Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 26 апр. 2019, 11:46 ч.

тъжни приказки

  • 962
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте!
Как мислите..бихте ли закарали на куклен театър детето си ако знаете, че приказката, която ще гледате е тъжна? И има смърт? Хубаво ли е децата ни да разбират за смъртта от куклен театър?

# 1
  • Мнения: 27 035
Приказките са идеален начин децата да разберат за страшната страна на живота. Все някога трябва да им обясниш за смъртта, хубаво е да има някакъв наратив.

# 2
  • Майничка
  • Мнения: 6 981
А по-добре ли е да я разберат "направо" от действителността?

# 3
  • Мнения: 27 035
Аз им чета The Gashlycrumb Tinies.

# 4
  • Мнения: 7 746
Аз пък не смятам, че децата приемат приказкте като нещата от живота. Опазил ни Бог тогава от представите на децата за истинската любов /видял в гората принца умряла в ковчег и тръгнал да я целува! WTF това в живота се нарича некрофилия/, как се избира партньор за брак /достатъчно е да е най-хубавата или акое е мъж е достатъчно да е принц/, качествата нямат значение /важното е да си най-хубавата или родена с баща цар/ и безброй житейски ситуации които ако децата приемаха от приказките щеше да е още по-объркан света, в който живеем.

Не бих завела детето си на тъжна приказка със смърт. Ако и когато дойде момента ще научи нещата от близките си, а не от приказка върху която нямам контрол ни какво ще кажат, ни как ще представят.

# 5
  • Макондо
  • Мнения: 11 834
И аз не бих си завела детето на такава приказка, сякаш няма други, че да го депресирам с такава. Веднъж без да искам пунках на моите синове една приказка, в която тигъра изяде майката на главните герои и те хич не я харесаха и не искаха повече да я гледат. По тази причина избягвам приказките от едно време, в които майката умряла и разни други страхотии.

За смъртта 6 годишното ми дете отдавна знае. Всичко съм му обяснила, защото той е любопитен и се интересува.

# 6
  • Мнения: 1 234
Ето и моят опит.
Имам дъщеря на 5г. На 3,5г и́ пуснахме Царя лъв за първи път. Там, ако скоро не сте го гледали, умира Цар Муфаса. Нищо не сме и́ обяснявали допълнително, тя сама започна да разказва как след еди коя си сцена умира царя и малкото лъвче е тъжно. С времето го е гледала сто пъти и мисля като мина известно време започна да разбира повече смисъла на историята.
След малко време и в рамките на 1година починаха дядо ми, баба ми и баща ми.  Използвах филмчето, за да разкажа какво се е случило и се прие много естествено. Имаше много въпроси, разбира се,но дъщеря ми беше по-скоро изненадана.

Казвам също, че аз не съм казвала, че някой  е отишъл на небето или нещо подобно. Гледах да съм честна и спокойно. Ще ви изненада колко естествено приемат нещата всичко...колко бързо учат.

# 7
  • София
  • Мнения: 11 273
Смъртта е естествен край на живота, никога не сме го крили от дребната. Беше на 5, когато почина хамстерът ни, но вече отдавна знаеше, че всяко живо същество на тази земя се ражда, живее и умира. Тогава го разгледа, погреба го с баща си, после поплака и така. Не делим приказките/книгите/постановките на такива, в които има смърт и тъга, и други, в които няма. Делим ги на качествени и не.

# 8
  • Sunshine state
  • Мнения: 4 637
Да, бих. Нищо лошо няма в приказките. Да седя и да мисля дали ще се травмира, или не от една приказка, която и аз на нейните години съм чела/слушала е абсурдно.

# 9
  • Перник
  • Мнения: 198
И аз смятам, че смъртта е нещо нормално и би следвало да се поднася като такова на децата, за да не преживявят голям шок ако се случи в семейството. Виж, друго е със страшните приказки. Аз не бих искала да всявам страхове у детето и дори после умишлено да го плаша примерно, когато не слуша.

# 10
  • София
  • Мнения: 329
Народните приказки особено в оригинал са полезни за децата. Пепеляшка, Снежанка и други от този род е добре да се четът на децта, там не случайно майката умира и всеки елемент си има своето предназначение. Те действат на несъзнаваното, не случайно има приказкотерапия и тези приказки не случайно се харесват на децата и са стигнали до наши дни. Разбира се, по - добре да им ги четете на децата и те да си представят отколкото да ги гледат, но и така става.

# 11
  • Макондо
  • Мнения: 11 834
Моите деца не ги харесват, може би защото са момчета, но все пак. Освен това точно тези приказки не са точно „народни”. Да, твърде вероятно Шарл Перо и братя Грим са ги записали и съхранили за поколенията, без да са действителните им автори, но все пак, ако говорим за приказки под „народни” се има нещо съвсем друго предвид.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 15 279
Факт е, че когато наскоро препрочитах български народни приказки, Палечко, Хензел и Гретел и подобни се потресох колко жестокост, смърт, несправедливост, неадекватност и т.н. има в тях. Но като бях малка ми бяха просто интересни. За театъра със смърт - ми зависи от историята, в крайна сметка. И в Снежанка има смърт, в крайна сметка. Но чак ако е тъжна самата история бих се въздържала да ходя и да водя детето, не обичам тъжни филми, книги, театри. Обичам поне краят да е хубав.

# 13
  • Макондо
  • Мнения: 11 834
На Снежанка майка ѝ умира, има смърт.

Сега се сетих, че всъщност тези мили приказки, в оригиналната си версия са по-кървави и жестоки, явно това се е харчило. За мен приказките си имат живот и време, т.е. не всички са вечни. Какви красиви приказки има, японски, африкански, индийски, български. Обожавах ги като малка и ги четях до много късна възраст. И Братя Грим обожавах, но не тези бебешките книжки, имах една друга голяма и дебела.

# 14
  • Перник
  • Мнения: 198
Майка ми никога не можеше да ми прочете приказка на Андерсен без да реве. Оловният войник се разтопил, единия брат на Елиза останал с лебедово крило, вместо ръка, малката русалка остава без глас, а да не говорим пък за малката кибритопродавачка!

Общи условия

Активация на акаунт