Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 юни 2019, 10:43 ч.

Ревливо бебе

  • 767
  • 32
  •   1
Отговори
# 15
  • Куциндрел
  • Мнения: 20 144
Моето дете като бебе беше подобно, все искаше да съм около него. Сега като е на 11 месеца не й ли става интересно навън като сте да гледа другите или да си чопли някъде нещо, или да се полюшва на люлка?
При нас малко по малко се получи това отлепяне от мен. До тогава се редувахме у нас да дюндюрим принца.  Laughing
После като стана на 1 година дойде майка ми да гледа малкия и той ще - не ще свикна. И аз така се тюхах за кърменето и подобни, ама се наместиха нещата. В началото бях до към 3-4 часа на работа, а после като посвикна на пълен работен ден.
Научи се малко по малко, че не се сучи когат си иска и така.
Пробвай с отказване на кърмене на определени места и моменти.

# 16
  • Мнения: 431
Здравей!
Дъщеря ни е така. В момента е на 2 години. Първите дни след раждането беше изключително спокойно бебче, до момента в който започнаха коликите, придружени с рефлукс, повръщания на фонтан и всички съпътстващи го екстри! Рефлуксът мина, застъпи се с излизането на зъбите - пак рев, само в ръцете ми. Успокояваше я само кърменето. Наскоро я отбих. Ревовете продължават. Както се е заиграла /много рядко/ и се радва нещо, изведнъж пуска всичко и писва. Не показва признаци на болка. По съвет на педиатър й давах сироп за успокоение уж, на билкова основа /забравих му името/. Много майки били доволни. Ами на нея не й подейства! Решихме да даваме и на сина ни /тогава на 6г./, той пък каза че се чувствал странно от него, объркал му емоциите! Simple Smile Надявах се към третата година да отшумят тези кризи, но като ви чета, направо... На ръба съм вече и аз!

# 17
  • Мнения: 2 199
Аз да кажа как се справих с едно ревливо бебе. Голямото ми дете плачеше много като малко. Кризите с рев и тръшкане продължиха до към 2 годишно. Един ден когато легна по очи за поредната криза, излязох от стаята , като през цялото време запазих пълно спокойствие, и седнах да си чета книга. Като се усети, че не ѝ обръщам внимание, спря и дойде при мен с думите " мамо, ванявай". Цялото упражнение се повтори няколко пъти и вече имаше мир вкъщи. Сега е най-доброто  дете. Но това е приложимо само при голямо дете, което плаче от инат и няма някакъв друг дискомфорт.

# 18
  • Мнения: 567
Носенето в раница много помага, съвместния сън също. Но най-вече спокойна майка, което разбирам, че при тези обстоятелства е трудно постижимо.
Ако може я оставяйте по 2-3 часа всеки ден при баба или друг човек и отивайте на разходка някъде или просто те да излизат, а вие да поспите.
За храненето, пробвайте вече да давате цели парчета плодове и зеленчуци, домашни мъфини, бисквити, вече е достатъчно голяма, дори и да сте почнали с пюрета, да мине на човешка храна и да е по-самостоятелна.
Проходилките са нещо доста вредно и опасно, не ви ги препорчъвам. Може да ѝ вземете някакъв уолкър (нещо с колелца за бутане), вършат значително по-добра работа и са по-безопасни.
Разни пеещи, бибикащи, светещи и танцуващи играчки само превъзбуждат нервната система на децата и усилват кризите. Имах няколко такива подарък, честно казано ги изхвърлих директно.
Телевизията също е крайно непрепоръчителна за тази възраст и създава лоши хранителни навици, ако е обвързана с разсейване, за да отвори уста. Пробвайте да и давате храна в човешки вид, да се справя сама, ако иска. Ако не - няма да умре от глад, нали си има кърма. Ако инициативата идва от родителя само, който преследва детето с лъжица с...нещо, е нормално ентусиазмът му в общия случай да е под 0-та. А и дъвкането спомага за говорните умения и като цяло си е доста ценно качество, което да се стимулира, а не да се оставя да закърнява.

# 19
  • Мнения: 1 400
И аз съм с много ревливо дете. Като се роди още в болницата огласяше, а уж първите дни спяли от умора. Рев, рев, рев - ни в количка, ни в раница, нито на ръце искаше. Трябваше да я държим и дундуркаме и разхождаме от стая в стая. Нито кърмене, нито съвместно спане, нищо не помагаше. После поотрасна и стана мааааалко по-лесно. Тогава обаче дойдоха терибъл ту (или ужасните две) и ни се разказа играта. В момента е на 3 и има известен прогрес. Пак много реве и мрънка и е дразнител страшен, но не е това чудо, което беше преди. Още докато беше бебе проучих за тези хипер чувствителни деца и разбрах, че трябва да я пазя от силни емоции (добри и лоши), защото се превъзбужда твърде лесно. Но то и това не става постоянно да я пазиш, та си търпим рев и така.

Междувременно родих и второ дете, което сега е на 1 г. Второто също ми е ревливо и неспящо, но в пъти по-лек случай от каката. На същата възраст на каката в телефона си имах само клипчета с рев. Тя просто само ревеше докъм 13-14 месеца. Дръж се здраво, ще отмине, ще стане по-леко, но трябва да приемеш, че бебето ти е чувствително и вероятно цял живот ще ти къса нервичките по един или друг начин Satisfied

# 20
  • Мнения: 51
И аз съм с много ревливо дете. Като се роди още в болницата огласяше, а уж първите дни спяли от умора. Рев, рев, рев - ни в количка, ни в раница, нито на ръце искаше. Трябваше да я държим и дундуркаме и разхождаме от стая в стая. Нито кърмене, нито съвместно спане, нищо не помагаше. После поотрасна и стана мааааалко по-лесно. Тогава обаче дойдоха терибъл ту (или ужасните две) и ни се разказа играта. В момента е на 3 и има известен прогрес. Пак много реве и мрънка и е дразнител страшен, но не е това чудо, което беше преди. Още докато беше бебе проучих за тези хипер чувствителни деца и разбрах, че трябва да я пазя от силни емоции (добри и лоши), защото се превъзбужда твърде лесно. Но то и това не става постоянно да я пазиш, та си търпим рев и така.

Междувременно родих и второ дете, което сега е на 1 г. Второто също ми е ревливо и неспящо, но в пъти по-лек случай от каката. На същата възраст на каката в телефона си имах само клипчета с рев. Тя просто само ревеше докъм 13-14 месеца. Дръж се здраво, ще отмине, ще стане по-леко, но трябва да приемеш, че бебето ти е чувствително и вероятно цял живот ще ти къса нервичките по един или друг начин Satisfied

 Силно се надявах този период да е по-кратък, но май няма да е така... Ще е точно както го описвате при вас. И моите клипчета са само такива с рев, а снимките от 300, може да има една, която горе долу да става...
Не може да нищо да се насладим. Жал ми е за нея, защо е такава!?! Имам чувството, че е тъжна Sad много тежи и боли... Сутрин просто не искам да се събуждам, а като станем само си мисля кога ще дойде пак време да лягаме. Буквално е борба ден да мине, други да дойде...
Каквото и да правим е направо Sad Сякаш бъркаме някъде
Никога не съм си представяла, че има чак толкова ревливи деца, на които нищо не им изнася.
Адмирации, че след такова първо дете сте искали второ. На мен определено такава травма ни нанесе малката, че надали ще се престраша отново. Макар че всички казват, че с времето се забравя

# 21
  • Мнения: 13 002
От познати знам, че едното като е такова, другото е кротко.
Иди на психолог. Не пропускай миговете с детето,  никога няма да се върнат.

# 22
  • Мнения: 1 400
Дааа, така ме подлъгаха за второто - че със сигурност щяло да е кротко 😂 Ако каката по скалата за трудност до 10 е 11, то малката е осмица. Е да, мааааалко по-кротка е, но със сигурност не е кротка по принцип, а просто сравнено с голямата.

Иначе периодите на трудност ще се сменят и дните ти няма да са съвсем същите. Но искам да ти кажа, че тези деца са много специални, много емоционални и ако са отгледани правилно ще израснат силни и независими, но също добри и емпатични възрастни. Ако ти кажа, че в градината детето ми е неузнаваемо - всички я обичат, всички искат да играят с нея, никога не плаче (🤪), учителките не могат да я нахвалят. За сметка на това познатата ми с много кротко бебе, никога не ревяло имат много сериозни проблеми с поведението - не може да се социализира, не знае как да играе, проявява агресия, децата я избягват (да поясня родителите са прекрасни хора и със сигурност не я излагат на агресия или подобни в семейството). Така че всяко зло за добро. Един ден ще си имаш най-добра приятелка ❤

# 23
  • Мнения: 51
От познати знам, че едното като е такова, другото е кротко.
Иди на психолог. Не пропускай миговете с детето,  никога няма да се върнат.

 Как да не пропускам миговете с детето... Като ми иде да се самоубия. Те са мъчение... 11 месеца само рев навсякъде, по всяко време, това са миговете. Къпеш-рев, храниш-реве, играеш-реве, пееш-реве, преобличаш-реве, извеждаш го-реве, носиш - пак за нещо си реве. Не дай си боже да се качим в кола, стои та гледай дране...
Такива мигове не искам и да върна.
На психолог трябва да отида на всяка цена, има нужда от помощ, защото не издържам.

# 24
  • Мнения: 1 400
Ох, милата. До болка ми е познато! Аз затова ти казвам - проблемът не е в теб. Имай малко търпение. След една година ще има повече приятни моменти, защото вече ще са й интересни и други неща, освен циците ти. Аз затова казвам, че не обичам бебета, защото моите са непоносими, но особено голямата. Малката все пак е по-гушлива и по-лесно се успокоява. Дръж се, повтаряй си, че ще мине.

От опит ти казвам да я заведеш и на УНГ за всеки случай да изключиш течност в ушите. С малката така без симптоми и Т, само рев се оказа, че е с ушна инфекция и течност в ушите - 3 месеца се борихме, но сега вече не реве така. Може пък да изкочи нещо...

# 25
  • Мнения: 13 002
Аз родих на 41 след много дълго чакане. Мечтаех за поне три деца. Скоро след раждането обаче, като видех двойки с по две деца и първата ми мисъл беше - горките, сигурно са ужасно нещастни.
Наистина е трудно да се ценят миговете с детето, но е факт, че то реве и майката - също и става един омагьосан кръг. Майката се разстройва, а детето реве в един момент, защото копира всяка емоция от майката.  Ако има начин да се освестиш от време на време, и на него ще му олекне. Ще видиш, че звярът не е толкова страшен.
И, да, моята дъщеря е страшно вироглава, но много умна и оправна. Всичкият този рев и чувствителност не са случайни. Тези деца са уникални. Талантливи и лидери.

# 26
  • Мнения: 51
Ходихме  на къде ли и нищо, Слава богу детето ми е здраво, защото като плаче така си мисли какво ли не човек Sad
На УНГ бяхме в петък, защото от четвъртък почна да ми вдигна температура, да си дърпа ушите и плачеше дори когато я нося и гушкам. Образувала се е инфекция, в следствие растежа на зъби и отделянето на много лиги и секрети. Сега я лекувам, много е трудно защото не ми позволява нищо да й дам. Плаче пак по цял ден, нощем също, но по по-различен от обикновено. Утре сме на вторичен преглед да видим.
Добре че имам помощ от майка ми и успявам да събера малко сили... Но бързо ми падат батериите, не само физически, но и психически Sad

# 27
  • Мнения: 1 400
На мен най-тежките ми дни с каката бяха, когато беше с ушни инфекции. Бременна в девети месец, с истерично ревящи дете, което иска да спи отгоре ми цяла нощ, но всъщност не спи, а се дере, рита и върти. Тя изпадаше в състояния на транс и ревеше истерично с часове (това къмто 2 години). Ходих на двама детски психолози, но детето е прекрасно ми казваха и ме гледаха все едно аз съм луда 😀 Сега като е с ушна инфекция ще ти е още по-тежко, разбирам те. Но пак ти казвам - ще мине. Ще тръгне на ясла един ден и ще започне да се интересува от някакви неща, ще ти поолекне. Голямо гуш ❤

# 28
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 12 246
Синът ми беше голям ревлак, засичала съм над 4 часа без прекъсване рев😵
Правеше ни луди.
Следните неща приложихме, които имаха ефект:

Бял шум - прахосмукачка и подобни не помагаха, в тубата намерих шумове, които били като е утробата. Умопомрачаващи бяха, но детето млъкваше

Музика - само определени песни

Повиване по Карп- с прибрани ръце, биберон , ритмично поклащане и шъткане заспиваше

Сред природата без други шумове. Обичаше да зяпа как се поклащат листата. На такива деца им трябват много малко стимули, иначе им идва повече и почват да реват. После се научи да си хвърля пелена на лицето като е уморен и така заспиваше

Остеопатът - това беше ултимативното решение. Раждането му беше стресово, още в болницата огласяше всичко. Отидах общо два или три пъти и след това детето се кротна, взе да се смее, да гука и т. н. Според остеопатът детето е имало дискомфорт в главичката, тъй като при раждането ме натиснаха по корема и той буквално излетя от мен. Оттам и реването. Обяснението не ме интересуваше, важното е , че реването спря. Мъжът ми беше против, но като видя ефекта и спря да мрънка.

И до днес се налага да ограничавам стимулите, сега крещи и обижда🙄, когато е превъзбуден или уморен.
Като го боли нещо или е обиден пак реве оглушително. Ужас е. А вече е първи клас и може да се артикулира какъв му е проблема.

Второто сега е кротко, но и раждането беше много по-лесно и напълно без стресово .
Дано остане така....

# 29
  • Мнения: 1 400
Да, и аз използвам бял шум от тубата, ползвах и повиване по Карп и за двете. Пак са ми много ревливи, особено когато са болни (както сега и двете наведнъж). Онзи ден една приятелка ми звънна и след около 10-15 Мин разговор, в който те крещяха, реваха, караха се, моли ме за нещо (голямата), пак се караха, пак реваха, приятелката ми възкликна: Да, не съм си и мислила, че ще ти се паднат кротки деца точно на теб! 😂 Но знаете ли какво, радвам се, че са такива - с характер и силни. Гледам всички около мен с много кротки бебета и не бих си сменила детето с такова. Искам да си отстояват всичко в живота, както го правят сега на тази крехка възраст.

Общи условия

Активация на акаунт