Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 юни 2019, 17:46 ч.

Родителски контрол върху пораснали деца

  • 4 809
  • 171
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте на всички, това е първата тема, която пускам и заради която си направих регистрация тук.

Аз съм на 17 години, Септември ще навърша 18 и имам по-малка сестра на 14.

Никога не съм била бита или тормозена от родителите си, освен като много малка се е случвало да ме накажат или плеснат.
Родителите ми са много взискателни, откъм представяне в училище, домашни задължения и семейни отношения, за всички тези неща има
доста правила вкъщи, които и аз, така и сестра ми разбираме, уважаваме и следователно изпълняваме.
Нито едно от тези неща не бях поставяла под въпрос, тъй като винаги съм вярвал и може би продължавам да вярвам, че това е правилното, но преди
една седмица се случи нещо, което ме накара много да се замисля.

Миналата Събота около 5 часа следобед отивам към банята да си взема душ, в същото време и сестра ми искаше да се къпе, аз й казах да слезне доло в банята и
така започнахме да си крещим и накрая се сбихме(да знам, че е глупаво, но се случи...), аз я бях удрала по гърба доста гадно а тя ме захапа зверски по ръката, тъй като още
ми стои белега. Както и да е, баща ми като чу крясъците и виковете и видя какво сме си причинили се ядоса зверски и ни каза, че като се държим като деца и той ще ни третира като деца и ни наказа до стената в хола с вдигнати ръце една до друга.

Това може би е най-унизителното ми преживяване, докато седях наказана ми минаха хиляда сценария в главата как съм му сърдита, никога повече няма да му проговоря, и т.н., но в същото време
нито аз, нито сестра ми смеехме да мръднем. След като ни пусна вече се бях решила да му кажа, че няма да му говоря и колко съм му бясна, но след като се обърнах той беше още ядосан, каза
ни да ходим да се къпем след това да лъснем и двете бани и в 8 часа да сме на масата за вечеря. Тогава ми мина през главата и още го мисля, че въпреки, че не исках да правя нищо, нито да го виждам, изпълнихме всичко. И като го видя се държа с него все едно нищо не е станало(както и той), а искам да му кажа, че не може да става неговата винаги.

И вече седмица след инцидента всичко е по старому, но си мисля дали родителите ми нямат прекалено много влияние над мен и това страхопочитание, което имам дали ще ми изиграе лоша шега в бъдеще. Също така се змаислих, че нашите винаги казват, че сама ще си избера пътя, но вече не знам дали тяхното влияние и моята слабост да не мога да им се опълча няма да има обратният
ефект.
Не искам да остана криворазбрана и да се концентрирате в коментарите си към случката, родителите ми от нищо не са ме спирали, стига да е в границите.
Въпросът ми е този страх и прекалено уважение винаги ли щи са в мен и винаги ли ще имам страх да направя нещо, ако знам, че няма да го одобрят.

П. С. Извинявам се ако съм направила правописни или пунктуационни грешки, но никога не съм учила български език в училище.

# 1
  • София
  • Мнения: 7 694
Как те възпитават родителите ти може да служи за обяснение на някои проблеми, но ти отсега ги готвиш  по-скоро за оправдание. Голям човек, каква си и каква ще станеш вече отдавна зависи най-вече от теб, а и от желанието ти да носиш отговорност за постъпките и изборите си.

# 2
  • София
  • Мнения: 12 268
От дългия ти пост става ясно, че ти намираш за нормално да си упражнявате физическо насилие със сестра ти една към друга, а когато баща ти НЕ упражни подобно, а само ви накаже, за теб той е в страшно нарушение? Има някакъв парадокс или ти не го виждаш?

# 3
  • Мнения: 1 915
Разбирам, че живеят в чужбина и на много места по света е подсъдимо родителите да използват дори шамар към децата си при което може да бъде извикана полиция, ако не от децата то от съседи или очевидци. Затова и методите на възпитание се налага да са такива "алтернативни", но неприятни и запомнящи се. Между децата в семейството няма законови разпоредби срещу дребна физическа саморазправа затова и понякога се случва, най-често без последствия, а само според родителя.
Също така навън "децата" скоро след 18 най-често се изнасят да живеят самостоятелно и рядко се стига да бъдат зависими и обсебени от родителите си. Одобрение никой не търси когато започне да се справя сам с всичко в живота. Сигурен съм, че родителите в случая ще подкрепят децата си във всичко в живота и ще им оставят правото за самостоятелен избор макар и да се опитват да си дават мнения и съвети. Не бива да се бърка строгостта им с най-добри намерения при възпитанието на подрастващите особено в пубертета, когато много лесно всичко може да излезе извън контрол и те се стараят да пазят авторитет за доброто на всички. Възможно е понякога и да грешат и дори да прекаляват, но щом е запомнен случая то урока е научен - всеки избор в живота си носи последствия и не винаги те са приятни.

# 4
  • Мнения: 274
На първо място - поздравления, разсъждаваш изключително зряло за 17-годишно момиче!

От една страна - формално погледнато, баща ти има право. Ти живееш в неговия дом и е редно да спазваш неговите правила. От друга обаче - общото правило е, че свободата винаги се извоюва, никога не се подарява. Ако си мълчиш и търпиш, винаги ще бъдеш третирана като дете и никога няма да видиш страх и уважение в очите на родителите си. Вероятно след време ще се обвържеш с властен мъж, който ще те тормози и разиграва, а ти ще търпиш и ще следваш обичайния си сценарий на жертва, защото не познаваш никакъв друг.

Моят баща също рядко ми е посягал, но ми крещеше, заплашваше ме и като цяло го ненавиждах. Бях на 16, когато го предизвиках да ме удари, аз отвърнах и го проснах на пода. С което особено се гордея - той умря след няколко месеца и ако не беше този случай, така и нямаше да го победя и да се освободя от омразата си към него.

С което не искам да кажа, че и ти трябва да търсиш физическа конфронтация с баща си. Като жена разполагаш с доста по-ефективни оръжия, които е добре да овладееш Simple Smile В общи линии, докараш ли го поне веднъж до там, че да плаче пред теб и да ти се моли - можеш да смяташ, че си достатъчно силна и независима.

Най-простия пример - можеш да го провокираш да те удари, след което да си извадиш медицинско, да сезираш социалните служби и да го вкараш поне за няколко денонощия зад решетките. След което да си извадиш ограничителна заповед срещу него, така че той да няма право да се прибира в собствения си дом.

Добре е също да анализираш внимателно отношенията между двамата си родители и да обмислиш как би могла да ги настроиш един срещу друг. След което да използваш майка си за подкрепа срещу баща си. Така ще ти е много по-лесно да го поставиш на колене. Почти съм уверен (да кажем - с около 98%), че баща ти, като всеки друг мъж, поддържа някакви извънбрачни връзки. Ако не е особено на "ти" с техниката, можеш да потърсиш начин да се добереш до съдържанието на телефона му, до мейла му, до регистрациите му в социални мрежи, системи за обмен на съобщения и сайтове за запознанства. Можеш дори да регистрираш сама фалшиви профили, от които да влезеш в контакт с него. След което да му извиеш ръцете със заплахата, че ако се опитва да те командва, намерените компромати ще станат известни на майка ти. Както и на съпрузите/приятелите на любовниците му.

Варианти много... Но не спечелиш ли тази първа битка, най-вероятно ще изгубиш и всички следващи в живота си. Можеш да прочетеш транзакционния анализ и теорията на игрите на Ерих Берн за повече информация относно формирането и следването на различните жизнени сценарии, което определя съдбата ни.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 106
На първо място - поздравления, разсъждаваш изключително зряло за 17-годишно момиче!

От една страна - формално погледнато, баща ти има право. Ти живееш в неговия дом и е редно да спазваш неговите правила. От друга обаче - общото правило е, че свободата винаги се извоюва, никога не се подарява. Ако си мълчиш и търпиш, винаги ще бъдеш третирана като дете и никога няма да видиш страх и уважение в очите на родителите си. Вероятно след време ще се обвържеш с властен мъж, който ще те тормози и разиграва, а ти ще търпиш и ще следваш обичайния си сценарий на жертва, защото не познаваш никакъв друг.

Моят баща също рядко ми е посягал, но ми крещеше, заплашваше ме и като цяло го ненавиждах. Бях на 16, когато го предизвиках да ме удари, аз отвърнах и го проснах на пода. С което особено се гордея - той умря след няколко месеца и ако не беше този случай, така и нямаше да го победя и да се освободя от омразата си към него.

С което не искам да кажа, че и ти трябва да търсиш физическа конфронтация с баща си. Като жена разполагаш с доста по-ефективни оръжия, които е добре да овладееш Simple Smile В общи линии, докараш ли го поне веднъж до там, че да плаче пред теб и да ти се моли - можеш да смяташ, че си достатъчно силна и независима.

Най-простия пример - можеш да го провокираш да те удари, след което да си извадиш медицинско, да сезираш социалните служби и да го вкараш поне за няколко денонощия зад решетките. След което да си извадиш ограничителна заповед срещу него, така че той да няма право да се прибира в собствения си дом.

Добре е също да анализираш внимателно отношенията между двамата си родители и да обмислиш как би могла да ги настроиш един срещу друг. След което да използваш майка си за подкрепа срещу баща си. Така ще ти е много по-лесно да го поставиш на колене. Почти съм уверен (да кажем - с около 98%), че баща ти, като всеки друг мъж, поддържа някакви извънбрачни връзки. Ако не е особено на "ти" с техниката, можеш да потърсиш начин да се добереш до съдържанието на телефона му, до мейла му, до регистрациите му в социални мрежи, системи за обмен на съобщения и сайтове за запознанства. Можеш дори да регистрираш сама фалшиви профили, от които да влезеш в контакт с него. След което да му извиеш ръцете със заплахата, че ако се опитва да те командва, намерените компромати ще станат известни на майка ти. Както и на съпрузите/приятелите на любовниците му.

Варианти много... Но не спечелиш ли тази първа битка, най-вероятно ще изгубиш и всички следващи в живота си. Можеш да прочетеш транзакционния анализ и теорията на игрите на Ерих Берн за повече информация относно формирането и следването на различните жизнени сценарии, което определя съдбата ни.
Искрено се надявам че нямаш деца , много малоумен пост!!!

# 6
  • Мнения: 274
Искрено се надявам че нямаш деца , много малоумен пост!!!
Реакцията ти показва, че се припознаваш в ролята на контролираното и малтретирано от баща си и по-късно - от съпруга си "добро момиченце", което никога не е имало смелостта да порасне и да се превърне в самостоятелна личност Wink

# 7
  • Мнения: 12 977
V12, няма смисъл да проектираш личните си проблеми и отклонения върху съвсем нормално момиче с нормални семейни отношения. Надявам се никога да не й хрумне да прилага са практика идиотски съвети като този да вкарва баща си в затвора или да му издейства ограничителна заповед.

Смятам, че авторката е получила адекватна за поведението си реакция от родителя си.

Когато тя самата стане родител и бъде натоварена с отговорностите за едно дете - да бъде нахранено, отгледано здраво, образовано и възпитано - тогава може би ще разбере мотивите на баща си по-добре. В момента е на етап незрял тийнейджърски бунт, но това няма да е цял живот.

Вместо да се втелясва толкова заради една съвсем нормална родителска санкция, да вземе да се замисли дали е нормално да се бие със сестра си заради някакво си къпане в баня. Свободата не означава война за липса на всякакви правила. Свободата е преди всичко отговорност, и колкото повече човек расте, толкова по-ясно му става това.

# 8
  • Мнения: 274
... В момента е на етап незрял тийнейджърски бунт, но това няма да е цял живот.
Точно това ме притеснява. На тази възраст е нормално да се бунтува, това е естествен период. Но не е нормално да търси съвет как фактическата липсата на бунт срещу родителите ще оформи личността и. Реакцията и е несравнимо по-зряла от тази на средния тинейджър. Затова и отговарям на същото ниво - че ако сега не събере смелост да се разбунтува, най-вероятно никога през живота си няма да успее да го направи. И ще се превърне в поредната тухла в стената... поредната овчица в стадото...

Свободата не означава война за липса на всякакви правила. Свободата е преди всичко отговорност, и колкото повече човек расте, толкова по-ясно му става това.
Свободата е състояние на съзнанието. Свобода означава да решаваш сам дали да се подчиняваш на правилата. Защото разбираш, че тези правила съществуват, за да облекчат живота на хората заедно. Когато обаче спазваш правилата не защото така си избрал, а защото те е страх да не бъдеш наказан - ти си най-обикновен РОБ!

Момичето чудесно разбира, че е било глупаво да се сбие със сестра си. Сама го пише. Ако вече се въздържа да го направи, защото няма смисъл - това е чудесно. Но ако следващия път остави сестра и да прави каквото иска, защото я е страх, че ако пак се скарат - пак ще я накажат и унизят, това вече е проблем...

# 9
  • В. Търново
  • Мнения: 7 394
Направи ми впечатление вдигнатите ръце, момичета тийнейджърки. Не е ли отживелица?
Леко ми намирисва темата.

# 10
  • Мнения: 12 977
В пубертета и в ранните си 20 и аз си мислех такива идеализми за свободата, робството, овцете и правото на избор.
В последствие се нагледах на ужасни житейски трагедии, предизвикани от хора, които си търсят "свободата" за сметка на останалите.

Нищо фатално не е станало, нито има някакви причини да се смята, че ако авторката не се зъби на баща си и сестра си, това я обрича да стане примирена овца, бъдеща жертва на насилие. Съвсем скоро ще бъде пълнолетна и зрелостта й ще си проличи по умението да се изхранва сама и да си организира живота сама, а не по безсмислените бунтове срещу хора, които не са й врагове.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 106
Искрено се надявам че нямаш деца , много малоумен пост!!!
Реакцията ти показва, че се припознаваш в ролята на контролираното и малтретирано от баща си и по-късно - от съпруга си "добро момиченце", което никога не е имало смелостта да порасне и да се превърне в самостоятелна личност Wink
Ами не , не се припознавам- никога не съм била малтретирана. Нито от баща ми, нито от мъжа ми. Просто ми се гади като си представя колко трябва да си сбъркан за да настройваш едно дете срещу родителя му:rage:

# 12
  • Мнения: 275
Дъщеря ми е на седемнайсет....от години, не съм си и помисляла да я наказвам!
С вдигнати ръце!

Нещо нездраво има/или в темата, или в отношенията, по принцип в това семейство/.

# 13
  • Мнения: 586
Конкретното наказание с вдигнати ръце за мен лично е недопустимо, защото го приемам като унижение. Има много други наказания, още повече, че спречкване между братя и сестри за мен е в рамките на нормалното.

# 14
  • София
  • Мнения: 20 733
Направи ми впечатление вдигнатите ръце, момичета тийнейджърки. Не е ли отживелица?
Леко ми намирисва темата.

Напротив, бащата ги е поставил в унизително положение, не по- малко такова от тяхното сбиване.
И го е казал в прав ред защо го прави.
Убедена съм, че двете сестри не за пръв път правят панаири от този вид и ако той им беше отвъртял по един шамар, щеше да им слезе на нивото без грам ефект.
Сега поне е накарал голямата да се замисли, но като гледам- "мислата" ѝ е кривнала в друга посока......

Общи условия

Активация на акаунт