Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 май 2019, 10:28 ч.

Родителите и приятелствата на детето

  • 1 359
  • 17
  •   1
Отговори
# 15
  • Северозапада
  • Мнения: 5 037
Аз не съм общителна, но мъжът ми е. Детето - средна работа. Трябва и малко време да се отпусне. С родителите на приятелките и от ДГ се познавам, понякога седим заедно по площадките извън ДГ, говорим неща свързани с градината, но често се случва да седя сама, а децата да играят. Имаме и няколко приятелски семейства с деца на близка възраст, с тях излизаме често и децата ни се търсят.

# 16
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 305
Аз съм пълен екстроверт, въпреки това не се сприятелявам с родителите на приятелите на моите деца, само защото се засичаме по площадките, децата учат в едно училище или играят заедно. По същия начин и не държа децата да са приятели с децата на моите приятели, достатъчно е да се търпят и да играят заедно, когато се виждаме, пък ако се харесват и търсят, чудесно, ако не - пак добре.
 Дали общителността на родителят влияе на детето, вероятно зафиси от твърде много фактори, за да може да се отговори еднозначно на въпроса. Вероятно в някои случаи влияе, а в други не.
 На въпроса какво бих направила ако детето търси приятелство с дете на хора, които не понасям мога да отговоря теоретично, че не бих се месила, но на практика как бих реагирала в такава ситуация не знам, тъй като не ми се е случвало.

# 17
  • Sofia
  • Мнения: 9 427
Сприятелявам се с тези родители, които ми пасват и са ми приятни. Заради себе си, защото на мен ми е приятно да общувам с тях. Иначе не се меся в това с кого децата ми да играят и с кого не. Случва се с деца на близки приятели да не играят и да не се разбират, не ги насилвам. Както имаме майка от нашия клас и площадка, преди това и от детската градина, с която не говоря от години, но моите деца си играят с нейното чудесно.

Общи условия

Активация на акаунт