите нова работа, кои са ви силните качества и прочие алабализми. Реално никой не отговаря точно това, което мисли, а се дрънкат глупости.

# 6
  • Мнения: 3 848
Аз съм в банковия сектор, попитаха ме същото. Отговорих, че съм много доволна по отношение на условията, които ми предлага настоящия ми работодател, но развитието, което търся откривам в тази банка и това е причината да кандидатствам. Всъщност това си и беше, после договорихме заплатата, т.е. не беше известна. Аз си имах и ред други причини, но... права си, основно са заучени фрази.

# 7
  • София
  • Мнения: 7 980
До този момент не ми се е налагало да отговарям на въпроси от типа: защо искате да работите за нас, защо напускате настоящата си позиция. А моите причини са-плащат ми малко, търся си по-добре платена работа.

Защо искате да работите за нас - търся по-добри възможности за реализация. Също подходящи са отговорите: търся възможности за придобиване на нови умения, за кариерно развитие, което да е съобразено с позицията, за която кандидатствате и размерите на новата фирма, разбира се.
Защо напускате настоящата позиция - смятам, че съм изчерпала възможностите за развитие там; няма какво ново да науча; искам да се преориентирам в друг пазарен сектор, защото...
Общоприето правило е да не се критикува стария работодател, поради което се дават и клиширани отговори. Също не е прието да се обяснява, че се търси по-добра заплата, обикновено се завоалира с "по-добри възможности за реализация". От такъв отговор на интервюиращия в общия случай му става ясно.
Аз лично избягвам да пращам мотивационни писма, освен ако не е изрично поискано. Хубаво е да се наблегне на хубавата автобиография, особено ако се дадат и малко подробности с какво са свързани задълженията на текущата. Така се спестява времето и на двете страни в безсмислени интервюта и телефонни разговори.

# 8
  • Мнения: 4 808
А защо да не си кажеш, че търсиш по–добро заплащане?! Аз съм казвала на интервю, че старата фирма ми е дала много, научила ме е на много неща, но заплащането вече не ме удовлетворява. И даже съм започвала работа след такова интервю. Обикновено са питали какво е заплащането в момента и като чуят сумата, винаги са се отнасяли с разбиране, защото заплатата на мястото, където кандидатствам, е по–висока.

# 9
  • Мнения: 1 408
Много благодаря на всички за отговорите! Беше хубаво да чуя различни мнения. Общо взето си мисля, че и двете страни по принцип са наясно за пълната безсмисленост на подобни въпроси и отговори. Особено за хора със семейства и деца, а и ако са на 40 +, смяната на работата е свързана предимно с търсене на по-високо заплащане. Та затова сякаш най-близко до мен ми се струва точно това обяснение. А и е самата истина. Ще видим. Благодаря ви още веднъж!

# 10
  • Мнения: 8 603
Аз не бих говорила лошо за старата фирма, напротив. Винаги съм говорила за развитието, но не съм споменавала, че старата не ми го дава, например. Общо взето те съветвам да споменеш, че си доволна от предходния работодател, така между другото.
Да де, но тогава в прав текст са ме питали защо искам да напусна - нали е добра фирмата и нямам оплаквания.

Ненавиждам ги тези безсмислени въпроси - как се виждате след 5 години, защо си търсите нова работа, кои са ви силните качества и прочие алабализми. Реално никой не отговаря точно това, което мисли, а се дрънкат глупости.
Е, не може без въпроси. Как да те вземат, като нито са те виждали, нито чували. Верно е, че кандидатите лъжат, вярно е, че въпросите са тъпи, но приеми този процес като една игра.
Докато някой лъже, HR не ви слуша, а гледа езикът на тялото.  Никой не иска да назначи нагъл лъжец.

# 11
  • Мнения: 4 303
А как гледате на въпроса: Коя зодия сте?
Нали там е написано ЕГН-то ти или най малко рождената дата?

# 12
  • Мнения: 8 603
А как гледате на въпроса: Коя зодия сте?
Нали там е написано ЕГН-то ти или най малко рождената дата?
Астрологията намира приложение при наемането на работници. Ако HR има такива познания, няма да ви пита изобщо, нещата ще са му ясни, не всичко, но само изхождайки от дата и място на раждане (ако пише в CV, знаете, че не е задължително да се пише това).
По-скоро са го задали, ако се е спекъл много кандидата, за разведряване обстановката.

# 13
  • Мнения: 10 682
Или да се види как ще реагира при непредвидени въпроси и странни ситуации. Има такива похвати. Мен са ме питали какво ще направя , ако се събудя и апартамента ми е наводнен Joy и то на интервю в преводаческа агенция. Явно ЧР си упражняваха наученото в университета.

# 14
  • Мнения: 3 987
Ако някой тръгне да ме наема на работа, базирайки се на положението на няколко летящи в космоса камъка, ще си тръгна без да го дослушам дори.

# 15
  • Мнения: 4 808
Аз съм откровена на интервютата. Като напусках предната фирма, си казах, че е заради ужасното работно време. Така поне си поставих условията в новата фирма за нормиран работен ден и задължителни почивки в събота и неделя. В крайна сметка, от всички кандидати избраха мен, явно това не им е попречило. Пък и бившият ми вече работодател се е обаждал по телефона в офиса на новата фирма да дрънка глупости за мен, но никой не го отрази.

# 16
  • София
  • Мнения: 12 374
И аз като цяло съм откровена, просто мразя безсмислени ейчарски въпроси. Няколко пъти са ме питали защо съм се отказала от преподаването в СУ и академичната кариера, директно съм казвала, че е заради ниското заплащане. В сегашната ИТ фирма, скоро ще направя три години, едно от нещата, които ми харесаха беше, че говорих директно с шефовете. След като минах успешно теста, седнахме на масата, те си казаха условията, аз моите - за хоум офис дни и т.н., и се разбрахме кратко, бързо и точно. Без тъпотии от сорта на как се виждате след пет години и коя зодия сте.

# 17
  • Мнения: 4 808
И аз като цяло съм откровена, просто мразя безсмислени ейчарски въпроси. Няколко пъти са ме питали защо съм се отказала от преподаването в СУ и академичната кариера, директно съм казвала, че е заради ниското заплащане. В сегашната ИТ фирма, скоро ще направя три години, едно от нещата, които ми харесаха беше, че говорих директно с шефовете. След като минах успешно теста, седнахме на масата, те си казаха условията, аз моите - за хоум офис дни и т.н., и се разбрахме кратко, бързо и точно. Без тъпотии от сорта на как се виждате след пет години и коя зодия сте.
Да, тези тъпотии и аз ги мразя. Бяха се обадили на приятелка за интервю във фирма, където и аз съм ходила преди и като и разказах за всичките простотии на интервюто, тя просто не отиде, реши, че няма смисъл, въпреки моите опити да я убедя все пак да пробва. Но впоследствие се оказа, че не сме сгрешили.
На мен пък вече три пъти ми се случва - първото интервю с регионалния или националния мениджър минава блестящо, много си допадаме и като дойде време за второ интервю с големия шеф - абсолютна греда. В тази фирма обаче където работя сега, големите шефове съм ги виждала само веднъж за почти три години.

# 18
  • Мнения: 3 747
А как гледате на въпроса: Коя зодия сте?
Нали там е написано ЕГН-то ти или най малко рождената дата?

Мен на интервю са ме питали какво правя в свободното си време, което си беше супер шокиращ въпрос, защото не го очаквах и изстрелях, че обичам да се разхождам и да готвя и като почнахме да дискутираме рецепти - 2 часа интервю..Тези HR-ки бяха много неадекватни Grinning

# 19
  • Мнения: X
В Уолтопия задават въпроси за детството ти, докато ейчарката ти се пули насреща и прави едни много странни физиономии.

# 20
  • Мнения: 4 808
Въпроса за свободното време го разбирам, опитват се да разберат дали човек има разностранни интереси или е с ограничен мироглед, дали е отворен за нови неща и преживявания.

# 21
  • Мнения: 3 987
Мен са ме карали вицове да разказвам... И аз само за един се сещам като ме накарат да кажа виц, а пък той малко наркомански. Посмя се човека и не ми се обади повече Grinning

# 22
  • Мнения: 775
Няма никакъв смисъл да се дават заучени отговори. Дори и на директните и странни въпроси бих дала верния отговор. Ако не те наемат - значи фирмата не е била за теб и не е имало смисъл дори да почват там работа.
Пример - наемаме нова колежка 28-29 годишна. На интервюто момичето казва, че има сериозен приятел и смята в скоро време да има деца. Предвид възрастта и - нищо изненадващо. Въпреки това я харесват и наемат - шефа оцени честността й. Тя се справя с работата повече от добре.  След 6 месеца вече е бременна като шефа научи даже преди майка й. Реакцията на шефа беше "Много се радвам и да знаеш, че след майчинството винаги ще има място за теб при нас". Ако беше скрила на интервюто за плановете си реакцията щеше да е съвсем друга.
Ако напускаш за повече пари - казваш си го. Това с развитиеито всички знаем, че са глупости - хората първо работят за пари и после за всичко останало. Казва се пирамидата на Маслоу и всеки добър HR го знае, а останалите го усещаме инстинктивно.

# 23
  • Мнения: 4 303
Двете страни е добре да са открити.
След едно интервю с момиче от провинцията, за длъжност с не много висока заплата, шефът ѝ казал, че няма да я вземе, не защото квалификацията ѝ не отговаря за работата, а по други причини. Тъй като заплатата е малка, с нея няма да може да си плаща квартирата и сметките, камо ли да се изхранва. След една-две години пък ще реши да се омъжи и да има деца а той не искал да влага пари в човек, който след майчинство може и да не се върне във фирмата.
Имам познати, които ходят на интервюта/пишат св-та и мобилни за връзка/ и уж ще им се обадят и все са в очакване.
Аз преди три години ходих/бях изпратена от БТ/ и направо ми казаха, че искали човек 10 г по млад.

# 24
  • Мнения: 18 229
Според мен може човек да е и откровен, и дипломатичен. Нямате представа какви странни въпроси са ми задавали. Smiley Беше агенция за подбор на персонал, търсеше служител за фирмата клиент. Правеха психологически профил на кандидатите. После в самата фирма нямаше такива въпроси, само малко по специалността и обсъдихме условията. Интервюто често е една формалност - те знаят какъв човек търсят, ако си такъв - добре. Например млад, шофьор, да работи до късно. Ако не си такъв - сори...

# 25
  • Мнения: 28 883
Дама от морето, направо ме срази с това, че бившият ти шеф се е обаждал да злослови за теб..
 Колко ниско може да падне човек...

# 26
  • Мнения: 4 808
Дама от морето, направо ме срази с това, че бившият ти шеф се е обаждал да злослови за теб..
 Колко ниско може да падне човек...
То на него това му било практика, но после го разбрах, и за други бивши служители се е обаждал да злослови. Последната ми заплата я изплати почти изцяло на монети, бели, сигурно защото е нямал жълти. Бях се зарекла да не работя за такива, които не плащат по банка, ама на, с тях се подлъгах. Изглеждат свестни... докато не тръгнеш да напускаш или да протестираш заради работното време. Жена му се закле, че ще ме преследва до края на живота ми и ще ми прави мръсно. Но пък след като не ми изплатиха това, което съм си изработила, ги разкатах от проверки и ревизии. НАП, НОИ, кой ли не им изпратих. Е, вече плащат по банка, разбира се, само минималната заплата, вследствие на глобите, които платиха, но гледам, непрекъснато търсят персонал, в бранша се знаем и вече им се носи славата на некоректни.

# 27
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 687
И аз съм била откровено отговаряща винаги досега. Hr тъпотии винаги много са ме дразнели. По-добре честни и открити от ошения още от ниво нула.

# 28
  • Мнения: 28 883
Затова според мен е добре да  се следи jobs.bg. Има фирми, които постоянно висят там с обяви. Значи нещо не им е в ред на такива. Изобщо да не си губи човек времето с такива...

Аз лично също съм си решила да не работя за такива измекяри и горе-долу успявам да ги преценя на самото интервю. Но пък в крайна сметка дори и да почнеш при такива, винаги можеш да напуснеш.

# 29
  • Мнения: 4 808
Затова според мен е добре да  се следи jobs.bg. Има фирми, които постоянно висят там с обяви. Значи нещо не им е в ред на такива. Изобщо да не си губи човек времето с такива...

Аз лично също съм си решила да не работя за такива измекяри и горе-долу успявам да ги преценя на самото интервю. Но пък в крайна сметка дори и да почнеш при такива, винаги можеш да напуснеш.
Можеш, но с тия останах с 2000 лева назад, платиха ми само върху осигурителната сума. Но парите се печелят, и съм убедена, че всичко ще им се върне някой ден. Никога няма гаранция, докато не поработиш, няма как да знаеш дали ще си доволен и дали всичко ще е наред. Но да, общо взето, такива, дето през ден пускат обяви в джобса, значи нещо не им е наред.

# 30
  • Мнения: 28 883
Почти винаги работникът е назад с някакви суми, като реши да напуска по негово желание. Ама, както казваш, пари се печелят....нервите никой не може да ти плати!

# 31
  • Мнения: 8 603
Интервюто за работа е нещо/етап, което трябва да преминете, за да стигнете до желаната работа. Трябва да се подготвите и да се преборите с конкуренцията.
HR или работодателите рядко са честни с вас, те една заплата не искат да ви кажат, и се крият като  плъхове..., а какво остава да се държат честно на интервюто. Кой работодател ви каза честно каква е ситуацията в отдела, какъв човек точно търси, има ли си вече някой свой човек и т.н., няма такова нещо.
И затова и кандидатите са такива, каквото повикало, такова се обадило.

# 32
  • София
  • Мнения: 3 049
Аз винаги се опитвам да съм максимално искрена на интервю, защото съм на мнение, че фалшът и лъжата се усещат, а освен това аз самата не бих искала да съм част от място, където ще се надлъгваме или няма да сме коректни едни към други. По мое мнение опитните интервюиращи така или иначе усещат и слушат между редовете и само може да спечели човек, ако е искрен. Според мен няма нищо лошо в това да кажеш, че примерно ти харесва самата работа и отношения на мястото,  където си, но търсиш по-високо заплащане. Казвала съм и са ме одобрявали. Също така държа по време на интервюто да вмъкна неща, за които трудно правя компромиси - работа в извънработно време например. Не че не ми се  е случвало да ми обещаят, че уж няма такива неща, ама се оказва, че има.
Иначе и на мен са ми задавали странни въпроси. На едно от първите ми сериозни интервюта за работа по специалността си спомням, че една бъдеща колежка ме попита как се справям със стреса. А аз млада и зелена, без ангажименти, какъв стрес Grinning Яко зациклих върху отговора. Наскоро за една логистична позиция, където се оказа, че има нещо като онлайн дежурства понякога, двамата интервюиращи мъже ме попитаха дали пия. Докато се чудех как точно да обясня, че не съм съвсем въздържател, но това не би ми попречило, питащият каза, че се шегува Grinning

# 33
  • Мнения: 4 808
О, на мен ми се случи да ми зададат този въпрос с пиенето. Опитах се да обясня, че при положение, че съм по цял ден зад волана, няма как да пия често и в този момент интервюто приключи. За завод за алкохол ставаше въпрос. Освен това ме питаха кое от техните вина харесвам, казах им, ама те вече не го произвеждали. Само че го имаше в сайта им, не бяха го махнали от асофтимента.

# 34
  • Мнения: 10 682
Е , те какво искат? Да пиеш? Пхахаха

# 35
  • Мнения: 4 808
Е , те какво искат? Да пиеш? Пхахаха

Явно такъв човек търсеха.

# 36
  • Мнения: 28 883
Ти си кандидатствала за качествен контрол на продукцията /дегустатор/, признай си...!!!  Mr. Green Crazy

# 37
  • Мнения: 4 808
Ти си кандидатствала за качествен контрол на продукцията /дегустатор/, признай си...!!!  Mr. Green Crazy
Всъщност беше за търговски представител. Сигурно си представяха, че извън работа трябва нон-стоп да им опитвам продукцията, за да знам какво продавам.

# 38
  • Мнения: 28 883
Прецакали са се! Ако пиеш много, ще ги вкараш в преразход....Trollface

# 39
  • Мнения: 10 682
Да, ако им се падне истински „дегустатор”, пишман ще станат 😂😀

# 40
  • Мнения: 804
Дама от морето, направо ме срази с това, че бившият ти шеф се е обаждал да злослови за теб..
 Колко ниско може да падне човек...

Да и шефа на моя приятелка по същия начин. Обажда се на новия и работодател да я плюе. Отвратително и покъртително !

# 41
  • Мнения: 1 422
Говорете в примери за досегашните си постижения като изтъкнете случаи, в които сте проявила инициатива и такива, в които сте допуснала грешка. За втората категория обяснете какво сте научила от поведението си и как сте използвали това знание след това.
Дайте ясен план за професионалните си интереси и развитие - какво сте учила и защо, как сте го използвала, какви работодатели сте търсила, какво е важно за вас в компанията.
Подгответе се по точките от обявата с примери вие какво можете и ще донесете в компанията.
Уговорка - горното се отнася за големи международни компании, наемам хора в тях като директен ръководител на големи екипи през изминалите 20+ години. Ако се интересувате от малки фирми или кандидатствате за позиции без езици в български компании, нека ви посъветва някой друг. Това е поле, което е чуждо за мене.
Успех!

# 42
  • Мнения: 5 382
Дотук мн.добри съвети са дадени. Понякога искреността, леката усмивка и приветливото лице, без преиграване и ласкаене печелят интервюто. Ако се тръгне само със заучени клишета и завъртяни фрази - това може да откаже работодателят да слуша внимателно. На въпроса за заплащането- добре е да се каже мило, но категорично, че имате нужда от финанси, защото имате семейство, деца ученици или сте на квартира/истината такава, каквато е в случая/. Все пак всички сме хора и имаме сметки и разходи, не живеем от въздуха.

    Облеклото също е важно - семпло, делово, без искрящи цветове, без неприемливи цветови съчетания..... Синият цвят е универсален - нито твърде строг, нито купонджийски. Simple Smile А спокойствието е най-добрият вариант.

    Проблемът е, че в повечето случаи си имат техен човек, който е заплануван за мястото - особено за хубавите позиции с прилични заплати. Възможно е дори да си признаят, че имат предвид вече някого, но биха ви потърсили  в бъдещ момент, тъй като са видели качества у вас....т.е да сте резерва, ако протежето им не се справи и се откаже.

Последна редакция: чт, 25 апр 2019, 23:31 от *Камея

# 43
  • Мнения: 3 921
На въпроса за заплащането- добре е да се каже мило, но категорично, че имате нужда от финанси, защото имате семейство, деца ученици или сте на квартира/истината такава, каквато е в случая/. Все пак всички сме хора и имаме сметки и разходи, не живеем от въздуха.  
Точно това е една от грешките на кандидатите по интервюта. Естествено е, че всеки има разходи, но като се влезе в подобна конкретика, звучи като нескопосан начин за предизвикване на съжаление или още по-лошо вид изнудване. По-добрият вариант и съответно мотив за по-добра заплата е да се наблегне на самооценката, на личните качества, на опита досега.
Много по-издържано е, отколкото да изтъкваше кредити и деца. Никой няма да ви съжали и да ви даде по-висока заплата заради това. Работодателят плаща за конкретни умения и качества, а не на база на разходите на някой.
Една статия по въпроса: https://m.economy.bg/humancapital/view/2118/Kak-da-otgovorim-na- … zaplata-ochakvate

Последна редакция: пт, 26 апр 2019, 06:48 от Greene

# 44
  • Мнения: 1 422
Greene, !!!!!
По отношение на заплащането е необходимо да кажете единствено каква заплата търсите. Ако ви се зададе въпрос колко получавате в момента, можете да отговорите: "Обвъзана съм с ангажимент за конфиденциалност. Нека поговорим за това за новата позиция при новите задачи в каква посока да се споразумеем." На практика е без значение какво печелите в момента.

# 45
  • Мнения: 804
Също съм чувала, че не е хубаво да казваш конкретна цифра, а интервал за заплащане. Изпробвах го.И в две от фирмите след това ми предложиха по- ниската сума за стартова и по- високата за след  6 месечният изпитателен.

# 46
  • Мнения: 3 921
Greene, !!!!!
По отношение на заплащането е необходимо да кажете единствено каква заплата търсите. Ако ви се зададе въпрос колко получавате в момента, можете да отговорите: "Обвъзана съм с ангажимент за конфиденциалност. Нека поговорим за това за новата позиция при новите задачи в каква посока да се споразумеем." На практика е без значение какво печелите в момента.
А? Това към мен ли си го адресирала? Нещо си в грешка... Никъде не съм написала, че трябва да се изхожда на база досегашна заплата... А за размерът й трябва да се преговаря, но зависи от позицията! За нискоквалифицирани длъжности е излишно, но за мениджърските - задължително!

Също съм чувала, че не е хубаво да казваш конкретна цифра, а интервал за заплащане. Изпробвах го.И в две от фирмите след това ми предложиха по- ниската сума за стартова и по- високата за след  6 месечният изпитателен.

Винаги казвам конкретна цифра. На сегашната ми работа, директно им казах, че един от конкурентите им има обява за същата длъжност с еди-каква си заплата и очаквам близка до тази сума. И тъй като светът е малък, се оказа, че прекият ми ръководител, с който беше интервюто, е напуснал същата тази фирма и обявата е била за неговата позиция. В крайна сметка получих заплатата, която казах, че би ме удовлетворила на интервюто без никакви условия от тяхна страна.

Последна редакция: пт, 26 апр 2019, 07:40 от Greene

# 47
  • Мнения: 1 422
Грийн, лошо съм се изразила. Напълно съм съгласна с написаното от тебе, та затова удивителните.
Останалото беше споделено мнение.

# 48
  • Мнения: 5 382
Не е е грешка. Нямам потребност да сложа 3 удивителни знака в края на изречението. Пак съм убедена, че не е грешка.
При зададен въпрос защо предходната работа и заплащане не са ви удовлетворили или искате да ги смените, много вероятно е да се стигне до това какво заплащане се очаква на новата работа и оттам да се мотивира искането на новата заплата. Друг въпрос е дали работодателят ще даде тези пари.
  Каква е ползата за самия кандидат от самото начало да покаже , че няма очаквания и е готов  едва ли не на всичко само да бъде назначен. Пример: Ако ти кажат 560 лв. , то си замълчаваш, че имаш дете и не можеш да си позволиш ниска  заплата ли?

# 49
  • Мнения: 28 883
Пример: Ако ти кажат 560 лв. , то си замълчаваш, че имаш дете и не можеш да си позволиш ниска  заплата ли?

Не, казвам, че за мен тази сума не е адекватна и няма нужда да си губим времето повече.

Дали имам деца, семейство, кредит и т.н. не е работа на никого, защото не касае работните ни отношения. Като имам много разходи, ще си търся по-добре платена работа, като предлагам насреща опит, умения и знания, очаквайки да бъдат подобаващо оценени и заплатени.

# 50
  • Мнения: 3 921
Казвам, че имам еди-колко си години на брой професионален опит по специалността, че имам изкарани курсове и допълнителни квалификации, че имам умения, които биха били от изключителна полза за компанията и всички тези неща като съвкупност ги оценявам на повече от 560 лева.
   



# 51
  • Мнения: 8 603
Дотук мн.добри съвети са дадени. Понякога искреността, леката усмивка и приветливото лице, без преиграване и ласкаене печелят интервюто. Ако се тръгне само със заучени клишета и завъртяни фрази - това може да откаже работодателят да слуша внимателно. На въпроса за заплащането- добре е да се каже мило, но категорично, че имате нужда от финанси, защото имате семейство, деца ученици или сте на квартира/истината такава, каквато е в случая/. Все пак всички сме хора и имаме сметки и разходи, не живеем от въздуха.

    Облеклото също е важно - семпло, делово, без искрящи цветове, без неприемливи цветови съчетания..... Синият цвят е универсален - нито твърде строг, нито купонджийски. Simple Smile А спокойствието е най-добрият вариант.

    Проблемът е, че в повечето случаи си имат техен човек, който е заплануван за мястото - особено за хубавите позиции с прилични заплати. Възможно е дори да си признаят, че имат предвид вече някого, но биха ви потърсили  в бъдещ момент, тъй като са видели качества у вас....т.е да сте резерва, ако протежето им не се справи и се откаже.
аз доколкото съм чела, да кажеш какви пари ти трябват, не е печеливша стратегия. Изобщо, работодателят не го интересува как разпределяш парите си, семейството ти, разходите ти, това са си твои неща;  него го интересува ще се справиш ли с работата за заплатата, която е приготвил.
Заучените фрази също помагат, аз след като попрочетох по тази тема, разбрах, че прекалено си позволявам да плещя на интервю. Въпросите си имат стандартни отговори и дотам. А ако не си запознат, ще ги смаеш с искреността си и ще им загубиш времето.

# 52
  • Мнения: 28 883
Заучените фрази също помагат, аз след като попрочетох по тази тема, разбрах, че прекалено си позволявам да плещя на интервю. Въпросите си имат стандартни отговори и дотам. А ако не си запознат, ще ги смаеш с искреността си и ще им загубиш времето.

Въпреки съветите за искрени отговори, дадени тук и в други теми, аз лично не мисля, че това е добра стратегия.
Колкото пъти съм се опитвала да давам различни и честни отговори, толкова пъти не се е харесвало на интервюиращия.
Един път ме питаха какво не харесвам и не искам да има на работното място. Казах - интриги и клюки /което и наистина мисля/. Веднага видях как им се смени физиономията и знаех,  че съм до там.

# 53
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 639
Много лични въпроси се задават на интервютата, което изобщо не им влиза в работата.
Какво му лошото на това да кажеш, че не понасяш клюки и интриги?

# 54
  • Мнения: 10 682
Задавали са ми въпроси какво образование имат родителите ми и какво работят. Голяма малоумщина, но все си мисля, че ги беше страх да не са някакви данъчни Grinning От интервюто останах с впечатление, че е някаква съмнителна фирма, занимаваща се с руски клиенти и парите им... Сигурно крият данъци и правят схеми и ги е страх от данъчни, знам ли...

# 55
  • Мнения: 28 883
Много лични въпроси се задават на интервютата, което изобщо не им влиза в работата.
Какво му лошото на това да кажеш, че не понасяш клюки и интриги?

За мен няма лошо, но явно на интервюиращите не им хареса този отговор. И два-три пъти още съм имала такива отговори на други въпроси, които явно не са "правилните". От тогава бълвам клишета на поразия, да видите как им харесват.... Mr. Green Wink

# 56
  • Мнения: 8 603
нямат право да ви задават лични въпроси. Имаше някакви европейски правила. Както не сте длъжна да си пишете всички лични данни в СВто, камо ли за семейство, за родители, нямат право да питат дали сте бременна, очаквате ли да родите в близките години и т н,
Ако аз съм интервюиращ и някой ми каже 'не обичам клюки и интриги" - значи той обръща внимание на клюки и интриги, за него това е важно нещо (дали в работата му ще има такива работи). Един мъж не би изобщо казал такива неща в отговор на въпроса.

# 57
  • Мнения: 4 808
Имах преди много години шеф, който смяташе, че ако кандидатът за работа живее под наем, това е минус, значи няма да му стигат парите и може да посегне на служебните. В сегашната ми фирма при подписването на трудовия договор ми дадоха да попълня и въпросник, имаше въпрос например, жилището в което живея, чия собственост е. Но пък разбирам и работодателите, за последните 15 години се нагледах на хора, злоупотребили със служебни пари. В предната ми фирма имаше един шофьор, който с дневния оборот отишъл и си купил кола, друг пък беше правил фалшиви отчети и прибирал парите, после удържаха пари на колегите му заради него.

# 58
  • Мнения: 28 883
Точно пък аз съм от хората, които изобщо не им дреме за клюки и интриги, просто ми е неприятно постоянно да се търси "под вола теле", да се плетат разни сценарии и т.н. Обаче явно този отговор се "разчита" по този начин, че отричайки, точно на това обръщам внимание /нелогично, но..../
Затова - шаблончета, заучени отговори, украсени леко, за да не личи чак толкова и това е. Да видиш как се харесвам на господата/жите ЧР.

# 59
  • Мнения: 3 921
Заучените фрази също помагат, аз след като попрочетох по тази тема, разбрах, че прекалено си позволявам да плещя на интервю. Въпросите си имат стандартни отговори и дотам. А ако не си запознат, ще ги смаеш с искреността си и ще им загубиш времето.

Въпреки съветите за искрени отговори, дадени тук и в други теми, аз лично не мисля, че това е добра стратегия.
Колкото пъти съм се опитвала да давам различни и честни отговори, толкова пъти не се е харесвало на интервюиращия.
И аз така мисля. Подхлъзващ е въпроса защо сте напуснал предходната си работа. И колкото по-кратко се отговори, е по-добре. В никакъв случай не трябва да се дава като причина и в негативен аспект шефа, колегите или самата фирма.

.

# 60
  • Мнения: 8 603
Точно пък аз съм от хората, които изобщо не им дреме за клюки и интриги, просто ми е неприятно постоянно да се търси "под вола теле", да се плетат разни сценарии и т.н. Обаче явно този отговор се "разчита" по този начин, че отричайки, точно на това обръщам внимание /нелогично, но..../
Затова - шаблончета, заучени отговори, украсени леко, за да не личи чак толкова и това е. Да видиш как се харесвам на господата/жите ЧР.
Натали,
просто аз така бих го интерпретирала този отговор. Нищо лично към теб, просто си говорим тука. Не приемай нещата като общовалидни, това е само едно мое субективно мнение, останалите хора може да мислят другояче. Има една теория за огледалото/'светът като наше отражение' , на нея се базирам.

# 61
  • Мнения: 28 883
Да, аз те разбирам, просто смятам, че честните и искрени отговори в повечето случаи се изтълкуват погрешно.


Преди време в една агенция за подбор искаха от мен да напиша абсолютно всички работни места, където съм била още от ученичка. После една доста дръпната госпожа ме пита за всяко едно от тях причината да напусна. Накрая ми идваше да ѝ перна един зад врата...какво значение има защо съм напуснала работа преди 15 г.?!?

Също са ме питали в чие жилище живея, даже един си позволи да ме пита кой ме издържа, при което загубих ума и дума и само съм се ококорила вероятно.....

# 62
  • Мнения: 804
Заучените фрази също помагат, аз след като попрочетох по тази тема, разбрах, че прекалено си позволявам да плещя на интервю. Въпросите си имат стандартни отговори и дотам. А ако не си запознат, ще ги смаеш с искреността си и ще им загубиш времето.

Въпреки съветите за искрени отговори, дадени тук и в други теми, аз лично не мисля, че това е добра стратегия.
Колкото пъти съм се опитвала да давам различни и честни отговори, толкова пъти не се е харесвало на интервюиращия.
И аз така мисля. Подхлъзващ е въпроса защо сте напуснал предходната си работа. И колкото по-кратко се отговори, е по-добре. В никакъв случай не трябва да се дава като причина и в негативен аспект шефа, колегите или самата фирма.

.

Аз така преди години, ката нямах изобщо опит с ходене по интервюта и на въпроса " защо напускате предходната си рабата " си казах истината.  А тя беше,че фирмата тръгваше надолу...напускаха хора, на мен започнаха да ми прехвърлят работата на напускащите. Аз съответно се вбесих и...напуснах. Интервюиращият ме попита ааа значи те е страх от мн.робота? Освен това се изказах и малко негативно за предходния работодател и след това ми просветна Wink

Също най - дразнещият въпрос с плановете за забременяване ! Това като ми го кажат и ми презлява, а нямат право.

# 63
  • Мнения: 10 682
Ми то винаги можеш да кажеш, че мразиш децата и да забременееш след 2/месеца... Супер грозен въпрос, да се чувстваш едва ли не гузна, че искаш деца. Все едно тези работодатели не ги е раждала майка...

# 64
  • Мнения: 18 229
Спомням си, питаха ме имам ли приятел. Да. Ако ми предложи брак, ще приема ли. Да. Взеха ме. Не подозирайте винаги, че кроят да елиминират бъдещите майки. Някои въпроси май са само за проверка на искреността, с която отговаряме.

# 65
  • Мнения: 28 883
Е, то има въпроси, на които трябва да си отговаряш. Като ме питат имам ли семейство, деца, разбира се, че ще кажа, както е. Пък, като не искат семейни, чудо голямо.
Но има и такива тъпи въпроси като - Защо искате да работите за нас....Ами, защото трябва да ям принципно и да си гледам семейството, а това струва пари, които се получават под формата на заплата. Това би бил нормалния и честен отговор на 95% от хората. Понеже хората работят основно за пари!
Обаче трябва да разтягаш локуми от рода на - предизвикателство, развитие, нови хоризонти, бля, бля....
Другият подобен е защо напускаш работа - Е, що?!? Щото шефът ми е парашутист, колегите ми интриганти, натоварват ме с допълнително работа без заплащане, извънреден труд, разбира се, отново без заплащане, заплатата ми не е вдигана 5 г. и т.н., и т.н.
Ама, ако кажеш цялата истина, най-много да ги оставиш с широко отворени усти.....
Та, не винаги истината е печеливша стратегия...

# 66
  • Мнения: 4 303
А как гледате на ще ви се обадим, какъвто и да е резултатът. И нищо.
Чакаш, чакаш и в един момент разбираш, че на мястото е назначен човек буквално на следващия ден.
Разбира се не чакаш месеци да речем.
На мен ми се случи да отида два пъти на интервю и двата пъти без успех.
На едното ме питаха каква зодия съм и по адрес живеехме близко и бивша работа с шефката, нещата не се получиха според мен. Разбира се, дежурното ще се обадя, когато имаме нужда от човек по заместване. Така този момент не дойде.
Вторият път бях регистрирана в БТ и от там ме изпратиха с уговорката, че може и да стане ако решат, защото не отговарях на изискванията по възраст. Там бяха максимално откровени, работата беше отговорна и си търсеха по млад човек, с перспектива поне 10г да работи там. Назначиха си човек и малко преди да станат 6 месеца и вече търсеха друг. Обадиха ми се, но аз току що бях започнала работа и не се отзовах.
Моя приятелка беше ходила на много места и оставяла телефони, ама никой не ѝ върна, докато не започна с връзки и така 5г. Връзката отдавна не работи там, но тя си е там.

# 67
  • Мнения: 8 603
Аз живея в чужбина и в тукащния 'кодекс на труда' има няколко забранени въпроса за интервю, работникът може да съди бъдещия работодател, ако посмее да му ги зададе. Наистина работодателите слеят да ги задават.

    Не сте бременна, нали?
    Планирате ли да създадете семейство? Кога?
    На каква възраст са децата ви?
    Женен/а ли сте?
    Живеете ли заедно с вашия приятел/ка?
    Бил ли сте осъждан някога?
    За кого гласувахте на изборите?
    Член ли сте на политическа партия?
    Член ли сте на профсъюзна организация?
    Вярващ ли сте?

# 68
  • Мнения: 2 246
Имам насрочено 15-20-минутно интервю. От провинцията съм и съответно ми е по-сложно да отида, по-добър вариант би бил да ме интервюират онлайн или по телефона, тъй като това ще е някакво кратко интервю и по-нататък ще има още интервюта за тези, които преминат успешно първото интервю. Нормално ли е да има такова насрочено кратно интервю и с каква цел е? По-общи въпроси ли се задават на такъв тип интервюта?

# 69
  • Мнения: 28 883
За каква позиция е това интервю?
Преди години процъфтяваше т.нар. разносна търговия или МЛМ и тогава събираха много хора, влизат по 5-6 човека заедно, обясняват им на две, на три за какво става дума и дали са съгласни. Ако те устройват условията, продължаваш напред. Може би при теб е нещо друго.

Имала съм интервю, на което влизам във фирмата, където не ми обръщат грам внимание, дойде една жена /секретарка вероятно/ и ми тикна един тест в ръцете. Каза - сядай тук и решавай, ако се спрявиш, тогава ще ти звъннат пак. Исках да попитам поне общи неща като работно време например - не можело да ми отговори нищо в момента. Много негативно отношение. После ми звъняха, обаче пък аз им казах, че не искам да почвам при тях.

# 70
  • Мнения: 2 246
Natali_ За обикновена административна позиция, не знам дали изобщо да ходя.

# 71
  • Мнения: 28 883
Може да се обадиш по телефона и да заявиш интерес, като поискаш да ти кажат малко повече подробности.
Само като съвет - ако кажеш, че не живееш в момента в София, шансът да те изберат много намалява.

# 72
  • Мнения: 8 603
@Auspicious
за 15 мин ще е някакво блиц интервю. Ще те огледат как изглеждаш и  с кво си облечена и ще решат кой продължава напред и кой е до тук Simple Smile Аз си го представям с някакви бързи въпросчета, може и провокативни да има. И да те видят издържаш ли на стрес, защото, ако вън чакат още 20 кандидата за следващите 15минутки ще се стресираш.
Дори и да не е твоята работа, иди. Ще добиеш опит, няма да загубиш.

# 73
  • Мнения: 4 577
Имам насрочено 15-20-минутно интервю. От провинцията съм и съответно ми е по-сложно да отида, по-добър вариант би бил да ме интервюират онлайн или по телефона, тъй като това ще е някакво кратко интервю и по-нататък ще има още интервюта за тези, които преминат успешно първото интервю. Нормално ли е да има такова насрочено кратно интервю и с каква цел е? По-общи въпроси ли се задават на такъв тип интервюта?
В повечето големи фирми интервютата обикновено са две, понякога и три. На първото са представител на HR и пряк мениджър, до второ с шеф на по-високо ниво, който реално взима решението, стигат 2-3 кандидата. На някои места първото отсяване е само от HR и после следват интервюта с представители на съответния отдел.

# 74
  • Мнения: 4 577
Ще напиша няколко неща от гледна точка  на работодателя, които се надявам да са от полза. Уточнявам, че опитът ми е от големи международни фирми при търсене на персонал с квалификация и опит за добре платени позиции. Основните плюсове за наемане на кандидати са "доказателства", че имат желаните умения, знания, образование. После идва "шлифовката" и как отговаряте на въпросите-клишета.По принцип има някакви стандарти за външен вид и поведение на интервюто, които са различни за различни типове позиции. Ако се интервюира някой за developer, анализатор, ИТ администратор не прави никакво впечатление, че е по дънки и отговаря почти едносрично.  Ако от човека ще се очаква да прави презентации, да убеждава клиенти, да комуникира и преговаря като основна част от задълженията си, се очаква да бъде по-дипломатичен, да показва увереност, да може умело да отговори на провокативен въпрос, да запази спокойствие. Като цяло, прекалено клишираните отговори се виждат и дразнят. Но и плюене по предишния работодател е червена лампа. Ако вашият шеф, веднага след като сте започнали работа, ви каже  "Уф, добре, че се отървах от Пешо, който беше на твоята позиция, голям некадърник", даже и да е било вярно, едва ли ще ви спечели с този вид искреност. Защото може и да се окаже, че шефът е интригант и гадняр.  Същото е и когато на интервю се критикува стария работодател - може да е заслужено, но може и кандидатът да е конфликтен и явно не преценява добре какво да каже и какво да премълчи. Това не пречи да се отговори искрено, но по-дипломатично защо напускате сегашната си работа, вкл., че не ви удовлетворява заплатата, не виждате възможности за развитие, искате да пробвате в по-различна област. Или например да кажете  " За мен е важно да се концентрирам върху основните неща х и у, но в сегашната ми работа, поради текучество и недостиг на персонал, се налага да правя и а, b, c. Не е лошо работодателят да види, че и кандидатът има изисквания. Винаги прави добро впечатление, ако сте се запознали с историята на фирмата и ако имате съвсем конкретни аргументи да я предпочитате пред нейни конкуренти. Но ако няма такива и идеята е просто по-добро заплащане, няма нужда от разтягане на локуми. За заплатата, хубаво е да имате идея какво може да очаквате.  Добре е да кажете малко повече, от това, на което бихте се съгласили. Не би трябвало да се задават въпроси за сегашната заплата, жилище, брак, бременност и т.н. Това е некоректно, наистина. Аз лично директно ги отклонявам, но ако работата много ви трябва, си решавате дали да направите компромис. Стана много дълго - да уточня, не съм HR. Участвам в интервюта за попълване на мой екип и първо ме интересуват доказана компетентност, вкл. чрез тестове, добро образование, човекът да е приветлив и уверен, да си знае цената, но да няма знаци за конфликтност, арогантност и неподплатено самочувствие. А относно протежетата - за почти 20-годишния ми опит в различни компании не съм виждала да се пуска обява за място, което вече е "резервирано" за някого. Просто е безмислено да се губят време и пари. Много често, обаче, се търси вътрешен кандидат или чрез препоръки от друг колега. Но като цяло на баш връзкари съм попадала рядко - повечето хора си държат на доброто име и препоръчват само хора, които смятат, че могат да свършат работата. А и кандидатите си минават по каналния ред. Предполагам, че в малките фирми не е така, в държавните структури и общините - още по-малко, но в големите частни фирми, особено международни,  обявите  са реални.

# 75
  • Мнения: 1 422
Към прекрасното обобщение на TafTaf в последната му част - в много от големите частни международни фирми е задължително обявите да се публикуват и вътрешно, за да имат шанс за развитие колегите, които вече са в компанията. Чести пъти е възможно преминаване към доста различна позиция, когато кандидатът покаже добра лична мотивация и се е представил отлично на предходната. Води се интервю и с предишния мениджър. За компанията е ценно да запази качествен служител вместо той да отиде навън, когато вече очите му гледат към нова дейност.

# 76
  • Мнения: 2 246
Благодаря за отговорите. Притеснява ме това, че през годините съм правила нещата, които са в обявата. А и от години не съм била по интервюта. Ако трябва да минавам тест и да мисля бързо няма да съм с много бистър ум на момента, а може и да се панирам.

# 77
  • Мнения: 8 603
Какво мислите за препоръчване на кандидат, когато ви се плаща тлъст бонус, ако го наемат? Препоръчвали ли сте някого и получихте ли бонус?  Бях чувала един случай, служителят превърнал препоръчването в бизнес.

# 78
  • Мнения: 12 306
В някои фирми където има такъв бонус, го изплащат след изтичане на изпитателния срок на препоръчания човек, а не в началото. Донякъде ограничава препоръчването на хора, които не е сигурно че са подходящи и колкото да се вземе бонусът. В случай че за това става дума в поста.
Във фирма където работи приятел пък, негов колега препоръча няколко пъти хора, от тях повечето не са за там и има негласна уговорка неговите препоръки да не ги вземат под внимание занапред.

# 79
  • Мнения: 1 422
Какво мислите за препоръчване на кандидат, когато ви се плаща тлъст бонус, ако го наемат? Препоръчвали ли сте някого и получихте ли бонус?  Бях чувала един случай, служителят превърнал препоръчването в бизнес.
Има компании с платформа за препоръки. Качваш име, мейл, телефонен, номер, биография, езици, коментари (ако имаш). Оттам нататък го поема отдел Подбор. Ако го наеме компанията, получаваш бонус. Важи за компаниите с масов подбор и е напълно нормална практика. Бонусът е съвсем обикновена сума. Намирам го за естествено да подпомогнеш компанията си в подбора и това да се заплаща. Бонусът се изплаща веднага при наемането. Дали кандидатът е подходят преценява отдел Подбор и директният мениджър, препоръчващият само предоставя възможност за срещата на двете страни. Какво те притеснява?

# 80
  • София
  • Мнения: 12 374
В предишната ИТ компания, където работеше мъжът ми, негов колега получи наистина тлъст бонус за препоръка на човек, негов приятел. Оказа се ценен кадър. Не знам дали и из други сектори се практикува, но в нашия съм чувала и за други случаи, освен този.

# 81
  • Мнения: 1 422
В компаниите за вътрешни услуги е нормална практика. Когато трябва да наемеш 80 човека за една и съща позиция плюс ти трябват езици на високо ниво и умни отговорни хора, е отличен начин на работа. Интересно ми е какво за вас е "тлъст бонус".

# 82
  • Мнения: 804
Да, има доста компании в които се дава бонус за препоръка. Чувала съм за различни варианти, като например една заплата ( на новонаетия човек ).
Друг вариант в зависимост, от позицията / квалификацията на препоръчания. ( има си фиксирани, напр. 600 лв за по - ниска позиция, 1000 за по- ръководно и т.н.

# 83
  • Мнения: 8 603
Една моя колежка препоръча човек за една позиция  и не го взеха. И от други такива случаи,  стигнахме до извода, че щом има и непрепоръчан външен кандидат, взимат него. И с това препоръчване правим 'мръсно' на препоръчания.

# 84
  • Мнения: 1 422
Една моя колежка препоръча човек за една позиция  и не го взеха. И от други такива случаи,  стигнахме до извода, че щом има и непрепоръчан външен кандидат, взимат него. И с това препоръчване правим 'мръсно' на препоръчания.
Защо очаквате, че препоръчването задължително води до наемане? Изборът е на мениджъра. Ако хареса човека, взима го. Препоръката служи единствено да създаде контакт.

# 85
  • Мнения: 8 603
Една моя колежка препоръча човек за една позиция  и не го взеха. И от други такива случаи,  стигнахме до извода, че щом има и непрепоръчан външен кандидат, взимат него. И с това препоръчване правим 'мръсно' на препоръчания.
Защо очаквате, че препоръчването задължително води до наемане? Изборът е на мениджъра. Ако хареса човека, взима го. Препоръката служи единствено да създаде контакт.
не. не очаквам задължително да го наемат. Но ви казвам, че работодателят такава стратегия имаше, че ако за дадената позиция си има кандидат (непрепоръчан) , взима него, да не плаща. И ние спряхме да препоръчваме, и си пращахме познатите на общо основание.
Аз също, ако кандидатствам, много внимавам дали искам да ме препоръчат или не. И проучвам в съответната фирма как стои въпроса. Нож с две остриета е това.

# 86
  • Мнения: 4 577
Няма никакъв смисъл от въвеждане на официална система за препоръки с бонуси, ако.работодателят ще се стиска да ги плаща. Всъщност, разходът е много по-голям, ако се търси с месеци човек за дадена позиция или се сменят 2-3 неподходящи. Когато печели непрепоръчан кандидат, просто е преценено, че той е по-подходящият за позицията. Естествено, има и субективни фактори - при препоръка от колега, с който работиш пряко и му имаш доверие, е по-вероятно да направиш интервю с кандидат, който може да отхвърлиш още на CV при стандартно кандидатстване. Или обратно - ако някой през ден препоръчва хора за спорта и за бонуса, ще има очакване, че неговите препоръки не стават.

# 87
  • Мнения: 8 785
При нас препоръката от настоящ служител на търсен такъв е стандартна практика и бонусите се заплащат след 3 месеца престой във фирмата на одобрения кандидат. Размерът зависи от позицията, която се търси.
Също така отворените позиции първо се обявяват вътре в екипите, стига да не е нещо много различно и специфично. Ако не бъде намерен достатъчно добър кандидат, тогава се публикува обява.

Аз се виждам само с кандидатите, които са минали вече през Подбор. И стандартните въпроси не са просто за запълване на времето - наблюдавам реакции, поведение, изказ. Но освен тях, имам и много конкретно професионални.

Разликата между големите компании и средните фирми наистина е доста голяма - лично за мен в полза на първите.

# 88
  • Мнения: 8 603
При нас препоръката от настоящ служител на търсен такъв е стандартна практика и бонусите се заплащат след 3 месеца престой във фирмата на одобрения кандидат. Размерът зависи от позицията, която се търси.
Също така отворените позиции първо се обявяват вътре в екипите, стига да не е нещо много различно и специфично. Ако не бъде намерен достатъчно добър кандидат, тогава се публикува обява.

Аз се виждам само с кандидатите, които са минали вече през Подбор. И стандартните въпроси не са просто за запълване на времето - наблюдавам реакции, поведение, изказ. Но освен тях, имам и много конкретно професионални.

Разликата между големите компании и средните фирми наистина е доста голяма - лично за мен в полза на първите.
@Like_Smoke
ти  в качествто на HR  или на специалист, или мениджър присъстваш на интервюто? Кой прави подбора преди вас? Или имате предвид 'подбора' на препоръчващите.
Иначе съм съгласна за големите и малките фирми - и аз съм за Големите.

# 89
  • София
  • Мнения: 3 049
Големите фирми имат много предимства, но едно от нещата, което на мен не ми допада, е работата в огромни пространства, с често прекалено много бюра, монитори и хора на едно място. Работила съм в два оупън офиса и там беше ок - до 8-9 човека в помещение, така е приятно дори. Но повече не ми изглежда добре.

Последна редакция: сб, 04 май 2019, 00:07 от Maidenly

# 90
  • Мнения: 8 785
При нас препоръката от настоящ служител на търсен такъв е стандартна практика и бонусите се заплащат след 3 месеца престой във фирмата на одобрения кандидат. Размерът зависи от позицията, която се търси.
Също така отворените позиции първо се обявяват вътре в екипите, стига да не е нещо много различно и специфично. Ако не бъде намерен достатъчно добър кандидат, тогава се публикува обява.

Аз се виждам само с кандидатите, които са минали вече през Подбор. И стандартните въпроси не са просто за запълване на времето - наблюдавам реакции, поведение, изказ. Но освен тях, имам и много конкретно професионални.

Разликата между големите компании и средните фирми наистина е доста голяма - лично за мен в полза на първите.
@Like_Smoke
ти  в качествто на HR  или на специалист, или мениджър присъстваш на интервюто? Кой прави подбора преди вас? Или имате предвид 'подбора' на препоръчващите.
Иначе съм съгласна за големите и малките фирми - и аз съм за Големите.


Мениджър съм. Първоначалната селекция се прави от Рекрутмънт отдел. От тях получавам предложения и фиксираме интервюта. Имам чувството, че много хора просто изпращат СВ-та без да четат обявите. На мен лично ми прави лошо впечатление когато кандидатът не е положил минимални усилия да се подготви като поне разучи нещо за компанията и позицията, за която се явява. Разбирам много добре, че се работи за заплащане, но за мен това не е основна причина и винаги търся допълнителна мотивация. Търся и харесвам хора, които имат истински интерес в областта.

# 91
  • Мнения: 10 682
Абсолютно масово хората не четат обявите и пускат CV  на поразия. Във фирмата, в която работя бяхме пуснали обява за служител резервации и кандидатите бяха 50 например. След поредното напускане на колега, шефа реши, че същата позиция ще я пуснем под името мениджър резервации - ами наплива беше троен. Текста на обявата един и същ с едно изречение разлика, но хората видят ли мениджър и мед и капе на сърцето. Това е мечтата на средностатистическия българин, да е мениджър. А, че ще прави почти същото като служителя никой не обръща внимание.

# 92
  • Мнения: 804
    Да, така е с нечетенето на обяви. Дори имам позната, която казва че пускала където и падне, без изобщо да чете. 🙄

   Макар,че има и случай в които работодателя има милиард изисквания и на самото интервю се оказва, че търсят хора за две позиции.

  Или изброени супер много задължения,  при което ми казват, че ще отгаварям само за част от тях. ( това си е заблуда ).
Попадала съм и на много некоректно поднесини обяви от работодатели.

  

# 93
  • Мнения: 4 808
В една от фирмите, в които работих най–дълго, имаха практика, когато се отвори мениджърска позиция, да взимат хора отвън, за мен това беше много нелогично. В един от случаите имаше двама души от екипа, които отговаряха на абсолютно всички условия, а в крайна сметка взеха служителка, която беше напуснала. Според мен, няма логика да не дадеш възможност на хора, които са запознати с екипа и с естеството на работата, а да вземеш някой, който тепърва трябва да се учи. Даже не беше прието да кандидатстваш ако се отвори място.

# 94
  • София
  • Мнения: 17 711
Защото при вътрешен подбор има строго субективен фактор.

# 95
  • Мнения: 1 422
Когато в една фирма и в конкретния екип има добре изградена система за идентифициране и развиване на таланти, вътрешните назначения в баланс с внасянето на нови членове на екипа води до напредък и стабилност. Много е важно да се разграничат празните претенции от реалните способности и да се работи с хората, които могат и искат. Определят се ментори, дават се допълнителни проекти, прехвърля се част от дейността, която иначе би вършил ръководителят на отдела и така се изгражда следващото поколение.
Ако мениджърът дойде отвън в отдел с вече съществуваща структура, първата му задача е са опознае хората, да събере информация за целия екип, за всеки член, да отстрани слабите - агресивни, мързеливи, саботиращи процеса, неподходящи за вида дейност, държащи се в разрез с единството спрямо общата цел. Успоредно с това се работи с наличните вътрешни ръководители на подотдели за идентифициране и подкрепяне на техните нужди - какви назначения са необходими, има ли колеги, чиято заплата трябва спешно да бъде коригирана, има ли нужда от разместване в ролите. Работи се и със самите ръководители на подотделите те да израстнат като специалисти в меките умения - как да общуват с хората си, как да поставят задачи, как да изискват, как да подкрепят. За създаването на подходящи вътрешни за организацията нови ръководители се работи всеки ден.

# 96
  • Мнения: 8 785
Има случаи, в които мениджър, който идва отвън, може да бъде по-полезен, да даде един нов поглед върху организацията на работа. Така че, зависи. Влизала съм в компания по този начин и съм била полезна с опита, който имам от други структури.

# 97
  • Мнения: 65
А как реагират подчинените относно новата шефка Thinking

# 98
  • Мнения: 4 808
Има случаи, в които мениджър, който идва отвън, може да бъде по-полезен, да даде един нов поглед върху организацията на работа. Така че, зависи. Влизала съм в компания по този начин и съм била полезна с опита, който имам от други структури.
Няма лошо, но когато е утвърдена практика мениджърите да се взимат САМО отвън, каква е мотивацията на служителите?! Със сигурност има доста хора, които имат желание да растат и да се развиват и след като отговарят на условията, имат потенциал, а не им се дава възможност да го разгърнат, ще потърсят реализация другаде, понякога и в конкурентна фирма.

# 99
  • Мнения: 8 785
Има случаи, в които мениджър, който идва отвън, може да бъде по-полезен, да даде един нов поглед върху организацията на работа. Така че, зависи. Влизала съм в компания по този начин и съм била полезна с опита, който имам от други структури.
Няма лошо, но когато е утвърдена практика мениджърите да се взимат САМО отвън, каква е мотивацията на служителите?! Със сигурност има доста хора, които имат желание да растат и да се развиват и след като отговарят на условията, имат потенциал, а не им се дава възможност да го разгърнат, ще потърсят реализация другаде, понякога и в конкурентна фирма.
Индивидуални са нещата. Смятам, че е хубаво човек да има натрупан опит в различни компании, за мен това допринася за израстването като професионалист, дава по-широк хоризонт.
Което не означава, че приветствам сменянето на компанията всяка година и това е едно от нещата, които гледам при кандидатстващия - какъв период от време прекарва в дадена фирма. Ако често се сменя, задавам въпрос в тази посока. Ако дълго е бил на едно място и все на една и съща позиция, също задавам въпрос в тази посока.

# 100
  • Мнения: 8 603
Има случаи, в които мениджър, който идва отвън, може да бъде по-полезен, да даде един нов поглед върху организацията на работа. Така че, зависи. Влизала съм в компания по този начин и съм била полезна с опита, който имам от други структури.
Няма лошо, но когато е утвърдена практика мениджърите да се взимат САМО отвън, каква е мотивацията на служителите?! Със сигурност има доста хора, които имат желание да растат и да се развиват и след като отговарят на условията, имат потенциал, а не им се дава възможност да го разгърнат, ще потърсят реализация другаде, понякога и в конкурентна фирма.
Индивидуални са нещата. Смятам, че е хубаво човек да има натрупан опит в различни компании, за мен това допринася за израстването като професионалист, дава по-широк хоризонт.
Което не означава, че приветствам сменянето на компанията всяка година и това е едно от нещата, които гледам при кандидатстващия - какъв период от време прекарва в дадена фирма. Ако често се сменя, задавам въпрос в тази посока. Ако дълго е бил на едно място и все на една и съща позиция, също задавам въпрос в тази посока.
Според вас какъв е оптималния период за застоявяне на една позиция и/или в една фирма? Според психолозите на 5г да се сменя местоработата.

# 101
  • Мнения: 1 321
А защо трябва да се сменя, ако ти харесва? Докато опознаеш колектива, свикнеш със задълженията, утвърдиш се и като специалист и като част от екипа, изградиш си имидж, повишат те и пак отначало....  Предполагам всичко зависи от естеството на работата и това, как се чувстваш. Ако е монотонна работа, без големи перспективи, разбирам, но ако имаш интересна работа и се чувстваш добре с колегите, не виждам причина. Поне при мен (в чужбина съм) има и големи привилегии да се задържиш определени години в една фирма - заплащане, бонуси, отпуска....Отделно, за лекар, инженер, архитект, учител, би било доста сложно да се смени местоработата.

# 102
  • Мнения: 28 883
Също мисля като Леони. Ако работата ти е без перспективи, да, но при интересна работа, добро заплащане, приятни колеги и обстановка, защо да се сменя? Плюс това всяка нова фирма е малко на късмет къде ще попаднеш...

# 103
  • София
  • Мнения: 12 374
Може би заради модерното напоследък излизане от зоната на комфорта. Тоест, и да ти е добре - или именно тогава, трябва да смениш и да докажеш колко си адаптивен. Не го разбирам и не го практикувам. Сменям работа когато реша, че ми е станало скучно - може да е през 8-9 месеца, може да е през 3 години. Веднъж съм напускала и защото емоционално не издържах, иначе беше наистина смислена работа (в НПО).

На интервюта винаги ме питат защо толкова често сменям работа. Казвам им истината, не ми се лъже и маже.

# 104
  • Мнения: 1 422
Човек, у когото липсва издръжливост да премине през етапите на кривите на промяна, да се научи и да надгради - с други думи често се мести дори няма да поканя на интервю. Правим голяма инвестиция в процеса на подбор и обучение и очаквам възобновяемост.

# 105
  • Мнения: 8 603
Хората, които сменят работата са по-адаптивни, много бързо се учат на нови неща, оцеляват във всякакви колективи. Аз познавам хора, които целия живот са си прекарали на едно тъпо работно място, с ниска заплата   и не искат да напуснат от страх от неизвестното. Точно в зоната на комфорта си са.
@Роза, такъв човек, дали бихте наели?

# 106
  • Мнения: 1 321
Може би заради модерното напоследък излизане от зоната на комфорта. Тоест, и да ти е добре - или именно тогава, трябва да смениш и да докажеш колко си адаптивен. Не го разбирам и не го практикувам.
На теория е едно и може да изглежда привлекателно за млади ентусиасти, с добро образование в големите градове. Но не е приложимо за места с висока безработица, семейства с 2-3 деца, нагърбили се с кредити и ипотеки.  А и просто тая схема не е за  всеки. Някои не са амбициозни и си търсят сигурност и спокойствие. Смяната на работа е голяма промяна, да не говорим, че не винаги е към по-добро. Така че и аз предпочитам да ми е комфортно, вместо да се доказвам отново и отново.

# 107
  • Мнения: 10 682
Както ги има такива работещи от „35! години” на едно и също място и са яко затъпяли, така и ги има тези сменящите постоянно работа, дето ги мързи пръста да си мръднат. От вторите имам няколко познати, ами повярвайте ми не си сменят работата, за да излизат от зоната си на комфорт и да се предизвикват, а защото просто не им е комфортно да работят, друго си е да си 30 и да живееш с мама и и тате и никоя работа да не е достойна за теб...

# 108
  • Мнения: 28 883
Понякога просто не е "твоята" работа. Започваш в някоя фирма, но в процеса на работа разбираш, че не си на правилното място и си търсиш друга. В днешно време е трудно да разбереш истината от едно-две интервюта. Така че и това е вариант да се смени работата след няколко месеца от започването.

# 109
  • Мнения: 8 603
Много се кефя на чужденците, когато нещо не им харесва напускат, и без да имат друго предложение за работа. А българинът, не само, че не напуска, но иска да оправи фирмата!

# 110
  • София
  • Мнения: 12 374
Много се кефя на чужденците, когато нещо не им харесва напускат, и без да имат друго предложение за работа. А българинът, не само, че не напуска, но иска да оправи фирмата!
Аз съм така, но си давам ясна сметка, че без здравия финансов гръб на мъжа ми, изобщо нямаше с такава лекота да се махам. Той съответно няма този лукс.

Иначе да оправям фирми - не, мерси. Имах подобен стремеж като млад университетски преподавател преди години, но реалността за две години ми изби всякакви фантасмагории от главата.

# 111
  • Мнения: 8 785
Когато сменяш позиции вътре в компанията, е различно.
Ако е за счетоводен отдел, десет години на една и съща позиция - добре. Но ако е по-творческа работа - скептична съм.

# 112
  • Мнения: 265
Много се кефя на чужденците, когато нещо не им харесва напускат, и без да имат друго предложение за работа. А българинът, не само, че не напуска, но иска да оправи фирмата!
Аз съм така, но си давам ясна сметка, че без здравия финансов гръб на мъжа ми, изобщо нямаше с такава лекота да се махам. Той съответно няма този лукс.

Иначе да оправям фирми - не, мерси. Имах подобен стремеж като млад университетски преподавател преди години, но реалността за две години ми изби всякакви фантасмагории от главата.

И аз съм тук. Simple Smile
И аз си давам сметка, че луксът да мога да избирам се дължи на финансовия комфорт, който ми осигурява мъжът ми.
Преди 2 дни напуснах работа, която само за 3-4 дни разбрах, че не е моята. Тя не ме искаше, и аз не я исках, взаимно беше. И защо да продължавам да правя нещо, което се оказа далече от мен?!
В този ред на мисли, според мен е кофти това с подписването на трудов договор още преди започване. Създава повече трудности.

# 113
  • Мнения: 1 321
Работния пазар и условията в чужбина са съвсем различни от тия в България!

# 114
  • Мнения: 1 422
А вие как си представяте, че някой ще ви даде достъп до информацията си преди да сте подписали всички документи за конфиденциалност, които са част от договорните отношения. В допълнение си има законодателство за регистриране на трудовите договори в НАП най-късно в деня на започване.
Изумява ме мисленето на хора, които нямат ясна визия за професионалното си развитие и стратегия за дългосрочните си кариерни цели. Работодатели се анализират и избират целенасочено с ясно разбиране за позициите, ролите и какво това ще ви даде в бъдеще.

# 115
  • Мнения: 804
Има и такива работодатели, които те карат да поработиш 2,3 седмици и тогава да подпишете договор. В предишната фирма беше така, но аз не се съгласих да работя без договор. Но в по- големите компании ти дават тестета с документи за какво ли не. Та в някой фирми разписваш едностраничен договор, в други тестета с конфиденциалности, политики , декларации и т.н. 🙂. Много зависи от фирмата.

# 116
  • Мнения: 265
А вие как си представяте, че някой ще ви даде достъп до информацията си преди да сте подписали всички документи за конфиденциалност, които са част от договорните отношения. В допълнение си има законодателство за регистриране на трудовите договори в НАП най-късно в деня на започване.
Изумява ме мисленето на хора, които нямат ясна визия за професионалното си развитие и стратегия за дългосрочните си кариерни цели. Работодатели се анализират и избират целенасочено с ясно разбиране за позициите, ролите и какво това ще ви даде в бъдеще.

Благодаря за отговора, Рози. Simple Smile
Аз се опитвам да не се изумявам от нищо, най-малкото от различността в мисленето на хората. Повече от нормална е и вероятно го знаеш, щом имаш опит в контактите си с такива.
А не ти ли е хрумвало, че не за всеки човек кариерата и от основно значение?! Предугаждам отговора ти - вероятно си мислиш как това е толкова несериозно и как по този начин възпрепятстваме работодателите да открият точните хора за позициите. Simple Smile Да, може и да си права.
Но, съгласи се, е доста трудно да се прецени кокретната работа в рамките на няколко интервюта. И като говоря за работа, визирам не само конкретния трудов процес, а и всички съпътстващи го неща, които не са толкова маловажни - корпоративна култура, колектив, условия за труд / особено за човек с ТЕЛК като мен /.
А конфиденциалността...с подпис и без подпис, ако имаш скрити намерения, това не би могло да те спре. И трудно се доказва.

Последна редакция: сб, 11 май 2019, 13:57 от demirche

# 117
  • Мнения: 10 682
Обучавала съм за 6 месеца 20 човека за една позиция. Всеки идваше „да види за какво става дума” за по 2-3 дни и после или се отказваше, или не ставаше. Мисълта ми е, че всички тези хора имаха достъп до цялата информация на фирмата без договор, без никакъв ангажимент за конфиденциалност, а на фирмата основния ресурс е информацията и контактите...Та, фирми и политики всякакви.

# 118
  • Мнения: 4 577
Смисълът на изпитателния срок е точно този - и работодателят, и служителят да тестват и да решат дали са направили добър избор.  Според мен законодателно трябва да се фиксира, че ако има изпитателен срок, то той важи и за двете страни. Не е ОК, че в много фирми е само в полза на работодателя. Липсата на трудов договор всъщност е голям риск за работещите и затова се изисква да има такъв. За по-неквалифицирана работа, работодателят го устройва да наема хора само за по месец-два и после да ги уволнява. Ако няма нищо черно на бяло, как ще си потърсят парите? Това с конфиденциалността в някои сфери също е важно. Ако например работиш в банка и имаш достъп до салдата на клиенти, подписването на документи за пазене на банкова тайна си е с възпиращ ефект, защото носиш наказателна отговорност, ако се докаже, че си изнесъл информация.  Ако просто споделиш с приятелския си кръг, че Пенка има Х пари е едно ( не е редно, но сигурно постоянно се случва и никой не се занимава да го доказва и да те съди ), но ако изнесеш данните за хиляди клиенти и ги продадеш е съвсем друго.

# 119
  • Мнения: 1 422
Окачествяването и етикетите тип сериозно/ несериозно са ми чужди. Изумлението ми е далеч от "твоето мнение е лошо/ неправилно" и подобни. Естествено, че хората сме различни Simple Smile Това, което за един е водещо в живота, за друг може и изобщо да не се е появявало в списъка с ценностите му.
За мене например финансовата ми осигуреност е един от най-съществените фокуси при взимането на всяко решение. За да съм финансово осигурена, така както аз го разбирам, трябва да имам последователно развиваща е кариера и всяко мое решение да е продиктувано от професионалните ми цели. Финансовата осигуреност ми дава възможност да правя всички онези неща, които изпълват живота ми с удоволствие, а то за мене е водещо. Винаги съм била въвлечена в надграждащ се процес на обучение, изборите ми са за нишови обучения често пъти извън България и със сериозна стойност - за да ги платя, си подсигурявам ресурс. В семейния ни бюджет хобитата всеки от двама ни избира сам и съответно финансира сам. Моите включват обучение, пътувания, спорт. Когато спортовете ни изискват скъпо оборудване, това също търси ресурс.
Съвсем естествено разностранните и многогодишни обучения развиват умения, които са насочени И в посока професионалното израстване. По този начин колелото се завърта - доходите (разбирай кариерата) хранят обученията, обученията хранята кариерата (разбирай доходите). Ясно е, че далеч не всеки на 19 години си поставя дългосрочни цели и върви 20 - 30 години неотменно по тази линия. За мене това е важното, за друг - вероятно друго.

# 120
  • Мнения: 8 785
Обучавала съм за 6 месеца 20 човека за една позиция. Всеки идваше „да види за какво става дума” за по 2-3 дни и после или се отказваше, или не ставаше. Мисълта ми е, че всички тези хора имаха достъп до цялата информация на фирмата без договор, без никакъв ангажимент за конфиденциалност, а на фирмата основния ресурс е информацията и контактите...Та, фирми и политики всякакви.

Някои хора дори да имат цялата информация, не знаят какво да правят с нея.

Относно професионалния живот - хората сме много различни. За мен кариера никога не е била цел, просто нещата, които правя са ми интересни и харесвам работата си много. Приемам ролята на мениджър най-вече като възможност да помогна на колегите в екипа да се развиват и да изпитват удовлетворение от постигнатото. Никога не пестя похвали и то публични.
Може би и затова не симпатизирам на хора, които са готови да минат през всичко и всеки, за да застанат на дадена позиция. Но разбирам, че това по някакъв начин обслужва техни вътрешни потребности. Обаче не позволявам да се случва в екипите, които ръководя, не стига до крайности, които пораждат много излишно напрежение.

# 121
  • Мнения: 8 603
Обучавала съм за 6 месеца 20 човека за една позиция. Всеки идваше „да види за какво става дума” за по 2-3 дни и после или се отказваше, или не ставаше. Мисълта ми е, че всички тези хора имаха достъп до цялата информация на фирмата без договор, без никакъв ангажимент за конфиденциалност, а на фирмата основния ресурс е информацията и контактите...Та, фирми и политики всякакви.
Е как без договор??  И за един ден да е някой сте длъжни да подпишете договор и конфиденциалност и всички фирмени необходии документи.

# 122
  • Мнения: 10 682
Обучавала съм за 6 месеца 20 човека за една позиция. Всеки идваше „да види за какво става дума” за по 2-3 дни и после или се отказваше, или не ставаше. Мисълта ми е, че всички тези хора имаха достъп до цялата информация на фирмата без договор, без никакъв ангажимент за конфиденциалност, а на фирмата основния ресурс е информацията и контактите...Та, фирми и политики всякакви.
Е как без договор??  И за един ден да е някой сте длъжни да подпишете договор и конфиденциалност и всички фирмени необходии документи.
Така Simple Smile Представи си да се подпише договор с всеки от тия 20 човека и след 2 дни да се прекрати. Обаче проблема идва от избора на кандидати - неквалифицирани и с просто око е ясно, че не стават, но по разни други съображения (да не са майки с малки бебета, да не са момичета в родилна възраст, да не са с много опит и образование, за да нене искат повече пари и т.н) са викнати... Абе книга с абсурди мога да напиша, чак ме е яд, че ги забравям с течение на времето.

# 123
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 639
Да допълня списъка - и да не са над 40
 г., да нямат телк решение случайно, угодия няма.

# 124
  • Мнения: 2 246
Добре, какво правим след интервю и никакъв отговор от страна на интервюиращия? Толкова ли не могат да кажат някакъв срок, в който ще обявят решението си. Загубих толкова време и пари да ида на интервю и дори нямам никаква информация. По принцип затова и не ходя по интервюта в столицата.

# 125
  • Мнения: 10 682
Да допълня списъка - и да не са над 40
 г., да нямат телк решение случайно, угодия няма.
Не е сигурно Grinning Шефа по едно време реши, че ще взима пенсионерки. Беше епично да обяснявам на 60+ годишна женичка как се пуска компютър...

# 126
  • Мнения: 28 883
Опитай се да им звъннеш, нищо не губиш.

# 127
  • Мнения: 2 246
Опитай се да им звъннеш, нищо не губиш.
Най-вероятно ще им пиша, за да им досаждам. Все пак изчаках седмица и половина.

# 128
  • Мнения: 10 682
А те казаха ли, че ще звъннат? Масово фирми не се обаждат след интервю, ако не си избран. Една известна варненска фирма изрично ми казаха, че ще звъннат независимо от резултата, но не го направиха в крайна сметка.

# 129
  • Мнения: 2 246
А те казаха ли, че ще звъннат? Масово фирми не се обаждат след интервю, ако не си избран. Една известна варненска фирма изрично ми казаха, че ще звъннат независимо от резултата, но не го направиха в крайна сметка.
Изобщо никаква информация, никаква обратна връзка, нищо. А интервюто мина добре.

# 130
  • Мнения: 4 577
Много малко фирми връщат обаждане, ако кандидатът не е избран. Това, че е минало добре интервюто нищо не означава. С друг кандидат може да е минало още по-добре.

# 131
  • София
  • Мнения: 12 374
В ИТ сектора, поне тук в София, винаги са ми връщали фийдбек, дори когато не съм била избрана. Явно съм кандидатствала в читави компании Simple Smile ММ също. Преди няколко години една ейчарка се забави, мисля, че и шефовете се бяха туткали, та когато му звънна да каже, че са избрали него, той им каза, сори, закъсняхте, вече ми дадоха много добра оферта и приех. Въпросната ейчарка после го търси няколко пъти, вдигнаха даже първоначалната предложена заплата, но той реши да спази поетия ангажимент с другата компания.

# 132
  • Мнения: 4 808
От една-единствена фирма през целия ми трудов път са благоволявали да се обадят и да ми съобщят, че са предпочели друг кандидат. В момента работя за тях, три години след първото интервю кандидатствах пак и този път бях одобрена. Но ми направи голямо впечатление, че се обадиха, останалите просто казват: "Ако не се обадим до петък, примерно, търсете си нещо друго".

# 133
  • Мнения: 12 306
От една-единствена фирма през целия ми трудов път са благоволявали да се обадят и да ми съобщят, че са предпочели друг кандидат. В момента работя за тях, три години след първото интервю кандидатствах пак и този път бях одобрена. Но ми направи голямо впечатление, че се обадиха, останалите просто казват: "Ако не се обадим до петък, примерно, търсете си нещо друго".
От всички интервюта, по които съм ходила... тези дето поне казват до кога да чакаш ги броя за коректни. Масово дори срок не даваха или пък казваха, че ще се обадят, независимо от резултата. И след това нищо. Не знам кое му е трудното да се разпрати един и същ мейл до всички, които отпадат. Елементарна проява на уважение е, все пак. Със сигурност позициите, за които съм кандидатствала, не са имали огромен брой кандидати - в малък град няма как да са толкова много. Повечето тук оставят човека да си се чуди, че дори и на запитване я си направят труда да отвърнат, я не. Не ги знам тези хора ако така комуникират и с клиентите си, как им се получава каквото и да е.
Много добро впечатление ми направи човек, който е глава на голяма фирма и със сигурност е много зает, но въпреки това каза да се свържа с него на еди коя си дата и по еди кое си време, за да разбера дали ще се видим за следващо интервю.  Може да беше зает да се обажда той на всички, но насрочи и отдели време да отговори и обясни че се е спрял на друг човек и защо.

# 134
  • Мнения: 8 785
Опитай се да им звъннеш, нищо не губиш.
Най-вероятно ще им пиша, за да им досаждам. Все пак изчаках седмица и половина.

Не знам подробности, но от личен опит бих могла да кажа, че седмица и половина не е дълъг период. Понякога има повече кандидати за първоначални интервюта и отнема време да се видят всички, да се обсъди и да се изберат тези, които продължават. След първоначална селекция, информираме и двете страни - тези, които отпадат и тези, които продължават.
Според мен, можеш да звъннеш спокойно - това не е досаждане.

# 135
  • Мнения: 2 246
Опитай се да им звъннеш, нищо не губиш.
Най-вероятно ще им пиша, за да им досаждам. Все пак изчаках седмица и половина.

Не знам подробности, но от личен опит бих могла да кажа, че седмица и половина не е дълъг период. Понякога има повече кандидати за първоначални интервюта и отнема време да се видят всички, да се обсъди и да се изберат тези, които продължават. След първоначална селекция, информираме и двете страни - тези, които отпадат и тези, които продължават.
Според мен, можеш да звъннеш спокойно - това не е досаждане.
Всъщност обадих се днес - имали над 100 кандидатури и още провеждат интервюта, но до края на седмицата щели да ми съобщят резултата. Аз като чух и си викам да, бе, точно пък мен ще изберат от толкова много хора. Как ли пък не!

Последна редакция: ср, 15 май 2019, 00:48 от Auspicious

# 136
  • Мнения: 28 883
Може пък и да те изберат, не се знае.
Много зависи каква е позицията и фирмата.

# 137
  • Мнения: 2 246
Само не разбрах дали до края на седмицата ще изберат финалния човек или хората, които да се явят на второ интервю. Не мисля, че имам голям шанс при толкова много хора...

# 138
  • Мнения: 28 883
Не се знае от къде ще изкочи зайчето. Не го мисли, ако стане - стане!

# 139
  • София
  • Мнения: 12 374
Опитай се да им звъннеш, нищо не губиш.
Най-вероятно ще им пиша, за да им досаждам. Все пак изчаках седмица и половина.

Не знам подробности, но от личен опит бих могла да кажа, че седмица и половина не е дълъг период. Понякога има повече кандидати за първоначални интервюта и отнема време да се видят всички, да се обсъди и да се изберат тези, които продължават. След първоначална селекция, информираме и двете страни - тези, които отпадат и тези, които продължават.
Според мен, можеш да звъннеш спокойно - това не е досаждане.
Всъщност обадих се днес - имали над 100 кандидаури и още провеждат интервюта, но докрая на седмицата щели да ми съобщят резултата. Аз като чух и си викам да, бе, точно пък мен ще изберат от толкова много хора. Как ли пък не!
Защо да не те изберат? Малко повече самочувствие ти трябва Simple Smile
В предишната компания също бяха имали над 100 кандидатури, но в крайна сметка се представих отлично на теста, интервютата минаха добре и ме взеха. Впоследствие не успяхме да се сработим и напуснах, но съм благодарна, че ме избраха и ме научиха на много полезни неща. Понякога просто не е писано да стане.
Успех и от мен, стискам палци!

# 140
  • София
  • Мнения: 17 711
Дано греша, но вероятно няма да стане, да.
Не щото са 100 кандидати, а защото не си достатъчно уверена. Не целя да те нагрубя, аз също не съм нахална и пробивна, а това има голямо значение за някои сфери. За повечето. Просто отбелязвам, за да работиш над това. Ще ти отвори много повече врати, успех Simple Smile

# 141
  • Мнения: 2 246
Аз по принцип не кандидатствам, ако знам, че има прекалено много кандидати. Да, бих могла да се справя, имам дори и опита, който се изисква, макар и да не е много, но знам, че няма да стане. Винаги ще има някой по-добър от мен или просто него ще харесат повече. Естествено, че нямам увереност, никога не съм работила хубава работа, която да не е стаж или някакъв краткосрочен договор. Мерси за успеха, дано някога си намеря нещо подходящо!

# 142
  • София
  • Мнения: 17 711
Ще стане, не се притеснявай. Когато осъзнаеш по- слабите си страни и започнеш да работиш над тях. Знам, че звучи клиширано, но е факт. И знам, че е трудно, защото характерът не се пречупва току- така.
Много хора, включително и аз, в по- младите си години драпат за квалификация, а в един момент всяко следващо нещо няма същата тежест, докато не се попълнят и другите "канали".

# 143
  • Мнения: 2 246
Кои други "канали" имаш предвид?

# 144
  • София
  • Мнения: 17 711
Личностните и поведението.
В един момент допълнителна квалификация вече не носи толкова добавена стойност, ако не ъпгрейдваш и другото.

# 145
  • Мнения: 10 682
Ех, това ми е проблем и на мен. Неувереност... Знам, че мога, знам, че знам, обаче все си мисля, че не е достатъчно и има по-добри от мен. Обаче както писах съм водила интервюта на някои кандидато, обучавала съм, ами положението е трагично. Хората са масово затъпяли, но са със самочувствие. А кадърните все са неуверени. И винаги избират лаладжиите, които демонстрират увереност за сметка на кадърните, но по-стеснителни хора. От години работя над това и ще видим след майчинството дали съм успяла.

# 146
  • Мнения: X
Като стана въпрос за обаждането от страна на работодателя след интервю, се сетих, че за мен проява на неуважение и незаинтересованост, е да си поканен на интервю и да не отидеш, като дори не си направиш труда да се обадиш и да кажеш, че няма да отидеш. Най-малкото, че ангажираш хората да те чакат. Така, че ги има и двете страни на монетата - както има кофти работодатели, така има и некоректни служители/кандидатстващи. Била съм и от двете страни, така че са ми ясни всички "пинизи". За мен е странно защо кандидатстваш за дадена позиция, а после като ти се обадят и поканят на интервю, не отиваш? Явно безцелното пращане на сивита си е нещо като спорт за хора, които имат прекалено много свободно време. А още по-интересното е, че тези, които не идват са хора на възраст 40-50+ /това във връзка с обсъждането на възрастта по-назад/. Поне такъв случай имах наскоро и то с няколко човека.

# 147
  • Мнения: 28 883
Въпрос на възпитание. Разбира се, че трябва да се обади човек, за да предупреди. Peace

Тук става въпрос обаче, ако например сте предложили на някой работа и той каже, че иска 1 седмица, за да си помисли, но после не се обади. Нещо подобно е, когато си минал интервюто и да не ти звъннат за резултата.

# 148
  • Мнения: 4 577
Не мисля, че възрастта има отношение, а по-скоро възпитанието.
За лаладжиите, демонстриращи увереност, също не е общовалидно правило. Ако мениджърът е на място, дори на едно интервю може да  прецени дали става дума за самочувствие без покритие. Аз лично съм избирала по-притеснителни хора, но които показват компетентност, аналитичност, а им липсва арогантност.

# 149
  • София
  • Мнения: 17 711
Да, знаем, че във форума са изключенията и коректните работодатели. Но си говорим масово как е. Няма лошо да си лаладжия, ако можеш, ама да можеш да си включиш ексела, ако кандидатстваш за IT проджект мениджър. А аз лично познавам няколко човека, които за 4 години не бяха се научили. Или кандидатстваха за доктУрантура. И едната бяха я одобрили, но май се отказа. Ама не щото не знае как се пише.
Всякакви недоразумения има и масово се назначават. Пък че има и свестни хора, има. Просто цялата карринка изглежда неприятно.

# 150
  • Мнения: 8 785
Според мен не винаги наемат кандидата с най-голяма квалификация. Има и други фактори, които влияят на решението, така че човек не трябва да се отказва предварително, ако и да е неуверен. Лично аз смятам, че някои неща се учат, но други - не. Често съм предпочитала човек с желание, но не толкова много опит пред човек с опит, но лъхащ на апатия или с мания за величие.

Но ми стана любопитно какъв тип е позицията, че толкова много кандидати има за нея - аз по-скоро страдам от липса на достатъчно кадри, от които да е възможен адекватен избор Simple Smile

# 151
  • София
  • Мнения: 17 711
Има хора, които си вършат работата, но не се лендзят постоянно, а щом я вършат, значи имат "желание за работа". Толкова е просто, няма
нужда са се крием зад лустро и клишетата за амбицията, светналия поглед и непоклатимото желание за работа на думи.
Превод- лаладжиите със самочувствие без квалификации понякога са перфектен кадър. Може би само айтитата правят изключение.
Невинаги се пише заедно.

# 152
  • София
  • Мнения: 12 374
Like_Smoke, в моя случай - technical writer в голяма ИТ компания. После разбрах, че 2/3 от кандидатите са били ъъъ абсолютно не в час за естеството на работа. Тестът не беше лек и е отсял доста голяма част, особено тези, които са си мислели, че знаят отлично английски.

По отношение на езика вече даже не се изненадвам. Няма друг език, за който толкова хора в България да си мислят, че владеят супер, но след бърза проверка да се окаже, че хич не е така. И като преподавател, и като преводач, а сега от няколко години и като автор на техн. документация в ИТ сектора, съм свидетел на въпросния феномен. Аз самата съм много предпазлива когато стане дума за другите два езика, които съм учила (испански и гръцки), и преди се изумявах когато разни сладури ми заявяваха, че “вече всички знаят английски добре”, но при нужда да си отворят устата или да напишат нещо, излизаше, че те не са от тези “всички”. Вече свикнах.

# 153
  • Мнения: 8 603
@Elimelihubaveli
Неувереността и стеснението са все качества, които ще пречат, трябва да ги преодолеете с практика. Психолог може прекрасно да ви помогне.

# 154
  • Мнения: 4 808
Like_Smoke, в моя случай - technical writer в голяма ИТ компания. После разбрах, че 2/3 от кандидатите са били ъъъ абсолютно не в час за естеството на работа. Тестът не беше лек и е отсял доста голяма част, особено тези, които са си мислели, че знаят отлично английски.

По отношение на езика вече даже не се изненадвам. Няма друг език, за който толкова хора в България да си мислят, че владеят супер, но след бърза проверка да се окаже, че хич не е така. И като преподавател, и като преводач, а сега от няколко години и като автор на техн. документация в ИТ сектора, съм свидетел на въпросния феномен. Аз самата съм много предпазлива когато стане дума за другите два езика, които съм учила (испански и гръцки), и преди се изумявах когато разни сладури ми заявяваха, че “вече всички знаят английски добре”, но при нужда да си отворят устата или да напишат нещо, излизаше, че те не са от тези “всички”. Вече свикнах.
Таис, и за руския много хора твърдят, че го знаят, и накрая... пълен смях...

# 155
  • София
  • Мнения: 12 374
Дама от морето, да, и той. Не съм учила руски, не защото съм много млада, а защото когато се върнахме окончателно в страната, бяха дошли промените. Но наистина има доста хора, които казват, че знаят руски. Не мога да преценя доколко е така и си мълча Simple Smile

На мен една от бившите ми шефки преди години ми се сърдеше, че отказвам да работя с гръцки език. Казваше "Учила си гръцка филология две години - нищо, че е незавършена, със сигурност знаеш доста''. Как да й обясня, че за тия две години съм се научила да чета, да пиша и да водя разговор (не много бърз), но толкоз. Едно е да си плякаш с продавачката в някое гръцко село, съвсем друго да поемеш отговорност за документи и договори. И да греша - а аз съм сигурност правя грешки, и то не малко, в първия случай никой няма да ме отрази, докато във втория последствията не бяха за подценяване. Тя обаче до последно натискаше, накрая й казах в прав текст, че мога да съм й полезна с английски език и това е. За гръцки - да потърси колеги, които са завършили и имат натрупан опит. Подозирам и до ден днешен, че е е искала да спести едни пари, ама хайде.

# 156
  • Мнения: 10 682
Всеки работил на Златни/ Слънчака едно лято и сервирал на чужденци рязко започва да знае поне 5 езика... Какви cv-та съм виждала... То не са руски, шведски, гръцки, испански... Английския не го броим, втори майчин е вече Joy И как да обясниш, че това, че някой слуша сръбска музика, не значи, че владее сръбски език Joy

# 157
  • Мнения: 4 808
Лошото е, че има и завършили, дето нищо не знаят. В нашия град хората, които завършват Руската гимназия през последните години, не знаят руски. Имам познати, работят като екскурзоводи, туристически представители, не знаят нищо. Работят с руски групи, питала съм ги как се оправят, казват: "Ами те ни дават всичко написано и само четем, ако нещо не се разберем, минаваме на английски". Колежка на ММ е завършила руска филология, той знае повече от нея, а е учил руски в техникум.

# 158
  • София
  • Мнения: 17 711
Именно, и кой ги прибира тия, дето не могат да свържат две думи..
Затова няма икономика. Ни пазарна, ни никаква. Нали ако утре сгафи 100 неща някой, и втори, и трети, ще започнат да пропадат нещата. А малоумници се държат по позиции, колкото да им се плаща. Лежачи някакви. И всяко роптаене на клиенти/граждани/пациенти, които не са получили адекватна услуга, потъва в небитието. Я да се оплачат 200 човека, че екскурзоводът им не може да им говори свободно на езика, дали няма да вземат поне някакви мерки. Или на шефовете, че някоя прецаква проектите, не може да ги завърши, а само френската й е добра.

За кои завършили говорите? Че то вече няма незавършили, всички са с висшУ. Laughing

# 159
  • Мнения: 1 321
И аз това исках да напиша, че не количеството на завършилите е важно, а качеството. И изобщо цялата система на прием, обучение и оценяване. Като се започне се още от училище. Самият материал и знания нямат необходимата практическа насоченост. Прекалено много теория и недостатъчно практика. В някои страни, например, не е необходимо да си завършил висше, за да си детска учителка. Имат професионални училища и след 5 години излизат готови кадри.
При изучаването на език, е от изключителна важност т.нар. езиков баня, да те залива езика от всички страни - слушаш, четеш, говориш, не само от книги и помагала. Да се поживее известно време в среда, където се говори, за да се упражни живия език.
В заключение мога да кажа, че с право не се приравняват нашите дипломи в някои страни на Запад. За да си приравниш дипломата, трябва да си вземеш изпитите. Разбирам ги.

# 160
  • София
  • Мнения: 17 711
Вече почти всичко се признава. На прима виста се сещам за отличниците от мало бучино, на които шестицата им се превежда като чиста единица за Германия, примерно. А чиста единица в немско училище значи да си машина- робот заради скалата. Не е честно, да.
И с жителството права имаше само за баш най- способните, които могат да допринесат, а не цялата плява да се изсипе, търсеща работа, която да "make me showing all the skills I've learned during the years." Примерно. И още много други.

# 161
  • Мнения: 2 013
В този ред на мисли, според мен е кофти това с подписването на трудов договор още преди започване. Създава повече трудности.
Работодателят е в нарушение на закона, ако има работник, който няма трудов договор. Глобите бяха огромни, хиляди левове (5.000 лв или 7.000 лв - не си спомням точно само за един работник). На мен са ми идвали на проверка в офиса, но аз винаги съм била изрядна и още в първия час на първия работен ден се подписваха договорите, понякога съм подписвала и по-рано. Съответно трудовият договор се регистрира в НАП още преди първия работен ден.
Просто се изумих като прочетох горното.

# 162
  • Мнения: 265
В този ред на мисли, според мен е кофти това с подписването на трудов договор още преди започване. Създава повече трудности.
Работодателят е в нарушение на закона, ако има работник, който няма трудов договор. Глобите бяха огромни, хиляди левове (5.000 лв или 7.000 лв - не си спомням точно само за един работник). На мен са ми идвали на проверка в офиса, но аз винаги съм била изрядна и още в първия час на първия работен ден се подписваха договорите, понякога съм подписвала и по-рано. Съответно трудовият договор се регистрира в НАП още преди първия работен ден.
Просто се изумих като прочетох горното.

Разбира се, че е редно да се спазва законът! Аз изобщо не го подлагам под съмнение този факт!
Но си спомням не далечното минало, когато не беше задължително сключването на трудов договор още в първия ден. И си мисля, че трябва да има вариант за тестване на работата, не трудов договор с изпитателен срок, а нещо по-неангажиращо. Поне за първата 1 седмица!
На интервюто човек добива една представа за работата, а после се оказва съвсем друга. Дори помолих поне да погледна офиса, защото съм се налага да се съобразя с мои специални потребности заради здравословен проблем.
На 4 ден вече бях сигурна, че това НЕ Е моята работа. И последна излишно усложнение за мен и работодателя.
Преди да подпиша договор с предишния ми работодател, преди 2 години, 1 седмица бях до обед в офиса, за да преценя работата. Просто като наблюдател. И знаех с какво се заемам, и нямаше проблеми после.

# 163
  • Мнения: 28 883
Също съм "за" да има ден-два за проба, но това противоречи на Закона. Ако имаше такъв тестови период, със сигурност не бих работила предишната ми работа. За мен нямаше, но други кандидати са ги пускали така за няколко дни, за да решат. Аз не съм знаела, че има такава възможност....

# 164
  • here and now
  • Мнения: 4 012
Ако има ден два за проба, то всички ще казват, че днес са започнали при проверка. После четем, че работодателя отказвал да сключи трудов договор.
Не виждам какъв проблем е договора със срок на изпитване.

# 165
  • Мнения: 2 013
Един трудов договор може да се анулира. Аз съм анулирала. Това от административна точка не е никакъв проблем. И при при НАП се анулира съответно.
Просто обръщам внимание, че при мен се беше случило следното: първи ден на нов служител на работа и още в 10:00 или нещо такова - влизат 2 жени в офиса: 'Добър ден. От инспекцията по труда сме на проверка при вас.' Всичко мина много добре.

# 166
  • Мнения: 265
Един трудов договор може да се анулира. Аз съм анулирала. Това от административна точка не е никакъв проблем. И при при НАП се анулира съответно.
Просто обръщам внимание, че при мен се беше случило следното: първи ден на нов служител на работа и още в 10:00 или нещо такова - влизат 2 жени в офиса: 'Добър ден. От инспекцията по труда сме на проверка при вас.' Всичко мина много добре.

Позицията на работодателя я разбирам, пази се от глоби. Simple Smile
Говорех за служителя. За мен е много неприятно и некомфортно да се налага да обяснявам защо и как няма да продължа. После на следващ работодател -  защо не съм останала при предишния, при положение, че в трудовата книжка вече е отбелязано назначаването.
Изобщо се създава един омагьосан кръг, който може да се спести, ако бяха го измислили по-добре.

# 167
  • Мнения: 28 883
Ако има ден два за проба, то всички ще казват, че днес са започнали при проверка. После четем, че работодателя отказвал да сключи трудов договор.
Не виждам какъв проблем е договора със срок на изпитване.

Защото в 95% от случаите договорите се сключват със срок за изпитване в полза на работодателя. Работникът трябва да го отработи или плати, ако се заядат с него и не искат да го пуснат, като каже, че не иска да продължи.

# 168
  • Мнения: 2 013
На мен ми се е случвало преди уговорен ден за работа момичето да се откаже. Но за мен това е по-добрият вариант - ако усеща, че не е подходящо за нея - ок.
Иначе пак казвам - договорът може и да се анулира.
А ако човекът разбере, че не е за тази работа пост фактум - това е грешка при самия подбор, т.е. контрата е в работодателят, че не е преценил правилно кандидата/служителя.
Аз това 'два дни за проба' не го разбирам: не пробваш обувки или дрехи.

# 169
  • Мнения: 265
Ако има ден два за проба, то всички ще казват, че днес са започнали при проверка. После четем, че работодателя отказвал да сключи трудов договор.
Не виждам какъв проблем е договора със срок на изпитване.

Защото в 95% от случаите договорите се сключват със срок за изпитване в полза на работодателя. Работникът трябва да го отработи или плати, ако се заядат с него и не искат да го пуснат, като каже, че не иска да продължи.

Ооо, и това, да!
По тази причина още преди да подпиша последния договор се наложи да разпитвам за неустойки при евентуално напускане, за това колко месеца ще е предизвестието. Наистина са в полза на работодателя договорите със срок на изпитване.
Отделно, преди време по тази причина не приех изобщо работа, защото изискваха 2 месеца предизвестие и бях чула, че няколко човека се е наложило да платят две заплати, но да не търпят лошото отношение на шефа още толкова време.
Магдалена,  ти наистина ли не успяваш да влезеш в обувките на един нормален служител?!
За два дни в реална среда наблюдателния човек може да разбере мнооого за работата и колектива. Страшно много!

# 170
  • Мнения: 8 603
Един трудов договор може да се анулира. Аз съм анулирала. Това от административна точка не е никакъв проблем. И при при НАП се анулира съответно.
Просто обръщам внимание, че при мен се беше случило следното: първи ден на нов служител на работа и още в 10:00 или нещо такова - влизат 2 жени в офиса: 'Добър ден. От инспекцията по труда сме на проверка при вас.' Всичко мина много добре.

Позицията на работодателя я разбирам, пази се от глоби. Simple Smile
Говорех за служителя. За мен е много неприятно и некомфортно да се налага да обяснявам защо и как няма да продължа. После на следващ работодател -  защо не съм останала при предишния, при положение, че в трудовата книжка вече е отбелязано назначаването.
Изобщо се създава един омагьосан кръг, който може да се спести, ако бяха го измислили по-добре.

Няма омагьосан кръг- изпитателният срок трябва да е за двете страни (кандидати, изисквайте си го!) и тогава може всичко да си бъде законно, трудов договор има и може да бъде прекратен от коя да е страна без обяснения.
В чужбина съм и това нещо тук работи, работниците нямат никакви притеснения, че напускат. Даже има и такива, които се хващат някъде само за изпитателния срок, без да имат никакви сериозни намерения към фирмата.

# 171
  • Мнения: 2 013
Магдалена,  ти наистина ли не успяваш да влезеш в обувките на един нормален служител?!
За два дни в реална среда наблюдателния човек може да разбере мнооого за работата и колектива. Страшно много!
Защо така остро? Нали ти казвам: може да се анулира договора. Никаква драма не е това. Мисля, че може.
И нали писах и по-рано - това си е проблем при подбора, т.е. смъкнах отговорността от плещите.

# 172
  • Мнения: 28 883
"Изискайте го..." Като ти кажат - "Такава е фирмената политика.", какво точно ще отговориш?!? Или ще се откажеш само заради това? Все пак никой не почва нова работа с мисълта да се откаже преди изпитателния срок, обаче не винаги се получават нещата.

Анулирането на договора става, ако има желание от страна на работодателя. Ако не иска, може да те накара да си платиш или отработиш прадизвестието като стой, та гледай...

# 173
  • Мнения: 2 013
Преценка. Просто зависи от правилна преценка - какъв е човекът пред теб, независимо работодател ли е, работник ли е.

# 174
  • Мнения: 8 603
Да, фирмите си прявят оглушки. Трябва да се борите, докато изпитателния срок  и за кандидата започне да се предлага масово. Ако никой не поставя въпроса, фирмите никога няма да го дадат. Това е, има го в закона.

# 175
  • Мнения: 28 883
Предпочитам за сключа договор със срок в полза на работодателя и вечерта да сложа храна на масата, както и да си платя сметките, вместо да се боря с вятърни мелници.

# 176
  • София
  • Мнения: 17 711
Аз това 'два дни за проба' не го разбирам: не пробваш обувки или дрехи.
Което ме подсеща: разкопчавате ли си сакото при сядане Laughing Не по принцип, а при интервю или важна среща. Завъртя ми се е в акъла това въпросче.

# 177
  • Мнения: 2 013
Принципно, ако говорим за етикет, при сядане се разкопчава сако. Вече е въпрос на навик, дали се прави винаги.
Но се сетих един много, много стар случай. Бях на интервю в една от big4 фирмите. Имаше 2ма интервюиращи: възрастен мъж и младо момиче (на моята възраст) тогава. Възрастният прегръща момичето пред мен по време на интервюто и ме пита как бих възприела това, ако са .... не си спомням как точно го нарече ... 'партньори'? После продължиха интервюто прегърнати (?!?). Аз изобщо не можех да си подредя мислите и чак му направих забележка - не си спомням точно как го казах, но че се разсейвам като ги гледам прегърнати. Голям цирк беше.

# 178
  • Мнения: 10 682
Хахах може би е било тест как реагираш в такива ситуации.

# 179
  • Мнения: 2 013
Да, много странно ми беше и аз на подсъзнателно ниво взех решение, че не искам да работя при тях.

Принципно при face-to-face интервюта (защото от 4 години не съм наемала хора, в майчински съм сега) съм правила следното:
Винаги в началото предлагам кафе, чай, вода. (Аз винаги съм с вода пред мен). Представям фирмата после, представям позицията, задълженията. Минавам през СВ-то. Говорим си малко на английски. Проверявам нивото и на другия език, ако е важен за позицията. Накрая обсъждам въпроса със заплащането. И накрая са въпросите, които кандидата може да има.

Но имаше преди това етап и телефонно интервю, където насочеността беше - ниво на език и малко от малко да се ориентирам общо за кандидата.

Така че ще съм благодарна за препоръки и насоки, т.е. обратна връзка.

# 180
  • София
  • Мнения: 12 374
Аз това 'два дни за проба' не го разбирам: не пробваш обувки или дрехи.
Което ме подсеща: разкопчавате ли си сакото при сядане Laughing Не по принцип, а при интервю или важна среща. Завъртя ми се е в акъла това въпросче.
Нямам сака. На интервюта ходя по тениска и дънки.

# 181
  • Мнения: 2 246
За каква позиция? Аз никога не съм се явявала на интервю по тениска и дънки. Иначе сакото не го разкопчавам.

# 182
  • Мнения: 8 603
Принципно, ако говорим за етикет, при сядане се разкопчава сако. Вече е въпрос на навик, дали се прави винаги.
Но се сетих един много, много стар случай. Бях на интервю в една от big4 фирмите. Имаше 2ма интервюиращи: възрастен мъж и младо момиче (на моята възраст) тогава. Възрастният прегръща момичето пред мен по време на интервюто и ме пита как бих възприела това, ако са .... не си спомням как точно го нарече ... 'партньори'? После продължиха интервюто прегърнати (?!?). Аз изобщо не можех да си подредя мислите и чак му направих забележка - не си спомням точно как го казах, но че се разсейвам като ги гледам прегърнати. Голям цирк беше.
Ха-ха. Паднали са на доста ниско ниво тия интервюиращи. Има начини всичко да се тества на кандидатите без да правиш циркове.  Simple Smile

# 183
  • София
  • Мнения: 17 711
Знам за теб, Таис. Но питах за бизнес формал облекло. Истината е, че аз много мразя закопчано сако. Някои са ми преправени според ъъъ... женската фигура, но не ме кефи като цяло, предпочитам го разкопчано.
За етикета питах, да. Защото и аз така знам, но да се уверя.

# 184
  • Мнения: 8 785
Зависи от модела на сакото, но стандартните - да, при сядане разкопчавам.

# 185
  • София
  • Мнения: 12 374
За каква позиция? Аз никога не съм се явявала на интервю по тениска и дънки. Иначе сакото не го разкопчавам.
ИТ компании, technical writer, преди това преводач и преподавател. Не бих работила на място с дрес код - животът е твърде кратък, за да се занимавам с по-официално облекло.

Кечър Simple Smile

# 186
  • Мнения: 2 013
The Catcher in the Rye, има два варианта: разкопчаване на долното копче на сакото при сядане; разкопчаване на всички копчета. (сори са оффтопика).

# 187
  • Мнения: 2 246
Разкопчаването задължително ли е? Щото аз за пръв път чувам и явно се излагам по интервюта като не го разкопчавам.

# 188
  • София
  • Мнения: 17 711
Не е задължително според мен. Аз съм ходила и направо с разкопчано.
Таис, аз пък обичам такъв тип дрешки, още в университета така си се обличах, но имам и много рокли, които се допускат. Най- гадно е в банка на каса сякаш. Там са си униформени, а прекарват едни 10 часа в това екипче.

# 189
  • Мнения: 2 246
Мен не ме взеха в държавната администрация, ама и конкуренцията си беше доста... Имаше 1-2 въпроса, на които може би не се представих толкова добре, а пък и нямам много стаж, а това явно е мноооого важно, за която и позиция да кандидатстваш. Езиците не изиграха почти никаква роля, а на тях залагам най-много като представяне. Както и да е. Аз най-много искам в чужбина така или иначе.

# 190
  • Мнения: 8 603
по тениска не се ходи на интервю.Мисля, че  трябва поне business casual облекло
HR да споделят как ходят облечени кандидатите. Simple Smile

# 191
  • София
  • Мнения: 1 250
Преди две седмици бях на интервю, на което трябваше да решим тест за 5 минути. Тест, който описва кандидатите. Имаше въпроси от сорта на: "Имате ли запек?", "Страдате ли често от стомашни разстройства?" и доста други подобни.... wtf??? Не бях ходила на интервю от 5 години и останах в пълен шок?! Какви са тези абсурди?!

# 192
  • Мнения: 28 883
Ужас, чак такива неща не са ме препитвали...!!!

Веднъж ми правиха някакви тестове, които отнеха почти цял ден - психотест и за интелигентност, но пък такива неща не е имало...

# 193
  • София
  • Мнения: 7 980
Преди две седмици бях на интервю, на което трябваше да решим тест за 5 минути. Тест, който описва кандидатите. Имаше въпроси от сорта на: "Имате ли запек?", "Страдате ли често от стомашни разстройства?" и доста други подобни.... wtf??? Не бях ходила на интервю от 5 години и останах в пълен шок?! Какви са тези абсурди?!

Ако не е тайна, това за какъв тип работодател е било? Въпросите са наистина, меко казано, странни.

# 194
  • София
  • Мнения: 12 374
Преди две седмици бях на интервю, на което трябваше да решим тест за 5 минути. Тест, който описва кандидатите. Имаше въпроси от сорта на: "Имате ли запек?", "Страдате ли често от стомашни разстройства?" и доста други подобни.... wtf??? Не бях ходила на интервю от 5 години и останах в пълен шок?! Какви са тези абсурди?!
Open MouthOpen Mouth В какви фирми кандидатствате, хора?

Мен ме взеха, звъннаха ми докато бяхме на море. И на двете интервюта бях по тениска и дънки - за щастие, новите шефове се интересуват от способностите ми, а не от гардероба ми. С (вече) старите шефове беше същото.

# 195
  • София
  • Мнения: 1 250
Преди две седмици бях на интервю, на което трябваше да решим тест за 5 минути. Тест, който описва кандидатите. Имаше въпроси от сорта на: "Имате ли запек?", "Страдате ли често от стомашни разстройства?" и доста други подобни.... wtf??? Не бях ходила на интервю от 5 години и останах в пълен шок?! Какви са тези абсурди?!

Ако не е тайна, това за какъв тип работодател е било? Въпросите са наистина, меко казано, странни.
Кандидатствах за работа в уж голяма компания, занимаваща се със създаването на франчайзинга на големи вериги в страната. Но останах доста изненадана, когато отидох и им видях офиса и теста Simple Smile Искаха и презентация да им се прави, познайте дали съм си направила труда. Тръгнах си с 200 от там. Виждам, че обявата им си стой в jobs.

# 196
  • София
  • Мнения: 7 980
Явно стомашно-чревните въпроси са във връзка с проучване за здравословния статус, но е пак идиотско, при положение, че информацията може да се получи от здравни изследвания. Наистина въпросите са безумни, то всеки нормален човек би си тръгнал с мръсна газ от подобно "интервю".

# 197
  • Мнения: X
Най-общо казано, въпросите са от психосоматиката и предполагам са разработени от психолог, с цел придобиване на по-ясна представа какъв човек стои насреща. Наличието на запек говори за нежелание/неспособност да се разделиш с остарели модели на поведение. Стомашните разтройства говорят за страх от новости.
Предполагам е имало и други подобни въпроси?

# 198
  • София
  • Мнения: 7 980
За мен е откровена простотия да се прави психопортрет на база стомашните изживявания на кандидата. Да не говорим как би се възприел подобен напън от човек, който кандидатства за по-висока позиция. Много е несериозно за мен, трябва да интервюираш абсолютни пердета или младоци, за да задаваш такива въпроси.

# 199
  • Мнения: X
Тъпо е, да, но са платили на някой да им разпише въпросите, защото сега е много модерно. Можеше да бъдат далеч по-културно направени, без да засягат фекалните въпроси и пак да придобият представа за хората.

# 200
  • София
  • Мнения: 7 980
Явно съм много изостанала и в скоро време не съм ходила на интервюта, та изоставам от модата. Satisfied
Добре, че тук прочетох, че току виж ме изненадат с такъв въпрос и ще се чудя как е най-удачно да ги наругая. Simple Smile

# 201
  • Мнения: X
по тениска не се ходи на интервю.Мисля, че  трябва поне business casual облекло
HR да споделят как ходят облечени кандидатите. Simple Smile

Зависи от компанията. Кол центрове, ИТ са си кежуал, даже ще те гледат странно, ако се явиш костюмиран.

# 202
  • Мнения: 28 883
Принципно е хубаво поне една риза да сложиш на интервю и тъмен панталон или пола, нещо не съвсем официално, но не и всекидневно. То, зависи и от позицията, разбира се.

# 203
  • София
  • Мнения: 7 980
Вече много зависи от сектора. Преди време ходих на интервю в ИТ фирма, идвам от финансовия сектор. Бях излезнала от работа, обичаен business casual вид. В офиса на другата фирма приличах на сватбар - всички по къси панталони, тениски, разръфани дънки, джапанки, пантофи, с кучетата си, аз - със сако и панталон...

Последна редакция: ср, 24 юли 2019, 15:59 от милинка

# 204
  • Мнения: 10 682
Ох, искрено се посмях на тия фекални анализи Grinning Мен са ме питали какво ще правя, ако ми се спука тръбата за водата посред нощ и някакви уж такива казуси за придобиване на познание как се справя човек в стресова ситуация. Въпросите бяха смешни, но по-нелепо беше, че кандидатствах за офис служител в преводаческа фирма. Да приемам писма и да ги препращам за превод... Голям стрес, голямо напрежение Grinning Поне да кандидатствах за преводач, който гони някакви срокове... Но така е като една маса народ завършват психология, философия и човешки ресурси. Трябва и те да работят нещо, да блеснат, да си покажат какво са учили 4-5 години... Пък ние простосмъртните със запека да му мислим Grinning Grinning Grinning

# 205
  • Мнения: X
Психологията вече е по-желана специалност от правото. Навремето да влезеш право в СУ и беше голям успех. Сега има много адвокати, както и икономисти, които се чудят какво да правят. След някоя друга година така ще е и с психолозите. Затова трябва да измислят все по-причудливи начини да си защитят заплатите и позициите.

# 206
  • София
  • Мнения: 12 374
Вече много зависи от сектора. Преди време ходих на интервю в ИТ фирма, идвам от финансовия сектор. Бях излезла от работа, обичаен business casual вид. В офиса на другата фирма приличах на сватбар - всички по къси панталони, тениски, разръфани дънки, джапанки, пантофи, с кучетата си, аз - със сако и панталон...
Разхилих се Joy
Именно, зависи от сектора и позицията.

Едно от най-странните неща, които са ме питали на интервюта, беше какво работят свекърите и дали се разбираме с тях. Направо се опулих. Беше за преподавателско място (частно у-ще в София), но това не оправдава ровенето в чуждия живот по толкова груб начин. Звъняха за второ интервю, много ме били харесали. Казах им да си намерят друг, аз не ги харесах.

# 207
  • Мнения: 8 603
Наистина ли в ИТ бизнеса няма дрес код?? (аз живея в чужбина, тук не може по тениска, дори в кол-център)

# 208
  • София
  • Мнения: 12 374
Наистина ли в ИТ бизнеса няма дрес код?? (аз живея в чужбина, тук не може по тениска, дори в кол-център)
Надали някой може да отговаря за целия сектор тук, но в компаниите, където съм работила аз, мъжът ми и приятелите ни, няма. Вероятно в някои има, не знам. Не съм попадала на такива.

Чужбина е твърде общо казано. Има фирми навън, които нямат дрескод, БГ не е някакво изключение.

# 209
  • София
  • Мнения: 7 980
Ама те ходят по пантофи в офиса, вие за дрес код говорите. Simple Smile
Особено там, където има програмисти, се осигуряват максимално близки условия до домашните - джаги, барбарони, пистолети с дунапренени патрони, шезлонги и пр. Средата няма нищо общо с формалната обстановка, която обикновено се има предвид с "офис".

# 210
  • Мнения: X
Анцуг, къси гащи, джапанки са си нормален дрес код за ИТ компаниите. Където витее програмист, дрес код е трудно да наложиш. Задължително трябва да подсигуриш напитки, плодове, може и ядки. Джаги, релакс стая, игри са си бейзик изискване за такъв тип офис. Не е адвокатска кантора Wink

# 211
  • Мнения: 10 682
Рязко сменям сектора към ИТ. Не че в досегашната ми фирма има дрескод, имах колежка, идваща по анцунг и друга като за дискотека, ама направо ще ми е филм с тия джапанки, джаги и т.н. някой ден (скоро надявам се) Simple Smile

# 212
  • София
  • Мнения: 1 250
Аз работя в компания, занимаваща се с онлайн хазарт и при нас от една година въведоха дрес код. Което бих казала, че е глупост специално за нашия офис. Тук никой не влиза и никой не ни вижда. Преди ходеха по къси гащи, анцузи, домашни чехли. Спяха по диваните. Сега трябва да са с обувки и дънки в най-лошия случай. Иначе имаме билярд, джага, плей стейшън и други разни занимавки...

# 213
  • Мнения: 3 848
Аз съм "За" подобни "дрескоди". Защото лично за мен да ходиш на работа по анцуг и домашни чехли е меко казано безумно.

# 214
  • София
  • Мнения: 12 374
Аз съм ходила на работа с анцуг, колеги също (не работим с клиенти). Не съм забелязала да ни е намалявала трудоспособността. Дали съм по дънки или анцуг е все тая, там съм, за да работя. Чудесно е, че има достатъчно на брой шефове, които се интересуват от това какво правиш, от крайния резултат, а не как си облечен.

Последна редакция: чт, 25 юли 2019, 11:48 от Tаис

# 215
  • Мнения: 10 682
Ако работиш с клиенти нека има дрескод, но на място, в което слънце не огрява както се казва да се изиска дрескод си е тъпичко. Щото важното е да е свършена работата, а не да хубавеем, нали? Какво като някоя служителка е в костюм, на кок и с маникюр, ако по цял ден си бърка в носа и реди пасианси.

# 216
  • Мнения: 28 883
На мен лично не ми пречи как са облечени колегите. Ако имат контакт с клиенти/контрагенти, е добре да са представително облечени, но иначе не виждам драма. Имам колежки, които се гласят много - рокли, прически, токчета и други, които си ходят по-спортно-ежедневно.

# 217
  • Мнения: 4 808
На местата, където съм работила, нямаше дрескод, с изключение на това, че някои фирми изискваха без къси панталонки или прекалено къси поли, или примерно без джапанки. Винаги обаче се е намирал някой, който е нечистоплътен или ходи опърпан и се е налагало шефовете да пускат специална заповед за личната хигиена. Преди месеци пак имахме такава заповед, имаме колега, който май не е много по къпането, ходи един размъкнат и опърпан, а работи с клиенти, и някои от клиентите са се оплакали. Пък на шефовете май им е неудобно да му кажат в прав текст и пускат заповед, демек "Тебе думам дъще, сещай се снахо!"

# 218
  • София
  • Мнения: 7 980
За мен е ОК да има дрес код там, където се гони някаква представителност, има срещи с външни за фирмата хора. При нас при постъпване се изпращат правила, вкл. с картинки, за да има по-добро разбиране какво може и какво - не. Когато шефовете ги няма, си позволяваме да идваме с по-отворени обувки на работа, но ако са тук, задължително всички ходим със затворени обувки (или се преобуваме в офиса).
Има фирми, в които се работи на смени, където клиент не виждат никога, където работата е творческа и за там е разбираемо да могат да се чувстват "у дома си".

# 219
  • Мнения: 28 883
Сетих се за една моя колежка, 48-набор. Ходеше лятото с прозрачни рокли, под които се виждаше бельото ѝ. Смяташе се за много готина. Trollface

# 220
  • Мнения: 8 603
Добре, не работи някой с клиенти, но във фирмата влизат всякакви лица и по коридора може да срещнат някой 'без дрес код', грозно впечатление ще създаде.
Освен това, ако няма дрес код, какво им е на мъжете да гледат постоянно голотии, дали ще могат да се съсредоточават в работата?

# 221
  • София
  • Мнения: 12 374
Освен това, ако няма дрес код, какво им е на мъжете да гледат постоянно голотии, дали ще могат да се съсредоточават в работата?

Извинявай, но излиза, че където няма дрес код, всички жени ходят по прозрачни роклета и мъжете зяпат сутиени през цялото време. Нищо подобно. Тук-там може и да се намери някоя кифла, която адски много иска да изпъкне с ултра къси поли и преливащи от деколтето цици, но обичайно хората просто се обличат нормално. С удобни дрехи.

Чудя се понякога, четейки темата, в какви фирми и с какви...екземпляри работите Rolling Eyes

П.П. Темата досадно заби в посока дрес код, като че ли това е най-най-важното нещо на интервюто и след това. Достатъчно на брой големи компании по света дават свобода на служителите си:

Over the last decade, more big-name companies are ditching the standard suit and tie and allowing their employees to wear khakis, jeans, and even (gasp!) flip-flops. These trend-setting companies have gone above and beyond the business norms to provide a comfortable and fun working environment for their employees, while providing awesome amenities like free gym memberships, complimentary dry cleaning, and on-site chefs to meet their daily needs. Check out these 10 big businesses with incredibly casual offices.
http://www.businessinsurance.org/10-big-businesses-with-incredib … y-casual-offices/

Последна редакция: чт, 25 юли 2019, 20:21 от Tаис

# 222
  • Мнения: 3 848
Ами и горе се казва за дънки, но не и за анцузи. Аз за сандали и дънки съм напълно ок, но по анцуг на работа - стига. Най-малкото си на работа, не си вкъщи или във фитнеса.

# 223
  • София
  • Мнения: 853
Здравейте!
Работя в криейтив сферата и за момента, не съм виждала колеги, които да се разкарват по анцузи в студиата, където съм била.
Определено дрес кода е важен за хората, които работят с клиенти. Например, не бих се доверила на адвокат в анцуг.
За хората работещи креативни професии, дрес кодът е нещо твърде ограничаващо и задължаващо и всяко неудобство се отразява негативно на работата. Стига да си облечен прилично, за мен няма проблем.

Общи условия

Активация на акаунт