Нужда от съвет за сериозните връзки

  • 3 946
  • 53
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Здравейте!
Скрит текст:
Пиша тази тема,не само защото се чувствам виновна,а и имам нужда да споделя дори и виртуално,моля и за съвет от хора с повече опит,може би и разум.
По характер съм много нерешителна,постоянно обмислят преди да направя нещо,защото имам страх от грешки и да не съжалявам,може да се каже и че искам всичко да е много хубаво като в приказките и така пропускам много моменти от прекомерно изчисляване,мислене и т.н.
Имам дългогодишен партньор - заедно сме 6г. Аз съм на 23,той на 25.
Живеем заедно от 5г. Разделяли сме се веднъж,защото той пожела ( имаше друга,нещо мимолетно може би). Той ми е първият и единствен сериозен приятел,спала съм само с него.
Факта че сме заедно от толкова време,говори че сме свикнали много един с друг. Той е прекрасен човек,много ме обича аз също го обичам. Но сякаш сме влезли в рутина и след бурната тръпка нямаме вече общи интереси,не се борим един за друг и се нараняваме. Чувствам се на моменти ненаживяла се,пропуснала много моменти ии не говоря да правя безразборен секс,а просто опит,различни преживявания. Винаги ме е било страх,да не се сбъдне това което твърдят повечето хора, че шайбите ми ще избият и то в такъв етап когато имам дете и вече е трърде грозно...
Чувствам се че трябва да избирам пред сигурността,него ии свободата да изживеят емоции да натрупам опит и да остана малко сама. Защото дефакто не знам какво е това.
От месец нещата въобще не вървят,на практика не сме заедно. От 2-3 седмици излизам с едно момче,всъщност той е мъж на 30. Не сме правили нищо,само се целунахме. С него изживявам много емоции,непознати преживявания и просто забравям за всичко,не си представям да се омъжвам за него и хем подобни( докато с приятеля ми мога да си го представя) ноо просто се наслаждавам на момента. Знам че е грешно,защото не съм прекратила сериозните си отношенията,прост в главата ми е каша... Не зная какво искам
Какво е мнението ви за цялостната ситуация?
Какъв съвет бихте ми дали..
Скрит текст:
ако имате сходен опит бих се радвала да го чуя.
Да се разделиш с ученическата си любов.
Да изживееш всичко, което новият би ти предложил.
Да поживееш и сама, защо не, просто да се опознаеш и в друга светлина, не само през призмата на връзките.
"Заробила" си се на 17-18, нормално е да имаш усещането за нещо неизживяно, непочувствано....

# 16
  • Мнения: 1 174
Винаги ми е звучало романтично - връзка от 17-18 години, силна истинска любов, абе Ромео и Жулиета....
Ама истината е, че такива връзки рядко оцеляват, именно заради усещането, че нещо си пропуснал, изтървал...
И при мен не се получи, а бяхме лудо влюбени, просто  пораснахме, 3 години заедно и после всеки в различни посоки.
И не съжалявам хич.
Ако бях останала с него, щях да се омъжа на 22- да родя на 23-24 .... а заради раздялата ни, си попътувах, работих и се забавлявах с приятели вечер, смених няколко гаджета и чак после срещнах мъжа, с когото съм сега и от който наистина пожелах деца и семеен живот 😊
Това е моят опит, дано ти даде някаква насока.

# 17
  • Мнения: X
Ще повтарям мнението си като мантра във всяка подобна тема - в днешно време да се заробиш от 17-18-19 годишна в сериозна връзка, е съсипия, за която ще съжаляваш след години, когато ти дойде акъла. Сега е време да учиш, пътуваш, живееш на пълни обороти. Все още животът не те е очукал, не са те налегнали грижите, имаш физически сили, можеш по цял нощ да обикаляш баровете и на сутринта да си свежа като репичка. Може да се запишеш да учиш, ако не ти хареса да смениш, може да поработиш на различни места, за да събереш опит, да излизаш всяка вечер, да пътуваш и въобще да си живееш живота. Няма нищо лошо да останеш и сама известно време, да опознаеш себе си, да сменяш гаджета, ако не ти харесват. Ама да живееш на семейни начала на толкова крехка възраст и да мислиш какво да сготвиш на милото и да се вкараш в рутината, е тъпо. Сега е времето да бъдеш егоист, да мислиш само за себе си и да угаждаш единствено и само на себе си. След 10-тина години, когато те налегнат грижите по семейство, деца, апартамент ще ти се иска да си си поживяла, но вече няма да бъде същото. Няма да имаш силите, времето, възможностите да разполагаш със себе си. Учи, работи, пътувай, опознай себе си, израстни. За всичко друго има време. 

# 18
  • Мнения: 1 004
Ще повтарям мнението си като мантра във всяка подобна тема - в днешно време да се заробиш от 17-18-19 годишна в сериозна връзка, е съсипия, за която ще съжаляваш след години, когато ти дойде акъла. Сега е време да учиш, пътуваш, живееш на пълни обороти.
На същото мнение съм.

# 19
  • Мнения: 17
Писах подобен съвет в съседната тема - Сега ти е моментът да си "поживееш". Връзките от млада възраст /17-18 г./, почти винаги завършват с раздяла. И то не заради друг човек, просто хората се променят, вкусовете им, вижданията им, желанията им също....

На 17 г. ти самата не знаеш коя си, не си изградена като личност.
Както са ти казали по-назад, няма правилно и грешно. Вземаш дадено решение и не съжаляваш за него, каквото и да се случи. Изборите ни ни формират като хора и личности.

Може би приятелят ти е добър и грижовен човек, просто връзката ви се е изхабила, за което нямате вина. Подозирам, че е така поради това, че той е имал забежка, а в момента и ти имаш друга тръпка.

В крайна сметка това е твоят живот и ти си тази, която взема решения за него. Вземи лист хартия и в две колони напиши + и - на вариантите си. Така ще получиш по-ясна представа и ще вземеш решение по-лесно.
Много благодаря,за точния и ясен съвет!

# 20
  • Мнения: 3 250
Само аз ли прочетох, че авторката и гаджето от един месец не живеят заедно?  За каква връзка говорим? Или пак я е натирил заради нещо "мимолетно"?

Последна редакция: пн, 15 апр 2019, 22:24 от Марияна М.

# 21
  • Мнения: 782
Здравейте!
Пиша тази тема,не само защото се чувствам виновна,а и имам нужда да споделя дори и виртуално,моля и за съвет от хора с повече опит,може би и разум.
По характер съм много нерешителна,постоянно обмислят преди да направя нещо,защото имам страх от грешки и да не съжалявам,може да се каже и че искам всичко да е много хубаво като в приказките и така пропускам много моменти от прекомерно изчисляване,мислене и т.н.
Имам дългогодишен партньор - заедно сме 6г. Аз съм на 23,той на 25.
Живеем заедно от 5г. Разделяли сме се веднъж,защото той пожела ( имаше друга,нещо мимолетно може би). Той ми е първият и единствен сериозен приятел,спала съм само с него.
Факта че сме заедно от толкова време,говори че сме свикнали много един с друг. Той е прекрасен човек,много ме обича аз също го обичам. Но сякаш сме влезли в рутина и след бурната тръпка нямаме вече общи интереси,не се борим един за друг и се нараняваме. Чувствам се на моменти ненаживяла се,пропуснала много моменти ии не говоря да правя безразборен секс,а просто опит,различни преживявания. Винаги ме е било страх,да не се сбъдне това което твърдят повечето хора, че шайбите ми ще избият и то в такъв етап когато имам дете и вече е трърде грозно...
Чувствам се че трябва да избирам пред сигурността,него ии свободата да изживеят емоции да натрупам опит и да остана малко сама. Защото дефакто не знам какво е това.
От месец нещата въобще не вървят,на практика не сме заедно. От 2-3 седмици излизам с едно момче,всъщност той е мъж на 30. Не сме правили нищо,само се целунахме. С него изживявам много емоции,непознати преживявания и просто забравям за всичко,не си представям да се омъжвам за него и хем подобни( докато с приятеля ми мога да си го представя) ноо просто се наслаждавам на момента. Знам че е грешно,защото не съм прекратила сериозните си отношенията,прост в главата ми е каша... Не зная какво искам
Какво е мнението ви за цялостната ситуация? Какъв съвет бихте ми дали..ако имате сходен опит бих се радвала да го чуя.

Според мен в случая има много фактори, които клонят по скоро към окончателна раздяла.
Ти в момента излизаш с друго момче, вече сте се целували, той има сериозни намерения...приятелят ти може би също се вижда с някого. Вие реално сте продължили по отделно вече. Можеш ли да си представиш да се върнеш при него, да спите в едно легло, да се гледате в очите след всичко?

Според мен ти подсъзнателно дори вече не искаш да си с него, по скоро ти липсва сигурността и факта колко много си свикнала с него и спокойствието, което това ти дава. Млади сте и сега е момента да бъдете щастливи, а щом се налага - поотделно. Животът продължава.

# 22
  • София
  • Мнения: 17 591
Щом в момента се чувстваш несигурна и изпитваш нужда от други емоции, вероятно не това е правилният мъж за теб, не и "завинаги?.

# 23
  • Мнения: 10 964
Не искам да те плаша, ама той вече те е отсвирил (и то за втори път). Върви напред сега, все едно дали с тоз целунатия, или по друг път.

Иначе в ученическите любови е често срещано да има "кривване" точно около вашата възраст/етап. Някои успяват да го преодолеят и после карат още десетилетия (доколко щастливо, те си знаят, моята биография е от друг тип). Други - не.

# 24
  • Мнения: 2 304
Сега е времето да бъдеш егоист, да мислиш само за себе си и да угаждаш единствено и само на себе си. След 10-тина години, когато те налегнат грижите по семейство, деца, апартамент ще ти се иска да си си поживяла, но вече няма да бъде същото. Няма да имаш силите, времето, възможностите
Тука не съм много съгласен.
Животът си е винаги с една и съща продължителност. Ако "изгубиш" няколко години от него в гледане на деца (които аз лично не бих нарекъл изгубени) те са си пак толкова години, независимо в коя част от живота ти.
Например: ако жена роди на 23, то като стане на 33 децата вече сами ще ходят на училище. Тя ще може да отдели много повече време на неща от рода на хобита и забавления, отколкото приятелката ѝ, която на младини е "живяла" а на 33 тепърва има пеленачета.
Като стане пък на 40, детето ще е кажи-речи абитуриент и ще изхвръкне от гнездото и тогава съвсем ще може да го удари на живот, за разлика от жената, която на 40 примерно има първокласник.
За мен като мъж е същото, едно че като са ми пораснали децата мога да си ходя примерно на риба и по рок-клубове, а докато ходят на детска градина изискват много повече от свободното ми време. И второ, на 40+ е много по-трудно например да търча наведен да ги уча да ходят, после да ги уча да карат колело, да карат ски, да плуват, и всички други работи, на които съм ги учил и които са ти чисто физиечски много по-лесни, когато си млад. Пък вече в "златните си години" ще си почиваме ние повече, а тези дето на младини са си отживели, тогава тепърва ще си гледат децата.

# 25
  • Мнения: 25
Не искам да те плаша, ама той вече те е отсвирил (и то за втори път). Върви напред сега, все едно дали с тоз целунатия, или по друг път.

Иначе в ученическите любови е често срещано да има "кривване" точно около вашата възраст/етап. Някои успяват да го преодолеят и после карат още десетилетия (доколко щастливо, те си знаят, моята биография е от друг тип). Други - не.

Твърдо подкрепям това мнение, защото при мен се получи нещо пообно и бих казала, че е време да се оттеглиш от тази връзка още сега. Аз бях с първия ми сериозен приятел 6 години (от гимназията до почти края на бакалавъра). Еми не става просто. Винаги си мислим, че първата любов е първа и последна, но като си отвориш очите, реалността става съвсеееем различна. Самото ти пробуждане и осъзнаване, че нещо ти липсва означава, че вече си готова да продължиш (знам, защото и на мен ми се случи). Кофтито при мен беше, че толкова ме беше страх да се разделя с него, че криввах на 2 пъти (за, което не съжалвам, колкото и да беше грешно спрямо него, защото за мен тогава това беше опит) и връзката приключи по брутален начин с разбито сърце. Та щом усещаш накъде вървят нещата, гледай по- скоро да се разделите, за да няма наранени или поне не толкова (ти вече си прекрачила границата все пак). Няма нищо страшно да си малко сама и да се наживееш, защото тези годинки никой няма да ти ги върне и те си минават бързо. До ден днешен раздялата с бившия ми беше един от най- щастливите дни в живота ми, точно заради лекотата и свободата, които усетих след като се разделихме Simple Smile
Дано съм помогнала. Успех!

# 26
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Рано ти е да мислиш за сериозно обвързване, още си емоционално незряла. Със сегашния изглежда връзката е изчерпана. Остави се по течението, натрупай повече опит в човешките взаимоотношения и тогава мисли за семейство. Когато направиш тази крачка трябва да си сигурна в решението си.

# 27
  • Мнения: 3 250
Сега е времето да бъдеш егоист, да мислиш само за себе си и да угаждаш единствено и само на себе си. След 10-тина години, когато те налегнат грижите по семейство, деца, апартамент ще ти се иска да си си поживяла, но вече няма да бъде същото. Няма да имаш силите, времето, възможностите
Тука не съм много съгласен.
Животът си е винаги с една и съща продължителност. Ако "изгубиш" няколко години от него в гледане на деца (които аз лично не бих нарекъл изгубени) те са си пак толкова години, независимо в коя част от живота ти.
Например: ако жена роди на 23, то като стане на 33 децата вече сами ще ходят на училище. Тя ще може да отдели много повече време на неща от рода на хобита и забавления, отколкото приятелката ѝ, която на младини е "живяла" а на 33 тепърва има пеленачета.
Като стане пък на 40, детето ще е кажи-речи абитуриент и ще изхвръкне от гнездото и тогава съвсем ще може да го удари на живот, за разлика от жената, която на 40 примерно има първокласник.
За мен като мъж е същото, едно че като са ми пораснали децата мога да си ходя примерно на риба и по рок-клубове, а докато ходят на детска градина изискват много повече от свободното ми време. И второ, на 40+ е много по-трудно например да търча наведен да ги уча да ходят, после да ги уча да карат колело, да карат ски, да плуват, и всички други работи, на които съм ги учил и които са ти чисто физиечски много по-лесни, когато си млад. Пък вече в "златните си години" ще си почиваме ние повече, а тези дето на младини са си отживели, тогава тепърва ще си гледат децата.
Само дето в "златните" си години много хора не са живи. Кофти, но факт.
Язък за тези, които наистина са си отживели на млади години вместо да чакат "златните".
Тук имаше млада жена, на която ѝ обясняваха какво я чака след като се е омъжила в семейство с дебелашки разбирания.
Не, че искам да каже нещо - споделям само.

# 28
  • Мнения: 8
Кажи на сериозния си приятел КРАЙ....започни връзка с новата тръпка....само на 23 години си. Заслужаваш го. Бъди честна.

# 29
  • Мнения: 561
Честно да ти кажа и аз съм била в твоето положение. На 19г се запознах с мъжа ми ( който е и първият ми интимен приятел), на 23 год той започна работа с много нощни смени, а съответно аз работех през деня и не се засичахме въобще. Поговорих с него да напусне, но не пожела. Това от моя страна доведе до излизане вечер с приятелки и запознанство, с което кривнах ( и за което не съжалявам, защото си беше опит). Честно казано исках да опитам с друг и ми беше много интересно. Въпросното момче и аз даже имахме чувства, докато не се стигна до секса. Оказа се че е уникално груб и чак ме нарани при първия опит. След това дори и не последва друг- а аз бях срината от това, че изневерих. Въпреки че не казах на мъжа ми, той го усети и двамата решихме да се променим- да споделяме проблемите си повече и да се вслушваме в другия. Той напусна работа, сменихме града, в който живеем, започнахме начисто и любовта се възроди. Сега на 25 год съм бременна и очаквам да родя, живот и здраве в края на Юли. Не съжалявам за постъпката си, всичко е опит, аз опитах и сгреших. Прочетох много мнения за това, че трябва да се наживееш и тн. Като си с приятел не може да живееш ли? Или пък да излизаш? Или да се “наживееш” означава да минеш през леглото на цял студентски град, за да придобиеш опит. Врели некипели. Повечето от моите познати/ приятели, които са зарязали половинката си от университета, вмомента не са с никой, а им се иска вече да имат деца. Идва едно време, в което се замисляш, че ако родиш на 30 като станеш на 40 детето ти ще е на 10. Мама почина на 46 когато аз бях на 21. И на нея и на мен ни се искаше да имаме повече в време заедно. На мъжа ми баща му е на 62 год., а той е на 25 като мен. Ами те нито споделят еднакви интереси, нито се разбират добре. От опит глава не боли- действай и реши какво да правиш- времето ще покаже. Правете компромиси, сменете мястото на живеене, работата, променете еднообразието и чувствата ще се възродят. Спирам, че стана дълго, успех! Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт