По характер съм много нерешителна,постоянно обмислят преди да направя нещо,защото имам страх от грешки и да не съжалявам,може да се каже и че искам всичко да е много хубаво като в приказките и така пропускам много моменти от прекомерно изчисляване,мислене и т.н.
Имам дългогодишен партньор - заедно сме 6г. Аз съм на 23,той на 25.
Живеем заедно от 5г. Разделяли сме се веднъж,защото той пожела ( имаше друга,нещо мимолетно може би). Той ми е първият и единствен сериозен приятел,спала съм само с него.
Факта че сме заедно от толкова време,говори че сме свикнали много един с друг. Той е прекрасен човек,много ме обича аз също го обичам. Но сякаш сме влезли в рутина и след бурната тръпка нямаме вече общи интереси,не се борим един за друг и се нараняваме. Чувствам се на моменти ненаживяла се,пропуснала много моменти ии не говоря да правя безразборен секс,а просто опит,различни преживявания. Винаги ме е било страх,да не се сбъдне това което твърдят повечето хора, че шайбите ми ще избият и то в такъв етап когато имам дете и вече е трърде грозно...
Чувствам се че трябва да избирам пред сигурността,него ии свободата да изживеят емоции да натрупам опит и да остана малко сама. Защото дефакто не знам какво е това.
От месец нещата въобще не вървят,на практика не сме заедно. От 2-3 седмици излизам с едно момче,всъщност той е мъж на 30. Не сме правили нищо,само се целунахме. С него изживявам много емоции,непознати преживявания и просто забравям за всичко,не си представям да се омъжвам за него и хем подобни( докато с приятеля ми мога да си го представя) ноо просто се наслаждавам на момента. Знам че е грешно,защото не съм прекратила сериозните си отношенията,прост в главата ми е каша... Не зная какво искам
Какво е мнението ви за цялостната ситуация?
Да изживееш всичко, което новият би ти предложил.
Да поживееш и сама, защо не, просто да се опознаеш и в друга светлина, не само през призмата на връзките.
"Заробила" си се на 17-18, нормално е да имаш усещането за нещо неизживяно, непочувствано....