Какво отличава училищата в чужбина от училищата в България?

  • 1 184
  • 43
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички

Анкета

Подписвате ли договор с училището за спазване на правила и отговорности?

Опции:

  • welcome to the Jungle
  • Мнения: 979
Здравейте уважаеми дами и господа Yum,

В България от много години се говори, че училищата не могат да се справят с агресията на малък процент родители. Инциденти със заплахи, физически и психически тормоз, разпространение на лъжи и др. са ежедневие за българския учител. Факт е, че училищните политики в България не са адекватно подготвени, за да повлияят на такова неприемливо поведение. Имам възможност да участвам с предложение за промяна в българската политика. Споделянето на добрия опит ще помогне и при нас нещата бързо да се подобрят.

Ще съм Ви изключително благодарна да споделите как е при Вас. Как училището регулира и стимулира позитивното отношение и добронамереността във връзката училище-семейство. Какви рестрикции има към онези агресивни родители, които правят опит да се саморазправят? Моля Ви, отбелязвайте за коя държава/град пишете.

Благодаря Ви!

# 1
  • Мнения: 1 004
Докато има делегирани бюджети, справянето с агресията и неприемливото поведение ще е мираж.

# 2
  • Мнения: 4 731
Мисля, че докторска дисертация може да се напише по така зададения въпрос, но според мен взаимоотношенията в училище отразяват взаимоотношенията в обществото като цяло, а те са резултат от множество фактори. Позитивното отношение не се регулира на ниво училище, а на ниво общество.

И не, не съм подписвала договор, регулиращ взаимоотношенията родители-учители. Абсурдно ми се струва - все пак става въпрос за зрели хора, които би трябвало да имат поне елементарна представа за приемливо поведение сред други хора.

# 3
  • welcome to the Jungle
  • Мнения: 979
И не, не съм подписвала договор, регулиращ взаимоотношенията родители-учители.
Благодаря Ви за отговора. Договори се подписват в някои държави. В други има ясно разписани политики с процедури как да се осигури защитена и сигурна среда в училище. Ясно е, че във всяка държава нивото на културата и човешките взаимоотношения се проявяват така и във взаимоотношенията между семейство и училище.
Но навсякъде по света, както и в България, има един  малък процент хора, които живеят в особено състояние на духа и мисълта. Хора, които имат своя "мисия" как да оправят света, да уволняват учители, да вменяват права и задължения без каквито и отговорности да имат за това. Мисля си, че за такива особи трябва да има нещо "черно на бяло".

# 4
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Какви рестрикции има към онези агресивни родители, които правят опит да се саморазправят?

Германия:
викат полиция, не е работа на училището да се занимава с агресивни родители.  Peace

имам приятелка, бащата на децата й е италианец и малко по-темпераментен.
в началното училище (тук е до 4кл.) едното дете имаше някакъв проблем, не помня какво точно беше.
родителите са отишли без уговорена среща да питат нещо учителката. тя им е казала, че няма време, да си уговорят среща и тогава може да разговарят. бащата повишава тон и съответно учителката казва, че ако веднага не напуснат сградата на училището и ще извика полиция.
толкоз.
писмено се уговарят срещи, някои нещо се уреждат също писмено.

имам приятелка, която е учителка в гимназия и урежда повечето неща по мейл, като официалните предупреждения са по пощата и копие се пази в акта на детето. казвала ми е, че често брои до 100 и тогава отговаря, за да формулира по-дипломатично мейла и да не й се изтапани някой разярен, претендиращ родител и да трябва да се разправя с него Whistling
ако се изтапани и е имало кореспонденция по въпроса - казват: ние сме комуницирали проблема, вие не сте реагирали, проблемът си е ваш.

моето дете е в малко училище, контактът с директорката и учителката е доста директен и безпроблемен, но и не смятам, че аз съм от онези разярени, изискващи родители. Peace
но като съдя по последната родителска среща - и такива има в нашия клас, макар да не са агресивни, но пак натоварват доста. Rolling Eyes
учителката се опитва да релативира и дипломатично да разминира ситуацията.


проблеми има навсякъде, обаче.
в Германия проблемът е с агресивни ученици по-скоро, особено в по-горните класове, повечето са с мигрантски произход, също мобингът е голям проблем.
но това е много различно от училище до училище  Whistling

има частни училища, които се рекламират със здравословна учебна среда, липса на агресия и подобни... т.е. ясно е, че има проблем и частните училища го използват в своя полза.

# 5
  • welcome to the Jungle
  • Мнения: 979
Благодаря за пълноценния отговор!

В другите държави как е? Ще се радвам някой да сподели Flowers Hibiscus .

# 6
  • Мнения: 3 267
Подобно на писаното от asyalein е в Испания.
Там страшно много наблягат от малки-3 годишни на възпитание, държание, уважение. Може да не наблягат много на учене, но другото си го държат изкъсо.
До към 4-5 клас нямат дори телефони на училище, всички училища се заключват, имат и високи огради и никой нито влиза, нито излиза както е у нас.

Аз не съм чувал, нито виждал разправии, каквито има в България всеки ден между родители и учители. Ако наистина все пак това се случи, със сигурност ще се извика полиция и на родителя ще му се стъжни живота Дори на обществените места-кметства и др си има принтирани листи, където пише, че ако някой вербално обиди или накърни служителката, това  подсъдимо.
За мен проблемите у нас тръгват от родителите, които налитат докато карат коли та до учителите. Децата виждат това и ги имитират, отделно че родителите често насърчават децата си да правят така.
Материала е такъв както се казва...

Сега има си и по-проблемни училища в Испания, където болшинството от учениците не са испанци, но пак няма свободия както в България  или поне не до 7-8 клас.
При частните училища  е още по-строго дори и всеки може да бъде изключен след два по-сериозни проблема, нищо, че си плаща.

Последна редакция: нд, 12 май 2019, 07:51 от Alexslav

# 7
  • Мнения: 859
Подписваме в началото на всяка година правилник за вътрешния ред в училището и съответни наказания при незпазването му. Никога не съм виждала агресия - този феномен родители да се блещят на учители или други деца и да се саморазправят с тях е невъзможен тук, в Канада. Полицията ще дойде за секунди. На отделна сметка децата се възпитават в уважение и толерантност още от детската градина. За дрога в шкафчето например те изключват на секундата, алкохол, екстази , както и за нож или друго оръжие. И те предават на полицията. От дъщеря ми знам, че докато са в час полицай минава с обучено куче по шкафчетата на учениците. И много одобрявам тази нулева толерантност към  тези гадории. Побоища също няма как да се случат - отделно през междучасията има охрана, която наистина следи за проблеми, даже момичетата ги мерят с една линийка да не са си навили полите на униформата или да не са разкопчали повече от едно копче на блузата. Ако са си позволили нещо получават официална забележка. Телефоните до 6 клас са абсолютно забранени - нямаш работа да го носиш в училище. След 7 клас може, но само в междучасията. не може да се случи в час да имаш телефон - ако те хванат те карат да оставаш след часовете колкото пъти преценят или ти конфискуват телефона за седмица или повече.

Последна редакция: нд, 12 май 2019, 03:50 от fmino

# 8
  • Мнения: 1 004
От дъщеря ми знам, че докато са в час полицай минава с обучено куче по шкафчетата на учениците. 
Това редовна практика ли е? Ако да, какви проблеми са я наложили?

# 9
  • Мнения: 859
Просто си е практика и в други училища. Кучетата надушват, ако има дрога или дилър. И знаейки това не се внася дрога в училище. Става дума за големи тинейджъри - 16-18 годишни. Училището е частно и децата разполагат със сериозни средства, което е прекрасна възможност за разни дилъри да се пробват.

# 10
  • Мнения: 1 004
Ясно. Значи дрогата е масов проблем в училищата, за да се налагат такива мерки.

# 11
  • Мнения: 859
Не е масов проблем - що за интерпретации - тук хората обичат да предотвратяват нещата - превенция се казва. За 4 години веднъж се е случило да открият марихуана в едно шкафче - едно глупаво момиче се съгласило да прибере няколко грама чужда марихуана. Веднага я изключиха. Само да вметна, че в Канада марихуаната е легална, но за пълнолетни.

Последна редакция: нд, 12 май 2019, 16:44 от fmino

# 12
  • Мнения: 1 004
Редовната практика полиция с кучета да души в училище за наркотици не е превенция, а доста отвъд превенцията. За да се стигне до такива сериозни мерки, явно е налице проблем, койот ги провокира. Извън темата, легална изобщо или само за медицински цели?

# 13
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Не е масов проблем - що заинтерпретации - тук хората обичат да предотвратяват нещата - превенция се казва.

мда, тоталния контрол се продава като превенция  Crazy
аз бих имала проблем с подобна практика в училището и за мен това би било критерий да не запиша там детето. Peace
разбира се, съм напълна наясно, че доста хора се чувстват сигурни с подобни мерки. Peace

аз нямам наблюдения доколко е разпространена дрогата в горните класове (детето ми е още в начално училище), но това зависи много и от местонахождението в училището.
едно е голямо, мулти-култи училище в някой голям град, друго е училище в градче 10 - 50  000  Peace
от друга страна зависи и от други неща - като гледам съседа колко често прави партита с марихуана, си мисля, че явно си е редовна практика. партитата са добре посещаеми  Mr. Green
училището му се води с иновативен концепт.
проблемът е, че при него липсва родителски контрол.
какво липсва на посетителите - незнам... Whistling

# 14
  • Мнения: 859
Изобщо е легална. Гледат да ги предпазят до 18 години, пък после вече са големи и пълнолетни. Ти в Квебек ли се намираш и децата ти учат ли в нашето училище? Като започнете така на едро да се изказвате ....Просто училището е с нулева толерантност към дрогата...Полицията сериозно участва  - през голямото междучасие правят по едно кръгче пред училищата - това е стара практика. Примерно  като има някакво мероприятие наблизо и много деца отиват пеша под строй (6-9 годишни) полиция има отпред и отзад на колоната и спират движението, за да се източат учениците.
Аз се чувствам идеално с такъв контрол - детето ми не ходи на училище облечено като фолк певица и не се друса. На партита й приготвям коктейл или купувам и това пие - 330мл коктейл. Като има партита в къщи родителите са предупредени за едно питие - ние на тяхната възраст и пушехме и пиехме безконтролно. Днешните млади май са по-умни от нас..
Разпространението на дрогата зависи най-вече от това дали имаш пари да си я купиш. Затова в частно училище с деца с големи възможности се внимава особено. Иначе рискуваш проблеми с родители - влиятелни граждани на нашето общество.

Последна редакция: нд, 12 май 2019, 16:46 от fmino

# 15
  • Мнения: 1 004
Ако приемем полиция с кучета, душещи за дрога в училище, за превенция срещу наркотиците, полицаите обискират ли учениците за оръжие като превенция на носенето на пистолет в училище и евентуално насилие?

# 16
  • Мнения: 859
Ествествено, че не ! Опитваш се да ни изкараш някакви идиоти - нямам идея защо. В час се влиза само с книгите в ръка, раниците си стоят заключени в шкафчетата, при мобилните телефони.

# 17
  • Мнения: 1 004
Ни най-малкото. Просто намирам присъствието на полиция с кучета за нещо, далеч надхвърлящо превенцията. Това не е превенция, а реакция на вече наличен проблем. Хубаво е, че има реакция. Но и проблем явно има. При това, сериозен, за да се налагат такива сериозни мерки. Дано и резултатите са добри.

# 18
  • Мнения: 859
Пак те питам- ти в Квебек  ли живееш? Аз на това отгоре работя в правораздавателната система, учила съм тук и криминология и позволи ми да знам малко повече за тенденциите, статистиките и реалния живот,  както и за опасните квартали и училища. Или пак сме в ситуация "Те такова животно нема"...

# 19
  • Мнения: 1 004
Какво значение има къде живея? Критериите за превенция са еднакви в целия цивилизован свят. Полиция с кучета, душещи за наркотици в училище, не е првенция, а реакция на наличен проблем.

# 20
  • Мнения: 859
Повярвай ми, има много голямо значение къде живееш и какво си видяла в живота си, дали си живяла в чужбина и колко ти е широк хоризонта...Критериите са превенция по света са толкова различни, че ще трябва да се отвори друга тема, ако искаш да ги обсъждаме. Разлики има от небето до земята и то само в различните канадски провинции, какво остава за различни държави.

# 21
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
fmino,и да се ядосваш и да не се ядосваш, това си е твоя bubble, за теб този контрол/превенция е ок, но далеч не е така за всички останали.

незнам дали зависи само от това кой къде живее и кой какво е видял/преживял.
за мен има и други фактори, но това не е част от тази тема.

ако това, което описваш е само в това частно училище, как е в държавните?
и там ли обикаля превантивно полиция?

# 22
  • Мнения: 2 472
За първи път чувам да кръжи полиция всеки ден около училище и вътре около шкафчетата. Явно наистина или имате проблеми в това училище, защото както ти самата каза у-щето е частно и родителите на тези деца там имат големи възможности. Тоест всяко едно дете е потенциален клиент на дилърите на дрога.
Или просто давате огромна сума пари всеки семестър и заради това децата ви трябва да са видимо охранявани, даже и като пресичат улицата Rolling Eyes
Също съм в Канада, само че не в Квебек. Едно от децата ми е в тази възрастова група. Никога не ми е разправяло подобно нещо. Кучета идваха в училището им два пъти тази година, но не за  да душат, а като Терапи догс. Всеки имаше право да ги гушка, милва и просто да дари любовта си на тези прекрасни създания.
В едно частно училище (мъжко) тази година беше разкрита отдавна пазена тайна за сексуални действия между ученици, даже и в самата сграда. Много родители си мислят, че децата им като са в частни училища и всичко е наред. В повечето от случаите тези деца не са научени на нищо освен всичко да им идва наготово в по- нататъшния им живот и да чакат.

Уважението и доброто възпитание наистина започват да се затвърждават още от детската градина. На това учат децата във всяко едно училище, което е прекрасно. Никога не съм видяла да има кавги между учители и родители. Случва се да се сбият деца, после има наказания, ако е по- тежко се спират от училище, доколкото е нужно, все пак се спазват всички закони.Но правилото е, че повече се обръща внимание на обноските и поведението, отколкото на кой какви оценки има. За сравнение само ще кажа, че в БГ е обратното.

# 23
  • Мнения: 859
Значи не си в Квебек ....Аз обикновено говоря за неща, които лично съм преживяла и нямам никаква идея как е в държавните училища или в училищата с много проблеми с престъпност, банди и дроги. Не знам и дали на други места минава куче или само в нашето училище, само знам, че съм много доволна от нулевата толерантност към дрогата. Виждам и приятелите на дъщеря ми и се радвам, че изпитват откровено отвращение към дрогата.

# 24
  • Мнения: 2 472
Това е разбира се похвално! Едва ли има родител, който ще толерира употребяването на наркотици! Би било безумие, ако е така.

# 25
  • Мнения: 1 669

Ще съм Ви изключително благодарна да споделите как е при Вас. Как училището регулира и стимулира позитивното отношение и добронамереността във връзката училище-семейство. Какви рестрикции има към онези агресивни родители, които правят опит да се саморазправят? Моля Ви, отбелязвайте за коя държава/град пишете.


Великобритания, малък зелен град близо до Лондон (т.е. предимно средна класа родители, бели англичани - казвам го без грам подстрекателство, просто мисля, че в други райони може би има други правила)

Как училището регулира и стимулира позитивното отношение и добронамереността във връзката училище-семейство?

Насърчава се доброволството на родителите. Училището само заплаща за пълна съдебна проверка на доброволец-родител (около 50 английски лири) и помага на родителя да доброволства - да чете с децата в час, да ги слуша как сричат, да придружи децата на екскурзия (тук са поне по една екскурзия за всеки срок), да помага за безопасността в час по шев и кройки или готварство, да помага на по-слабите деца по математика в час, да помогне с изработката на костюми за Коледната пиеса, да организира кафе/чай паузите за всички родителски срещи, благотворителни базари и т.н. Родителските комитети се ползват с уважение, всички пари, които те събират чрез своите благотворителни базари, отиват за конкретно закупуване на нещо за училището. В началните класове има поне 10 дни, в които е възможно и родител, който не е доброволец, да е в класната стая, да помогне или да гледа (ден на майката, ден на бащата, ден на баба и дядо, асамблея на класа, спортен ден - всички родители са поканени, коледно, великденско тържество и т.н.). От такова доброволство съм се възползвала лично и трябва да кажа, че точно пребиваването ми в класната стая (под надзора на учителя) и смесването ми с другите деца (а не вторачването само в моето) ми помогна много да променя коренно мнението си за училището - от тоталното му нехаресване до пълно разбиране и подкрепа.

Родителите се държат информирани за всичко, до колкото това е по силите на училището. Всяка седмица директорът пише обзорен имейл или пък бюлетин, в който обобщава какво се е случило в училището през седмицата - събития, посещения, блеснали деца с някакви успехи, изпити, инциденти. Подсещат се родителите за това какво следва другата седмица, припомнят се правилата за носене на униформата, за здравословния обяд, за училищния тормоз и т.н.

Училището организира училище за родителите - подават се линкове на родителите да се запишат на безплатни курсове от рода на "как да помогна на детето си по математика (опреснителна математика за родителя)", "как да помогна на детето си по английски език", "как да се справя с проблемно дете", организират се беседи с полицаи, които борят кибер престъпността, гостуват лектори от университети и колежи, които са правили някакви изследвания и са събрали информация, която трябва да се доведе до знанието на родителите (примерно за неограниченото ползване на устройства, за рисковете в интернет, за наркотици, за бедността и т.н.)

От първия ден в училище (децата тук тръгват на 4 години) ни се казва и повтаря многократно, че образованието на детето е дело на "триъгълника" родител/дете/училище. При започване на гимназията (на 11 години) ни събираха поне 3 пъти и беседата беше все за едно и също - как без родителската подкрепа децата да учат училището няма да е на тази висока позиция в ранклистата (не се говори за пари, за събиране на средства, а за това колко е важно да помагаш на детето си да учи). Изложиха следната статистика: децата прекарват само 15 % от времето си в училище. Останалите 85 % са у дома или в условия, организирани от родителя. Очевадно ясно е, че детето ще учи толкова и така както е стимулирано от родителя, а не така както му е показано от учителя.

Какви рестрикции има към онези агресивни родители, които правят опит да се саморазправят?

Личното време и пространство на учителя са лични. Никой няма персоналния номер на учителя. Никой няма право да го издирва къде живее, да го следи, да му се обажда. В гимназията всичко се подава чрез програмата, която гимназията ползва (домашно, запитване на въпрос към учител, като той не отговаря след работно време или в почивните дни, съобщения до родителя, оценки). Всички срещи между учител и родител стават след резервиране по имейл (за да е записано) на час и дата. Отделя се не повече от 20-30 минути. При сериозни проблеми, на срещата присъства и колега или директор. При инцидент или проблемно дете - пише се писмо, запазва се архив на кореспонденцията. Прави се среща в екип - отговорният за деца със специални нужди и проблемно поведение + учителя + директор (ако трябва) + родител/и. Вратата на училището е заключена след биенето на звънеца, пуска се родител само от рецепционист, родителят трябва да се подпише в книгата за гости за това при кого отива и ще бъде ескортиран до стаята (изключително рядко се случва, освен ако не си доброволец и отиваш да помагаш). Всички други въпроси и запитвания, записване на час за среща - през рецепцията.

Учителите много рядко са от града/селото, в което преподават. По лични или практични причини, те обикновено предпочитат да пътуват 30-50 минути до работа отколкото да бъдат срещани постоянно от деца и родители. Работят от 8 до 5 плътно. Много учители намират работата за изключително стресова и работят само половин седмица (съответно и заплатата е половин), което означава, че класът се води от 2-ма учители, т.е. две мнения могат да бъдат дадени веднага по някакъв настъпил проблем.

Учителят на класа се сменя всяка година (в начално и основно училище) по съображения за безпристрастност и сигурност на децата. Така, едно дете завърша от 1-ви до 6-клас с 6 годишни рапорта, писани от 6 различни учителя. Ако детето е наистина проблемно и проблемът е в детето, то и 6-тте учителя през годините ще са усетили проблема и ще са го записали в рапорта. Ако 5 учители са написали, че детето е разкошно и ученолюбиво, а само един пише, че има проблем с него - то тогава е възможно да се търси причината в настъпила промяна в живота на детето, в проблем с учителя и т.н. Проблемното дете, в момента в който причинява нарушаване на дисциплината в клас, веднага се изпраща в друг клас. Излиза от стаята, придружено, отива в чуждия клас и седи там (малко немило-недраго, ама да е слушало пък, нали?). Минават поне 5-10 минути, докато му мине лошото настроение, другият учител му дава нещо да работи - примерно, една страница задачи по математика. И така се избутва часа без основния учител да си е потрошил тотално нервите с детето.

Избягват се разправиите с пари и ценни вещи. Забранено е ползването и носенето на телефони и ценни вещи на деца до 11 години в училище, а в гимназията ако се види или чуе телефонът, изземва се за една седмица (т.е. трябва да е изгасен и прибран). При здравословен проблем - реагира първо училището, те се обаждат на родителя. При учебен проблем - задвижва се механизмът, описан по-горе. Забранено е носенето на бижута и грим до 16 години. В основното училище съм виждала лично как рецепционистката търка лака за нокти от ръцете на дете. Обеците не се насърчават, ако са сложени, то те трябва да са малки, ненатрапващи се и при спорт се завързват с едни лепенки, за да не стане инцидент от разпрано ухо. Правилата са еднакви за всички! Забранено е носенето на пари до 11 години - храненето е организирано чрез поръчки в стола и с изпращане на храна от къщи. В гимназията децата се разплащат в стола с пръстов отпечатък и захранена банкова сметка от родителя онлайн. Всички други събирания на пари са онлайн. Никой няма причина да ходи със 100 лири в джоба.

Учителите ходят постоянно на допълнителни обучения за справяне с проблеми и са всички с курсове за първа помощ. Всеки ден децата имат по 20 минути време, в което се събират в голямата зала и слушат различни беседи, които ги обогатяват като личности - за безопасното ползване на интернет, за училищния тормоз, за опазване на природата, за това как да се правят приятелства, гостуват организации, които пазят животните и т.н. Полицията и социалните служби са си на мястото и действат при задвижен сигнал за тревога.

В междучасието и обедната почивка абсолютно задължително всички деца са в двора (при сухо, облачно или леко ръмящо време). За да им седят трезви главите и да разпръснат натрупания стрес/умора/напрежение. При силен дъжд, след като са се наобядвали, пуска се филм в спортната зала и се насърчават тихите игри. Училището има право да запише само толкова деца колкото е квадратурата на двора и класните стаи. На дете се полага по ХХХХ квадрата, за да не се блъскат и да няма прекалено много инциденти, когато тичат и падат. Дворът се пази от дежурен учител сутрин (при събиране на децата), от доброволци родители или пък асистенти за игра на обед. При всяка възможност се пускат децата да бягат на трева (на спортното игрище), училищата имат люлки, катерюшки, пънчета и т.н., имат и хълмове за игра, дават се спортни уреди, асфалтовия двор е разчертан за игри. За да се намали напрежението между децата в двора, организират се клубчета и вътре, водени от учител (който си дава обедната почивка). Например, събира се група, които свирят на инструменти (нещо като оркестър), учител занимава децата с йога, танци и т.н. Един от асистентите беше направил клуб за рисуване на комикси. В гимназията - над 1400 деца са пуснати на територията на цялото училище, но без класните стаи (значи остават стол, двор, спортни салони, салонът за драма) + всеки ден има избор от поне 10 клуба, които да посетиш по време на обедната почивка (моето дете ходи на WE.org, стенд-ъп комедия, има и помощ по математика всеки ден, клубове по рисуване, млади писатели, сценаристи, много спорт).

Надявам се да е от помощ.
Обичам българското училище и нося най-мили спомени от моите ученически години. Много ми е мъчно да го кажа, но се радвам, че моето дете ходи на училище в Англия.

Последна редакция: пн, 13 май 2019, 12:29 от Маpи

# 26
  • Мнения: 1 004
Мари, а ти, като родител, как оценяваш ежегодната смяна на учители? По-скоро позитивен фактор или обратното?

# 27
  • Мнения: 1 669
Мари, а ти, като родител, как оценяваш ежегодната смяна на учители? По-скоро позитивен фактор или обратното?
Хубав въпрос.
В първата година - стана ми мъчно, че се разделихме. Учителката беше едно мило и неопитно момиче, но нежно и дъщеря ми се чувстваше добре в нейния клас. Пък и нали - първа учителка, първи звънец...
Втората година - бре, пак младо, пак с малко опит, но си имаше любимци в класа и детето ни спря да вдига ръка в час, като каза, че колкото и да вдига ръка, учителката все дава на едни и същи деца да отговаря.
Третата година - прекрасна госпожа, уверена в себе си и професионалист. Стимулира детето ни прекрасно, напреднахме много. Прекрасни резултати на първи матури.
Четвърта година - страхотни 2 учителки. Плаках като крокодил като се разделяхме. От онези учители, които са достойни да им целуваш ръцете. После ходих сума време да им доброволствам в класната стая.
Пета година - плаха, тиха, несигурна госпожа, изнемогваща с обема на работата, затворена в себе си. За първи път ми мина през ума точно тогава, че харесвам това, че ще имаме друга следващата година.
Шеста година - отново две дами, енергични, добри учители. Детето ми беше вече напълно самостоятелно и не му беше нужно да ходи на училище, защото харесва учителката. Ходеше си, защото това е училище, там се учи и се играе, а между другото има и 2 готини госпожи. Вече беше научило урока си, че трябва с всякакви хора и при всякакви ситуации да се оправяш, а не да разчиташ на фаворитизъм.
Седма година - кошмар! Млад господин, тотални експерименти с класа, не знае какво да прави, няма опит. Асистентът започна да се вживява като учител! Недопустимо. Асистентът започна да иронизира децата и да им отговаря на питанията със сарказъм, с тънка обида. Учителят - изключително слаб, с грешки в собственото си писане, с грешни решения почти всеки ден. Още след 4-тата учебна седмица, като разбрахме как ще я караме тази година, повтаряхме на детето, че трябва да изтърпи в тези условия до края на годината. За да запазим достойнството на господина и нейното позитивно отношение към училището, повтаряхме също, че той е много млад и сигурно ще се научи с годините да държи дисциплината и да преподава по-добре. Наблегнахме на ученето у дома и на това, което сме видели като модел от добрите, силни учители, и пак изкара прекрасни оценки на матурата.
В гимназия, първа година - различен преподавател по всеки предмет. Някои са прекрасни, други - куку, трети - брррр. Но и в живота е така - колегите и клиентите са всеки с неговата си шапка. Двете "класни" тази година са много слаби, неорганизирани, бавни, мудни. Съпоставям с разказите на други деца, в други класове и техните класни. Тези 20 минути всеки ден "час на класния" са си жива загуба, но това е положението. Неудобно ми е да ги питам дали ще ги сменят всяка година или с тях ще караме до края на гимназията... Ще стане ясно в началото на другата учебна година.
Обобщение: да, одобрявам тази смяна на учители всяка година. Не искам и да си помисля последният екип в Джуниър училището да е предавал на детето ми цели 6 години. Не бих искала да преподават само те и на другите класове. Всеки има право да попадне в класната стая на добър, енергичен и мотивиращ учител поне за 1 година, поне да види как е там и колко е хубаво. И никой не заслужава да кара много години в мъки с едни и същи лица.

ПС На мен това с кучетата в гимназията ми хареса. Звучи ми като превенция, може би са имали сигнал и са направили няколко "душенета". В гимназията на дъщеря ми, една сутрин изненадващо ги претърсиха с рамка и детектори на влизане за оръжия. Акцията била планирана, но ако кажат на децата - всички ще дойдат изрядни. От 1400 деца май хванаха 1 ли 2-ма ли, забравила съм вече. Веднага ги събраха на разговори, изнесоха им факти, статистики и т.н. Това за мен е по-доброто решение. Плаче ми се за американците, които започнаха да въвеждат оръжия за учителя в класната стая...

# 28
  • Мнения: 1 004
Да, както си го описала, детето е имало полза от тази система. Макар че, от друга страна, ако от самото начало се падне страхотен учител, ще е жалко да не може да продължи с него.

# 29
  • Мнения: 1 669
Да, както си го описала, детето е имало полза от тази система. Макар че, от друга страна, ако от самото начало се падне страхотен учител, ще е жалко да не може да продължи с него.


То точно това е трудното в сферите, в които хора работят с хора. Ако попаднеш на страхотен лекар - ще те лекува и няма да се разделите никога. Ако попаднеш на страхотен учител - супер, ще обичаш знанията и училището. Но ако не попаднеш? Какво те защитава? Работата е там, че няма калъп, няма тест, с който да ги тестват що за хора са, как ще работят. Разбира се, получават оценки, събират се мнения, влизат инспектори, директор да им наблюдава уроците, можеш да се оплачеш, ще започнат разследване... Но карат ли се така 12 години училище с оплаквания и мрънкане? Не всеки е дарен с това да е енергичен, мотивиращ, раздаващ се учител. Не всеки е забавен, мил, с бърза мисъл и готов на всичко, за да ти помогне. Не всеки е със здрави нерви и е готов да те разбере. Не на всеки у дома всичко му е 6, за да не си го изкарва на работа. Когато си млад, с какво си виновен, че нямаш опит? Все трябва да почнеш отнякъде... И точно за това харесвам тази система. Справедлива е към всички деца, от всички класове. На всеки се дава равен шанс да види добро и лошо преподаване и водене на класа. Освен това така се изгражда и личната ти преценка за това кой е добър, кой слаб. А и за учителя е идеален механизъм да не зацикля на едно и също (или няколко) проблемни деца. Представяте ли си в класа си да имаш 3 проблемни деца, да си имал вече разговори с родители, да си тръгнал по трънливия път да откриеш какво му се отразява така на детето, че има проблемно поведение? И да си блокиран с тях за 6 години??? Та има деца, които така добре изучават психиката на учителя/родителя и стават толкова манипулативни, че просто ще е ужас да си вързан с подобно дете с години, за да му преподаваш...

# 30
  • Мнения: 1 004
Да, когато е намесен човешкият фактор, дозата късмет е неизбежна. От друга страна, понеже спомена проблемните деца, дали една година е достатъчна за опознаването им и за изработване на стратегия за работа с тях или се получава тъкмо си му хванал цаката и хайде наново?

# 31
  • Мнения: 859
И при нас учителите се сменят всяка година и много одобрявам тази практика. Децата се учат на адаптивност и ако ти се падне скапан учител грешката се поправя без много щети. А я си представете една пълна нула за учител и така 6 години - какво ще остане от вашето дете?
Има ресурсни учители във всеки клас, които се занимават предимно с проблемните деца, за да могат и останалите да си учат материала, а не цял клас да е свидетел на  проблемите на някое дете или кризите му.

# 32
  • Мнения: 1 004
Децата се учат на адаптивност и ако ти се падне скапан учител грешката се поправя без много щети.
Да, това безспорно е добрата страна на тази практика. Но уви, никога няма пълно щастие и ако случаят е обратен- да започнете със страхотен учител, а да не можете да продължите с него, би било жалко.

# 33
  • Мнения: 859
А ако твоето дете попадне на някоя селска пръчка в първи клас и така до шести? Постарай се да погледнеш обективно на нещата..

# 34
  • Мнения: 1 004
Да, вече погледнах.
Децата се учат на адаптивност и ако ти се падне скапан учител грешката се поправя без много щети.
Да, това безспорно е добрата страна на тази практика.
Не четеш ли преди да отговориш?

# 35
  • Мнения: 859
Не, не погледна - три пъти вече повтаряш "Ами ако се случи добър учител ще е жалко...."

# 36
  • Мнения: 1 004
Не зная дали си забелязала, че обективният поглед върху нещата е този, който оценява както плюсовете, така и минусите им. Не е много сложно. Пробвай.

# 37
  • Мнения: 1 669
Да, когато е намесен човешкият фактор, дозата късмет е неизбежна. От друга страна, понеже спомена проблемните деца, дали една година е достатъчна за опознаването им и за изработване на стратегия за работа с тях или се получава тъкмо си му хванал цаката и хайде наново?

Не случайно под всеки рапорт за края на годината коментар оставя и директорът и се подписва. Т.е. учителят може и да те опознава само една година, но на директора (и всички в училище) си познат от доста повече. С проблемните като поведения деца работи друг персонал, а не учителят в клас: СЕНКО координатор, асистент, директор, зам.директор, социален работник. Задвижва се механизъм да се помогне, да дадат съвет на родителя. Но от това да не страда нито класа (загуба на време за урока или упражнение, защото на Иван пак ще му се карат) или пък учителя (пак ли с тоз Иван трябва да се разправя).

А цаката на такова дете може да я хване само родителят. Не е възможно в 85 % от времето си детето да е изложено на псувни, кавги за пари, бой, гледане на порно до малките часове с големите братя, пушене на туй-онуй у дома, пиянски изпълнения, неограничен нет, чатове, пари, ценности, да расте без ограничения, без наложена граница и изискана отговорност, а в 15-тте % от прекараното време в училище хората от него да направят чудеса.

За децата със специални образователни потребности е съвършено друго. Те много често са тихи, кротки, вежливи и работят със своята си скорост, така както могат. Подкрепяни са професионално от учители и асистенти, защото не се очаква родителят да е учител. Родителите помагат с каквото могат. Чувствайки се подкрепени и разбрани от училището, те са благодарни. Имахме поне 3 дечица в това положение в класа на детето ми - прекрасни и добри деца.

За съжаление, понякога двете неща се засичат - хем поведение, хем образователни потребности. Работи се тогава едновременно и по двете неща.

# 38
  • Мнения: 1 004
С проблемните като поведения деца работи друг персонал, а не учителят в клас: СЕНКО координатор, асистент, директор, зам.директор, социален работник. Задвижва се механизъм да се помогне, да дадат съвет на родителя. Но от това да не страда нито класа (загуба на време за урока или упражнение, защото на Иван пак ще му се карат) или пък учителя (пак ли с тоз Иван трябва да се разправя).

Точно тази част от работата с проблемните деца много ми допадна. Би било чудесно да се приложи и у нас.

# 39
  • Мнения: 4 731
Мари, благодаря ти за подробното описание. Беше ми много интересно да го прочета.

Искам да те попитам от колко часа и до колко часа са на училище децата, че прекарват там само 15 % от времето.

# 40
  • Мнения: 2 472
Искам да спомена още нещо, тъй като темата е какво отличава БГ- училищата от останалите по света:

Канада: гимназиите- от 9-ти до 12- ти клас- учи се 4 години като първата година се учат задължителни предмети като математика, английски, география, науки.Останалите 4 предмета се избират по избор от ученика. Учат се 4 предмета първия срок и още 4 втория срок. Така например само ще вметна,че моят син никога не е учил биология като отделен предмет, защото не е имал желание. Този избор на ученика е продиктуван от по- нататъшното му развитие. Ако иска да учи специалност в университет, която е например с биология, то той ще изучава биология в гимназията, но ако ще учи например математика, то не му е нужна биология. Мисля, че ме разбрахте. Освен това всеки ученик посочва още от 9 ти клас какво ниво на обучение иска да изучава като нивата са три: ниско, средно и високо. Ниското ниво означава, че този ученик няма намерение да учи колеж или университет по- нататък. Средното ниво му дава възможност да кандидатства в колеж, а най- високото да кандидатства в университет. Това за мен е чудесно, защото съответния човек учи предметите на ниво, което му пасва на способностите. Ако обаче някой е посочил средно ниво, а в последствие решава да учи в университет например, а няма това покритие, учи още една година в гимназията , за да си покрие нужния процент за такова обучение.

# 41
  • Мнения: 1 669
Мари, благодаря ти за подробното описание. Беше ми много интересно да го прочета.

Искам да те попитам от колко часа и до колко часа са на училище децата, че прекарват там само 15 % от времето.



Нормалното време в Англия, Нединка. От 8.45/9.оо до 3.00/3.45 (зависи колко е голямо детето и дали е в началното или гимназия). Статистиката беше на голям университет, сега не помня - изнесоха ни я на родителска среща в гимназията. В тези 15 % са включени часовете, в които детето е на училище и е под влиянието, вдъхновено и работещо под методиката на учителя, т.е. от 9 до 3 всеки ден. Обаче останалите 85% от времето на детето са или прекарани с родителите или на места, организирани от родителите - у дома, в транспорт, следобед, вечеря, сън, уикенд и ваканции. Най-простичката сметка показва, че 3/4 части от денонощието детето си прекарва у дома, а само 1/4 в училището. Като се добавят уикендите и ваканциите, почивните извънредни дни - числото наистина се получава.

Разбира се, много хора, на които съм го споделила, веднага са протестирали - е, ама нали детето спи?, ние сме на работа до 8, уикенда учи или е при баба си.... Да, това всичко е така! Вярно е. Но това са все ИЗБОРИТЕ на родителя и организираното ежедневие на децата от родителя. За това как родителя директно или индиректно мотивира, изпълва, организира, подпомага, улеснява, затруднява образованието и живота на детето си много може да се напише. Но ето долу-горе така ще изглежда разбивката:

15 %от времето е в клас. Там има ясни училищни правила, конкретни теми, по които детето се образова, създава се определена атмосфера/среда за учене, безопасност и социални контакти.

85 % от времето детето е под грижата на родителя.

Дали ще спи 7 часа или 11 часа - зависи от това как родителят го е наредил. Оставиш ли телефона в спалнята, ще спи малко. Ще е недоспало, кисело, разсеяно на другия ден, няма да помни, ще е раздразнено, ще легне да спи като се прибере или ще спи в час.

Пуснеш ли го в леглото след 3 часа скрийн тайм - ще му пострада сънят. Ще е кисело, разсеяно и т.н.

Прочетеш ли му 15 приказки, оставиш ли го да си споделите лични неща от деня, загасиш ли лампата на проветрена стая с подходяща топлина - ще се наспи добре, но и ще развиеш речника, ще обогатиш фантазията (чрез четене), ще създадеш онова усещане у него, че е ценно човече и че животът е прекрасен.

Кажеш ли му лека нощ на френски и му избоботиш някакво пожелание на чужд език - то ще знае, че това е ценно, важно, трябва да се учи, щом мама го може, мога и аз.

Пратиш ли го да спи набито, навикано и т.н. - ще реве първо, после ще спи. Пратиш ли го да спи, а вие купонясвате/дрога/алкохол, оставите го само и излезете и т.н. - безопасността му ще зависи от вас и от никого другиго.

Пътува по един час в двете посоки до/от училище. Това е също време, решение и избор, организиран от родителя. Родителят решава по какъв начин детето му ще се прибере у дома, с кого, как, по какъв маршрут. Дали родителят ще е свободен да си вземе детето, дали ще е уговорено с друг родител да си прибират децата на смени, дали ще изберат по-близко училище, по-далечно училище, дали ще има приятели, с които да пътува, до колко тези приятели са проверени, познава ли ги родителя, дали родителят ще предприеме да се преместят близо до училището, дали ще имат уговорено място да се изчакат след работа/училище, дали ще му е избрана и записана занималня/афтър скул клуб - целия този един час прекаран в транспорт е дирижиран само и единствено от родителя. А не от учителката му в клас.

Детето учи уроци, а родителят готви, т.е. казва се, че това не е прекарано време заедно. Но пак не е така. Отново от родителя зависи как ще се учат уроците - примерно, след здравословна закуска, след физически упражнения, спорт, примерно в кухнята на масата докато мама готви, за да ти помогне със задачите за училище. Дори 5-10 минутен интерес към това какво има да научи детето и да му се дадат насоки как да стане по-лесно и по-добре може да мотивира едно дете, за разлика от "иди си в стаята и си научи уроците, откъде да знам аз какво учите в днешно време в училище" и т.н. За това писане на домашни и учене на уроци - ами отново диригентът е родителят. Дали си подсигурил надеждни книги, карти, ножици, пергели, тетрадки, добри сборници, допълнителна литература, дали си научил детето си как да сърфира безопасно, светлина, стол, бюро, тишина, за да може да се работи. Дали детето се чувства спокойно и сигурно да попита за помощ или е научено, че ще му се скарат и по-добре помощ да не потърси...Родителят е този, който подбира частните учители на детето си. Той е този, който решава дали ще плаща за уроци или ще помага сам, той е този, който избира частния учител и му възлага работата да помага на детето му. Дали майка ти се е вслушала в това, което ти искаш да правиш като извън класна дейност и ти го е подсигурила, или те е натресла да ходиш на кръжоци по математика, хем нито те влече, нито ти е силата - това го определя родителя.

Свободно време и уикенди - всъщност, тези 24-48 часа прекарани заедно с родителя са сред най-големите уроци в живота и нито едно училище или учителка не могат да се измерват с това. Дали баща ти ще играе с теб футбол или майка ти ще ти подбере да гледате исторически филм заедно - това са моментите, в които детето се учи на примери, на интерес, на начини да отпуснеш и т.н. Ако си оставен целия уикенд на компа - това е пак решение на родителя.

Ваканции - учителките най много да спуснат по някой списък с книги, другото не им е работа хич. Дали ще се скиташ по улиците, ще дремеш в чатовете, ще вършиш глупости с приятели - това е организирано/разрешено от родителя. Дали ще имаш структуриран ден и ще се занимаваш с нещо смислено, дали ще посетиш интересни, вдъхновяващи места, дали ще научиш нещо - това е пак по решение на родителя.

Ето това е разбивката. И да си кажа - за мен тя е абсолютно точно така. Учителят ще ти подаде зрънце знание. Дали това зрънце ще покълне, порасне и ще береш плодове - зависи от това дали у дома го поливаш и му даваш слънце.

Нашата гимназия се бори за много високо място в Англия и хич не ни дундуркат като родители. Напливът от деца е огромен, нещо от рода на 20 деца за 1 място, огромен списък с чакащи да изгонят някое дете. Директно ни казаха - слушайте какво, няма да се лигавите, влизате си в задълженията на родители и тия деца тук са най-доброто, което Англия произвежда, да не се излагаме пред чужденците, ама-ха. Simple Smile))

Те всъщност друго по учебните предмети и самото училище не казаха. Казаха - ние сме отлични във всяко едно отношение, проверяват ни редовно инспектори, имаме работещи правила, имаме супер учители. Ако и вие сте отлични като родители - децата ще бъдат образовани добре. Ако се изпортите и не ги подкрепите все пак в едни крехки години - сами си се ядосвайте на себе си.

Изнесоха и друга статистика - съвсем малък брой деца виждат родителите си с КНИГА в ръка. Майката/таткото да седнат да четат, пък на вечеря примерно да кажат какво интересно нещо са прочели от автора. Директорката каза - как очаквате ние да ви възпитаме децата да обичат книгата, като те дори вас няма да ви видят поне веднъж да прочетете една книга от-до. И съм напълно съгласна. Прави са.

# 42
  • Мнения: 4 731
Мерси много, Мари.

Сметката не е точно 1/4 част на училище и 3/4 част у дома, защото ако детето е от 8:30 ч. до 16 ч., както например моето, това прави седем часа и половина на дневно. Ако го закръглим на осем часа за по-лесно смятане, детето прекарва 1/3 от денонощието в училище.

Интересно ми беше да прочета поста ти и разсъжденията ти. Няма да коментирам, защото не това е идеята на темата.

# 43
  • Мнения: 1 669
Мерси много, Мари.

Сметката не е точно 1/4 част на училище и 3/4 част у дома, защото ако детето е от 8:30 ч. до 16 ч., както например моето, това прави седем часа и половина на дневно. Ако го закръглим на осем часа за по-лесно смятане, детето прекарва 1/3 от денонощието в училище.

Интересно ми беше да прочета поста ти и разсъжденията ти. Няма да коментирам, защото не това е идеята на темата.



Да, така е. С числата винаги човек може да се заиграе и най-вероятно се взима някакъв осреднен резултат. Имаме, например, родители, които си вадят децата от училищно време, за да си ходят с по-евтини билети до родните си страни, което си е допълнително време с родителя. Както и да е - още с представянето на тази статистика на онази родителска среща, аз бях напълно съгласна с нея. Пък и нали като родители все искаме повече контрол над децата си. Ами ето - контролът си е в нашите ръце (това сега е особено актуално, когато в България хората запротестираха, че държавата нямало да им контролира децата). Както и да е - ясно е какво се казва с числата - родителската подкрепа и осигурената среда са от съществено значение.

ПС Сега си изрових пп презентацията, която са ни дали отпечатана. Ако някой иска да намери повече, ето източникът: National Child Development Study, но не мога да дам линк - дадено ни е само като статистика и източник.

Общи условия

Активация на акаунт