Големите загадки

За мен е изключително ерудиран,а в същото време много трезво разсъждава.Критикуват го,защото казва това,което мисли и не угодничи на никого.

Едно от последните съвременни оръжия е електромагнитното. Невидимо е и въздейства на електрическата система. Има и такива бомби. От една държава може да се въздейства на друга и да ѝ елиминира ел. система. Това поражда хаос, тъй като с електричеството са свързани важни отрасли. Може от разстояние да се въздейства на GPS и да отведе превозното средство в друга, избрана от  неприятеля посока.
Четох, че дял в развитието на днешните технологии имат извънземните. Не знам дали е така.

И един от най-големите ни срамове....Четири и половина вагона българска история съзнателно изгорени

Аз всеки път настръхвам,когато се сетя за тази мерзост!
 
Докато мнозина събират българската история парче по парче, други, в страха си и безотговорността към миналото я унищожават без да се замислят. А когато ние сами я погубваме, това дава право на други да ни я измислят.

В неочаквани моменти от историята ни, когато всеобщите социални и политически нагласи клонят в модерни посоки, изведнъж се повдигат въпроси, които в напрегнатото ежедневие са потънали в забвение. Най-неочаквано за всички ни, в лето 2005-то, 132 години след обесването на Апостола, Турция си поиска обратно архивите, свързани с делото на Васил Иванов Кунчев - Левски.

И точно сега му е времето да разкрием един срамен и тъжен факт от историята ни, която поради всякакви причини от столетия скъсяваме и унищожаваме.

През 1979 г. народният лечител Петър Димков разказа пред магнетофона ми как са били докарани в България ценните турски архиви, сред които са и документите за следственото дело на апостола Левски. И… как след това по-голямата част от тези архиви са били унищожени. Ето и неговия разказ

Моят сродник е инж. Никола Димков , който пръв още в 1916 година пише книжка и развива идеята за Световен съвет на нациите. По това време живее в Истанбул и помага на българите с каквото може. И ето че получава молба от българското правителство и от БАН дали е възможно да се докарат в България някои ценни документи от турския архив. Никола Димков им казва да не вдигат никакъв шум по тоя въпрос и да оставят на него да издебне момента.

И през 1934 г. не знам защо, но в Турция настанала голяма криза за хартия: халваджи-бозаджийте нямало с какво да си увиват стоката. По тая причина турците решават част от негодната според тях архива да разпродадат на халваджи-бозаджиите. Димков веднага използва случая, идва при проф. Владимир Хиндалов - най-известния тогава турколог. "Слушайте - казва - назначете една комисия така за прикритие, проформа и нека тя, начело с вас, г-н професоре, да дойде в Истанбул." Казал им още, че с него трябва да поддържа връзка само Хиндалов, другите от комисията да разглеждали музеите през това време.

Идва комисията, но само Димков и Хиндалов отиват в Тефтер-хането, дето предварително знаели, че се намира търсената архива. Димков казал на архиваря: "Слушай, бе чоджум, научихме, че разпродавате част от архива на халваджи-бозаджиите. "А, няма такава нещо, отвърнал турчинът, то е държавна работа, не може! "

" Хайде, бе чоджум - рекли нашите - недей така. Сега не сме ваши вече, не сме роби, равни сме и нека си бъдем приятели… Защо ви е нашата архива: е там какво станало по селата, вас какво ви интересува?" Архиварят пак им отказал, но ги завел в една голяма стая. На вратата пишело: "Булгар вилает". Не било стая, ами цяла зала, пълна с документи, по-голямата част били изпратени на Шуменския вилает и както обяснил турчинът, сред архивата имало документи за движението на богомилите, от което се интересувал лично султан Баязид II. Това, казал е важно за вас, но е важно и за Европа.

Като виждат, че турският чиновник се дърпа, вуйчо ми Никола намига на Хиндалов да излезе. Останал с турчина, рекъл му: "Хайде бе, било каквото била, казвай колко за държавата и колко - за тебе." И се разбрали така: никой не трябвало да знае. И условието било само едно - до заранта архивата трябвало да се изнесе. "Стиска ли ти? - попитал турчинът - иначе на заранта идват други хора да питат."

Никола Димков отива веднага при работниците във фабриката си, вика баш хамалина и му поръчва да свърши работата до сутринта, обещал му не една, а по пет надници на работник. Наредил им да откарат архивата направо на гарата. През това време той уговорил и началникът на гарата да му даде няколко товарни вагона за същата вечер. Добре, ама турчинът казва, че няма хамали. Димков му отвръща да бъде рахат, че и хамалите ще докара. Той само да се съгласи да пусне вагоните през границата. И му дал там, каквото трябва за да се уреди работата.

И хамалите се скъсали от работа, натоварили пет вагона, запечатват ги и цялата тази архива пристига в България.

Никола Димков написал писмо по проф. Хиндалов до БАН, в което съветвал никой да не знае за тази операция, да скрият добре архивата и да я пазят, да мълчат и да работят.
Пристигат тука, всички ги прегръщат, целуват ги, изкарват ги герои, сравняват ги с Паисий. В това време министър-председателят Андрей Тошев вика Хиндалов, благодари му и казва, че сега вече ще имаме по-пълна история, ще се прави не от отделни парчета, а с пет вагона документи.

По нареждане на премиера Тошев оставили вагоните в глуха линия на гара Побит камък. От тях вземат една малка част и започват да я обработват. Сред тази архива намират документите от следствието на Левски, на Велчовата завера и много други събития. Оказало се, че турците запазили документите на Велчовата завера по-добре, отколкото у нас съдиите запазват делата в свободна България. Към делото на Левски имало шест тетрадки - петте били по-същество за Левски и организацията му. Но шестата тетрадка бил с имената на шпионите - българи и гръкомани, които съобщавали на турските власти. И при работата върху тази част от архивите, някой изследователите и сътрудниците намират имената на дядовци и на бащи сред тия шпиони. Видели се в чудо какво да правят. В това време турското правителство се усетило и праща нота: по погрешка била предадена архивата, молят да се върне обратно и сетне ще ви се даде възможност да я ползвате. Такава била нотата до външното ни министерство.

И тогава проф. Хиндалов идва при мене. "Лоша работа - казва - турците се сепнали, искат си архивата обратно!" Отвръщам му следното: "Ние казвам, сме я чакали тази архива стотици години е сега да я върнем - това ще бъде голямо престъпление. Вземете я, не я карайте в Княжево, ами я докарайте на съхранение в казармата, тука в погребите, при нас, да я пазят войниците и лично аз. Що ще я връщаме, нали сме платили, купили сме си я? Имам тука и пет-шест кучета и място не за пет, а за петдесет вагона, да разтоварите. Тука ще си работите по-спокойно. Само че Хиндалов ме предупреди, че някои искали да я палят. Това е лудост, казвам, какво палене, по-добре я върнете там да се пази за някое време."

Но Хиндалов през това време заминал някъде, надделяло мнението да се изгори другата част от архивата, за да не се върне на турците и да заличат следите.

И един ден идва професорът, ама залита като пиян. "Чакай бе - питам - какво става с тебе, инфаркт ли имаш пиян ли си?" "Не - вика - къде да беше инфаркт, да не съм жив да чуя видя какво са направили? Изгорили я, изгорили архивата на гарата, четири вагона и половина българска история изгорили, запалили са я…" И тогава още ми казваше, че не можел да се начуди откъде са подушили сърбите, гърците, турците? Защо нашите са решили, че е по-добре да я изгорят архивата, а не да я върнат? И от тази среща с Хиндалов, след онези няколко минути, той вече не се оправи. Ходеше като луд.

И моят вуйчо инж. Никола Димков едва понесъл новината. Каза че това е позор, да сме имали историята в ръцете си и да я изгорим. Само един мерзавец Херострат си е позволил да гори такива чудеса, но след това си посипал главата с пепел и го запалили да изгори сред опожарения Ефески храм.

Моят шурей Харалампи поп Анастасов казва на Никола Димков, че ще открие престъпниците. Отива при Хиндалов и му поръчва да си напише мемоарите. Хиндалов ги пише и не след дълго умира. И когато дошъл моментът да се търсят тези мемоари, Харалампи поп Анастасов отива в дома на Хиндалови. Там го изслушват и му казват, че мемоарите са откраднати.

Дошли трима души, направили обиск, взели му писанията и изчезнали. Това става през 1936 г. Архивите са докарани в България през 1934 г. и следващата година са работили върху тях. И вече през 1936 година изгарят 4-те вагона и половина на гара Побит камък в не знам коя си глуха линия.

Знам тази история отчасти като очевидец и от това, което двама други очевидци и действуващи лица ми разказаха. Но какви са били заговорите и предателствата, може би други са разказали и трябва да се потърсят

Назад някой спомена за Мотман(човекът-молец) Някакво същество с тъмна фигура, по-голямо от човек, с хипнотични светещи червени очи и може да лети...

Мотман или Човекът молец (на английски: Mothman) е названието, дадено на мистериозно създание, което е било наблюдавано между 12 ноември 1966 и 15 декември 1967 г. в районите на Чарлстън и Пойнт Плезънт в Западна Вирджиния. Повечето очевидци го описват като същество с размерите на човек, което има големи рефлектиращи червени очи и огромни криле като на молец. Други го описват като безглаво, като очите му се намират на гърдите.

History
On November 12, 1966, five men who were digging a grave at a cemetery near Clendenin, West Virginia, claimed to see a man-like figure fly low from the trees over their heads.[6] This is often identified as the first known sighting of what became known as the Mothman.

На 12 ноември 1966, 5-ма души, които копаели гроб на гробището до Клендейн, Западна Вирджиния твърдят, че са видяли човекоподобна фигура да лети ниско над дърветата над главите им. Това се твърди, че първото наблюдение на Мотман.

Shortly thereafter, on November 15, 1966, two young couples from Point Pleasant, Roger and Linda Scarberry and Steve and Mary Mallette, told police they saw a large grey creature whose eyes "glowed red" when the car's headlights picked it up. They described it as a "large flying man with ten-foot wings", following their car while they were driving in an area outside of town known as "the TNT area", the site of a former World War II munitions plant.[7][8]

Скоро след това, на 15-ти ноември 1966-та, две млади двойки от Поинт Плезънт, Роджър и Линда Скарбери и Стив и Мери Маллет, са съобщили в полицията, че са видели голямо сиво същество, чийто очи светнали в червено, когато фаровете на колата са го осветили. Те го описват като голям летящ човек с триметрови крила, който е следвал колата им докато са шофирали в местност извън града, близо до стар завод за експлозиви от времето на войната...

A къде е гробът на Левски. Също е въпрос без отговор.

Да,не само гроба на Левски е незнаен,ами и родната му къща е щяла да  бъде съборена ако не е бил Лечителя-Петър Димков да я спаси

 Годината е 1933, гр. Карлово. Срещу имота на виден български политик, от другата страна на възтясната уличка се намира бащината къща на Васил Левски. По-точно казано – руините и запустелия буренясал двор. И какво мислите че прави този властимащ? Използва парите си, връзките си, силата си, за да възстанови къщата на Апостола, да почисти двора и да постегне падналата ограда ли? Нищо подобно. Какво прави помията? Корумпира, плаща и натиска кмета, зам. кмета и общинските съветници в Карлово да гласуват разширяване на улицата, което да стане изцяло за сметка и в посока на къщата на Левски, тоест тя да изчезне, а на нейно място да се появи широка, удобна, нова улица за радост на българския политик.


    Паметникът на Васил Левски е завършен през 1907 г.

Забелязвате ли, че е без значение дали сме през 1933 или 2016 г.? И днес кметове и общински съветници, ако им се плати са готови да преместят и гробовете на майките си.



 



Речено – сторено. Сборният отбор на родоотстъпниците гласува каквото е необходимо. Процедурата е в ход. В същото това време в Карлово пристига първият български киноактьор и кинорежисьор Васил Гендов, за да снима филма „Бунтът на робите“ в прослава на Апостола. Местните му казват да работи бързо, докато не са заличили двора и къщата на Левски. Сащисаният Гендов отива в кметството. Кметът се крие, а заместникът го изгонва от кабинета си, като му казва, че решението е взето и утре ще се събаря. Гендов си скубе косите от гняв и безсилие пред отровната смес от бг политик и алчни бг чиновници. Какво да направи? Как да спаси светинята? Спомня си, че в Карлово е разположена 21-ва средногорска дружина с командир полковник Петър Димков, когото лично познава и отива при него за помощ. Полковникът, като разбира какво се готви, скача и отсича „Тая няма да стане!“. Отиват заедно с Гендов отново в кметството, но мишката-кмет продължава да се крие, а пък освирепелият от алчност зам.кмет заявява, че не утре, а още днес ще нареди разрушението. Полковник Димков грабва телефона, обажда се в казармата и нарежда веднага 12 войника в пълно бойно снаряжение да застанат около къщата на Левски и ако се приближи общинар да стрелят на месо.
И така Димков и Гендов, които нямат нищо общо с Карлово спасяват гордостта на карловци. Тук му е мястото пак да се зачудя. Кой, по дяволите, им е избрал кмета, зам. кмета и общинските съветници в Карлово?! Историята с къщата на Левски си има още по-поучително продължение. Полковникът не само я спасява от разрушение, но и организира акция по възстановяването? Вместо да построи военен клуб, той пренасочва пари и материали, изпраща каруци, дърводелци, намира стари майстори, за да запазят стила от преди Освобождението. Те го съветват да изпрати по селата глашатаи да бият барабана, че се заменят нови дограми и цигли за стари, чамови греди – за стари дъбови или букови. Полека-лека заспалото население на Карлово се събужда и започва да помага – кой, с каквото може. Има няколко много любопитни случаи на дарение: Петима стари турци начело с един техен учител даряват 18 хиляди с думите: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. Събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите, както знаете вие“. Ходжата също отишъл при полковник Димков , извадил една стара кърпа и му дал няколко златни монети: „Дойдох да помогна и аз“. Полковникът го попитал: „Защо, бре ходжа, той не е ли ваш враг?“. Почесал се ходжата по брадата и отвърнал: „Героите никога не са врагове!“

Накрая, когато реставрацията била почти приключила се появил един стар турчин и рекъл: „Добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на Иван Кунчев?“. Полковникът казал, че не знае да е имало бояджийница, но турчинът настоял: „Имаше, помня я. И аз бях бояджия“. Описал я цялата, дарил такъмите и уточнил къде, какво да сложат.

Интересна история, нали? Финалът? Също е достоен за филм. От военното министерство решили да накажат полковник Димков за това, че похарчил не по предназначение парите, отпуснати му за военен клуб. Тогава се намесва генерал Ватев и заявява, че ако за такива неща се наказват патриотите, то България отдавна да е изчезнала от лицето на земята.

Така завършва този епизод с участието на политик, кмет, зам. кмет и общински съветници, които за по-кратко можем да наречем изроди. Срещу тях се опълчиха и ги победиха кинодеец, полковник, генерал и шепа българи и турци от Карлово. Красиво, нали?

Ползвах статия за да постна тук информацията,но аз съм чела книгата на Петър Димков и в нея той разказва много подробно за случая.

И за съжаление сме отново в подобна ситуация, тук и сега. Само дето още не е известен края напълно.

През 1936 г. се е създала комисия която да търси гроба на Левски. В Министерството на войната е създадена комисия, която да открие гроба на Левски. Работи се усилено. Събрани са показания на свидетели на обесването и свалянето от бесилото на тялото на Левски, възоснова на тях се прави обосновано предположение къде е положено тялото на Апостола. При разкопки на трудови войски са намерени скелет и две черепа. За единия от черепите има свидетелски показания, че е на Бенковски, чиято глава, освен че е била разнасяна като трофей, набучена на кол по села и по паланки, е била и веществено доказателство по време на съдебния процес срещу въстаници от Априлското въстание.

Има показания, че черепът на Бенковски е положен в гроба на Левски. За това, че това е вероятният гроб на Левски и Бенковски, има доклади. Полковник Куюмджиев дори предлага да се огради вероятният гроб на Левски и да се направи възпоменателен знак. Особена помощ при издирването на гроба на Левски оказва еврейската общност в България. Костите са предадени в Анатомическия институт на Медицинския факултет, после започва войната и  дирите им се губят. Някои твърдят, че са унищожени по време на бомбардировките, разказа историкът и писател Николай Иванов в предаването "Операция: История" по Bulgaria ON AIR.

 https://www.bgonair.bg/operatsiya-istoriya/2019-02-25/parking-va … u-groba-na-levski

Във изгорената ни турска архива със сигурност ще е имало информация къде е гроба на Левски.
Във книгата си Петър Димков разказва,че архивата съдържала не само делото на Левски и предателите му,но и Богомилски книги,Царски архиви..Цялата ни истинска история,конфискувана от турците и запазена от тях,когато са ни превзели.И накрая...ние-българите да я изгорим.

А според вас с каква цел са били изгорени тези архиви, едва ли е само да не се знае лъде е гробът му.

Впрочем тайният гроб на Борис III също не е известен.

Целта е,че когато започнали да описват архивата,попаднали на имената на българските доносници и шпиони на турците.Оказало се,че същите,били роднини на тогавашната върхушка в България...и за да остане в тайна,да не разгневят някои..

За необитаемата пустинякрай град Дарвза ли говориш? Неволно дело на съветски геолози, което гори вече почти 50 години.

https://www.obekti.bg/misterii/vratata-na-ada-gori-veche-45-godini

До този момент само за кухата Луна не бях чувала, останалите загадки съм ги чела.

А за хората, които практикуват самадхи из пещерите на Хималаите чували ли сте?

Чела съм за соматите- Мулдашев, както и други източници. Склонна съм да вярвам.

Чела съм за самадхи в „Не пипай тази книга”, хем съм склонна да вярвам, хем не. Просто в книгата има доста интересни неща, обаче в същото време оставаш с чувството, че всичко е изнислица и за това съм предубедена.

И аз съм я чела. По скоро обаче не вярвам. Много конспиративни теории има в книгата, четох я преди десетина години и не помня всичко, но това за пещерите ми беше в графа “измислица”