Лабиопластика

Нормално, ползват различни конци.

Момичета, моля Ви, кажете как протече вашето възстановяване?
Всеки ден се гледам долу, за да видя дали всичко е ок, но не съм сигурна..
Дали ще е ок да започна мазилата 7ми ден след манипулацията и трябва ли да хванв коричка, нещо? Ясно ми е, че гледката ще си е гадна първите месеци, ама тея зелени и бели неща ме карат да откачам🫠

Привет, отново 🙂 При мен вече минаха над 3 месеца от операцията и резултатът е следният: имам асиметрия, която нямах преди самата операция. Сега едната устна е по-дълга от другата. На места още си личат следите от конци и на едно място кожата е зашита странно( стои по-изпъкнала, като малка пъпчица). Имам чувството и че кожата над клитора е станала по-удебелена от преди, може би, заради шевовете. При мен имаше отстраняване на кожа и там. Нямам болки и чувствителността си е същата, но не е такъв резултат, който си представях. Изчаках да мине време, за да пиша, защото се надявах нещата да станат по-добре и бях доста оптимистично настроена, но явно няма. Всичко това е поправимо, предполагам, но самото възстановяване си отнема време и не съм сигурна дали искам да си го причиня отново. В крайна сметка устните са по-къси от преди, но можеше и да се развият по-добре нещата. Ако знаех, че ще е такъв резултатът нямаше да се подложа. Не мога да кажа, че съжалявам, но все едно заменям 1 нещо, което не ми харесва, с друго. По този начин самата операция губи смисълът си, а също се губят се пари и време.

Здравейте, и аз бих помолила за снимки преди и след. Отдавна обмислсм операция, но много ме притеснява резултата и везстановителния период след това, понеже не мога да отсъствам повече от работа. Благодаря! 🙂

Привет, днес официално са минали 14 дни от моята операция.
Ще се опитам да съм изчерпателна и ще ви споделя личната си история и как премина всичко при мен.
Така, да започна с това, че операцията си правих в гр. Варна(откъдето съм родом), но живея в Дания и тази операция не беше дори и планирана да си я правя в 3 седмичната ми ваканция, но се реших внезапно, защото си припомних на плажа, колко ми е кофти, когато едната ми срамна устна излиза буквално от банския, прашките, бикините и т.н.
Та, направих си операцията при Др. Станева в Майчин Дом. Обичам я тази жена - бях просто на гинекологичен преглед при нея и просто ѝ споделих за желанието ми за лабиопластика и тя веднага се отзова и ми записа час още за идващата седмица. Попита ме как да я направим, да махаме ли всичко - казах да, тъй като моите са огромни. На деня те викат няколко часа преди операцията, правят ти антигенен тест, някакви други тестове, не трябва да сте яли и пили нищо. Моята упойка беше спинална(отвратителна е , пригответе се, аз имам сколиоза и не успяха няколко пъти да ми я сложат, виках като вълк) продължи мисля около 40мин, нищо ама нищо не усещате, комуникират с вас през цялото време, след това Др. Станева веднага ми показа снимки преди и след(някои от вас ме питаха на лично, така и изключих да си поискам снимките) имам по време на възстановителният процес, ама не е за слаби сърца, грозно си е🫠 та, след това ви настаняват в стаята, през час идват и ви проверяват, на системи сте, може и на същият ден да си тръгнете, но аз лично ви препоръчвам да си останете поне ден, ако ви се плаща допълнително, разбира се. Не си чувствате половината тяло поне 5-6-7 часа, гаааадно е. Не ви слагат катетър или памперс-друг минус. След като упойката ми отминаваше, чудех се защо съм в страшни болки в стомаха и ниско долу- стискала съм се от няколко часа, ама не съм усещала от упойката. Искайте си обезболяващо, няма да ви дадът иначе. Мазила и спрейове ще излязат около 100 лв, платих за операцията си 950лв, абе пригответе си едни 1200лв.
Първите няколко дена се лежи, аз единият ден си го излежах, но тръгнах още на вторият ден да вървя - не правете като мен, мен просто не ме свърта на едно място, пък камоли да лежа.
Не изкачвайте стълби, големи, високи коли и не се разчеквайте. Повечето тук писаха, че са си вървяли нормално - аз буквално се влачех. Но това мисля много зависи от теглото, аз си имам форми и нямам никакъв луфт между краката,
тегаво си беше доста. Друго нещо, все пак ако решите да вървите, не ходете дълго време, после много боли. Хубаво е да си сварите смрадлика, да се поливате с нея, купете си интимни кърпички, някакъв интимен гел без парфюми също. Ще има щипане, сърбеж гаден, болки, понякога едната ви устна ще е подута, много ще сте подути в началото долу- нормално.
Ще имате едно олио и крем предписани, мажете се и с двете ОБИЛНО, аааадски много ми помогна това. Забелязах, че когато долу си е сухо, без крем и т.н, тогава много стяга и си усещам конците чак. Моите конци са абсорбиращи-не трябва да се махат.
А за техниката на Др. Станева - каза, че няма наименование, просто от толкова години прави лабиопластика, че си има своя собствена, само спомена, че не прави тази дето е тип триъгълник🤔 така де, не носете бельо никакво, като седнете някъде, гледайте да сте полу-легнали, аз вече нося бельо, но задължително слагам и превръзка.
10 дена след манипулацията, ходих на преглед, каза, че всиичко е перфектно и че съм спазвала отлична хигиена . Изписа ми същото олио, друг спрей, някакви вагинални таблетки за след цикъл и цикратидина спрей.
Това е ,надявам се да съм била полезна.

Здравейте, мили момичета! От години обмислям да се подложа на операция, но до ден днешен събирам смелост. Вече съм почти на решена и съм се насочила към доктор Дончева. Ще се радвам ако някоя ми сподели снимки преди и след, за да знам какво горе долу да очаквам..

Здравейте! И аз след дълги години на страх от операцията (на 31г. съм) най-накрая се реших и вчера се оперирах. Ще разкажа как протече операцията при мен.
Направих я в Млкиник, гр. София при д-р Дончева. Седмица преди операцията ми направиха всички нужни изследвания: кръв, урина, алергии, микробиология, ЕКГ, ехограф на сърцето и среща с анестезиоложката. За тези изследвания платих общо 320лв. Самата операция е 1200лв а мазилата които трябва да си вземете след това са около 150лв.
Вчера сутринта отидих в болницата без да съм яла и пила нищо, сложиха ми абокат и ми пуснаха 2 банки с нещо преди операцията, искам да кажа, че от тях ми стана адски студено, тресях се цялата. Вкараха ме в операционната и анестезиоложката, която е много мила и внимателна и беше наясно че получавам паник атаки, когато се страхувам от нещо, започна да ми обяснява какво следва,какво ще изпитам и не спираше да ме гали по челото. Моята операция беше със спинална упойка и не исках да ме приспиват иначе имате опция и да ви приспят. Преди да ми вкара упойката ми би локална упойка, която да обезболи мястото, болката не беше нищо особено. След това не усещах болка, но тя ми каза че сега ми бие спиналната упойка, усещах само, че ми прави нещо. Веднага след като ми я би ме накара по най-бързия начин да си кача краката на магарето докато не ме е хванала упойката и каза че ще усетя топлина в краката и така беше. След 3-4 мин вече не си усещах краката и половината корем. Чувството за мен не беше никак стряскащо. Операцията започна, не усещах допир дори, не усещах абсолютно нищо, не гледах и към докторката за да не виждам нещо, което не искам. Операцията продължи малко над час и половина  през това време си говорехне и слушахме музика. След като свърши операрацията ме преместиха на едно легло и ме закараха в стаята. Аз вече можех леко да си мърдам краката, упойката започваше да ме пуска. Донесоха ми кафе и вода, малко след това ми донесоха и сандвич. Както си лежах и упойката ме беше пуснала вече усетих че шурти нещо от там долу, погледнах и видях, че цялата подложка е в кръв и продължаваше да тече кръв. Извиках докторката, прегледа ме, каза че са се скъсали няколко конеца и ме върна в операционната да ме зашие наново. Анестезиоложката си беше тръгнала за това ми би локална упойка и с нея не усетих нищо почти. Постоях още час в клиниката за да видим дали е спрял напълно кръвоизлива и ме пусна да си отида вкъщи. От тогава кървя съвсем малко и тя каза че е нормално. Правих няколко промивки със смрадлика, реванол и слагам лед. Спах сравнително добре. Болката е по-скоро като парене и щипане, понисима, дори не пия обезболяващи, обаче мястото е доста подуто и с шевовете изглежда малко зловещо, но се надявам със всеки изминал ден да става по-добре. Забравих да кажа, че на мен ми изряза лабиите отстрани, ряза от ципата долу под тях понеже и тя ми беше по-дълга и ряза и от качулката на клитора.
Ако имате въпроси ми пишете, ще се радвам да помогна с каквото мога и да ви нахъсам! Повярвайте, няма нищо страшно и не е голяма болка!

Здравейте, някой да препоръча хирърг в София и какви резултати могат да се очакват?

Здравейте,може ли са споделите мнение сега как е положението,доволна ли сте вече рочти година след резултата,тъй като и аз дълго го мисля и отлагам,благодаря

Здравейте, момичета. На тези от вас на които са им махали конците, а не са паднали сами.. много ли е болезнено

Здравейте! Понеже темата е от тази година,а и аз вече се реших,препоръчайте ми хирург в София за лабиопластика!

Здравейте, момичета, прочетох голяма част от коментарите, аз също искам да си направя лабиопластика от години, и понеже съм от София също смятам да се насоча към д-р Дончева. Молбата ми е към дамите, които вече имат опит при нея, да ми изпратят снимки преди и след и ако могат да ми дадат някой и друг допълнителен съвет.
Благодаря предварително! ❤

Здравейте , от много години се канех и най накрая се престраших.Операцията беше на 2 декември. Отидох сутринта в Майчин дом Варна и моята гинеколожка, при която съм раждала два пъти ме оперира.След операцията, като премина упойката,след около три часа , докторката ми изписа рецепта и си тръгнах .Всичко беше наред .
Отначало започна добре да зараства,при всяко ходене до тоалетна се миех с вода с йод и след това се пръсках със спрей Силбен нано.Докторката ми каза че най важното за бързо и добро зарастване е да се поддържа сухо ,тъй като влажната средс можело да предизвика инфекция .Сравнително бързо започна да зараства и ставаше все по красива .към десетия ден започнаха да ми падат конците и вече започнах да сядам по спокойно. Обаче след падането на конците на местав краищата- там където е бил разреза леко се поотвориха.забелязвам че постепенно се изхранват и позатварят.Надявам се до няколко месеца да се дозатворят.Малко ме притесняват.Ако се наложи ще направя корекьия- няма да ги оставя така. Вчера за първи път я пробвах  с приятелят ми- нямахме търпение вече .
Тя е изцяло зарастнала, краищата вече не са така твърди, не ме боли- решихме че след четвъртата седмица няма да има проблем.Навсякуде пета че дори след третата може.Но при мен имаше неописуеми болки- все едно нещо ме опъва .След това като я погледнах видях че е много червена и на места лилава- по ръбовете .
Моля някой който е имал моят проблем да сподели.Тези болки ще отминат ли или винаги ще ме боли.

Здравейте момичета,
На 09.02 ми предстои лабиопластика в МКлиник при Д-р Дончева. Питането ми може да ви се стори малко абсурдно, но дали дава болничен, или трябва да си взема отпуска? Боли ли спиналната упойка? (Да, малко ме е страх 😂)
Също и бих била благодарна на снимки преди и след.
Благодаря ви предварително!

Здравейте,и аз си направих лабиопластика при др.Дончева,днес ми е 7 ми ден,но едната лабия ми е доста по подута,от другата,при вас как беше,че се притеснявам да не остане по-голяма,след колко дни почнаха да ви падат конците и получи ли се резултата като от снимката след самата процедура,благодаря
Здравейте, момичета. Преди няколко дни и аз вече направих лабиопластика 🙂 По време на самата операция не усетих нищо. След като се прибрах вкъщи имах кървене и дискомфорт, което считам за напълно нормално. Все още не мога да сядам, защото изпитвам голяма болка. Легнала и права без бельо и нещо, което да се допира е напълно поносимо, на момемти дори не се усеща нищо. Има две неща, които ме притесняват. Едното е, че след втория ден отокът стана наистина голям и от време на време пак имам кървене. Другото е, че се е образувало едно като топче- прилича на засъхнала кръв, твърдо е на допир, но не пада след измиване, а си остава. Моля да споделите при вас как е било с отока и полуавало ли се е такова "топче"(сякаш съсирена кръв), дори не знам как да го опиша. Дали има опасност от това подуване да се отворят шевовете?
[/quote]

Леле.. 😮😮 Това все едно аз съм го писала 😄Досега само четях в темата и в интерес на истината този форум даде отговори на доста от нещата, които ме интересуваха и затова ще споделя и моето преживяване(въпреки, че съм съвсем скорошна 😄), но наистина информацията е оскъдна, а аз лично обичам да съм наясно на какво се подлагам и какво да очаквам. А и е редно да върна жеста, не само да се възползвам от написаното🙃.Надявам се написаното от мен да бъде от полза на някого. Избрах и д-р Дончева, заради хубавите отзиви тук за нея. Още по време на консултацията бях решила, че тя е моят човек 😁 Изключително любезна, внимателна и отзивчива е. Освен професионалист, който ти вдъхва доверие, смятам, че е и страшно човечна. Попринцип не съм с особено добро мнение за нашите лекари ( да не кажа никак), но тя и екипът и са страхотни- препоръчвам с две ръце! ( не знам наистина как всички са се събрали такива 😊) Аз съм и изключително благодарна на анестезиоложката д-р Стоилова, която също е изключителен професионалист, много спокойна, търпелива и обяснява всичко. Отговори на всичките ми въпроси и оправда притесненията, които имах. Бях със спинална упойка- боцкането не е нищо по-различно от това да ти вземат кръв. Аз се бях настроила за големи мъки😀 Нямах главоболие след упойката и като цяло се чувствах добре. Явно от пътуването към вкъщи и това, че все пак раната се е допирала до превръзката имах кървене, по едно време доста силно- буквално капеше кръв за няколко минути, но за щастие спря. След това на няколко пъти пак имах, но доста по-слабо от тогава, а зацапване- почти винаги 🤷‍♀️😁 Болка си има- няма какво да се лъжем, все пак си е рязано и шито, дразнещо е, но се търпи. Аз 3 вечери и веднъж през деня пих Нурофен- до половин час облечва всичко. Сядането все още е мираж, може би, заради отоците, които имам ми е много некомфортно. Отделете си 7-10 дни, в които наистина нищо да не правите. Знам, че при всеки е различно и има дами, които нямат толкова дискомфорт, но за съжаление предварителнл никоя не знае от кои ще е. Буквално целия ден минава в компреси, промивки, мазане, лежане и малко стоене права и разходчица вкъщи. Бельо ми се наложи да сложа 2 пъти и си е голяма мъка- дразни много, на моменти дори боли. Без него е много по-комфортно и приятно. Аз ходя само по тениска.Та- към същинската част. Не изглежда към момента никак красиво- всичко е в най-различни цветове от всички мазила 😀, но мисля, че ще е супер, когато заздравее - видях на снимка как е било веднага след операцията, преди да се подуе толкова и изцапа 😀 и мисля, че ще е точно това, което исках 😊. Всичко е много прибрано- нищо не стърчи над големите срамни устни, просто отоците и всички тези цветове много развалят гледката. Ако някоя дама си мисли, че изглежда добре от самото начало ще е много разочарована 😀Пригответе се за грозни гледки 🙈 Поне при мен засега не е изобщо красиво, дори напротив 😀 Надявам се бързичко да зарастне и спадне всичко и пак ще споделя мнение. При мен се развиват нещата по абсолютно същият начин, както при I. Petrova. На едната лабия имам нещо, като хематом и много ме е яд, че е точно на шева. За съжаление и аз не знам точно какво е.Дано не прецака нещата..  Това е засега от мен. Ако мога да помогна на някого с нещо съм насреща. Ще се старая да следя темата.

П.с- ако някоя, която е имала същото(хематом?) и "хубави отоци" нека пише как са се развили нещата🙂
[/quote]