И сега какво се оказва? Има опит, с който не е много удачно да се представяме, защото славата на бгмама не била...
- Публикувана: 15 апр. 2019, 12:47 ч.
- Последно мнение: 2 май 2019, 10:53 ч.
Нужда от съвет за сериозните връзки
От една връзка можеш да вземеш определени неща. Ако тя не навлезе в следващ етап вече няма какво да се вземе. Просто помисли искаш ли да има следващ етап и това ли е, което липсва или просто вече всичко е изчерпано.
Не си малка, помисли, вземи решение и стой зад него и никога, никога не се питай "ами ако..." само така няма да съжаляваш, а ще бъдеш уверена и сигурна в решението си.
Не си малка, помисли, вземи решение и стой зад него и никога, никога не се питай "ами ако..." само така няма да съжаляваш, а ще бъдеш уверена и сигурна в решението си.
И като минеш всички етапи? Лягаш и умираш ли? Заживявате заедно, жените се и правите деца...следващите етапи кои са? Лягаш и чакаш да умреш ли? Браво 
Не знам за авторката, но както се е изразила mey_si сякаш след като приключи етапа на изчерпане на ресурсите и няма какво вече какво да взема, следващия етап е да потърси друг гостоприемник. Малко като мигриращите рояци марокански скакалци, оставящи пустини след себе си. Давайте, за да вземате
Конкретен съвет наистина не мисля, че може да се даде. Но ще споделя опит, въпреки че май не пасва на общия.
...
Ако все пак трябва да ти дам съвет, ще е, да не избързваш. В момента си под влияние на емоции, които след седмица/две/три могат да приключат(или пък не) и човек, когото определено не познаваш. Дай си време...
P.S. Редактирах или по-точно изтрих споделения личен опит, защото не мисля, че има смисъл.
Виждам мненията след мен и тези преди мен - "преди толкова години, по онова време" - да отбележа, почти на 40 съм, вярно, че не са малко, но все пак... изглежда не съм удачен пример.
Понякога е възможно и през 2019 да срещнеш правилния човек около 20те. Сега, ако умуваш, колко ще пропуснеш, как ще се прекараш и си на мнение, че животът свършва с влизането в сериозна връзка/съжителство/брак, то по-добре приключвай бързичко и продължавай към следващия/следващата. И така до.... когато и където стигнеш.
Ясно е, че не всичко е само цветя и рози, но каква нагласа у обвързани хора!? Такава мъка ли е семейния живот, всичко приключва, ако не си пътувал, купонясвал, учил, край? Това някакво неписано правило ли е? Позволено само за необвързани? Не знаех... ЖДБ
...
Ако все пак трябва да ти дам съвет, ще е, да не избързваш. В момента си под влияние на емоции, които след седмица/две/три могат да приключат(или пък не) и човек, когото определено не познаваш. Дай си време...
P.S. Редактирах или по-точно изтрих споделения личен опит, защото не мисля, че има смисъл.
Виждам мненията след мен и тези преди мен - "преди толкова години, по онова време" - да отбележа, почти на 40 съм, вярно, че не са малко, но все пак... изглежда не съм удачен пример.
Понякога е възможно и през 2019 да срещнеш правилния човек около 20те. Сега, ако умуваш, колко ще пропуснеш, как ще се прекараш и си на мнение, че животът свършва с влизането в сериозна връзка/съжителство/брак, то по-добре приключвай бързичко и продължавай към следващия/следващата. И така до.... когато и където стигнеш.
Ясно е, че не всичко е само цветя и рози, но каква нагласа у обвързани хора!? Такава мъка ли е семейния живот, всичко приключва, ако не си пътувал, купонясвал, учил, край? Това някакво неписано правило ли е? Позволено само за необвързани? Не знаех... ЖДБ
Преди толкова години не живееха ли така повечето жени?
Средно училище и после брак. Висшето училище вече като омъжена жена.
Нали там имаше някаква приказката за неомъжена четвъртокурсничка.
Средно училище и после брак. Висшето училище вече като омъжена жена.
Нали там имаше някаква приказката за неомъжена четвъртокурсничка.
Да, то тогава и не се развеждаха, дори и да ги пребива съпругът, да изпива или изиграва на хазарт семейния бюджет.
Времената не са такива, каквито бяха. Всеки има глава на рамете да решава за собствения си живот. Но не и да поучава как неговият избор е най-добрия. На 24 или на 44 г., всеки си знае....
Скрит текст:
Здравейте!
Пиша тази тема,не само защото се чувствам виновна,а и имам нужда да споделя дори и виртуално,моля и за съвет от хора с повече опит,може би и разум.
По характер съм много нерешителна,постоянно обмислят преди да направя нещо,защото имам страх от грешки и да не съжалявам,може да се каже и че искам всичко да е много хубаво като в приказките и така пропускам много моменти от прекомерно изчисляване,мислене и т.н.
Имам дългогодишен партньор - заедно сме 6г. Аз съм на 23,той на 25.
Живеем заедно от 5г. Разделяли сме се веднъж,защото той пожела ( имаше друга,нещо мимолетно може би). Той ми е първият и единствен сериозен приятел,спала съм само с него.
Факта че сме заедно от толкова време,говори че сме свикнали много един с друг. Той е прекрасен човек,много ме обича аз също го обичам. Но сякаш сме влезли в рутина и след бурната тръпка нямаме вече общи интереси,не се борим един за друг и се нараняваме. Чувствам се на моменти ненаживяла се,пропуснала много моменти ии не говоря да правя безразборен секс,а просто опит,различни преживявания. Винаги ме е било страх,да не се сбъдне това което твърдят повечето хора, че шайбите ми ще избият и то в такъв етап когато имам дете и вече е трърде грозно...
Чувствам се че трябва да избирам пред сигурността,него ии свободата да изживеят емоции да натрупам опит и да остана малко сама. Защото дефакто не знам какво е това.
От месец нещата въобще не вървят,на практика не сме заедно. От 2-3 седмици излизам с едно момче,всъщност той е мъж на 30. Не сме правили нищо,само се целунахме. С него изживявам много емоции,непознати преживявания и просто забравям за всичко,не си представям да се омъжвам за него и хем подобни( докато с приятеля ми мога да си го представя) ноо просто се наслаждавам на момента. Знам че е грешно,защото не съм прекратила сериозните си отношенията,прост в главата ми е каша... Не зная какво искам
Какво е мнението ви за цялостната ситуация? Какъв съвет бихте ми дали..ако имате сходен опит бих се радвала да го чуя.
Пиша тази тема,не само защото се чувствам виновна,а и имам нужда да споделя дори и виртуално,моля и за съвет от хора с повече опит,може би и разум.
По характер съм много нерешителна,постоянно обмислят преди да направя нещо,защото имам страх от грешки и да не съжалявам,може да се каже и че искам всичко да е много хубаво като в приказките и така пропускам много моменти от прекомерно изчисляване,мислене и т.н.
Имам дългогодишен партньор - заедно сме 6г. Аз съм на 23,той на 25.
Живеем заедно от 5г. Разделяли сме се веднъж,защото той пожела ( имаше друга,нещо мимолетно може би). Той ми е първият и единствен сериозен приятел,спала съм само с него.
Факта че сме заедно от толкова време,говори че сме свикнали много един с друг. Той е прекрасен човек,много ме обича аз също го обичам. Но сякаш сме влезли в рутина и след бурната тръпка нямаме вече общи интереси,не се борим един за друг и се нараняваме. Чувствам се на моменти ненаживяла се,пропуснала много моменти ии не говоря да правя безразборен секс,а просто опит,различни преживявания. Винаги ме е било страх,да не се сбъдне това което твърдят повечето хора, че шайбите ми ще избият и то в такъв етап когато имам дете и вече е трърде грозно...
Чувствам се че трябва да избирам пред сигурността,него ии свободата да изживеят емоции да натрупам опит и да остана малко сама. Защото дефакто не знам какво е това.
От месец нещата въобще не вървят,на практика не сме заедно. От 2-3 седмици излизам с едно момче,всъщност той е мъж на 30. Не сме правили нищо,само се целунахме. С него изживявам много емоции,непознати преживявания и просто забравям за всичко,не си представям да се омъжвам за него и хем подобни( докато с приятеля ми мога да си го представя) ноо просто се наслаждавам на момента. Знам че е грешно,защото не съм прекратила сериозните си отношенията,прост в главата ми е каша... Не зная какво искам
Какво е мнението ви за цялостната ситуация? Какъв съвет бихте ми дали..ако имате сходен опит бих се радвала да го чуя.
makelova23, има ли някакво развитие? Прекарахте ли празниците заедно?