Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Нямам нищо против да е споменеш, на какво ли не се нагледах в този форум.

Как кой е прав във случая. Сериозно почвам да се изумявам и аз да се вкарвам във филми. Защо продължавате да защитавате родители които си бият децата. При това държавата Норвегия която уж краде деца за далеч по дребни провинения като петна по дрехите, паяжини в дома, и даване на вредни храни, е поискала от родителите да посетят курс в който да видят как може да се възпитава проблемно дете без да бъде бито, (ако децата са били проблемни), не сe обръщам лично към теб а към целият ви лагер. Вие така ли си възпитавате децата, че продължава тази пламенна защита на румънското сем. и дискутиране на правомерността на действията на държавата Норвегия. Сериозно съм изумен.

https://clubz.bg/node/93300?fbclid=IwAR3Ap90AZfP99NkkLKA2nLZeI_7 … -Rk8YXwtlbI3SccFY

Разбира се, че родителите могат да определят, че насилие над децата с възпитателна цел е най-доброто за тях. Или че най-доброто за децата е насилието да продължи в друга държава. Това не означава, че родителите са прави. На фона на излязлата информация за семейството ми е много интересно дали подкрепата към тях е все така възторжена и безкритична в тази тема, както беше в началото.

Изобщо няма да дискутирам разликата между прилагане на разумна сила с възпитателна цел и насилие. Има достатъчно материали по въпроса, има и достатъчно законодателства, които определят границите на физическия коректив, приложен с възпитателна цел и добри намерения, а не в спонтанен изблик на гняв или с цел причиняване на болка.

Така или иначе, в Норвегия разлика между тези неща няма, така че мястото на тези хора очевидно не е там.

Аз не намерих никаква нова информация за семейството, която по някакъв начин да показва, че са представлявали заплаха за здравето, развитието или благосъстоянието на децата си. Така или иначе, покрай тази явно животрептяща тема с дърпането на ушите личи много ясно как държавата се превръща в единствен авторитет по въпроса как и с какви методи родителите да си възпитават децата,  как на практика си присвоява правото да определя кое е най-добро за тях, а семейството придобива второстепенна функция и реално си отива в опцията "за предпочитане".

Ами да. Държавата чрез законите си определя кое поведение на нейните граждани е наказуемо. Нали уж и в България не можело при никакви обстоятелства да се бият децата. Пък пак стигаме до там, че само в Норвегия не може, другаде - може.
Семейството не придобива второстепенна функция, но родителите не могат да взимат решения, които са в ущърб на детето. Ако на родителите се даде безгранично право сами да решават кога да упражнят насилие над детето и свободата да го оправдаят като възпитателна мярка и необходимост, то държавата веднага влиза в нарушение на Конвенцията за правата на детето.
Родителите сами ли да поставят границите или държавата ще постави границите? Родителите, които решат да държат затворени в клетка за животни децата си с възпитателна цел, когато децата не слушат? Или да ги лишат от храна и вода с дни наред като дисциплинарна мярка? Ако родителите еднолично ще решават дали са в правото си да упражнят насилие върху собственото си дете, то този принцип трябва да се приложи във всички сфери на обществото. Например хората сами да решават дали са в правото си да присвоят чужда собственост. Откраднал дамската чанта на жена в трамвая? Така преценил, че е най-добре, така направил. Забил кроше на случаен минувач на улицата? Така преценил, че е най-добре, така направил.
Към такова общество ли да се стремим? Където границите да се определят от всеки човек поотделно? Децата не са собственост на родителите, а отделни индивиди. Ето тук е есенцията на културния сблъсък между поддръжниците на насилието върху деца и противниците му.

Добри намерения? Какви добри намерения има родител, който удря детето си, щипе го, бърка му в очите? Това е унизително поведение за детето, което по абсолютно никакъв начин не е оправдано.

Стара информация също не съм намерила. Нищо не показва, че са действали в ущърб на децата си. Интересно как сме оцелявали преди Конвенцията за правата на детето и изобщо в мракобесните времена досега, в които родителите са поставяли границите - а не държавата. Вероятно всички деца са били малтретирани, държани в клетки, а кражбата се е приветствала. Горките американчета.

ПП Но не бих се учудила Норвегия да е единствената страна, в която отнемат деца за издърпани уши.

В обвинението се казва, че от лятото 2010 до ноември 2015 многократно са удряли децата по дупето, по врата, по ръцете, няколко пъти по главата, бъркали са им в очите или са ги щипели в горната част на ръката. Това се е случвало и пред свидетели.

Повтарям в какво са обвинени. Родителите не отричат пред полицията. Това е родителство за пример и подражание и правилния начин да се гледат и възпитават деца? Не е в техен ущърб? По-скоро съм склонна да вярвам, че Норвегия е единствената държава, в която такива родители се пращат на курс, където да научат защо гореописаните действия не са добри за детето така, че родителите да осигурят добра среда за децата си вместо те да им се отнемат. Друг е въпросът дали родителите виждат проблем в действията си. Тези родители, а като чета тази тема и много други в България, не виждат. Дори ти не намираш нищо, което да е в ущърб на децата. А как сме оцелявали преди Конвенцията? Оцелявали сме за едното оцеляване с детски труд във фабрики, никакви права, никаква защита от родителски своеволия, висока детска смъртност. Ама дали отношението към децата е било добро? Помисли сама каква промяна е довела в правата и добруването на децата тази Конвенция и ще видиш по-ясно разликата между преди и сега.

Иронията е, че идеята за правата на децата и първите стъпки започват точно във Франция, където и до днес не е чак толкова скандално да зашлевиш шамар на дете.

Бихме ли могли да обобщим, че Стратегията - дългосрочна програма с активизиране на ресурси и продължила с приети вече закони, е насочена към родителите, оценяваща тяхната способност и осигуряваща система за санкции. Има ли някъде някакъв ресурс, който да е предвиден за отговорността на държавата за осигуряващо лечение на сериозни заболявания,защита на децата от маниаци, наркодилъри, осигуряваща на тези децата подходяща подготовка и образование, за де ни питат - аз какво ще правя след училище.
     Като майка и контактуваща със стотици майки в страната - споделяме много сериозни грижи и не намираме нито достатъчно подкрепа, нито даже заинтересованост от страна на институциите, които сега даже намират начин да прехвърлят цялата отговорност върху родителите. Мога да дам актуални примери, както и всяка майка отглеждаща дете в страната.

Браво, само как звучи гордо, ПОДДРЪЖНИЦИТЕ НА НАСИЛИЕТО НА ДЕЦА (дефинирано по Фенрис). Мила Фенрис, цял свят се състои от такива ПОДДРЪЖНИЦИ май с едно единствено изключение - Норвегия. Чието население е 0,07% от световното. Много неприятно, останалите 99,93% са ПОДДРЪЖНИЦИ НА НАСИЛИЕТО (дефинирано по Фенрис). Успех в опитите за превъзпитаване, грешката е в техния телевизор. Явно са достатъчно глупави и не знаят, че възпитателни мерки и насилие са едно и също.


Ами за съжаление и след конвенцията някои деца "оцеляват", и то това в изцяло ненасилническата Норвегия. Достатъчно е да напишеш в търсачката "pedophilia Norway"и можеш да прочетеш потресаващи истории за ненасилничество. Също така помним, че няма проблем педофилите да са при децата и да решават живота им, обаче проблем е да не спазваме правото на личен живот на педофилите. Правото на личен живот на семействата обаче кучета го яли...


Вашите реални проблеми не интересуват тези добри хорица, те деца в България не са гледали, нямат си и идея за какво става въпрос, но това не им пречи да ръсят акъл на килограм. Най-важната им задача е да спасят децата от родителите им насилници. С пари откъде, ами разбира се, от същите тези родители насилници.

Странно ми е толкова много хора да се хвърлят в защита на изконното си право не на нещо друго, ами да си удрят детето... Това ли е основното ни право като родители, та сме толкова заинтересовани да го опазим. Та и ефемизми... Прилагане на разумна сила с възпитателна цел - какво значи това? Защо не се казва в прав текст, това нищо не значи, нещата дето се прилагат си имат имена.

Явно докато е така, няма да има разбирателство по тия въпроси.

Нито го смятам за право, нито за изконно. Странно ми е, че толкова хора не разбират за какво говорят други хора.

Кои хора настояват да си удрят детето?

Тука нещо в тая тема четенето с разбиране е голям дефицит май.

Хората надтояват, че държавата няма право да им казва, дали да си удрят детето, или не. Те нямат нищо против държавата да им определя как ще се образова детето, чрез образователните програми, които е разписала, как ще се здравеопазва, чрез имунизационния календар,  единственото, което по никакъв начин не са съгласни е държавата да им казва е дали да си удрят детето с възпитателна цел, или не. Това право и преценка доколко да го прилагат, държат да си остане за тях и по никакъв начин държаеата да не се намесват е него. За това е цялата работа и това се крие под "Държавата няма да ми казва как да си възпитавам детето ".  Аз ще реша, ще го удрям ли, или не. За мен е странно.

Какво означава прилагане на разумна сила с възпитателна цел? Бих искала някой наистина да ми обясни с истинските думички.

В България е забранено да си удряш детето, както и да удряш когото и да е било.

Дори в Уикепедия го пише.

В тази тема го написахме най-малко 18 пъти, като дадохме списък на държавите, в които физическото наказание на деца е забранено.

Има ли нужда пак да го повтаряме?




Зеленото е, където е забранено.

Значи нямаме нищо против децата да бъдат защитени от тези родители, които го правят.