Когато родителите остареят...

Вместо да поставяш твоите чувства и желания на първо място, не е ли по-добре и израз на по-голяма грижа да поставиш неговите чувства и желания на първо място? Когато става въпрос за него. Тази натрапена помощ, смачваща гордостта на един възрастен човек, не е никаква помощ. Дай възможност на баща ти да докаже на себе си, че може да се справи.

Съзнавам, че нямате достатъчно информация, за да погледнете ситуацията.
Става въпрос за трудноподвижен човек, който едва ходи и не желае да се храни.
Миналата седмица е паднал 3 пъти - веднъж вкъщи, 1 път в метрото, 1 път във входа на блока. Помогнали са му хората наоколо.
Храна -  или не пазарува, или ако случайно напазува нарочно не яде. Нарочно си правехме срещи по обяд, идваше до работата му с идеята да обядваме и да хапне нещо. От 1 месец и това не работи - ако се видим си поръчва кафе.
Днес отново са му откраднали портмонето, миналия месец е изпуснал някъде пенсията си веднага след като са я е взел.
Не смятам, че натрапвам помощ - ако беше така , брат ми щеше да се е преместил при него отдавна, а аз съм против - напротив, взимам всички пари, които ми дава, оставям го да плаща, да си пазарува.... , но ми е адски мъчно да го гледам така безпомощен...

Naneto, покрай баща ти се замислих за майка. Може и да е вярна приказката:"Къде си видял крава от теле да бозае?", баба я повтаряше. Може и така да са възпитани, въпреки че хората са различни, едни се държат като баща ти, други очакват, че децата са им длъжни и трябва на ръце да ги носят и да угаждат на капризите им. Майка е от категорията на баща ти, тя е подвижна за възрастта си, сама се грижи за зеленчукова градина, лози и двор, но се случва да залетИ, да ѝ стане слабо, понякога е по-енергична от мен, като я гледам, как търчи, понякога - на обратната страна. Тя също ми дава пари за почти всяко нещо, което съм купила и занесла. Също не ги исках, оставях ги да си стоят на масата, тя ми звънеше да ме пита защо не съм ги взела и се обиждаше. Сега, когато ми даде, ги вземам. Държа ги отделно от моите, много рядко съм вземала дребни суми, ако вляза в магазин, където не мога да платя с карта, пък нямам дребни. Понякога ги възстановявам, понякога забравям, но като цяло сумата си стои. Наложи се ремонт на къщата на майка, дадох от тези пари. После за ремонт на стаята, в която живее, пак от тях. Тя е доволна, че я зареждаме с продукти и сготвено за седмицата, сама не би могла да ходи по магазините, въпреки че понякога го прави. И, като ми даде там някаква сума, в никакъв случай не правя сметки, някак на нея ѝ е по-спокойно. Та така караме, помагаме, купуваме каквото е нужно според нас или каквото тя поръча, вземам парите които ми дава, тя не е наясно и за много от цените, понякога е изумена, че били много високи, но си живее малко и със стари спомени. Но по тоя начин нямаме разправии и тя е по-спокойна. Държи тв и сметките за вода и ток да плащам с нейните пари - правя го. Само телефона ѝ плащаме ние. Някак трябва да се щади и тяхното самочувствие, да не се чувстват обидени, и без това  старостта си е доста и тъжен, и с болести период от живота, а пък децата, според мен, са длъжни да помагат и да се грижат за старите си родители, не виждам друг начин. не желае да ползва социални услуги, храна по домовете, обидно ѝ е, аз не го разбирам, но тя така смята. Нося ѝ храна, замразяваме в съдчета на порции, понякога и тя си готви нещичко, супи най-често, но пък за нас специално, когато ходим при нея /живеем в различни градове/, прави манджи по рецепти от тв, специално си ги записва, струва ѝ се, че са нещо невиждано.  И така.....ще ми се някак да има спокойствие в тия години, това се старая да ѝ осигуря.

Днес точно по тази тема говорихме с колежки. За двете крайности във взаимоотношенията с родителите, когато те остаряват. Преди няколко месеца майка ми почина и сега баща ми е сам. Няма много общо с твоята ситуация, тъй като той е по-млад, активен и т.н. , но съм сигурна, че нещастието ни бе сполетяло след 20на години и той нямаше да иска да му помагаме.  Реално като се замисля, смятам че това е начинът да се запази "жив" още време. Всмисъл да знае, че сам може да се справя със живота. Някак си може би усещането го крепи. Да - за теб това е адски натоварващо да го мислиш постоянно, но ако той те  допусне може би го е страх, че едва ли не животът му приключва. Та аз мисля, че просто трябва да подхождаш към него с грижа, която все едно е в твоя услуга. Например искаш да го закараш до някъде, ама не защото е трудноподвижен, ами просто искаш някой за компания. Или примерно трябва да отиде до поликлиниката -  ти също имаш работа там и може да използвате момента. Искаш да му напазаруваш - "тате, ще ходим на пазар и ще се радвам да дойдеш с нас". Ако подхождаш към него като към бебе, той ще се държи като такова и ще ти прави на инат винаги

Labrex, много добре звучи вашето разбирателство, да ти е жива и здрава.

Naneto, благодаря! И аз все това си повтарям, нека ми е жива и здрава. Татко почина рано, отдавна е сама. За градината съседки се чудят, казвали са ми:" ама за какво  ѝ е, по цял ден е в нея, трепе се, може да си купи/да ѝ купите.....Но майка буквално живва лятно време, наистина виси в тая градина, преди да закуси е цъфнала там, тревичка не може да видиш, всичко е изметено, изблизано направо и подредено. Понякога чужди хора не вярват, че сама се грижи за градината. Но тя се чувства доволна и полезна вероятно, като ми набере домати, краставици, пиперки, подправки, череши или круши, не по-много, но има какво да ми даде. И аз съм си мислила, че не съм опряла до тях, но нея това нещо я държи и изобщо дума не отварям да я питам защо ѝ е. Бастун не иска, как така, тя и бастун, по същата причина и очила не носи, в краен случай, ако нещо се налага да прочете, започна да недочува, но за слухово апаратче веднъж споменахме, така ни насмете, че повече не сме отваряли дума. Но тя никога не се е оплаквала, цял живот е тичала и работила, ако нещо я заболи, разбирам когато ѝ мине. А всеки път поръчвам, усети ли нещо, да звъни. Ходят ѝ приятелки на гости, съседки, тя ходи. По-лесно ми е да я взема при мен, но си давам сметка, че направо за дни ще я уморя, затворена в апаратамент, на място, където  никого не познава. Тя и не иска да идва, за ден-два сме я докарвали, но толкова, съклет я хваща, повече не издържа. Та тъй я караме и дано да ѝ е добре.

Тук вече проблемът звучи по съвсем друг начин.

На лекар дали ще се навие да отиде?

Не, загуби си очилата и  не иска да си направи нови например - лекаря се свежда до лекарствата месечните - учудва ме, че ходи за тях даже.
Проблемът е и психологически, свързано е със смъртта на майка ми... в общи линии се чувства виновен и няма въобще желание за живот... аз това го разбирам и затова го оставям на самотек, защото това е неговото желание,  но има все пак граница.... Темата май е свързана и с това аз как да преодолея вината си, че не помагам достатъчно..., защото помощта ми не е поискана... уф, объркано стана...

Naneto, вероятно тъгува човекът, казват, че жените по-лесно се справят в такава ситуация, но мъжете не могат. Няма да ви е лесно, дано не е изпаднал в депресия. Някак трябва да усети, че е част и от вашия живот, че има нужда от него, да продължи. Разбира се, пиша без да го познавам, и него, и ситуацията, по-скоро по принцип. И някак ненатрапчиво да сте до него.
Уф, докато напиша, ти си изяснила някои неща. И все пак някакво решение трябва да се намери.

Имам близък приятел, който имаше точно такъв родител, какъвто описваш. Който не може да се справя сам, но от гордост и инат отказва помощ, отказва да лекува определени здравословни проблеми и т.н. По някое време това всичкото много обтегна отношенита им и приятелят ми каза, че е стигнал до консултации с психолог, за да му помогне как да подходи. В крайна сметка нае жена, която да помага на баща му с домакинството и лека-полека той е приел помощта и факта, че няма как да се справя сам, или синът му да е постоянно до него, най-малкото защото работи на редовно работно време.

Нане, много ми е мъчно. И моят тати остана сам, но ние живеем заедно. Виждам колко му е трудно. Имаха много силна и здрава връзка с майка ми, обичаха се. Живяха заедно 61 години.
Баща ти тъгува и щом отказва да се храни, това е опасно за здравето му. Дали брат ти не би могъл да се премести при него поне временно? Може да измисли някакъв предтекст - я ремонт в неговото жилище, я нещо друго и ако се разбират добре с баща ти, той сам ще предложи на брат да остане.
За чувството за вина - винаги когато почине близък, човек се пита дали е направил всичко възможно, за да му помогне. Не му позволявай да изпитва вина.
За излизането - колкото и да е трудно подвижен, за него е полезно да се движи и да излиза. Важно е и за психиката, и за физиката. Насърчавай го за разходки, само да не носи големи суми в себе си. Може би трябва да ползва бастун или друго помощно средство.

Реакцията на баща ви е израз на неговата мъка по загубата на майка ви и неговия начин да иска да иде при нея.

В повечето случаи се преодолява и човек се нагажда към загубата и продължава все някак.

Може да носите готова храна в малки количества. Плодове, безалкохолно /нямам представа защо възрастните хора около мен го обичат/, зеленчуци.

Реално не толова от обгрижване, отколкото време с близките има нужда баща ви. Опитайте да му отделяте повече време. Да готвите при него, да водите децата - просто да не е сам. Посетете роднини. Той просто тъгува по негов си начин.

Ех и вие... Не разбирате ли, че възрастният човек няма нужда от помощ, а самият той да се чувства полезен и ценен за близките си? Не трябва да му предлагате какво ли не и да се чудите как да му облекчите живота, а напротив - да му поставяте задачи и прдизвикателства. Например: "Тате, зная, че ти си ценител и умееш да избираш хубави плодове. Ще отидеш ли днес на пазара да купиш наистина вкусни и чисти зрели череши, докато ние сме на работа?". Или "Татко, ти винаги си правил страшни салати. Моля те, забъркай една за довечера!". Или в почивните дни: "Тате, искам да ремонтирам чешмата (или бойлера, или пантата на вратата, или каквото там не е наред). Ама сам няма да се справя, ще удариш ли една ръка и ти?". Ако живее с внучетата си, поставяйте му задачи да следи как си подготвят домашните, да ги изпитва... А покрай това можете да му оставяте и по някой лев - за покупки, за шоколади и сладоледи на децата, които са си научили добре уроците...

Така вечер, като седне да вечеря с вас, той няма да се чувства натрапник, който даром ви яде хляба и го съжалявате, а полезна и незаменима част от семейството.

Хората имат право на свободна воля. Възможно е баща ви да иска да приключи с живота и да го прави по своя начин. Това е легитимно право на всекиго. Когато баба ми умря преди 30 години, дядо ми започна отново да пуши. След един белодробен и един сърдечен инфаркт и изрична забрана от страна на лекарите. Отне му 3 години, за да се пребори с живота и да получи втори масивен сърдечен инфаркт, от който да умре. Всички грижи от страна на баща ми не промениха желанието му "да отиде при баба ми". През цялото време четеше нейните писма.
Да, умира се трудно, когато човек търси някакъв плавен начин това да стане. Някои хора спират изобщо да ядат. Дори и на система пак няма сила по-голяма решителността на някого да премине отвъд настоящия етап.
Разбирам ви колко е предизвикателно да приемете паданията, загубата на пари, отказът от храна и поддържане на хигиена. Познавам усещането. В дома на родителите ми се споразумяхме да чистят от Доместина след като за 1 година сестра ми и аз изчистихме всички стари вещи - главно хартии, документи, прибрани архиви на фирмите. Всичко прегледах лист по лист, систематизирах, подредих. Сега в документите пипам в 97% от случаите само аз. Най-ценните документи съм прибрала в сейф без да питам или обяснявам.
Правете някакъв хигиенен минимум. И работете по вашето приемане на избора за смъртта от страна на баща ви. Този избор може и да не е съзнателен. Понякога е обратим. Рядко.