Отговори
# 30
  • Мнения: 332
Не знам дали сте забелязвали , но на нашите баби , готвеното и много хубаво и всусно. По простичко но някак си с направено по особенно вкусен начин . Според вас , дарба ли е готвенето на едно жена. Всички знаем , че всеки може да приготви нещо, но не на всеки се отдава. Обичате ли да готвите

# 31
  • Мнения: 30 802
Готвенето е техника. Като опиташ повече храни и кухни, се чудиш как си ял нещата от детството. Не, не бяха по-вкусни...някои си бяха буламачи направо.

# 32
  • Мнения: 452
Аз лично предпочитах манджите на селската ми баба. На другата бяха безсолни и същите като в градината, а тях ги мразех. Но втората баба, беше медицинска сестра в градина и при нея всичко беше по рецептурник и по график

# 33
  • Мнения: 19 838
Готвенето е техника. Като опиташ повече храни и кухни, се чудиш как си ял нещата от детството. Не, не бяха по-вкусни...някои си бяха буламачи направо.
Техника е, ако просто трябва да се сготви нещо. Когато опира до рецептори и сетива си е изкуство. Чалъм си има, но пак опира до "щипката индивидуалност".

# 34
  • France
  • Мнения: 12 534
Не знам дали сте забелязвали , но на нашите баби , готвеното и много хубаво и всусно. По простичко но някак си с направено по особенно вкусен начин . Според вас , дарба ли е готвенето на едно жена. Всички знаем , че всеки може да приготви нещо, но не на всеки се отдава. Обичате ли да готвите
Така е. И тайната съставка е любов. Аз съм голям ентусиаст в кухнята. Пробвам, чета рецепти от тук и таме и пак не ми се получават нещата. А едно време какви прости постни манджи съм яла, ееех.

# 35
  • Мнения: 22 867
Най-вкусните манджи при баба съм яла, но и продуктите бяха други. Баба и дядо гледаха животни, зеленчуци, плодове, ниви, бостани, лозя......почти всичко си беше тяхно, домашно. Сега, каквото и да правя по бабина рецепта, ами не е същото.
Иначе за протокола, даже не мога конкретно да изброя на какво са ме научили или съвет, който са ми дали, просто бяха добри и добродушни хора, спокойни и мъдри, обичах много двете си баби и единия дядо, другият, за съжаление, почина рано и имам някакви мъгляви спомени за него. Обичах да съм с тях, да ги слушам, беше ми някак уютно, весело, много се смеехме, имаха невероятно чувство за хумор. Играта в стаята с новородените агънца, дядо ги внасяше да ни ги покаже, двата прекрасни коня, за пръв път яздих кон в детството си, дядо ми сложи седло, обясняваше как да седя, какво да правя, беше страхотно изживяване, имах чувството, че съм някъде много, много нависоко. От бабите и дядо съм запазила чувство за топлина и сигурност. И сега ги усещам, усетих ги и като видях темата.

# 36
  • Мнения: 9 436
Още помня вкуса на липовия чай със сирене на прабаба ми. За сегашно време бъркоч,  но за онези дни си беше запазена марка.

# 37
  • France
  • Мнения: 12 534
Това е чудесно, labrex. Моите баби и дядо ги загубих много рано и нямам много спомени, но и малкото които имам са ми скъпоценни.

# 38
  • Мнения: 2 029
"Не е важен толкова много абитуриентския бал, важното е всичко след него." Такова изречение са ми казвали.
Иначе най-вкусната храна е храната от детството ми. Баба и майка ми правеха баница с точени ръчно от тях кори, всичко беше домашно произведено и вкусно.

# 39
  • Мнения: 346
Дядо постоянно повтаряше на мен и сестра ми "да се изучим и да си вземем професия/ занаят в ръцете". " Една жена задължително трябва да има професия" - това ни говореше от малки. От баба се научих да плета. Тя сега е на 90 години, не  й слиза плетката от ръцете, последно изплете покривало за спалнята на родителите ми, а това чорапите на пет куки за нищо ги няма 🙂

# 40
  • Мнения: X
Най-вкусните пържени картофи ги приготвяше баба ми. Как го правеше, така и не разбрах. От нея получих много, научи ме на любов към книгите, но в моето детство това беше основно забавление. Цяло лято на балкана, където до 85 година нямаше и електричество в къщата, нямаше какво друго да се прави. Вечер, на газени лампи и свещи, а в по-късни години и на Петромаксова лампа - табла, домино, бридж и четене.

# 41
  • Мнения: 205
Още помня вкуса на липовия чай със сирене на прабаба ми. За сегашно време бъркоч,  но за онези дни си беше запазена марка.

Не знам защо го намираш за бъркоч - да си сваря липов чай и да го пия само със саламурено сирене, нарязано в чинийка ( без хляб или каквото и друго да е) ми е безумно вкусно Simple Smile 

А бабите и дядовците ми - нищо казано не помня от тях. Или те не са ми говорили много или аз съм тъпунгер. Или и двете...

# 42
  • Мнения: 610
Дядо ми бог да го прости ме научи да чета . Още помня как сядахме с вестник " Работническо дело "  . Бях на четири години . След това в училище учихме как Ленин можел да чете на пет години   и аз все виках :" ха голяма работа , аз пък на четири можех "-и една ВаЖна,  ВаЖна.

# 43
  • Мнения: 7 847
Едната ми баба  я цитирам дословно:
Много, много неща ми е казвала. Научи ме да готвя, плета. Даже как да запомням вицове. И млади и стари се допитваха за много неща до нея. Та макар и с едно недоучено музикално училище тя бе психолог по рождение. От нея знам, че някои неща не се учат в никои университет.  Едното е психология. Разбирането на човршката душа.

Мъжът до теб може да те издигне в обществото може и да сложи на най - ниското стъпало.
Когато си хараесаш мъж  му огледай обувките и ръцете. Трябва да са чисти, обувките, а ръцете поддържани. Същото важи и за жените.

Хората винаги за нещо ще те говорят, никога не се влияй. Сложи си ярко червило, обуй токчета и ходи така все едно за последно минаваш.

Бедността не е порок, но ако имаш една скъпа дреха на гърба си, няма да останеш незабелязана.

Никой не го интересува как и с колко пот си си изкарала парите, но винаги ще знае, че имаш. А това променя статуса.

От всеки човек може да научиш нещо. И  от простия, и от умния.
Същото и за книгите, но някой вече го каза.

Никога не отказвай на мъжа си, когато те покани да излизате, ще дойде време, когато няма да те кани.
На човек насила можеш да му вземеш, да му дадеш е невъзможно.

Бъди любопитна. За всичко. Любопиството движи света напред.

Имам и още мъдрости,.  Ще допълвам като се присетя.
Жената бе родена 1919г.
Та помнеше  три епохи. Дълго можех да я слушам. За всичко имаше отговор.






# 44
  • Мнения: 11 908
Едната ми баба беше невероятна готвачка, ненадмината в класацията ми до момента. За съжаление, деляха ни 500 км и рядко опитвах вкусните и неща, но през ваканцията беше кулинарен рай. Продуктите наистина съвсем различни-пилето, гъската от дръвника, до чинията - часове. Домати от градината, пипер, краставици, магданоз, всичко. Мляко не ям, но тестените-домашно мляко, домашно сирене, яйца, това имаше в тях.Такива домати, каквито имаше в градината и до днес никъдеэне съм виждала-като го нарежеш, вътре беше като на захарни кристали
Другата ми баба беше гражданка, но ние живеехме/и сега живеем/до пазар и всеки петък от селата също се носеха продукти. И никой не им викаше "био", всичко беше "био".

Общи условия

Активация на акаунт