Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 20 май 2019, 19:47 ч.

Нощно напикаване от страх

  • 809
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 499
Ами страхът от вземането е май най-големия страх сред 4-годишните. Моето дете доста време всяка вечер като си легнем ме питаше "мамо, някой да не ме вземе?" и ако не му отговоря, че не, че няма, започваше да плаче от притеснение. За сведение, веднъж докато се разправяхме по улицата за нещо и не ме слушаше, някаква женица наблюдател се обади с цел да помогне (хората странно се включват където не им е работа, когато видят плачещо дете и изнервена майка) и каза "не слуша ли това дете? аз сега ще го взема..." като някаква баба яга и тогава ми задаваше всяка вечер този въпрос. От около месец вече не го задава, но е наизустил, че никой няма да го вземе, щото аз не давам. Simple Smile

Така че, ще го забрави, но иска време. Момичетата се страхуват повече, особено от батковци, чичковци. Имай го предвид. Ти как реагира? Не му ли се скара на баткото/чичкото? Не й ли обясни, че тоя батко/чичко е постъпил неадекватно? Или с други думи, кажи й, че и теб те е стреснал и че ако още веднъж ви изплаши така ще го набиеш. Детето трябва да има някаква сигурност, че ти си по-силна от баткото/чичкото, който я е изплашил. И същевременно, да знае, че и ти си се почувствала като нея, за да знае, че е преодолимо.

 

# 16
  • Мнения: 256
Ами страхът от вземането е май най-големия страх сред 4-годишните. Моето дете доста време всяка вечер като си легнем ме питаше "мамо, някой да не ме вземе?" и ако не му отговоря, че не, че няма, започваше да плаче от притеснение. За сведение, веднъж докато се разправяхме по улицата за нещо и не ме слушаше, някаква женица наблюдател се обади с цел да помогне (хората странно се включват където не им е работа, когато видят плачещо дете и изнервена майка) и каза "не слуша ли това дете? аз сега ще го взема..." като някаква баба яга и тогава ми задаваше всяка вечер този въпрос. От около месец вече не го задава, но е наизустил, че никой няма да го вземе, щото аз не давам. Simple Smile

Така че, ще го забрави, но иска време. Момичетата се страхуват повече, особено от батковци, чичковци. Имай го предвид. Ти как реагира? Не му ли се скара на баткото/чичкото? Не й ли обясни, че тоя батко/чичко е постъпил неадекватно? Или с други думи, кажи й, че и теб те е стреснал и че ако още веднъж ви изплаши така ще го набиеш. Детето трябва да има някаква сигурност, че ти си по-силна от баткото/чичкото, който я е изплашил. И същевременно, да знае, че и ти си се почувствала като нея, за да знае, че е преодолимо.

 

Да обясних и, казах и че той няма да я вземе наистина. Повече не сме го коментирали, но минаха 2 седмици и не спира с напикаването, а за това не говори, явно го изжовява по нялалъв начин.
Хората постоянно говорят такива неща на децата. Ей сега ще те взема , ще взема майка ти, ше взема едиси какво... не мога да ги разбера. Постоянно съм на тръни някой да не й каже нещо. Вече ме е страх и мен от това кой какво говори.
Повече не съм повдигала темата за въпросното стряскане, но защото и тя нищо не е казала и си мисля,че ако не го споменавам ще го забрави.

# 17
  • Мнения: 357
Заведи го да му леят куршум или восък.

Охх, това все още ли се практикува... Като бях на около 6-7 баба ми ме заведе да ми леят куршум, защото си бях доста страхлива. Имам отвратителни спомени от този ден, по никакъв начин не ми помогна... Стресът, страховете и психиката не могат да се повлияят от подобен ''ритуал'' според мен...

# 18
  • Мнения: 3 499
Ами страхът от вземането е май най-големия страх сред 4-годишните. Моето дете доста време всяка вечер като си легнем ме питаше "мамо, някой да не ме вземе?" и ако не му отговоря, че не, че няма, започваше да плаче от притеснение. За сведение, веднъж докато се разправяхме по улицата за нещо и не ме слушаше, някаква женица наблюдател се обади с цел да помогне (хората странно се включват където не им е работа, когато видят плачещо дете и изнервена майка) и каза "не слуша ли това дете? аз сега ще го взема..." като някаква баба яга и тогава ми задаваше всяка вечер този въпрос. От около месец вече не го задава, но е наизустил, че никой няма да го вземе, щото аз не давам. Simple Smile

Така че, ще го забрави, но иска време. Момичетата се страхуват повече, особено от батковци, чичковци. Имай го предвид. Ти как реагира? Не му ли се скара на баткото/чичкото? Не й ли обясни, че тоя батко/чичко е постъпил неадекватно? Или с други думи, кажи й, че и теб те е стреснал и че ако още веднъж ви изплаши така ще го набиеш. Детето трябва да има някаква сигурност, че ти си по-силна от баткото/чичкото, който я е изплашил. И същевременно, да знае, че и ти си се почувствала като нея, за да знае, че е преодолимо.

 

Да обясних и, казах и че той няма да я вземе наистина. Повече не сме го коментирали, но минаха 2 седмици и не спира с напикаването, а за това не говори, явно го изжовява по нялалъв начин.
Хората постоянно говорят такива неща на децата. Ей сега ще те взема , ще взема майка ти, ше взема едиси какво... не мога да ги разбера. Постоянно съм на тръни някой да не й каже нещо. Вече ме е страх и мен от това кой какво говори.
Повече не съм повдигала темата за въпросното стряскане, но защото и тя нищо не е казала и си мисля,че ако не го споменавам ще го забрави.

Според мен е трябвало да я защитиш по някакъв начин. Дори едно заканване към баткото/чичкото заради постъпката щеше да й покаже, че си способна да я защитиш и че не одобряваш неговата постъпка. А така, без да говорите повече, тя си го е преживяла по някакъв начин и не го е споделила с теб. Аз нарочно разнищих темата с малкия, защото и мен ме притесни това питане всяка вечер "някой да не ме вземе?", което за мен означава, че детето дава знак за травма. Една вечер го питах "мамо, ти защо ме питаш някой да не те вземе?", заради онова, дето каза онази леля ли?" така той разбра, че аз съм разбрала че репликата на жената му е останала запаметена и се е изплашил, нищо че веднага не съм повдигнала въпроса. И след като ми потвърди, че да, аз заех позиция на негов защитник, унижавяйки постъпката на лелята. "Тя, лелята си няма друга работа, освен да говори глупости. Това са глупости! Каза така, за да спреш да плачеш, иначе хич не й трябва да те взима. Пък и аз не давам моето дете да го взима никой! Ако я видя тая леля пак ще й се скарам, задето говори глупости.". Покажи й, че си на нейна страна и че баткото нищо не може да й направи, защото ти няма да позволиш. Ако случката не се разнищи така че, тя да разбере, че няма нищо страшно в нея, според мен ще си остане като травма и един ден може да се отрази на психиката.

# 19
  • Мнения: 357
Възмутена съм от някои възрастни хора в България, казвам в България, защото съм живяла на други места и знам, че там едва ли някой ще се сети да се спре на улицата и да се намеси в разговор между теб и детето ти. Като бях малка, някаква съседка ми беше казала, че ако не слушам един дядо щял да дойде и да ме вземе... що за глупости.. и мен ме беше страх да заспивам сама, даже молих някой да ме придружава до тоалетната... Преди няколко месеца, беше още зима и имаше грипна епидемия, аз разхождах бебето си навън с количката,  малката си спинкаше и минава някаква жена по улицата, която виждам за пръв и сигурно последен път и се провиква ''Яяя да видя аз едно бебче''  и тръгна да се надвесва над количката, аз рязко завих и просто я изгледах и супер строго и казах НЕМОЖЕ!!! Малката беше тогава на 2 месеца...Това е пълно неуважение към личното пространство на човек и тотална липса на култура и усет! Предполага се, че тези по-възрастните хора са изгледали по няколко деца и следва да имат някакъв подход, но не...

# 20
  • Мнения: 256
Веднъж влизам в магазин и взимам нещо, докато ровя в чантата за портмонето си , детето ми стои до мен кротко и мирно ,без да плаче , държи си се нормално и чака. Мъжа на касата почва:
-Слушаш ли майка си, защото ако не слушаш аз имам едно куче, което ...
Аз: Айде ако обичате да не ми плашите детето, не мога да разбера какво е желанието Ви да го стряскате .
И той започна да се извинява и си тръгнах.

Това са ненормални хора , как може такова нещо, вече ми писна да си мълча и ще почна да се държа и аз като тях. Следващия, който каже подобна реплика ще си го отнесе.

# 21
  • Мнения: 3 499
Точно. Няма да си мълчиш, особено пред детето, дори и да ти е познат. По-важно е да защитиш интереса на детето, от колкото да уважиш познатия и да подцениш случката. Детето трябва да знае ясно и точно какво мислиш и каква позиция заемаш.

# 22
  • Мнения: 256
Мисля да не слагам памперс, по-добре да пера, така пишка в него и не се усеща ... съответно не се буди и си пика през вечер или всяка вечер.

# 23
  • Мнения: 242
Същото се случи и с малката ми дъщеря /беше на 5 г./, когато стана свидетел на сериозен инцидент с кака й. Тогава педиатърката ни каза, че има възможност за включване на леки успокоителни, но че ни съветва да изчакаме. Премина след няколко месеца - вече не си спомням колко.

# 24
  • Мнения: 256
Същото се случи и с малката ми дъщеря /беше на 5 г./, когато стана свидетел на сериозен инцидент с кака й. Тогава педиатърката ни каза, че има възможност за включване на леки успокоителни, но че ни съветва да изчакаме. Премина след няколко месеца - вече не си спомням колко.

Аз вече се чудя какво да правя ... 20 дни пера като ненормална. Слагах и памперс защото изнемогвам, но мисля че памперса е лоша идея и сега пак ще спра да слагам, но се напикава почти всеки ден и съответно трябва да пера постоянно и тя плаче като се напишка ...

# 25
  • Мнения: 4 201
Детето явно е много изплашено. А притеснението, че се изпуска увеличава тревожността и влошава състоянието й. Ако още не сте ходили потърсете спешно психолог. И, да детето ще се чувства по-комфортно с памперс докато отзвучи проблема. Ако можете оставете я вкъщи и бъдете до нея докато се успокои и се справите с проблема. Не реагирайте с раздразнение като се напишкванито. Гушкайте и успокоявайте , но не показвайте раздразнение. Детето трябва да чувства само любов и подкрепа.

# 26
  • Мнения: 163
Много добре си спомням как когато аз бях малка се разхождах с майка ми и баща ми и се тръшках за нещо и се показа от някъде някаква бабичка и каза нещо от сорта на “Ако не слушаш, да знаеш, че ще те взема, аз много непослушни деца като теб съм виждала и да знаеш-режа главата и я хвърлям на свинята!” Можете да си представите крехката детска психика как би понесла тези думи. Много време плаках и си спомням, че баща ми след много опити да ме успокои ми каза, че той има пушка и ако бабата дойде да ме вземе той ще я гръмне. Тогава вече се успокоих. Нагоре в коментарите някой ви каза, че трябва да покажете пред детето, че сте по-силна и няма да позволите някой да го вземе. Това е правилния ход, нямам деца, но тази случка си я спомням много добре и до сега, а съм била максимум 5-6 годишна.

# 27
  • Мнения: 3 499
Станислава, жално ми е и за двете ви... Много добра е идеята, таткото да се намеси и да помогне, в случая. Не смея да попитам дали сама си гледаш детенцето... Ако е възможно, таткото да покаже, че няма да позволи да й се случи нищо и че "как така баткото е казал и направил еди какво си. Сега ще го намеря аз тоя батко и ще го направя на кайма" - нещо от сорта, за да се почувства малката защитена. Да види, че ситуацията, която е пресъздадена в мозъка й, е разрешима и че страха на баткото може да е по-голям от нейния страх. Това е разковничето. Да разбере тя, че лошия се страхува колкото или дори повече от нея. Само така ще се успокои.

Може би трябва да отворим една тема за детските страхове. Може да извлечем идеи според това кой как е преодолял конкретен страх. Аз например се уча от моите страхове как да успокоявам детето си. Ако аз като малка съм се плашила от нещо, то гледам детето да няма моите страхове. Детската психика наистина е много крехка, и децата трябва винаги да се чувстват защитени, независимо колко самостоятелност показват.

# 28
  • Мнения: 4 201
Не всеки детски страх е разрешим. Дъщеря ми до скоро изпитваше ужас от гръмотевици, пиратки и фойерверки, дори от пукане на балони. Изпадаше в истерия и нищо не помагаше. Срещу природата нищо не можеш да направиш, срещу хорският идиотизъм - също.
Синът ми така се стресна по една Коледа от канонадата. Тъкмо го слагах в леглото когато затрещяха. Изскочи ужасен и повече от половин година не смееше да си влезе в леглото до и за малко и през деня. Просто свързваше леглото с канонадата. Беше на 1,9г.

# 29
  • Мнения: 256
С баща и сме и говорили, но тя е много емоционална, лесно се плаши, вече си мисля ,че няма да спре това напикаване.

Общи условия

Активация на акаунт