Коя е най-походяща възраст между две деца?

  • 1 660
  • 30
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 288
Според мен всяка разлика има предимства и недостатъци. Аз исках моите деца да са с малка разлика, за да бъдат в близка фаза на развитие интереси и т.н. За родителите е трудно, но въпреки това прецених, че плюсовете са повече. Освен това бебешкият период минава почти наведнъж, а не тъкмо си свършил и хайде пак отново. Всеки, обаче си преценява дали му е по силите такова нещо. Моите са две момичета - на 2.5г, на 7 месеца и чакаме трето (момче или момиче) след няколко месеца. Помощ от баба имам веднъж седмично.
Свалям ти шапка, три породени бебета си е пълна лудница, герой си! Третото планувано ли е или изненада? Не е нужно да отговаряш, стана ми любопитно.
Аз не бих се решила на 3-то и то породено, отново. Моите ми взимат тока, а се върнах и на работа, когато бебето беше на няма и 10м.

# 16
  • Немция
  • Мнения: 6 813
Имам две момчета с разлика 3 години. Заиграха се заедно, след като малкият стана на 3 годинки, преди това играта заедно не се получаваше, големият все си криеше играчките, малкият не умееше да се заиграва като големия.
Сега вече са на 6 и 9, играят си много заедно- има и караници, както и баткото обича да показва, че той е шефът, има и конкуренция, но като цяло е голям плюс, че имат сравнително малка разлика и имат общи игри, не скучаят.
Има значение, че са от един пол.

# 17
  • Мнения: 2 223
Pure Nature, няма проблем. И други хора ни задават този въпрос, все пак такава лудост не е често срещана 😊 Да, планирано. Взе, че стана веднага и така разликата между последните две живот и здраве, ще е 13 месеца. Винаги съм искала поне три деца, а не ми се чакаше. За да ни е по-лесно трябваше да чакаме минимум 4 години. Аз съм си вкъщи, голямата не ходи на градина и поне следващата година няма да я пращам. Ще се оправя някак, в най-лошия случай с помощ от детегледачка (не обичам вкъщи чужди хора да ми се месят)

# 18
  • Мнения: 18 522
Леле, аз имам 4 деца, но с 3 породени не бих се справила, признавам!! Simple Smile Изпитвам голям страх от мисълта да гледам породени, но може би защото съвсем нямам помощ от роднини Simple Smile Гледачките са прекрасен вариант.

Моите са родени през 5 години, само между третото и четвъртото разликата е 6 години.

# 19
  • Мнения: 2 223
Бианка, засега се справям. Малката е на 7м и половина и засега е много кротичка - спи, не реве (освен когато е гладна или уморена) и само се усмихва. Голямата, обаче изисква много психическа и физическа енергия. Сигурно ще стане трудно, когато малката проходи, което ще е вероятно около раждането на третото. Детегледачката сигурно е супер, стига да попаднеш на точния човек. Много ме притеснява този въпрос. Трябва да е някоя много кадърна, енергична, търпелива и коректна жена. Хич нямам нерви да търся и да се разочаровам, но то няма да има друг начин. Колкото и да ми се иска да се справя сама, сигурно ще стигна до пълно изтощение, ако не потърся помощ.

# 20
  • Мнения: 18 522
Взимай си гледачка, ще си 100 пъти по-добре. Аз съм попадала винаги на прекрасни жени!

# 21
  • London
  • Мнения: 6 732
Ако и двамата родители участват активно в отглеждането за какво изместване говорим? Бащата примерно се ангажира с голямото дете, докато майката се оправя с малкото или обратното, не е нужно никой да бъде изместван, изолиран или неоправдан в ъгъла. Ако само един човек се товари с няколко деца то логично няма как да е многоръката Шива. За мен разликата е най-добре да е средна....нашата ще е 5 години, тоест първото дете вече ходи на градина, има време да си с бебето през деня спокоен, вечер пък таткото е на помощ ( който е предпочитан в нашия случай като присъства от сина ми вече ). Отделно смятам, че ще му е интересно да помага и включва в някои задачки с бебето, не мисля, че при добра организация на време и семейство нещата са сложни.  Прекалено малка разлика за мен бе невъобразима, а прекалено голяма вече тъкмо си отгледал едно дете и хайде наново, та не съм по крайностите, но това всеки сам трябва да си прецени според личната ситуация.

# 22
  • София
  • Мнения: 39 719
При моята разликата е 7г+ и на моменти ми се струва огромна.
Златна среда мисля, че няма.

# 23
  • Мнения: 2 223
Взимай си гледачка, ще си 100 пъти по-добре. Аз съм попадала винаги на прекрасни жени!

Дано и аз имам този късмет!

Между мен и брат ми разликата е 5 години и половина. Ами като деца бяхме от различни планети. Чувствах го много по-голям и нямаше как да играем на нищо. Вече като големи разбира се, е друго. Разликата не се усеща така. Такава разлика мисля, че е плюс за родителите. По-лесно е. Въпреки това и с малка разлика е трудно, но не и невъзможно.

# 24
  • Мнения: 171
По принцип в моето семейство сме три деца.
Аз съм най - голяма. По - малкия ми брат разликата ни е 2 години. Колко се биехме, колко се карахме, но накрая не издържахме и пак си играехме. Имам невероятни спомени от тогава..... Истината е, че беше много забавно, дори когато се карахме. Със сестра ми, обаче имаме 7 години (а брат ми и тя имат 5,логично 🤣)...... Аз бях на 15, а тя на 8. С нея се карахме също, но никога не сме се били. Общо взето се карахме за чистенето на стаята ни и дрехи..... Разликата ни е малко голяма и мисля, че е това вината.....

В момента имам 2 деца. Разликата им е 2 години.
Момичето ми е на 3,а сина ми е на 1 годинка.
Мислех, че ще си играят спокойно, но моята палавница, много го тормози. Но не могат един без друг.

Смятам, че разликата от 2 до 5 години е добре за да се разбират и да имат общи интереси. Знам го от личен опит, защото със сестра ми нямахме много общи интереси, много се обичахме, но караниците ни бяха САМО за глупости.

# 25
  • Монтана
  • Мнения: 1 010
Децата ми са с 8 години разлика. За мен това е идеалния вариант. Когато дребното се роди каката беше 1 клас, останах си вкъщи и хем помагах на каката и си гледах и бебето. Каката е имаше за кукла и много се грижеше за нея. След това имаше един период в който всяка си растеше за себе си. От две годи насам постоянно се търсят и малката много се учи от кака си.
Каката сега е на 18 и на мен ми е много мъчно как порасна и вече усещам как се оправя с много неща сама което е и нормално де, но някак си се успокоявам с дребното, че каката като завърши и отиде да учи все пак едното ще си е в нас.
Мъж ми вика а като излети и дребното какво ще правиш, успокоявам го че ще сме на възраст на която ще ни се иска повече спокойствие.
Всякаква разлика във възрастта на децата има и плюсове и минуси.

# 26
  • Мнения: 28
Моите са две момчета с 1.8 месеца разлика. Ние видяхме голям зор физически, гледаме ги с мъжа ми, няма баби и гледачки, но ходят на ясла от едногодишни, живеем в Германия, честно не бях спала 4 години, сега обаче са на 4 и 5.9. Много играят заедно и са приятели, да!
Немците обикновено имат деца с малка разлика, чисто практично, да им мине наведнъж, и често имат по три породени. 
Един колега има 3 деца с точно по една година разлика и септември му е много напечен месец откъм тържества Simple Smile
За мен 3 години е идеалната разлика, понеже след 3 определено е по-лесно!

# 27
  • Мнения: 2 223
Ние сме като немците значи 😊 И аз точно това си мисля - ще ни е доста нанагорно, ама поне първите най-трудни години ще минат наведнъж. Мисля си, че после даже ще ми липсват. Иначе сега с две си е доста напечено, незнам с три как ще е.

# 28
  • Мнения: 10 518
А, да... Липсването на малко дете вкъщи е другата причина, заради която бих искала да имат повече разлика децата. Наличието на малко дете подмладява жената (колкото и странно да звучи). Grinning

# 29
  • София
  • Мнения: 230
На моите разликата им е 3 години и 5 месеца. Имам момиче, което май навърши 8г. и момче, което октомври прави 5г. Иде ми да се метна от някъде. Колкото се обичат и търсят, толкова се и карат. Играят се, бият се, викат си. Една малка лудница. Това обаче не ми е проблем - нормално явление при повечето е. Дразни ме когато каката прави нещо (примерно рисува) и малкия (на него тази дейност не му е интересна) само и дърпа и драска рисунките, защото в момента той иска да си играят, пък тя не му обръща внимание. От друга страна пък каката се държи като 3 годишно и учи брат си на щуротии и простотии. Отделно не знам какво й става в последно време, но е почнала само да мърмори, как само на него се обръща внимание, как не искала да има брат..... абе явно ме подготвя за пубертета.
Според мен няма значение възрастовата разлика - със сестра ми сме с 1г. и 5м. разлика. И пак сме се били и карали. Единствено и двете сме били на горе долу един акъл и някакси и двете сме учили едни и същи неща по едно и също време. А при моите каката се учи да чете и пише, а малкия само я разсейва и закача. Абе с две и повече деца си е забавление.

Общи условия

Активация на акаунт