Нищо, зареди се с търпение и позитивност. Голямото ми дете беше така до към 2 годишно, след тази възраст стана мечта. По едно време заспивах права докато я нося. Ако усети, че си спокойна ще се успокои и тя.
- Публикувана: 11 апр. 2019, 06:15 ч.
- Последно мнение: 22 май 2019, 17:34 ч.
За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 76
Здравейте! Малкия е почти на 8месеца. Научи се да спи на страни, така му Хареса повече. Проблем е че докъто спи, обръщайки се на страни, се завърта по корем несъзнателно, надига сънено глава и почва едно мрънка е. Ако не го обърна бързо се събужда и няма заспиване. Само че това вечер се случва по около 10пъти и няма наспиване. Пробвах със възглавници отстрани, помагаха за кратко. Последно ядене е в 20:30ч(адап.мляко),а сутрин в 6:30ч.Ако не си заспи му давам биба, с нея си заспива попринцип. Предложения приемам всякакви😊..... И още едно питане:кога се маха биберон, че без него не можем за сега?
И значи все пак като се отбие детето, има по-голяма вероятност да спре да се буди нощем, защото масово се пише "а, не, не е така", когато някоя майка попита 
Ами поне при нас беше така - отбих я малко преди да стане на 2 години, продължи да се буди още 1-2 месеца, искаше някой да я гушне и пак заспиваше. След това започна да спи по цяла нощ (9-10 часа) без да се събужда. Вече рядко се случва да се събуди за нещо. На мен също ми отне доста време АЗ да престана да се будя в 2-3 часа, ей така по навик 😂
Ми аз ще се връщам на работа, не мога да си върша задълженията изморена и грохнала 
Нямам търпение, не се издържа вече.
Нямам търпение, не се издържа вече.
Не се наслаждавам на майчинството, за мен това е най-кошмарният период всичко върша сама, нямам помощ от никъде и откачам, как може да има майки дет да казват, че се наслаждават, луди ли са, мазохистки ли са. Обичач бебето повече от всичко на света, ама ме побърква, съсипва ме физически и емоционално. Бях красива жена, сега съм някъв изверг....
всичко върша сама, нямам помощ от никъде и откачам, как може да има майки дет да казват, че се наслаждават, луди ли са, мазохистки ли са. Обичач бебето повече от всичко на света, ама ме побърква, съсипва ме физически и емоционално. Бях красива жена, сега съм някъв изверг....
Ела да гледаш моето и да ти цвили на ухото 24/7. Да чистиш апартамента всеки ден, заедно с баните и терасите, да гледаш кучето, да готвиш на мъжа ми и да правиш упражнения и диети за отслабване, от които да нямаш сили и прическа и грим, гладене, пране и всичко всеки божи ден.
Ела да гледаш моето и да ти цвили на ухото 24/7. Да чистиш апартамента всеки ден, заедно с баните и терасите, да гледаш кучето, да готвиш на мъжа ми и да правиш упражнения и диети за отслабване, от които да нямаш сили и прическа и грим, гладене, пране и всичко всеки божи ден.
Мерси, ама не ща. Ти сама си го правиш. Кой те кара да вършиш тези неща всеки ден? Тоя мъж защо не позачисти той или да сготви. Човек каквото сам с направи никой друг не може.
Е, защо го правиш? Гледай си бебето другите неща са излишни. С пищящо бебе се наслаждавах на всеки момент от майчинството. Беше ми мъчно когато плачеше и се умилявах когато спеше. Още го правя, а е вече голяма. Мога да те уверя, че съм минала през много по-сериозни препятствия, но не позволих това да рефлектира върху бебето ми. Сега отново съм майка и съм много щастлива с човечето ми.
Намести си приоритетите. Диетите, на мъжа ти манджите и банята по-важни ли са от собственото ти бебе?
Намести си приоритетите. Диетите, на мъжа ти манджите и банята по-важни ли са от собственото ти бебе?
Аз съм на периоди. Много се юркам за незначителни неща и това ме натоварва много и го отнася детето, защото в повечето време сме сами. Но откакто ходи, разбира ме и имам някаква обратна връзка от него сякаш настана по-спокоен период.
Много се напрягах със захранване, прохождане, гърне. Е, сега яде ( макар и само няколко неща и се тръшка често), ходи , че се опитва и да тича и ползва гърне по предназначение, макар и още да не казва.
Просто, аз съм свръхемоционална и куку. Но си се наслаждавам на дните с детето. Имаме някакъв режим, на който аз държах от първия ден. И изключително много му се радвам как расте с всеки изминал ден. Ако нещо ме дразни си казвам , например: " той сега прави така, но след година няма да го прави. Просто трябва да изтърпя този период"
Много се напрягах със захранване, прохождане, гърне. Е, сега яде ( макар и само няколко неща и се тръшка често), ходи , че се опитва и да тича и ползва гърне по предназначение, макар и още да не казва.
Просто, аз съм свръхемоционална и куку. Но си се наслаждавам на дните с детето. Имаме някакъв режим, на който аз държах от първия ден. И изключително много му се радвам как расте с всеки изминал ден. Ако нещо ме дразни си казвам , например: " той сега прави така, но след година няма да го прави. Просто трябва да изтърпя този период"
И моите са пищящи демончета, хората се чудят как се оправям с тях. Ами,
аз не съм и очаквала да са добри. Е, идва ми в повече- липсата на сън е смазваща, но все някога ще пораснат.
Имаха рефлукс буквално до преди 2 месеца и храненето беше ад, сега са зъби и...пак е ад 😁 Също съм сама и чистя всеки ден. Не готвя. По принцип не обичам- готви мъжът ми. Упражнения не правя, нямам време да се храня здравословно и плющя яко филии...Ами, качила съм, ама за 11 месеца кърмене никой и очаква от мен да съм топ модел. Ама, тя и възрастта ми вече е такава, че други неща взимат превес над визията. Опитвам се да бъда човек и да поддържам разговори различни от оплакване колко съм изморена и колко ми е трудно, защото нищо не отблъсква повече от егоистичното мрънкане.
аз не съм и очаквала да са добри. Е, идва ми в повече- липсата на сън е смазваща, но все някога ще пораснат.
Имаха рефлукс буквално до преди 2 месеца и храненето беше ад, сега са зъби и...пак е ад 😁 Също съм сама и чистя всеки ден. Не готвя. По принцип не обичам- готви мъжът ми. Упражнения не правя, нямам време да се храня здравословно и плющя яко филии...Ами, качила съм, ама за 11 месеца кърмене никой и очаква от мен да съм топ модел. Ама, тя и възрастта ми вече е такава, че други неща взимат превес над визията. Опитвам се да бъда човек и да поддържам разговори различни от оплакване колко съм изморена и колко ми е трудно, защото нищо не отблъсква повече от егоистичното мрънкане.