Калофер

Аз ходих на пътеката миналата пролет.Пътя до там наистина си е лош,но с бавно шофиране се минава.Еко пътеката я минахме за около 2 часа и половина,като и спирахме за почивка и снимки.Определено си заслужава да се види.Паметника се изкачва за 5 мин,а манастира е малък и се разглежда бързо.

 Надявам се теренът на пътеката да не ни затрудни, защото сме “пишман” туристи.Много хубави снимки. Четох, че имало някакви джипове до връх Ботев, но няма да имаме време, а и сигурно е голям екшън.

Днес ми остана време да се разровя из снимките ни, стаята ни от Цуцовата къща, с тераса и за трима(спалня и едно единично легло), на минути от центъра и паметника е къщата, до паметника качването наистина е бързо:


Пътят е в основни линии това към "Бяла река":




Ние всеки път тръгваме пеша от Калофер, оставяме колата край някое поле с рози, вървим пеша, страхотно удоволствие е, макар и така да стават към 15 километра с пътеката, лежерно тръгваме към 10.00 часа и късен следобед се връщаме щастливи и изморени. Много красиво, на места има изкачвания, лек маршрут е, детето ни на една година и половина го мина почти 1/4 или 1/5 само(без пътеката), но е живописно и красиво, няма да забравя аромата на детелини през пролетта. Есента също е страхотно, а на връщане залезите по този път също са прекрасни. Иначе колите си стигат до началото, с леко и бавно шофиране, не е проблем. За мен лично това е една от най-красивите екопътеки в България, особено посетена в правилния момент от пролетта и есента. Има на места изкачвания, но не е нещо много трудно и дълго, което да затрудни средностатистически градски човек(т.е. човек, който много не се движи имам предвид), самата пътека с почивки и спокойни съзерцания максимум може би 2 часа, може и за час, зависи от темпото.

Есен:







Буйна пролет:

 Благодаря за изчерпателната информация!

 Здравейте! Върнахме се от нашата обиколка, която включваше и една нощувка в Калофер. Тъй като чаках до последно да видя времето, направих резервация предния ден и в Илийковата къща нямаше места( може и да не са искали за една нощувка да се занимават). Но пък улучихме много хубава къща - Тончеви. Намира се в края на Калофер, на 200м от Девически манастир. Къщата е ремонтирана скоро и всичко е ново, чисто и много хубаво направено, а от прозорците се открива страхотна гледка към планината. Домакинята Таня е супер гостоприемна и внимателна. Помислено е за всичко, дори имаше кафе и кафе машина, на което много се зарадвах. Сутрин пием рано кафе.Бяхме ние и още едно сем., с което дори не се засякохме. Вечерта се разходихме из Калофер и се качихме до паметника на Ботев ( музея преди сме посещавали), влезнахме да разгледаме и Девическия манастир - много хубав и поддържан двор. Калофер обаче някак си няма атмосфера като Трявна, Копривщица. Улиците са много зле. Сутринта към 8:00 ч. първо слезнахме на центъра да си купим закуски, после се отправихме към екопътеката Бяла река. Както и тука в темата в писано, така и домакинята ни предупреди, че пътя е ужасен. Наистина се убедихме и ММ доста помърмори( изгубихме някаква капачка отдолу на колата).Забравих да засичам времето по пътя, но сигурно около 30 мин.  на отиване, връщането сякаш беше по- бързо.Паркирахме пред манастира и от там пеша. Пътеката ни отне малко повече от 2 часа, но доста спирахме, снимахме. На места си беше страшно за такива “туристи” като мен. Имаше определено опасни участъци, където трябва да се внимава повече.Най- много се притесних, че не срещнахме никой нито долу, нито нагоре, другото ми притеснение беше да не видя някоя змия, защото не знам как щях да реагирам. Най- горе вече видяхме трима туристи и добре, че ги видяхме да ни кажат да вървим навръщане по дясната пътека( който бърза и не чете ), защото ако трябваше да се спуснем по същия маршрут ... Слизането беше лесно. Красива природа, чисто, но може би наистина си има правилни моменти, кога да се посети. Денят беше горещ и това ни измори допълнително. Навръщане по лошия път ни спря група жени с молба да качим две от тях, защото им прилошало, а автобусът им ги чакаше в почти началото на пътя. Жените казаха, че са стигнали до манастира и са се отказали от екопътеката.Също да пиша, че няма покритие моб. телефони, а ние се забавихме с този път, та се притесних, защото трябваше да освободим стаята в 12:00ч., а ние в 12:30 сме по пътя без покритие!Нямахме проблеми естествено с хазяйката, можело да стоим и още, защото нямало никой да чака за стаята.Но ние си имахме следващ маршрут на юг. С две думи препоръчвам и аз пътеката, но времето да е по- хладно, а за пътя до там не знам кой трябва да го поддържа, но явно е ничий. Много жалко, така отблъскват туристи, на които разчита района.

В Илийковата къща сме били само за една нощувка. Може би наистина е нямало места.