Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Глухарче,ние живеем в голям град.Но не в София.
Това,което съм описала се случва в училището в което учи дъщеря ми,която е в четвърти клас.Не е частно училище.
Всяка година идват и полицай и медицински лица.
работят и с предучилищните групи и с по-големите деца.
Но не знам на седмокласниците какво са обяснявали.
Чувам от приятелки,че и в други училища се работи по подобни програми.
Също и в някои детски градини.
Не е имало недоволни родители.Възприема се като нещо нормално.

Това не е нищо ново.

Какво точно имаш предвид с това? Дано не е това, което си мисля, че е като съдя по другите ти постове последните страници, но все пак ще е добре да уточниш какво влагаш в ''междуличностни''. За да ми е по-лесно да разбера дали правилно съм изтълкувала написаното от теб, ако може да ми кажеш дали в примера на лелята, която прегръща племеничето против волята на самото дете, е в правото си или не. Дали детето може еднолично да реши да откаже прегръдка, която не иска, или не може, защото тялото му е междуличностно.

И аз като Ирис, не на мен и моите деца и внуци тия теории как телата им не са тяхна собственост и други могат да ги докосват както и когато им харесва без да се съобразяват с желанията на детето.

Имам предвид, че винаги ще има напрежение между мъже и жени. И че в някои ситуации тялото ни не ни принадлежи, колкото и да натъртват в обученията. Впрочем ако правителството реши да те прати на война, тялото ти изобщо няма да ти принадлежи.

Детето рано или късно ще научи за междучовешките връзки. И може да се измисли компромисен вариант, примерно да подаде ръка. Поне в моето детство невинаги съм искала да ме нащипят по бузите, но ясно разбирах, че е част от ритуала да си сред други хора.

Вече в междуполовите отношения момичето трябва да разбере, че Е привлекателна за връстниците си и това няма да се промени. Оттам вече да си обмисли с какви инструменти ще се справи и в какви ситуации ще влиза.

Щото то човек има и право на живот и неприкосновеност, но понякога се налага тия права дори с оръжие и насилие да ги защитиш.

Такава е играта просто. Жените го осъзнават - все някой ще те награби. Каквито и да са правилата, мъжете въобще няма да се съобразят, това ще им върви срещу природата. Твое право е да намериш начини да не те награбят, но че ще се опитват - това е ясно, защото жената е за мъжа и мъжа - за жената. Ако не искаш да участваш в играта, не участваш - но не може да участваш наполовина и да очакваш монашеско поведение.

Аха, нещо като в Средновековието.

Проблемът е там, че с идеология не се променя човешката природа. Може да пискаш, че тялото си е твое, но в някои ситуации жребият си е хвърлен и на всички е ясно накъде ще са нещата. Няма значение дали събитията се случват през 2020, 1020, във вторник или сряда - времето няма значение. За щастие няма да научим всички мъже да гледат надолу, да питат свенливо за разрешение и да не се опитват да завладяват.

Има и един нюанс - може да има нежелано, но безвредно докосване и желано, но хищническо такова. Второто уж всичко е наред, уж съгласие и нищо работа, а оставя травма. Да те нацелува леля не ти скъсва душата на две; да пуснеш на хищник без емоции и да те гоустне по телефона...въпреки съгласието и кефа - кофти тръпка, оставяща големи следи.

Впрочем сексуално съгласие може да се произведе и да ти е съвсем приятно, дори нещата да са супер токсични.

Ами ето там е проблема. Че ти се примиряваш и наричаш насилието над личността ти за ''част от ритуала да си сред други хора''. Това мислене е много старо и разпространено в едни държави с култура и религии, които са далеч от Европа, човешки права, равноправие между мъже и жени, и т.н. Там жената е подчинена на мъжа си, продава се като стока от родителите на мъж, който те са избрали, трябва да се примирява с всичко, думата й тежи наполовина на думата на мъжа, ако се оплаче в полицията, че са я изнасилили, я вкарват в затвора или осъждат на пребиване с камъни, няма право да напуска страната или дори да излиза от дома без разрешението на мъжа си и ... при развод децата винаги остават при бащата. Такава е ''играта'' там, но не тук. В този смисъл идеята, че можеш да кажеш ''не'', когато не искаш да те докосват и никой няма право да те награби против волята ти, е прогресивна и нова. Но това е прогресът, обществата вървят напред. Така не е в другите държави, където описаното от теб важи с пълна сила и е в реда на нещата. За щастие не живеем в онези държави. И нашите деца, децата в Европа, трябва да научат играта тук. А именно да казват ''не'' и да се пазят, защото това е тяхно право.

И да те нацелува леля ти против твоята воля, и да те опипа мъж-хищник, е насилие над личността ти. И двете са недопустими.

Да не забравяме, че ако детето почне да казва Не! на прегръдките на леля си, това няма да направи живота му по-безопасен и нищо не решава. Обратно, може да вземе да каже да след определена доза грууминг и спечелване на доверие, и то не да гушне леля си, а да го награби педофил. Та може и по твоя воля да те вкарат в интересни ситуации.

Случва се често и мъжете да убиват жените, също и да бият до смърт доведените деца, за да се освободят от навлека от предишния мъж, който пречи. Или жени заради новия мъж тормозят и намразват децата си от предишния мъж, защото новият е по-важен и дори може да ги остави да умрат от глад. Пак е част от човешката природа. Да, човешката природа има много тъмни страни, но не може да се върви по оправдаване по тази линия.

И мислиш, че ако тия хора бяха просветени, че тялото си е тяхно, щяха да плеснат с ръце и да оправят работата? Ми те това си го знаят, само че в реала измъкването от ситуация не е толкова лесно.

В крайна сметка въпросът е да се види кое носи ползи и кое е само наивни лозунги. Или решаване на псевдо-проблеми, докато истинските си стоят.

Напротив, детето решава, че не иска да го прегръщат и целуват хора, които то не желае да го правят. Никой не е напълно застрахован да му се случи нещо неприятно. Но когато детето научи да казва ''не'' на прегръдка и целувка, ще научи и да избягва такива ситуации.
Един пример от моето детство: Бях може би в първи клас и бях излязла с две съученички. Видяхме един стар и прегърбен дядо с бастун, стоеше насред улицата и се оглеждаше объркан. Мен са ме учили от малка да помагам на възрастните хора и за мен естествената реакция беше да го попитам дали има нужда от помощ. Търсеше аптека човека да си купи лекарства, а тя беше две преки надолу по улицата. С двете ми съученички го придружихме до аптеката, отворихме му врата и я затворихме след него. Бяхме много горди от себе си. Прибрах се вкъщи и се похвалих на майка ми за доброто сторено дело, а тя само дето не получи инфаркт. Първата й реплика беше: ''Нали съм ти казала да не говориш с непознати мъже на улицата.'' Да, казвала ми е това, но и да помагам на възрастни хора в нужда. За майка ми аз и съученичките ми се бяхме изложили на голям риск, макар че вървяхме по оживена улица и придружихме стар и прегърбен дядо с бастун, който едва креташе. Тя повтори цялата лекция с невзимането на неща от непознати, неговорене с непознати, некачване в чужди коли и невлизане в чужди къщи. Този случай ми се е запечатал така в съзнанието, че всеки път като видя стар човек и предлагам помощ, се сещам за майка ми и ужасът в очите й, за опасностите, които тя е виждала тогава, а аз не. Отваряла съм чадъри на стари хора в дъждовно време, носила съм тежки пазарски чанти, и т.н. Не сме имали в училище тогава уроци как да се пазиш от непознати и опасностите, които те представляват, та майка ми ме е научила. Ами ако не ме беше научила и аз попаднех в опасна ситуация, защото никой не ме е научил да я разпознавам и да се отдръпна навреме?

Само че сексуалните хищници не пробват първо с нежелано докосване, а с грууминг и привикване на жертвата. Никой не ти скача да те награбва директно.

Баш така си е, Швеция си е жив пример. Уж просветени, уж ИК ги пази, там вкараха и идиотията да има експлицитно съгласие за секс (то май променя съществото на шведската тройка - 3тия е свидетеля, който потвърждава съгласието; няма ли свидетел сигурно търчат при нотариус). И пак никак не са добре с насилието... И май причината са точно тези либерасти идиоти, чиито идеологии и нашите НПО-та следват. Сблъсъка на някой, приучаван системно на ненасилие с примати (с каквито либерастите ги напълниха) завършва категорично и еднозначно в полза на приматите. Пък тези, пострадалите (благодарение на либерастите) да си се оправят, приматите май не ги и съдят както трябва. Ако оцелеят разбира се, имаше не толкова отдавна потресаващ случай със скандинавки в Мароко. Предполагам родителите на убитите момичета са много горди от това, че либерастите са учили децата им на ненасилие, че света е шарен и добър...

Какво препоръчвааш в такъв случай?

Да не учим децата и тийновете, че морето е до колене и с едното "не" и компетенция да слагат гума на банан вече в секса всичко ще им е 6. Аз съм "за" да се говори за секса, но поотделно и с особено внимание на това, че в крайна сметка е хаотично и опасно, не лековато занимание за кеф.

Разговорът вече не е за групови обучения, а за търпимостта и границата между "социалната игра", примирението и оправдаването на сексуалното насилие
 Ти свеждаш нещата до "ами, ще ги цомбят, какво толкова, нали са момичета,  нищо им няма, момчетата са разчели сигналите". Това е оправдаване на сексуално насилие.