Случи ми се нещо странно XX

Все едно е решило да се върне вашето "нещо".Тръпки ме побиха от това!

Децата усещат много. Явно и виждат....

А защо тази тема е в Клюкарника, а не в Паранормално? Не е ли по-добре да се премести?

Защото темата е за реални случки пък макар и странни, доколко са паранормални всеки преценява сам. На един самостоятелното включване на фаровете на колата му му изглежда паранормално, за мен си е напълно обясним "феномен" за кола пълна с електроника. Някои се плашат от необяснима смяна на канали на телевизора или произволното му включване и изключване, а мъжът ми се шегува с мен като съвсем целенасочено манипулира телевизора от съседната стая с виртуално дистанционно, изтеглено на телефона му и нямащо нищо общо с инфра ред вълните с които работи обикновено дистанционно и което не може да прави такива фокуси  Далеч не всички описани в темата неща са необясними, даже повечето си имат логично обяснение. Понякога става въпрос просто за странни преживелици, съвпадения и прочие, неща в които  няма нищо паранормално.

Това ме подсети за нещо.
Миналото лято докато с още 7-8 човека си чакахме в една офталмологична клиника да ни се разширят зениците, неволно станахме свидетели на интересен разговор между докторите. През отворените врати на преходен кабинет възрастна докторка и млад доктор водеха нещо като философски разговор за живота и смъртта. Докторката каза че дори те от висотата на образованието си знаят твърде малко за живота и почти нищо за смъртта, освен че тя е физическия край на живота. Даде пример със свой съсед който на излизане от вкъщи получил инфаркт. Няколко минувачи и съседи се опитвали да му помогнат, а човекът и разказал как виждал всичко, дори и себе си лежащ на земята. Разказал и как го внесли във входа на кооперацията защото започнало да вали, а линейката се бавела, опитвали се да му дадат първа помощ, а той наблюдавал през цялото време както тя каза по неговите думи "кацнал върху пощенските кутии" Имаше и подробности как са го пренесли до линейката и как вече на път към болницата след адреналинова инжекция е дошъл в съзнание изпитвайки най-силната болка в живота си. Казал и че там върху пощенските кутии му било много добре, наблюдавал случващото се с голям интерес, но когато вдигнали тялото му да го носят към линейката все едно нещо и него взело да го дърпа в същата посока. Собственото му тяло му се видяло грозно и си казал че няма да му липсва, не бързал да се връща в него. Друго което ме впечатли от чутото, а докторката видимо направо беше поразена, беше че той бил почти сляп от дете, тя била негов лекар от години и знаела  че той различавал само светлина и тъмнина и някакви силуети, опитвала се да задържи и тези му възможности за по-дълго време, но човекът и описал как докато бил извън тялото си виждал изключително ясно, описал подробности от скорошния ремонт около сградата, цветове, хора и други подробности които реално е нямало как да знае с такава точност дори и да му ги бил описал някой. Каза че описвал нещата като човек който реално ги е видял със собствените си очи.

Видях, че сте изявили желание да разкажа за дядо ми. Веднъж "сънувах" (пиша го в кавички, защото съм сигурна, че беше реален контакт,а  не сън), че слизам долу, на етажът, на който живееше прадядо ми. Той ме чакаше на двора и аз доста се стреснах защо е там, нали е починал и го попитах какво прави тук. Той ми каза само:"Днес е денят, в който някои си тръгват". Попитах го какво значи това и той ми каза, че някои от починалите отиват вече нагоре. Попитах го за баба ми (майката на майка ми, която е починала доста преди него) - тя тук ли е, къде е и той каза - днес и тя си тръгва, сега оставам аз тук да ви пазя, докато ме смени друг. Та това преживяване ме навя на мисълта, че винаги някой от нашите починали близки остава, за да ни пази, докато почине следващия и го "смени". И има някакъв определен ден/период, в който тези, които са сменени, се изнасят от земята и може би тогава отиват към следващия си живот. Бях го питала какво прави, докато е сам и той каза - ами гледам ви, помагам ви, гледам си градината. Интересното е, че когато го сънувам, той винаги си спи в неговата стая, такава каквато беше преди да почине (известно време след това я ремонтирахме). Като цяло, аз го сънувам, че ми говори, само когато съм в труден период или имам нужда от помощ. През останалото време само стои и ме гледа. Това ме навява на мисълта, че те нямат право винаги да говорят с нас, а само когато сме в нужда. А сега тиквата и боровинковия чай, които ми даде, са може би някакви действия, които е направил, за да се подобрят нещата. Вярвам, че той има пръст в оздравяването на братовчедка ми и в подобряването на моето състояние. Имам и други истории, но тази е най-фрапираща.

Ън, иначе видях твоите въпроси и знам за какво говориш. Доста от нещата съм ги преживявала, ще се опитам да отговоря на всеки въпрос и ще ми е интересно да го разтълкуваш. Като цяло, смятам, че съм по-сетивна или имам някакви заложби в себе си, но не знам как да управлявам тази сетивност и доста често много ме плаши. Преди странните неща мис е случваха само по време на сън (много често сънувам пророчески сънища), обаче напоследък все по-често изпитвам странни усещания и в трезво/будно състояние. Като често усещане за вибрации и бучене в ушите, усещане сякаш не съм аз и обстановката, в която съм не е реална. Гледам си ръцете и знам, че са моите, ама и не са моите. Гледам се в огледалото и знам че съм аз, но не съм и аз. Психолозите и невролозите му казват на това - деперсонализация и дереализация, но знам ли. Имам и много интересни усещания, когато медитирам, сякаш усещам как буквално изключвам и започвам да политам, като в момента на усещането за политане започвам да виждам картити (миналият път видях жена, в бяло, на морски бряг и ми се усмихваше). Обаче спрях да медитирам, защото ме е страх от тези усещания, от изключването и картините. А сега да отговоря на Ън.

Излизаш ли често? Возиш ли се в асансьора? - Да, много често се возя в асансьора. Поне 5-6 пъти месечно. Обикновено отивам нагоре, към 1000 и някой етаж и искам да сляза, но не мога. Един път слязох на нещо като най-горен етаж на огромна сграда, с огромни размери. Все едно структурата между покрива. Изглеждаше като някакъв завод.
Виждаш ли познати места, но в друго време? -да, например стаята на прадядо ми във вида, в който беше, когато той беше жив. Често лягам на леглото му. Веднъж отворих гардероба му и извадих негово палто и съвсем ясно усетих аромата на дядо ми.
Имала ли си придружител, когато си извън? - най-често, когато летя или съм в асансьора съм сама
Виждала си ли астралното си тяло? - не
Летиш ли? Как се придвижваш там? - да, много често, дори по-често от асансъора. Понякога летя хоризонтално, на няколко см над тротоара (другите ходят, аз летя), понякога просто ходя, но във въздуха, а друг път летя високо, над сградите. Често падам и се събужам от трясъкът от падането.
Допълвам: виждаш ли там мъртви,те как реагират? - да дядо ми, описала съм по-горе. Веднъж видях лелята на моята приятелка, точно когато беше починала. Всичко става насън.
Казват ли ти там разни важни неща за живота ти? - да, дядо ми. По нагоре съм описала



Страхувам се, защото с времето тези усещания не се притъпяват, а стават все по-силни и плашещи и не знам как д аги контролирам. Понякога мисля, че откачам. Ако някой, по-запознат с тези странности от мен, като Ън, има желание да ми даде някои напътствия, обяснения, ще съм много благодарна
Забравих да добавя и че като дете съм имала приятелче, което живее в огледалото и съм си говорила с него. Било е момче - Джон. А може и просто да ме хваща шизофренията

П.П. В тази връзка, се сетих за един "сън", който мисля, че е от мой предишен живот. Мога да разкажа ако искате

КРР, не откачаш, спокойно. Не всичко на този свят може да се обясни рационално.
Аз да попитам Ън и по-вещите, това летене на няколко см от земята или високо, излизане в астрала ли е?
А усещането, че падате с трясък и чувството, че цялото тяло, ведно с легото подскачат? На мен ми се е случвало да усетя сякаш падам от много високо и цялото ми тяло се разтриса и даже леглото подскача и все едно ще се продъни. Всъщност нищо не подскача, само усещане е.

Да и при мен е същото усещането, като падам. От къде падам, не знам

Едно от възможните обяснения на усещането за падане по време на сън: https://www.vesti.bg/lyubopitno/lyubopitno/zashto-poniakoga-chuv … kato-spim-6054225

Този проблем,който описваш го имам и аз, и си мисля,че или имам физически или психически проблем, за това бучене в ушите се опитвам да си го обясня логично, като за падане на кръвно или нещо подобно, но усещането е съвсем друго и не ми прилошава, а просто изчезва реалното сякаш и тръгвам за някъде, но се спирам от страх, сякаш се сепвам и край. Другото с това ,че си гледам ръцете , а сякаш не са моите, или срещу мен стои човек и ми говори, но изключвам по някое време звука и го виждам сякаш много отдалече, преглеждах си очите, всичко е ок, остава да е проблем лудата ми глава

KPP разказвайки. Много интересни неща споделяш. Побиха ме тръпки

Аз също щях да те помоля КРР, да разказваш, ако е удобно всички неща, които ти се случват. Ако не на нас, просто ги записвай след като ги преживееш. Ще ти бъде много от полза.

Припомнихте ми две неща.
1.Когато ми правиха диагностична лапароскопия,изкарвайки ме от операционната към реанимация се събудих и им казах"прекъснахте ми тръбите" Те сякаш се смутиха и казаха"доктора ще ти обясни"Просто бях сигурна,че е така,макар че лекарят ме убеждаваше как само ще огледа и всичко ще е наред.Но се оказаха запушени тръби и т.н Обяснявам си го,че някак си под упойката съм успяла да чуя. И го знаех като се събудих!

2.Другото ми го разказа дъщеря ми,тогава 11г.Как е сънувала,че се носи из Космоса и изведнъж със страшна сила е паднала на земята и се е разбила,всичко станало черно,"умряла". Може ли това да означава нещо повече от сън??

Подобни "падания" често са прекалено рязко завръщане и влизане във физическото тяло. Нищо опасно, просто малко разтрисащо .
А колкото до обясненията за астрала - прочетете пак ако се налага Монро - 2-рата и 3-тата му книга дават ако не преки, то поне много косвени отговори за ситуациите там. Спокойно можете да ползвате и именно това твърдение в книгата му "Аз съм повече от физ. тяло ...". Колкото и странно да ви се вижда след използването му ще намерите далеч повече помощници и приятели в нефизическата сфера от досегашните, които сте си намерили . И винаги можете да помолите мислено или на "глас" за помощ там. Ще ви се помогне, макар че може и да останете с впечатлението че не са ви чули понякога. Просто тяхната мярка за "дълбоко" или "опасно" може да е доста различна от вашата и съответно действията да се определят от нея, а не от вашата.

КРР: Спри да се плашиш от тези състояния и вибрации и енергии. Мисля че те поставят в подобно положение именно за да свикнеш с тях, да ги овладееш поне на начално ниво и да се научиш как да ги използваш и прилагаш ефективно.
А разликата м/у влизане в астрала и ОИТ е във фокуса на възприятиено. Научете се да го променята по своя воля и желание и ще скитате и по 2-те равнини както ви харесва/се иска/има необходимост. Отделно разликата при влизане в астрала донякъде се осъзнава именно по времето изминало във физ. свят .

Ами, днес например, цял ден усещам вибрации, ушите ми бучат. Мерих си кръвното -всичко е ок, не ми е лошо. Бях ходила и на ушен лекар, откакто се появиха - никакви проблеми...

Като се замисля, започнах да ставам по-сетивна и да усещам вибрации и да влизам в такива състояния на обърканост, след като преживях много стресов период през януари и февруари тази година. Сякаш нещо в мен се преобърна и тотално си промених и възприятието към света и тялото ми. Наблюдавам себе си и влиянието ми върху други хора, но няма да разказвам, защото съвсем ще звуча откачено

Иначе наскоро открих, че мога да познавам/да гадая с карти. И то не разчитайки самите карти, те все едно ми дават просто скелет, минимална информация, а останалото ми идва някак си като усещане.

Колкото до съня - сънувах го преди години. Бях 9ти клас и тогава единсвеното анормално, което изпитвах бе, че сънувах прадядо ми. Обаче този сън така ме разтърси, просто знаех, че е важен и значи нещо, но тогава не знаех какво. Сега си мисля, че е бил откъс от предишен живот.

Сънувам, че е война, картинката е зловеща - трупове, дим, викове, кръв. Усещането бе много реално. Имаше една река от кръв и в нея плуваше икона на Св. Богородица. В следващия момент усетих себе си, не помня точно какво се случваше, но знаех, че съм лечител и хората идват при мен, за да се изцеряват. Това е съня, може да не значи нищо и да съм гледала някой филм, но вече над 15 години го помня почти в детайли и знам, че е важен.

КРР, не звучиш въобще откачено за хората в темата тук. Бъди спокойна. Ти си безценен извор от първа ръка Едно е да четем книги по въпроса и съвсем друго да го чуеш директно от някой. Ох, спирам да пиша, че ставам много досадна, но много ти се радвам.