Моля, помогнете да спася детето си!

Новата година се засили безпощадно...не забелязах кога отметнахме аха половин месец. Но пък забелязах друго - децата, които бяха в почти постоянна война, вече не са. Дори примирието отива към искрена привързаност.




Редактирам се малко, че ей сега ще дойде Medika да ми каже, че нещо съм пропуснала 🤗

Платформата:
https://www.gofundme.com/f/help-our-johnny-recover

Базарът:
https://www.facebook.com/groups/2366497430254580/?ref=share_group_link.

Деси,много са милички двамата! 😍❤️

Живи и здрави да сте.

Начиии, тая снимка ни е оставила без думи

Използвайте си въображението. Сред всичката тая натурия, има и две деца.
Не можах да снимам по-добре, че им се разваля дзена

Вчера дискутирах с терапевтката на Джони колко безумно много неща имаме още за разрешаване. Не ме окуражи много нейното "Деси, никога не съм виждала подобен случай". Беше ми мъчно, тегаво...и после се сетих - много важно, аз обичам да съм прецедент. В случая, Джони ще е. Независимо на каква цена.
Само стойте редом с нас.
Благодаря

Форумът ме наплю, не дава да ви тормозя с мнение след мнение...някой да напише нещо, моля. Не че ще последва кой знае какво, ама смятах да си изливам душата. Не било ок пред мене си, трябвало да си говоря с други хора, бръмбарите в главата ми не се броели?!

Знаете ли как се чете тема, навъртяла 140 страници? Със зор. На почивки. С кафе, алкохол и храна, инак няма изчитане.
Аз седнах с три опаковки носни кърпички. Пуст оптимизъм. Имах нужда обаче, винаги чета темата от до, като ми идва да се предам. Жесток ритник е тази тема. Толкова време мина, някои профили са деактивирани, никове са сменени, с някои вече се познаваме лично офлайн, някои не са между живите (Midkoo ), а Джони е все още кауза. Не пердута, слава Богу, благодарение на вас.
Вие много ме хвалите, но истината е, че съм точно толкова, колкото всяка от вас. Ни повече, ни по-малко. Просто майка.
Няма нищо ново, просто имах нужда да си споделя. Да ви се възхитя още веднъж. Да благодаря още веднъж, че сте такива, каквито сте. Оптимистично ми е някак, децата ни ще владеят света утре и ако вие сте днес, каквото сте, то утре-то ще е още по-по-най. Добро са видели, добро ще правят.
Простете логореята, трябваше да е просто поклон и благодаря
П.С. сега може и да не пишете

Направо ме накара да пиша.
Всяка е нещо повече от майка, но не всяка минава през такова майчинско премеждие. Ти спаси детето си ,не някой друг, ти откри навреме проблема ,ти  си човек, който заслужи доверие   и породи желание да се помогне на това дете да живее. Трудно беше, път ,болници, срещи с лекари, страх от операцията, въпреки помощта на много хора и тяхната съпричастност, ти издържа , будува,  понесе негативите, успя. После почнаха други проблеми, детето  е живо ,но има още да се работи за здраве, да е свободен човек, да общува, да се смее,  да се обслужва и не е с вързан за него помощник за най-дребни неща.
 Има успех  в развитието точно заради теб. Уважението към теб е причината да получи помощ Джони.
 Но има още и още, когато виждаш ,че има напредък  е невъзможно за една майка да спре борбата.  Вярно ,е времената са сложни и кризата орязва възможностите да се дарява по много , но и капките  стават пълна чаша, дори да не са море. Та помага и една чаша, намират се начини постепенно,  стига да не се спираш и да вярваш. Не става дума за еднократно, макар скъпо действие, това ще е постоянно  и трудно ,понякога ще ревеш, понякога ще се радваш, но Джони изглежда щастлив на снимките,  и дори да не е постоянно, надеждата да и  все по-добре  е жива.
 Радвай се, ние  ви се радваме и има интерес  да продължи доброто. Както са ти казали - не знаят къде си го водила и какво си направила , но го направи пак, а и нещо друго може да опитваш нататък, но щом нещо работи ,не го променяй , продължи от същото. Нататък пак ще се отварят врати, ще идват възможности.
 И ни радвай с всяка промяна в добро, не спестявай  и проблемите, той си е дете на форума с много майки ,лели ,каки и приятели.

Беше време, когато изтръпвах, като видех нов отговор в тази тема, страхувах се да отворя. Сега отварям с надежда, за снимка, за добра новина, просто да те прочета, защото обичам да чета постовете ти.
Не пиши, че си просто майка като нас, за съжаление не си...изключителен човек си!
Желая на всички в темата да си живеем в щастливата заблуда, че сме майки като теб, без да стъпваме в твоите обувки!
Днес е хубав ден да налеем по капка за нашето момче. Всяка капчица е важна, за да виждаме усмивката на Джони.

Бъни, много хубаво го написа! Много!

Деси,ти си Майка Героиня!

Здравейте!
Случайно попаднах на платформата: https://pavelandreev.bg/about-us
Дали да не се направи кампания и за Джони там?

Благодаря ❤️
Надценявате ме, но имам нужда, затова поемам всичко, пък някой ден, да даде Господ, ще го заслужа.
Не ми се пише, но съм длъжна.
Цялата кожа на Джони е в пъпчици, някаква алергична реакция. Уж. Към какво, никой не знае.
Нищо от придобитото добро не сме загубили, но детето страда чисто физически. Следващите седмица-две пак няма да излезем от болниците, но дано свършим с яснота. Дори и частична.
Ще пиша, когато има какво.

Мъчно ми е Деси за двама ви. Дано имате яснота.

О, мила Съни, недей...знаеш, че не пиша за да ви е мъчно. Просто е честно, пък - също знаеш - аз си падам малко борец за справедливост. Инак и аз се надявам, не просто защото е моето, а защото е дете. Те всички заслужават и ние сме им длъжници по дифолт. Дано е писано добро бъдеще за децата ни, а на нас да е писано да го видим ❤️

Знам, Деси, че не пишеш, за да разстройваш някого, това не значи, че не ми е мъчно,  когато не пишеш. Не съм в твоите обувки и никога не искам да бъда, но плача за теб и всички деца и родители, които минават през ада, не само за Джони.