Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Майката е в затвора, но бащата е причината да са в лоши отношения? (според Фенрис, която знае най-добре)
....

Бащата вече е загазил и не може  да му се има НИКАКВО доверие. Всеки от нас  на негово място би лъгал като разпран. След като вече е отвлякъл децата си той има само  една алтернатива - да ги задържи в България. Върне ли се с тях при майката в Норвегия, лошо му се пише. Естествено, че ще използва ВСЯКАКВИ СРЕДСТВА. Наивно е да му се вярва.

Да запитам, кой ви каза, че децата страдат? Звездите или?

Все пак е интересно, че ги е отвлякъл/т.е. решил е да не се връща чак след като жена му е била задържана. А дотогава явно са си деляли родителството без проблем.  Все си мисля, че същината е в притеснението какво ще стане с децата, ако майката влезе в затвора.

О, приемам поправката. Децата няма начин да страдат, когато са откъснати от майка си толкова време.

Ежко, майката не е в затвора. Стига сте повтаряли едни и същи лъжи.

Бащата се компроментира тотално с толкова изречени лъжи.

Вейпър, той е напуснал страната след като майката е била задържана. Уж на гости за малко.

Лято е. А кликове трябват. И затова се пишат отчаяни глупости...

Не съм сигурна, че се е компрометирал тотално, ако целта му е децата да останат поне с единия си родител, което явно не му се вижда 100 % сигурно като развитие, ако ги върне в Норвегия, а майката получи присъда. Донякъде го оправдавам.
Не съм наясно майката идвала ли е тук просто за да ги вижда, без намерения да ги връща в Норвегия, където приемам, че бъдещето им несигурно, докато не изчезне напълно вероятността тя да влезе в затвора?

ПП Да, разбрах, че е напуснал страната, когато е била задържана, т.е. преди това явно не са имали проблеми в споделянето на родителството. Доколкото разбирам, препъни-камъкът е задържането, последствията му и оттам неяснотата за бъдещето на децата.

Освен, че непрестанно забравяте темата, наистина ли забравяте и писаното преди тридесетина страници и завъртате отново плочата?
Въпреки очевидните и непрестанни провокации, упорито отклоняване на темата, лични нападки и обяснения, няма да заключим темата. Просто към най-агресивните и безкрайно предупреждавани потребители ще бъдат предприети предвидените в правилата мерки.

Считам за тотално сбъркан, нормативен акт който допуска делегиране на родителски права и при жив и проявяващ загриженост родител да се извеждат деца в чуждо, па макар и разширено семейство! За зло или добро родителите трябва да решават къде и как да отглеждат децата си! И да, трябва да се вземат под внимание мненията на социалните работници, но това да не е повод да не се спазват съдебни решения! Най- малкото това очаквам от една добра " стратегия за детето"!

Не. Само когато е за добро. Когато родителите решават в ущърб на детето, те не трябва да решават. Да се позволява родителите да извършват действия, които са вредни за детето, е бягане от отговорност от страна на държавата.

В нечия глава е като първичния бульон...
Първо, вземането на решения, кое е добро за детето и кое не, е ПРАВО, а не отговорност.
Като това право идва от отговорността да отгледаш детето, докато може да се издържа само.
Държавата (да не говорим за чиновник или НПО) няма това право, защото не носи отговорността за издръжка.
Отговорността за издръжка е на тези, които са създали това дете.
Второ, ако някой се опита да прехвърли отговорността за издръжка на чужди деца с живи родители върху държавата - ще има да взема. Защото зад удобният термин "държава" се крият данъците, които плащаме. Не приемам да храня чадата на безотговорно размножаващите се кукувици. Нито пък тези на защитаващите ги в моя вреда чиновници и НПО-активисти.

 Често тези понятия са размити и субективни. За случаите на недвусмислени и доказуеми рецидивиращи нарушения, заплашващи живота на детето, си има установени закони. Обаче кое е добро и ушърб се навлиза в доста хлъзгаво поле.

Идеята някой да решава вместо родителите какво е “ най- добрия итерес на детето “ не е нова. Във всички случаи обаче резултатът е по-скоро лош, да не казвам катастрофален. 
 В периода  след втората Световна Война докъм средата на 70 години на ХХ век с това се е занимавала предимно католическата църква в Западна Еврпора. В името на “най- добрия интерес”  хиляди деца, родени от млади неомъжени жени са отнети насилствено от майките  им и дадени за осиновяване или “приютени” в домове за общо отглеждане.  Във фламандска Белгия се смята че става дума за около 30 000 деца; данните са на асоциация Mater Matuta, която се бори за публикуване и разсекретяване на всички архиви свързани с насилсвеното отнемане на бебета.
В Ирландия църквата е получавала пари от държавата за тази “ социална услуга”  и отделно срещу дарения е осъществила , между 50 и 60000 осиновявания. Да казвам ли дали е получено съгласие от майките? Препоръчвам филма на ББС “Ireland’s lost babies “.
Съвсем същото е ставало в Германия и Италия и Швейцария.
Нарочно давам примери от Западна Европа - дори и демокрацията не е спасение, когато една организация получи  безконтролно право да се разпорежда с чуждите деца.
В момента има около 4000 дела срещу Барневерт, заведени от деца, за които са се “погрижили” .
Съвсем искрено съветвам апологетите на тоталния социален контрол да се запознаят с най-новата история, защото това, което предлагат не открива топлата вода, а предлага н-ти нов прочит на доказано неуспешни практики.

И тези сега ще ни дават акъл и пример, защото били много развити и напредничави.

Никой не говори за безконтролно разпореждане с чужди деца. Има закони, има регламенти. Да напомня и че Конвенцията на ООН за правата на детето е от 20 ноември 1989 година. Да се дават примери от Втората световна война с липсващите тогава права на децата тогава няма много общо с днешните им права. Сигурна съм, че ако се върнем още 3-4 века назад във времето ще намерим и още по-фрапиращи случаи на родителско отношение към децата, но и те нямат отношение към ситуацията днес. Хората могат да се съдят за каквото си поискат. Една родителска двойка пък завела дело срещу детската градина, която пратила съобщение до Барневерн с притеснение за детето. Барневерн проверили случая, не открили нищо нередно и го закрили. Но родителите завеждат дело срещу детската градина за обезщетение и го губят, защото персоналът в детската градина имал сериозни основания за притеснение. Късмет за детето, че всичко е било наред. Ами ако не беше?