Моля, помогнете да спася детето си!

Цитирах себе си в скрит текст, че да не ви повтарям размислите и наблюденията си.
Безкрайно съм благодарна на всеки един от вас за всичко - за даренията, за неуморното популяризиране на кампанията, за добрите думи и мисли.
Ще продължава да е много трудно с подобни кампании, докато терапиите са в сферата на експеримента. Навсякъде е така, не само в България. Контактувам с родители на няколко континента, всички са изправени пред същото предизвикателство, изключая тези, които просто имат достатъчно финанси. Единственото, което действа е да е лична кауза и да споделят хора с наистина много последователи в мрежите.
Аз няма да се откажа. Не още. Не и докато всички вие сте на наша страна ❤️

https://www.facebook.com/groups/2366497430254580

Поствам линкът за базара, там можете да видите кратко видео от напредъка на Джони към момента. За съжаление е заснето в чакалнята на болницата, но така ще е, дано скоро стигнем етап на укрепване на имунната система и да разредим посещенията на подобни дестинации.




Наясно съм, че този на когото се помага, няма право на претенции, и това е съвсем резонно, но въпреки това ще помоля който реши тепърва да подкрепи Джони с дарение, да го направи чрез платформата, ако не е по-сложно или скъпо. Просто там съвсем замря, а е още по-невъзможно популяризирането, ако няма поне мъничко движение.

Благодаря ви за всичко, което направихте и правите за нас, а точно в момента ви благодаря, че докато се опитвам да напиша този пост (и да ми се разбира, какво се опитвам да кажа), Джони се мъчи да избута телефона от ръцете ми и ме прегръща, прегръща... прегръдки и на вас

Преведох малка сума в платформата
Успех ви желая

Видях го брояча

Грейпфрут, благодаря, дори не можеш да си представиш колко точно, но...аз малка сума не съм виждала преведена в полза на Джони, само големи. И няма да се обидя изобщо, ако пропуснете, каквото ще напиша сега, но напира ли, напира и трябва да си кажа.
Няма малка и голяма в такива случаи, защото аз не съм в състояние да платя потенциалното подобрение на състоянието на детето си. А някъде, някой лишава себе си, децата си, близките си (да, да, може и от едно кафе, може и от глезотии, но го прави) за да има шанс Джони. Това е голямо.
И си пишете имената, момичета и момчета. Не мога да изисквам подобно нещо, особено ако ви е важно да сте анонимни, но ми става хубаво и оптимистично, ще обясня. (Моля, думите ми да не стават повод за поредното разиграване на една от вечните теми във форума "България срещу чужбина"). Всички знаете, че батко ни организира кампанията и че работи в чужбина. Той, като повечето млади хора, е не особено търпелив понякога и далеч по-трудно от мен толерира нещата в ежедневието, които му се струват грешни, неправилни, неморални и тн. Неотдавна си говорихме с него за някои проблеми и спънки в комуникацията му с български институции и да речем, не особено професионалното отношение, с което се сблъсква понякога. Е, колкото и да съм патриот, няма как да му кажа, че си внушава и това, което твърди че се е случило, просто го е сънувал. Разговорът ни би свършил дотук преди проблемите с Джони. Този път, обаче, детето каза "трябва да отчетем, мамо, че има неща в които българите сме на много пО ниво от останалите нации, с които контактувам. Виж кампанията на Джони, всички чужденци (ок, 95 процента), които са споделили или дарили, са ни лични познати, приятели и колеги. Джони има своя шанс най-вече заради българите и това по никакъв начин не омаловажава приносът на другите, просто те го правят за теб и мен, а толкова много българи го правят за едно абсолютно непознато дете."
Простете за лирическото отклонение, приятни почивни дни и не забравяйте да се харесвате искрено и лично, има защо

Sugerfree, нямаш си и представа колко пъти думите ти са ми помагали в трудна ситуация. Благодаря ти.
Настръхвам, след почти всеки твой пост.
Много ми се иска и базара в подкрепа на Джони да се раздвижи.
Трябва да намерим начин да съберем и този път сумата, която ще Ви е необходима.

M-angel, дори и не мога да си представя с какво евентуално съм ти помогнала...но не отричам, случвало се е да ми помогнат хора, без те самите да усетят. Дори с нещо съвсем мъничко да е, благодаря ти че сподели. Аз, за да върна поне отчасти помощта, която получих и получавам, трябва да живея хиляда години и пак не е сигурно докъде ще я докарам. Дори и книга да напиша, абсолютно е невъзможно да изброя всичкото добро насочено към Джони.
Ето, вчера имахме отново терапия. Да, каза терапевтката, че вижда съществен напредък, но за друго ми е думата - не иска заплащане тази жена, месеци вече, и сякаш това е малко, та вече два пъти дарява в платформата. Да не говорим, че когато Джони изобщо не е в състояние да проведе занятие, тя се хваща за мен и разпитва ли, разпитва...да, получавам и аз терапия един вид.
Снощи ми писа една дама от чужбина, иска да прати някои неща за базара на каката. Каза, че следи историята на Джони от първата операция и просто иска да допринесе с нещо. Толкова можела да помогне, сякаш аз очаквам повече.
Докато ги има тези хора, докато ви има вас, аз нямам избор. Ще търся варианти и ще пробвам терапии, къде ще ходя. Просто е - ако поддръжниците на Джони не си позволяват да се откажат, майка му си е направо длъжна да продължи.

Една банкова такса сме назад. Нищо де, това са необходими инструменти, без тях не става.
Две дами изпратиха неща за базара на каката, тези дни ще публикуваме. Просто и тя работи и не успяваме твърде бързо.
Много са нуждаещите се, това е истината.
Мога да ви пиша до утре за нелицеприятните моменти в ежедневието ни, но не искам. По-добре за другите, като например че вчера Джони отговори/реагира подходящо на поне шест въпроса на терапевтката. Това е напредък, който не сме имали никога досега.
Ще си позволя да си помечтая.

Деси, браво на Джони и на теб, мила!

Деси,поздравявам ви за напредъка и успехите на Джони!❤️🙏

Карз, Новинка, браво на всички ни.
Изобщо не се заблуждавам, че бих стигнала дотук без вас. Да, физически аз го правя. Но е възможно само заради финансовата и психологическа подкрепа, която получавам от всички вас.
Огромна сила е това форумно общество. Ето, че и днес ми се притече на помощ приятелче от тук и Джони ще има необходимите лекарства за следващите месеци.
Аз съм човек старомоден. Проблемите на детето ми ме запратиха силом в 21 век. Не съжалявам. Само добро видях.

Как е Джони? Надявам се да е добре. Има ли още чакащи вливки на стволови клетки или други предстоящи процедури?

Шугър, ако имаш време, драсни как е?

Няма ако имам, трябва да намеря време.
Благодаря, момичета, добре е Джони, за собственото си състояние и спрямо него, още е далеч да бъде сравняван с връстници, много далеч. Освен на ръст и красота
Чакащи терапии и процедури има, ще получи толкова, колкото успея да финансирам. В един перфектен свят би получил всичко и би се повлиял положително от всичко, но ето че на всички ни се наложи последните години да живеем в интересни времена.
Всеки ден показва някакъв мъничък напредък и това е добре. Лошото е, че каквото и да му се случи на физическо ниво, веднага се отразява на останалото видимо. Последните седмици има някакъв УНГ проблем, влачих го по доктори, всички викат търпение, ще го израсте, просто са му големи сливиците. Бе търпение, ама детето хърка като спи, гласът му е променен и... познайте кой е буден от три сутринта. Повечето от "тези деца" (цитирам докторите), имат някакви обсесии. На моето - цифри и букви. И тъй като още не сме стигнали ниво да отговори на въпрос, а сега нали не е в топ форма, реших да го зарадвам. Купих му пластмасовите малки букви, с магнитче, с идеята че поне това ще учи с кеф. Да, много им се зарадва, но не успях да го науча и една буквичка. Той ги знае!

Отчетох се с малка сума по сметката.

Шугър вие сте истински бойци!

Дано да се активизират пак повече хора, за да успеете да постигнете по-голям напредък. Живеем в трудни и несигурни времена, но максимата "капка по капка - вир става" винаги е била валидна.