Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 юни 2019, 10:35 ч.

В дилема съм...

  • 2 683
  • 57
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 4 846
В момента си мислиш, че никога няма да предприемеш тази крачка, но не е така. Аз бях така - 9 години с един работодател, свикнала до степен на институционализиране. Мислех, че ще ми отнеме много енергия да свикна на новото място, но не беше така. Правех паралели между стария шеф и новия, те бяха антиподи. Свикнах, след това смених още веднъж работата и приех, че адаптивността малко или много се възпитава. В момента съм на 40, през последните 5 години смених на два пъти работата, като и на двете места ми се наложи да свиквам с друга култура, да уча нови неща и пр. Не е невъзможно. Simple Smile

# 16
  • Мнения: 307
В момента си мислиш, че никога няма да предприемеш тази крачка, но не е така. Аз бях така - 9 години с един работодател, свикнала до степен на институционализиране. Мислех, че ще ми отнеме много енергия да свикна на новото място, но не беше така. Правех паралели между стария шеф и новия, те бяха антиподи. Свикнах, след това смених още веднъж работата и приех, че адаптивността малко или много се възпитава. В момента съм на 40, през последните 5 години смених на два пъти работата, като и на двете места ми се наложи да свиквам с друга култура, да уча нови неща и пр. Не е невъзможно. Simple Smile
Да.Много точно казано.

# 17
  • Мнения: 192
Когато си дадете предизвестието те ще ви попитат ,,защо,,...кажете им това което написахте тук...макар да не го вземат под внимание в вашия случай,ще поставите въпрос пред ,,шефчетата,,за напред за другите ви колеги,физическата и психическата амортизация попива всичко,дори малкото хубави и спокойни мигове с близките...дори когато има един почивен ден той не стига за домакинство,за деца,за обещани все отлагани неща...дори празник да е с съсипана,уморена физика и психика защо ти е... никога работата ( намамени с повечко пари) да не бъде приоритет! Първо за хората около вас!!! Вие самата също...представете си например работите до припадък за 1500 лв...но вечер имате ли сили и желание да слушате семейството си,да се обадите да поговорите с близките си,да се смеете и радвате ...не...представете си работите за 900 лв,с повече почивни дни по лекинко...вечерите как ще ви протичат,пълноценния контакт с близките е безценен,пълноценния живот ..спомените от един празник когато сте благоразположени е различен ...отделяйки време за себе си това рефлектира и на хората и ситуациите около вас..иначе е ясно,фирмите държат определен брой хора,макар да се разширяват не наемат още хора защото въпреки че за сметка на това дават повече пари на служителите си,пак им излиза по евтино от това да назначават още хора...още повече ,не се хабете ако нямате реално належаща нужда от повече пари...има хора които живеят опростен живот имат време за света около тях съответно са щастливи...да работя ли за 100 отгоре събота или да спя до десет и после да ида с децата на разходка! С каква тъга след години ще си спомняме съботите в които сме се разказвали,неделите в които сме наваксвали с сто неща...защо ?

# 18
  • BG
  • Мнения: 1 473
Търси усилено друга работа, дотогава спестявай, за да посрещнеш по-ниските си (евентуално) доходи и промени нагласата си в положителна насока, а именно, че ти предстои по-добър живот на по-добра работа. Според мен това ще ти помогне в справянето със стреса, докато не намериш нещо друго.
По-добре по-ниски доходи, но ако имаш спокойствие и добро здраве, си на правилния път. Успех!

# 19
  • Мнения: 1 423
Щом си там толкова време, значи имаш висока квалификация. По описанието ти подозирам, че не говорим за нива от 2,000 - 3,000 лева възнаграждение. Премести се на друго място в сферата със също толкова добро заплащане и се договори за условията при сключването на договора. Ако си ок с по-ниско заплащане, това също е отличен вариант за промяна. Аз бих се заела веднага.

# 20
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 7 766
Не е толкова лесно да се намери друга добра работа. Не е толкова лесно и да си свалиш сам стандарта. Аз бих опитала на сегашното място да си предоговоря условията и да го давам по-кротко. Фирмата няма да пропадне от това и най- вероятно ще се съгласят.

# 21
  • Мнения: 1 692
Аз направих за себе си такава промяна със значителен спад на заплатата.
Очаквах, че и натоварването ще падне, но...понеже нося на работа, постепенно стигна почти същото ниво. Сега се старая просто сама да си сложа граници. При теб, ако системно се работи събота и неделя, е доста кофти положението. Огледай се за други възможности и оферти, виж какво могат да ти предложат на друго място и после прецени.

# 22
  • Мнения: 307
Работя системно в почивните дни,само в събота.Имам един почивен ден през седмицата.
Работата е на крак,с хора.
Освен това вършим и други неща,които не са по специалността,но ти се налага отгоре  да ги вършиш.
Условията на работа няма как да се променят.За толкова години нищо не се е променило към по-добро,напротив.
Колективът на работното място са предимно в пенсионна,и след пенсионна възраст,които са съгласни да вършат и още,и още ,само за да запазят позициите си.

# 23
  • Мнения: 10 112
А с осигуровките как стои въпроса? След като не плащат работата в почивни дни съм склонна да мисля, че и с осигуровките нещата не са много добре.

# 24
  • Мнения: 307
Осигуровките не са в/у цялата сума/заплата./
По празници-Коледа,Великден ит.н. . се работи,с изключение на 01.01.без да се плаща извънредно.
Всичко влиза в заплатата.

# 25
  • Мнения: 1 692
С тези пояснения, аз бих си търсила друга работа. Дано да има други добри възможности.

# 26
  • Мнения: 307
С тези пояснения, аз бих си търсила друга работа. Дано да има други добри възможности.
Дано!

# 27
  • София
  • Мнения: 2 876

След работа съм направо като парцал,нямам сили да си видя нито къщата,нито семейството.


В това изречение е отговора според мен. Здравето и семейството са на първо място. Никоя работа не си струва, ако е за сметка на най-близките ти и на твоето собствено здраве. Аз самата работя във фирма, в която имаме възможност да работим извънредно срещу заплащане, но никой не ни насилва. Т.е. има шанс за по-висок доход, но аз доброволно се отказвам от този шанс, за да имам повеч време за детето си, а и аз самата да мога да си отпочина, защото когато вземам извънредни смени, после съм като болна от преумора. Така че напълно разбирам как се чувстваш (още повече, че съм била 9 години на работа, подобна на това, което описваш и имах същата дилема - да напусна, или не. Но тогава нямах дете и си позволих лукса да се самоизтезавам 9 години. В момента не бих го сторила).

# 28
  • Мнения: 853
Винаги съм се чудела на хора, които пренебрегват семейството си и личното си време, заради работата. Замислете се какво печелите вие от тази работа - овации (едва ли), пари (за сметка на влошено здраве), уважение (едва ли, щом ви заставят да работите толкова). А какво губите - здраве, нерви, лично време, време за себе си, време с любимите хора, децата ви растат без вас (защото дори и физически да сте там, психическото ви състояние едва ли е в кондиция да отделя време на децата). И какво - разболявате се и се отдалечавате от близките си, само и само за да изкарвате милионите на някой, който вероятно си клати краката на почивки. Хайде чуйте се - работите събота и неделя и на официални празници и то без обезщетение Grinning
Ако компанията държеше на вас и персонала си като цяло, нямаше да позволява служителите и да страдат по този начин. Най-малкото, щеше да отвори нови вакантни места.

Винаги съм се чудела на хора като вас...

Обаче имайте предвид, че не работодателя, а вие сте виновна за ситуацията, в която сте. Ако позволявате да ви използват за магаре, то наистина ще ви. Дори и да започнете работа на ново място, ако отидете със същата нагласа да работите като вол и не поставите граници още от самото начало, то и в новата работа ще е така. Помислете добре - има ли възможност да заявите пред работодателя си, че от тук нататък работния ден за вас приключва в 18-19 часа, а уикендите и празниците са почивни дни. Да предложите да се систематизира и облекчи работата, като се наемат нови служители? Ако работодателя при тези предложения очаквате да ви се изсмее, развика, уволни - подавайте си молбата още от сега. Не си носете куфарчето с инфаркта в ръка.

Аз довечера в 18:30 ще вечерям с любимия, а събота и неделя сме на почивка Simple Smile При мен работодателя знае, че след 18:00 ставам невидима за него.

# 29
  • WonderLand
  • Мнения: 2 262
КРР много наивно изказване. На теория съм съгласна, но на практика това е абсолютно невъзможно в 99,9% от случаите. Подобни разговори не водят до нищо добро, ако работодателя е некоректен по-скоро ще ти покаже вратата просто защото това е въпрос на манталитет. Когато един работодател е решил да се грижи за служителите си го прави без да има нужда някой да му казва или поставя ултиматуми. Мислиш ли, че на експлоататор, на който не му пука даже за трудовото право и законите, които го заставят да осигурява дадени неща на работнижите си, ще му пука, че някой искал да си почива по празниците? Или пък би приел някой да му дава акъл? Той си има бизнес човека, какво му пука, тоя ще си иде днес, друг, дето не мрънка ще дойде утре. Ако работодателя на авторката искаше да си запазва кадрите и хората в екипа нямаше да ги поставя в подобни условия на труд. Затова е най-добре авторката да се преориентира към друга фирма, а като напуска да си каже защо. Ако толкова държат на нея ще опитат да я задържат, ако не - значи е за добре, че си тръгва. Парите не са всичко, здравето, нервите и семейството са приоритет.

Общи условия

Активация на акаунт