Има ли недостиг на работна ръка?

Да, да, аз го разбрах, но фактът, че изобщо го мислят, понеже смятат, че чужденците ще им работят съвсем за без пари....

Според мен, тази работа с "Учи, за да не работиш (на нивата, тежък физически труд)" излезе голяма глупост с  времето. Каква стана тя? Вместо да си копаем лозето, да си берем сами черешите, да си перем килимите на вир, да ходим пеша до нивата, да орем, да поливаме бостана на ръка и т.н., сега дремем във фитнеса, ходим с фитбит на ръката и мерим 10 000 крачки, ръфаме една гола салата с чия, броим калориите, потим се на зумба и се разгъваме на пилатес. Изоставихме земята, природата и най-древното нещо - да отгледаш сам поминъка си, за да висим в зали без прозорци с музика, която не сме поръчвали и с хора, които не познаваме.

А отделно, всички ревем кански, че децата са извън контрол, нямат дисциплина, дебелеят по диваните, потъват в нета, скучаят, тъпеят и т.н., но никой не ги хваща да сервират по морето цяло лято, да берат малини, да насекат дърва, да събират липа, да прекопаят градинката...

Как се бори туй лентяйство и туй затлъстяване, пък и редица проблеми на менталното здраве и самооценката, като не работиш, като не се учиш на отговорност и грижа?

По темата - да, има недостиг на работна ръка и има недостиг на качествена работна ръка. Бизнесът отдавна алармира за това, а и примерите са навсякъде около нас - и в България, и по света. Има едни много грозни нагласи: "Беден съм, но няма да слугувам" и "Богат съм и всички вие сте ми слуги", вместо "Трудолюбив съм и ще сполуча с много труд" и "Даден ми е шанс, ще го превърна в шанс за много други".

Ратаи на плата има от векове.
Роби няма отскоро, поне официално.
Децата се гърчат да сервират, да ровят малини, да обръщат селската градина... Може би не твоите, обаче.

Гал, предлагам да си изтриеш последното изречение от поста. Няма нужда да си мислиш, че ме познаваш, че знаеш с какво се занимават децата ми, че знаеш повече по проблема и подобни. Не ти се получава добре, сори.

Ми да..
И после кампаниики от типа"Да подкрепим българските производители":
Цирк пълен!!!


Мари,няма  нищо отказа да бъдеш роб някому,и стремежа за добруване и просперитет посредством трудолюбието.
Нерде Ямбол,нерде Стамбул,а?

“Вместо да си копаем лозето, да си берем сами черешите, да си перем килимите на вир, да ходим пеша до нивата, да орем, да поливаме бостана на ръка и т.н.“

Нямам никакво желание ежедневието ми да включва гореописаните дейности, съжалявам. Нито пък имам дебело, скучаещо, затъпяло от нета, дете.

Псевдо пасторалните картинки не ме трогват - всяко лято съм била на село при прабаба ми, където съм виждала бъхтане от зори до мрак. Градината, животните, нивата, едно безкрайно хамстеровско колело. Когато си гражданче във ваканция е гот да поливаш и да пасеш гъските, факт, но ако трябваше да живея така 364 дни в годината, щях да се обеся на душа в банята.

Мари, аз ти предлагам прочувствените постове да ги запазиш за някоя секта и да си по-обективна и здраво стъпила на земята. Пишеш абсолютни глупости на компютър с интернет, а може би дори нещо още по-модерно - телефон с интернет. Това е последният масов успех на човешкият род, който е развил механизирането преди около 3 века. За робството и ратайстването вече писах.
Хората работят. Просто не работят тук. Темата за децата (без значение чии), които от финансови съображения предпочитат да идат в чужбина на бригада, вместо да сервират тук, е доста дълга и очевидно не си компетентна в нея.

Аз ниви и череши за обиране нямам. Иначе подкрепям който има да се връща при тях.

Никакъв шанс, Чек. Имаме наследствени ниви с череши и ябълки по поречието на Струма. Не малко декари. Отсвирили сме ги тотално по простата причина, че за 60 стотинки изкупна цена на килограм череши и 10 стотинки изкупна цена на килограм ябълки няма да си мръдна задника. Даже, ако бях стоножка, нито едно от малките си пръстчета нямаше да си мръдна. В двора на селското шато има достатъчно плодове за нас. Феодал- в някой друг живот.

Много патос, много нещо.
А, ако на някого му е толкова домиляло за отминалите времена, какво пречи да заживее отново по тоя начин? Тъкмо тогава повече ще има право да начуква канчета по интернет. А, не, грешка, интернетът не се връзва с тоя начин на живот.

Аз знам за хора, дето са се върнали към тоя начин на живот, който иска- села бол, с ток, без ток и т.н.
Знам и хора с  голеееми овощни градини. Ябълките ги раздават, изобщо не ги и продават. Печелят от евросредства и т.н. , не от самия плод...
Доста са сбъркани нещата като цяло, но който желае да се върне към някаква друга реалност, може да го направи безкрайно лесно

Точно. По този повод, един куриоз. Преди две-три години живеещите в крайните западни квартали на Кюстендил цяла зима ходеха до една нива да си берат моркови и зеле. Огромна нива. Собственикът насадил зеленчуците, за да вземе евросредствата и след това ги з@еб@л, защото...ясно защо.

Наистина не разбирам какво те спира да живееш по начина, но който ти се иска? Има и лози, и череши, и вирове, и ниви и бостани.
Аз лично до такива не припарвам. В детските ми години ме влачеха да помагам на село, невърмор. Ще уча до несвяст и ще си цъкам фитбита, само да не се налага да ходя на бостана или, да не дава господ, в някоя оранжерия.

Аз искам да видя как се пере килим във вир. Много искам. Прала съм пътеки в река - това е кофти, тежка работа, която ще откаже и най-романтично настроената натура.

Бърди, Хапи, наистина ли не можахте да ми прочетете думите правилно? Разбира се, че който иска - може, а и се завръща. Малки примери в България, колкото искаш. Аз просто споделих, че е чудно как предпочитаме (ние, новите хора днес) да горим калориите във фитнес клуб и с гола салата, вместо да свършим някакво полезно дело, като да оберем една череша, например. Първото е его-насочено, а второто е в полза на всички. Това сме ние - хората на 21 век.


Ама разбира се, Гал! И за минута дори не съм предположила, че просто ще изтриеш изречението, с което прекрачваш границата на добрия тон и ще си позатвориш голямата уста. Освен това най-обичам да ми се казва, че пиша глупости и не съм компетентна. Ама как! Важното е, че една от двете ни е компетентна, нали? И това в случая трябва да си явно ти.

Виж сега, механизирането може и да е развито още преди 3 века, но е факт, че много развити страни пристъпват към завръщане към природата. Все повече тийм-билдинги се случват с физическа работа във ферма или пък на полето (вместо да играят всички в мрежа игра), все повече доброволци поддържат гори, резервати и градини (вместо да си цъкат компа по цял ден), все повече училища садят градини с зеленчук и учениците в междучасието копаят и поливат ( за да учат децата на най-нормалното нещо на света - да произведат нещо за ядене, а не да разчитат на супера), все повече млекари разнасят мляко по домовете, а фермите, в които сам да си набереш ягоди са си сред любимите занимания на семейства с деца. Трудотерапиите при деца със специални нужди стават все по-популярни, а анкетите сред учениците показват, че децата не мечтаят вече "да имат нещо", а "да имат какво да правят". Така че остави механизацията и нейния успех отпреди 3 века. Трудът и връзката с природата се възраждат с пълна сила.

За бригадите в чужбина, извинявай, но ти за завършили училище ли говориш, за студенти? Те не са деца, би трябвало компетентно да знаеш. Децата, за които аз говоря са си баш деца. И трудът им се отразява прекрасно. Факт.