Елора, може, разбира се. Но тя ако искаше да има любовник, нямаше да я има темата...
- Публикувана: 9 юни 2019, 19:01 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2020, 16:54 ч.
Изневяра след 15 г. брак
Елора, може, разбира се. Но тя ако искаше да има любовник, нямаше да я има темата...
Може.
Една приятелка е в подобна ситуация. Пиша я, че е близко до темата.
Над 20 години брак, че и деца. Чак в последните 2 години разбира, че и изневерява. Тя искаше раздяла, а той горкия не иска. И той отричаше в началото, после си признал и обещал с букет цветя и сълзи на очи, че повече нямало така да прави и много я е обичал. И те проблеми в леглото не са имали. И уж простила и дала шанс, ама оня пак почнал. Казал си, тая моята и да ме хване, пак ще и купя букет, пак ще прости. Ама не стана. След второто хващане човекът си казал, че не иска развод, но искал и любовница да си има. Ама приятелката ми не е съгласна. Сега се развеждат. А да, и физическо насилие имало от негова страна, защото имала наглостта да се дразни на изневярата му и да прави скандали.
А той развод не иска, по простата причина, че къщата е нейна. Той няма собствен дом и ще ходи по квартири с мизерната си заплатка.
Аз съм от позицията на взела решение за раздяла и след това ровила и ровичкала. Наизлязоха един куп гнусотии. Не бих ги приела, не бих ги простила.
Мисълта ми е, че след такова нещо наистина живееш с решението си, а не с или без мъж.
Не съм с подредени мисли, обаче много ме боли, макар че минаха мнооогоо месеци.
Мисълта ми е, че след такова нещо наистина живееш с решението си, а не с или без мъж.
Не съм с подредени мисли, обаче много ме боли, макар че минаха мнооогоо месеци.
Здравей, авторке,
най-първото нещо е да си дадеш време, защото досега не си имала такова. Разбираш за паралелна връзка, говориш спокойно, той се изнася сам; започваш да проумяваш какво се случва - той се завръща на бял кон. Кой доминира нещата, ти къде си? Първо се намври в ситуацията. Дай си време, изчакай, подреди се.
После, мисля че имаш два варианта:
- приемаш, забравяш, не ровиш, не опяваш, не натякваш и не го мислиш, продължавате, както до сега. Истината рано или късно идва и винаги си намира път. Можеш ли да го направиш?
- не приемаш - предателство, много време, всякаква ангажираност, липса на семейни отношения (защо ти мислиш за тези години и дете, а той за две години - не) и т.н. изчезваш, зачеркваш, забравяш с времето. Можеш ли да го направиш?
Доверието е в темелите на връзката, за това ти е толкова трудно и тегаво. Дай си време, за да си отговориш кой е твоят вариант.
Прочетох и предишните ти постове - загрижена, адекватна, лоялна и предвидима личност. Случките от 2017, дали не са дали отражение върху поведението му? Можеш ли да го питаш, можеш ли да говориш спокойно с него, можеш ли да му споделиш? Върни се или го напусни, когато ти е възможно да говориш. Ако няма такъв шанс, значи решението е ясно.
Успех, каквото и да решиш
най-първото нещо е да си дадеш време, защото досега не си имала такова. Разбираш за паралелна връзка, говориш спокойно, той се изнася сам; започваш да проумяваш какво се случва - той се завръща на бял кон. Кой доминира нещата, ти къде си? Първо се намври в ситуацията. Дай си време, изчакай, подреди се.
После, мисля че имаш два варианта:
- приемаш, забравяш, не ровиш, не опяваш, не натякваш и не го мислиш, продължавате, както до сега. Истината рано или късно идва и винаги си намира път. Можеш ли да го направиш?
- не приемаш - предателство, много време, всякаква ангажираност, липса на семейни отношения (защо ти мислиш за тези години и дете, а той за две години - не) и т.н. изчезваш, зачеркваш, забравяш с времето. Можеш ли да го направиш?
Доверието е в темелите на връзката, за това ти е толкова трудно и тегаво. Дай си време, за да си отговориш кой е твоят вариант.
Прочетох и предишните ти постове - загрижена, адекватна, лоялна и предвидима личност. Случките от 2017, дали не са дали отражение върху поведението му? Можеш ли да го питаш, можеш ли да говориш спокойно с него, можеш ли да му споделиш? Върни се или го напусни, когато ти е възможно да говориш. Ако няма такъв шанс, значи решението е ясно.
Успех, каквото и да решиш
Истината е, че си написала един много спокоен, балансиран, интелигентен и обяснителен пост. Поздравления за което. От там отговорите са такива- уклончиви и некатегорични. Хората се влияят.
Ако се абстрахираме от изразните средства и настроението в темата ти, мъжът ти е точно подлец. Както назад някой каза, имал е 2г, за да спре. Но е спрял (евентуално, аз не вярвам особено), когато си го хванала. Това е "съжалявам, че ме хванаха", а не "съжалявам, че изневерих, обичам те".
Ако все пак много искаш да дадеш втори шанс, разтърси се кога е приключила връзката. Ако е по- отдавна, давай. Има някаква мини вероятност да е осъзнал какво има до себе си и да е приключил отношения. Но ако тепърва ще се разделя, това е несериозно.
Ако се абстрахираме от изразните средства и настроението в темата ти, мъжът ти е точно подлец. Както назад някой каза, имал е 2г, за да спре. Но е спрял (евентуално, аз не вярвам особено), когато си го хванала. Това е "съжалявам, че ме хванаха", а не "съжалявам, че изневерих, обичам те".
Ако все пак много искаш да дадеш втори шанс, разтърси се кога е приключила връзката. Ако е по- отдавна, давай. Има някаква мини вероятност да е осъзнал какво има до себе си и да е приключил отношения. Но ако тепърва ще се разделя, това е несериозно.
А би ли могла да имаш отново доверие? Как ще се чувстваш ако живееш в съмнения, при всяко негово пътуване, при работа до късно в офиса, хобито. Ако ти си нещастна, дали детето ще го усеща... Мен ме подгони параноята, рових, питах и после - Стоп. Психолог, с който ми е приятно, ежеседмично, чета "Излекувай живота си", Луиз Хей. Променям се, търся се, опознавам се - тук точката е далеч, за разлика от брака ми. Дали заедно или разделени, прошката е необходима, за да ти олекне. Мисли себе си, ти какво искаш, какво обичаш, кое те кара да се чувстваш добре. Разговорите помагат. Не задържай емоцията. Обичай се. Успех!
За по-горе писалите, че продължават да живеят с болката от стари изневери. Не е нужно да продължавате да се самонаказвате като не се освободите веднъж завинаги от тези блокирани негативни емоции. Не е нужно да се заблуждавате, че се нуждаете от повече време и че времето лекувало всичко. Колкото по-бързо приключите с миналото, освободите отровните спомени и дори намерите сили да простите и забравите толкова по-бързо и по-дълго ще имате възможност да се радвате на нормален и дори щастлив живот. Един много ефективен и лесен за научаване метод е Техниката на Емоционалната Свобода (ТЕС/EFT), който може да ви помогне точно за това: да освободите наслоените блокирани емоции до степен при която спомена за случилото се не предизвиква нито гняв, нито омраза, а само приключен етап от вашия живот.
Много рядко ми се случва тук да прочета нещо толкова стегнато и обрано, въпреки болката. Не съм била в твоята ситуация, но дългият брак, особено, когато се гради на любов, уважение и други ценности, не се захвърля с лека река. От позицията на годините мисля, че нищо ценно не трябва да бъде захвърляно просто така. В крайна сметка, колко са истинските неща в живота ни?
Изневярата не е нещо, което може да бъде подценено, но се случва на хората и вече тук зависи, кой как е живял с партньора си. Всичко зависи от конкретното семейство.
Не те съветвам да вземаш под внимание съвети от форум.
Аз бих си купила клечки за уши по препоръка от непознати хора. Нищо повече.
Изневярата не е нещо, което може да бъде подценено, но се случва на хората и вече тук зависи, кой как е живял с партньора си. Всичко зависи от конкретното семейство.
Не те съветвам да вземаш под внимание съвети от форум.
Аз бих си купила клечки за уши по препоръка от непознати хора. Нищо повече.
Цитат
И като е казал какво?
Винаги оттук насетне и да го приемеш обратно ще се съмняваш къде ходи и какво прави.
А той нежно ще те успокоява, че няма друга.
А всъщност ще има. Сори, така мисля.
И като го приемеш, ще се кротне, ама после като почне отново, ще се крие много по-добре.
А какво му е на детето? Ще си се вижда с баща си. Когато той или детето поиска. Ограничения в това не бива да има. Ако ще се разделяте, раздялата е между вас, а не между детето и бащата.
AglayaDreams, връщат се, но не от любов. Защото ако я имаше, нямаше да се стига до изневяра. Връща се от обич към дома и мусаката. Че като станеш на годинки и те изгони жената заради изневяра, се чудиш сега кой ще ти пере гащите и кой ще ти готви. И си викат абе я да купя един букет и да кажа, че много съжалявам и я обичам /мусаката де/ не нея.
Лошо няма един мъж да е полигамен. Всеки си решава. Ама не е достатъчно. Като влизаш в сериозна връзка просто трябва да се разбереш с половинката, че ти си полигамен, искаш и с други жени. Ако отсреща нямат проблем с това - ок. Ако не, търси си жена на която не и пука с кой си лягаш.
На мен ми се случи. Евала му правя за откровеността. И след време прекратих. А не да се криеш като мишка и да лъжеш. Ама за някой неща трябват топки, а малко ги имат.
Винаги оттук насетне и да го приемеш обратно ще се съмняваш къде ходи и какво прави.
А той нежно ще те успокоява, че няма друга.
А всъщност ще има. Сори, така мисля.
И като го приемеш, ще се кротне, ама после като почне отново, ще се крие много по-добре.
А какво му е на детето? Ще си се вижда с баща си. Когато той или детето поиска. Ограничения в това не бива да има. Ако ще се разделяте, раздялата е между вас, а не между детето и бащата.
AglayaDreams, връщат се, но не от любов. Защото ако я имаше, нямаше да се стига до изневяра. Връща се от обич към дома и мусаката. Че като станеш на годинки и те изгони жената заради изневяра, се чудиш сега кой ще ти пере гащите и кой ще ти готви. И си викат абе я да купя един букет и да кажа, че много съжалявам и я обичам /мусаката де/ не нея.
Лошо няма един мъж да е полигамен. Всеки си решава. Ама не е достатъчно. Като влизаш в сериозна връзка просто трябва да се разбереш с половинката, че ти си полигамен, искаш и с други жени. Ако отсреща нямат проблем с това - ок. Ако не, търси си жена на която не и пука с кой си лягаш.
На мен ми се случи. Евала му правя за откровеността. И след време прекратих. А не да се криеш като мишка и да лъжеш. Ама за някой неща трябват топки, а малко ги имат.
Много рядко ми се случва тук да прочета нещо толкова стегнато и обрано, въпреки болката. Не съм била в твоята ситуация, но дългият брак, особено, когато се гради на любов, уважение и други ценности, не се захвърля с лека река. От позицията на годините мисля, че нищо ценно не трябва да бъде захвърляно просто така. В крайна сметка, колко са истинските неща в живота ни?
Изневярата не е нещо, което може да бъде подценено, но се случва на хората и вече тук зависи, кой как е живял с партньора си. Всичко зависи от конкретното семейство.
Не те съветвам да вземаш под внимание съвети от форум.
Аз бих си купила клечки за уши по препоръка от непознати хора. Нищо повече.
Изневярата не е нещо, което може да бъде подценено, но се случва на хората и вече тук зависи, кой как е живял с партньора си. Всичко зависи от конкретното семейство.
Не те съветвам да вземаш под внимание съвети от форум.
Аз бих си купила клечки за уши по препоръка от непознати хора. Нищо повече.
мерси от такава любов и уважение! 
Три забележки имам:
1. Дълъг брак не означава ценен брак, а само дълъг;
2. Авторката не е захвърлила нищо. Мъжът ѝ го е направил;
3. Изневяра е няколко пъти да кривнеш с някого на задната седалка на кола. Двегодишната връзка е доста повече от изневяра.
П.П. Да уточня, че имам 8-годишно дете; бракът ми е почти 15-годишен, а връзката с мъжа ми е по-дълга; няколко пъти съм писала, че вероятно бих преглътнала изневяра, като не изключвам, че и аз в даден момент е възможно да изневяря, като наблягам на изневяра. Двегодишна връзка, която не се знае дали е приключила,... Това е съвсем отделен случай.
1. Дълъг брак не означава ценен брак, а само дълъг;
2. Авторката не е захвърлила нищо. Мъжът ѝ го е направил;
3. Изневяра е няколко пъти да кривнеш с някого на задната седалка на кола. Двегодишната връзка е доста повече от изневяра.
П.П. Да уточня, че имам 8-годишно дете; бракът ми е почти 15-годишен, а връзката с мъжа ми е по-дълга; няколко пъти съм писала, че вероятно бих преглътнала изневяра, като не изключвам, че и аз в даден момент е възможно да изневяря, като наблягам на изневяра. Двегодишна връзка, която не се знае дали е приключила,... Това е съвсем отделен случай.
Двегодишна връзка не е малко. Каквото и да решиш, поизправи го малко на нокти, а не на третия ден да развяваш бялото знаме и да го прибереш обратно.
Щом брака е бил нормален, струва си да се запази. Но трябва да се увериш, че искрено се разкайва и че наистина отношенията му са приключили. Да не се окаже, че се връща заради създадените удобства и пак си тъче на два стана.
Заслужава си да се помисли колко лъжи е изрекъл за тия 2 години, колко пъти е пренебрегнал семейството си, за да бъде с любовницата, колко пари са пръснати по почивки, ресторанти и пътувания, колко пъти са били в леглото, колко пъти се е подиграл с доверието ѝ и т.н. Рано или късно ще трябва да се направи и тая неприятна равносметка. И ако след това, авторката реши, че може да продължат заедно, то нека си го прибере.
Не знам кое е по-грешно- да изневеряваш или да ровичкаш в чужди акаунти без позволение...
Със сигурност доверието ти е предадено, но ако се поставя на твое място бих дал втори шанс, тъй като нещата вървят между вас и изглежда паралелната връзка не е повлияла силно живота ви докато не си знаела.
От написаното вадя заключението, че си емоционално интелигентен човек, би било добре да поставиш условията и очакванията си пред него, като избягваш реваншизъм.
Със сигурност доверието ти е предадено, но ако се поставя на твое място бих дал втори шанс, тъй като нещата вървят между вас и изглежда паралелната връзка не е повлияла силно живота ви докато не си знаела.
От написаното вадя заключението, че си емоционално интелигентен човек, би било добре да поставиш условията и очакванията си пред него, като избягваш реваншизъм.
Всъщностпне си заслужава да се замисля за тия неща, тя си ги знае. Защо да се самоизмъчва допълнително.
Но, да, трябва да се има впредвид такава дълга връзка при решението как да се продължи напред.
Аз пък мисля, че не е задължително човека да изневери пак. Но трябва и двамата да са наясно какво е довело до тая работа, че да знаят как да го избегнат втори път. Просто с деклариране - Аз си видях грешката и се промених - няма да стане.
Но, да, трябва да се има впредвид такава дълга връзка при решението как да се продължи напред.
Аз пък мисля, че не е задължително човека да изневери пак. Но трябва и двамата да са наясно какво е довело до тая работа, че да знаят как да го избегнат втори път. Просто с деклариране - Аз си видях грешката и се промених - няма да стане.
Аз пък мисля,че когато човек обича нр би направил нещо с което да нарани половинката си.Ок,загледал се е,проговорило е мъжкото,но когато се стигне до някакво действие не трябва ли да се замисли как ще се почувства тя(съпругата).Или пък,защо не се постави от другата страна,ако той е потърпевшия.Друго е да видиш някой харизматичен,да се загледаш,друго е две годишна връзка.За мен това е двойствен живот,човек с две лица.Да простиш, да винаги си заслужава,прошката е добро дело,но лично аз(подчертавам лично аз)винаги ще имам съмнения,да не говоря когато ляга до мен винаги ще мисля това което прави с мен,как е било при другата, как е било с нея и т.н.Много е трудно.И има една поговорка,вълкът козината си мени,но нрава не.Лично аз имам брак 19г.,доверие да,но никога не е излишно да надникнеш в чудото пространство и да,правя го профилактично.
Препоръчани теми