Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 юли 2019, 14:18 ч.

Лошотията вродена ли е

  • 3 855
  • 140
  •   3
Отговори
# 60
  • Алпите
  • Мнения: 10 694
Ама в тази статия не пише да ни е заложено.
И се изказват факти, без да се търси обяснение. А най-същественото е да се знае "защо", иначе няма много смисъл от информацията.
Генетически са ни заложени физическите характеристики. Другото се формира още с бременността. И търпи развитие цял живот (вероятно и повече).
Пътят към доброто минава през лошото... друг път няма.

# 61
  • Мнения: 1 867
Гледането винаги е еднакво, но реакцията на родителя спрямо детето се определя от самото поведение на детето. Ако едното ти крека и ти се зъби и се държи провокативно, като нищо ще си отнеше шамара. Акодругото е  кротко и послушно нямаш повод да го шамаросваш. Това не значи различно гледане. Щото ако доброто стане лошо родителят вече ще реагира различно, според ситуацията.
Лош човек значи злонамерен, който обича да причинява болка на околните и изпитвазадоволство от това. Това не е свързано с психическо разстройство или с глупост и липса на реална преценка, нито е резултат на свръх оценка за себе си да си мислиш, че ти си по качествен от другите и затова те заслужават да са зле.
Това е чиста натурална вродена злоба и лошотия, която за съжаление някои хора притежават. Вече до каква степен ще я проявят и ще вредят целенасочено на околните зависи от нивото на интелект, съобразителност, инстинкт за самосъхранение... Ако си по- простоват ще си позволиш с действия и поведение да  демонстрираш лошотия. Но ако си по-хитър ще я прикриваш. Но това не значи, че вътре в себе си не злорадстваш на чуждото нещастие - просто не го показваш явно и очебийно. Иначе в същността си си лошия човек който си се родил.
Аз поне така виждам нещата от личния си опит с хора, който смея да твърдя е доста богат, защото съм се сблъсквала с всякакви типажи. Отделно имам 3 деца и за едното определено мога да кажа, че има вродена лошотия, която дори се излъчва от погледа  и осанката му - той е от хората, които като срещнеш на улицата изпитваш инстинктивен страх от тях. Иначе е красив и чаровен, с широка усмивка,  красиви очи, но просто си гледа лошо. Мълчалив и кротък, бих казала по-послушен от останалите две. Докато другите ми деца са много устати и като са ядосани могат да бъдат много зли, но въпреки всичко не се усеща лошотия в тях някак си и самото им излъчване е миличко и добричко и ти иде да ги разцелуваш - като невинни бебчета са, особено малкия ми син, а дъщеря ми прилича на ангелче.

# 62
  • Мнения: 18 850
"Реакциите" на родителите са си част от "гледането".
Възрастният човек не реагира само въз основа на това какво прави детето. Той не е машина. Едно бебе прави това, което правят всички други бебета. Само че родителските реакции варират безкрайно много. Не се определят от това, което бебето прави, а от това, как е възпитан родителят да реагира.
Цитат
Лош човек значи злонамерен, който обича да причинява болка на околните и изпитвазадоволство от това.
Бебето и малкото дете не са "злонамерени", нито "обичат да причиняват болка". Те реагират първосигнално, без умисъл, замисъл, цели и намерения. И по този въпрос учените поне са на едно мнение. /Виж "не-учените", четящи основно жълти преси и обучаващи се от форуми и ФБ не са, но то и мненията им не са научни, а просто лични и затова - необвъзрзващи./. Дали и какво ще осмислят, дали и какви цели ще залагат, как ще ги постигат - това са много сложни процеси, които изискват дългогодишно обучение и възпитание.

Цитат
Акодругото е  кротко и послушно нямаш повод да го шамаросваш.
Глупости. Какво значи "щротко" и "послушно", особено когато става въпрос за бебе и много малко дете?Възрастен човек съм. Поне аз, за други не отговарям. Не "шамаросвам", защото бебето реве. То реве, понеже има нужда от нещо, но не може да каже. Трябва да съм не особено грамотна и простоватичка, за да го "шамаросвам". И като нашамаря едно бебе, понеже не било "кротко и послушно", какво очаквате, че ще стане?

# 63
  • Мнения: 1 867
Skrekkelig, няма такова нещо като "2 идентично възпитавани деца". Винаги има някаква разлика. Бих се съгласила само, ако говорим за близнаци, но дори тогава е възможно да има разлика.

Родителят-нарцис или психопат, най-вероятно ще има различно отношение към децата си - едното, например, ще е вечно дондуркано и подкрепяно във всичко, докато другото ще е виновно за всичко, все нещо не прави както трябва, все не е добро, колкото сестра си/брат си.
Ако това не е разлика, то не знам какво е.

за нарцис не знам, но психопат, който си е внушил поради някаква причина, че трябва да мрази едното си дете (примерно около раждането и в последствие е имало и все има някакви проблеми около детето, които не зависят от него, но родителя може да си внуши, че е проклето и му носи нешастие и затова да го намрази. Може детето да има прекалено различно мислене и разбиране за живота, което родителят поради ограниченост да не разбира и поради липса на искрена любов към детето си отказва да приеме и обича детето си такова каквото е... за мен липсата на безусловна любов към детето си е признак за психическо страдание. Или да му прилича на човек, който мрази или му е причинил нещо лошо, и да свързва детето си с него и детето му да отнася негативизма към другия човек. Или нещо друго което психопапът си е навил на главата ... може да са безброй неща). Тогава може да се наблюдава различно отношение към децата. Но то идва от болестта на родителя - нормален здрав родител не се държи така.

# 64
  • Мнения: 1 867
Judi, не говоря за бебе кърмаче, а за пораснало, което вече разбира. Кой си бие бебето понеже реве... извинявай.... Имах предвид дете, което ти крещи насреща, обижда, спори, опитва да се налага, да те принуdи да изпълняваш желанията му с крясъци, заплахи, физ насилие  - има и такива за твое учудване и не са малко. И не е нужно да го е видяло от теб - това си е инстинктивна реакция, която е вродена и ако не е стопирана ще си продължава докато се спре - дали с бой или др вид наказания и сплашване - има хора, на които първата им инстинктивна реакция е да решат проблема с бой - големият ми син беше така като малък, но го отучихме с 300 зора. В училище май стана това - там си имат начини. Отделно го набиха няколко пъти и взе да се замисля преди да влиза в бой
Не машините, а хората реагират според ситуацията. Машината е програмирана да прави винаги едно и също нещо, без значение от ситуацията. Човек действа според ситуацията и това е нормално и така трябва да бъде. По дефолт аз съм добра с всички. Но ако някой ме провокира и дразни естествено че ще реагирам. Ако не ме дразни ще си седя мирна тиха и усмихната.
Наистина ли не схващаш за какво говоря !!!!

# 65
  • София
  • Мнения: 20 321
Дъщеря ми е такава. Винаги спори и се налага. Вечната борба е. Понякога се уморявам. Но не бих го нарекла вродена лошотия. В същото време има много състрадание и добро в нея.
По-скоро е агресия. Някои хора по рождение са по-агресивни, по-борбени.
Това също не може да се нарече зло.
Първоначално агресията ни е дадена, за да оцелеем, да ловуваме, да се борим за лидерство, за повече блага.
От нас /и от родителите ни донякъде/ зависи как ще я използваме.

# 66
  • Мнения: 18 850
Judi, не говоря за бебе кърмаче, а за пораснало, което вече разбира. ...
За да е "вродена" лошотията, то тя следва да е налице при новороденото.
Не познавам възрастен човек с акъла си, който реално да вярва, че едно новородено може да е зло. Тук направо на смях ме напушва. Дори няма да си губя времето да го обсъждам.
А докато порасне детето и "стане за бой"  Laughing, то се е формирало основно с намесата на този, който го възпитава до момента. Който ако не си е свършил работата качествено, няма и да го е възпитал добре и сам си е крив за това, че детето му "не го слуша". /Това, с "неслушането" е пак нещо много относително. Децата не са предмети, че да си върши човек работата с тях така, както той иска. У тях трябва да се възпита и борбеност, активност, самочувствие, решителност, отстояване на позиция, наред с много, много други качества./
Ако детето има някакво заболяване или психично отклонение то пак е работа на обгрижващия го да го забележи и по-навреме да потърси специализирана помощ. Но не за болни иде реч, разбрахме се.

Цитат
Имах предвид дете, което ти крещи насреща, обижда, спори, опитва да се налага, да те принуdи да изпълняваш желанията му с крясъци, заплахи, физ насилие  - има и такива за твое учудване и не са малко.
Ако това се прояви от мое дете, съм го стопирала навреме в най-ранните прояви. Без да е нужно да се пребиваме.
Има и хора, които се правят на недовидели или които просто не щат да се занимават или които не знаят как. Те такива хора се сподобиват с подобни деца, които са склонни и на по-голямка възраст да се държат невъзпитано и неприемливо.
Ако това поведение е от страна на чуждо дете, нямам много механизми за справяне, защото справянето изисква по-дълговременна, осмислена и последователна политика на възпитание.
Нормално възпитавано дете, което не е психически болно, не осъществява такова поведение. Може да се случи инцидентно, но докато е дете, това е функцията на възрастния край него, да го научи да се овладява. Било с "300", било с "1000" зора - това е задължение на родителя. Всяко нормално дете подлежи на обучение в спазване на правилата. Това, че, както вече се писа, не всеки родител има познания, нагласа да е родител и изобщо родителски капацитет, не променя същността на положението.

Цитат
Човек действа според ситуацията и това е нормално и така трябва да бъде.
Този, когото го води ситуацията, е непорасъл и не особено читав човек. От ситуацията изцяло се водят психически болните хора и малките деца. Както и възрастните, ненаучени навреме на отговорност за собственото си поведение.
На всяка нормална житейска ситуация човек може да реагира и по човешки - осмислено, и първично, без да му мисли. Зависи как се е научил да действа.
...
Инат и лошотия не се покриват. Ако този инат се възпита като упоритост и последователност за неща, които са полезни и добри /а това родителят следва да го обясни и възпита, няма кой да му свърши работата, когато детето е малко и дори на градина не ходи/, си е плюс. Ако му бъде позволено да избие като налагане на всяка цена за всяка прищявка ще е минус. Не съм видяла родител на мястото си, който сериозно се е заел с отглеждането и възпитанието на децата си, да има инати, които врещят и крещят, въргалят се и се налагат по такъв начин, при това редовно, особено в ученическа възраст. Това се случва при меки родители, при мързеливи, безволеви, непоследователни подходи във възпитанието. Е, на хората е ясно, че не им се ще да си го признаят, но от това реалността не става нереалност, нито истината - лъжа.
Агресията и борбеността, ако се впрегнат както трябва, могат и доста положителни качества да бъдат също.

# 67
  • Варна
  • Мнения: 3 265
Judi, не говоря за бебе кърмаче, а за пораснало, което вече разбира. ...
За да е "вродена" лошотията, то тя следва да е налице при новороденото.
Не познавам възрастен човек с акъла си, който реално да вярва, че едно новородено може да е зло.
Генетиката се развива.
Прочетете за моноаминооксидаза А и инхибиторите.
Цитат
Съдилищата започнаха да обръщат внимание на лошата наследственост на обвиняемите
http://old.segabg.com/article.php?sid=2010011300040001501
Няма лош човек, а генетично обременен,
което с постиженията на науката може да се "коригира".
Посланието за първите седем години е допирателна на "крива' линия,
наложена в безвремие на дезинформация.

Колко сте си правили (на себе си и децата) такива мед. изследвания?
А предварително, с който се съвокуплявате с цел възпроизводство?

Съжалявам, че съм пряма.
Да, според мен - 99% е унаследяване.
ПП Във форума навремето пишеше дама, работеща в генетична лаборатория (Франция).

# 68
  • Мнения: 380
Лошотията я посявате вие в децата ви. Защото това е примера който давате. Няма значение какво казвате. Но като нахраните мъжа си за спорта, съседа паркирал едикъде си или пък даже любима приятелка учите детето си как да се държи.
И то разбира се ви копира. И като се Видите колко сте лоши (в него )засилвате лошотията си и имате разрешение да тормозите детето (защото е лошо) и с примера си да го направите човек. Като Вас. Лош човек.
Ама понякога ви мързи да го тормозите и тогава се появява някой, който обяснява, че гена е виновен, или замърсяването на въздуха или Кот ви дойде.
Защото иначе ще трябва да си признаете ,че прилича на вас ама верно е одрало кожата ви и ако искате да се чувствате все така "най добър" родител ще трябва да си дадете сметка какво правите! И да поработите здраво със себе си. И да си признаете.
Ама заради мързела вместо да тормозим себе си намираме външен виновен (гена) който ни дава правото даже уж ни задължава да тормозим детето си (за да сме най яките родители).
По този начин с най-малко усилие получавате табела най як родител, спите спокойно, тормозите наред, на воля и не е необходимо да Погледнете в себе си.
За най добрите майки на света! Нашите!

# 69
  • Azeroth
  • Мнения: 3 201
Това е и моето мнение. С малка разлика - не са само майките, бащите също имат роля. Най-трудно е да поемеш отговорност за собствените грешки (дори да са несъзнателни), особено, когато става дума за детето ти.
Всички обичаме да си разказваме истории в главата, че сме добри, по-добри, най-добри. Няма безгрешни хора, само такова признание, може да даде шанс на грешките да се поправят.

# 70
  • Мнения: 380
Съгласен съм за бащите. Но и те са имали майки нали?

# 71
  • Azeroth
  • Мнения: 3 201
Да, но и те са имали бащи, и така до безкрай Simple Smile

Последна редакция: сб, 13 юли 2019, 09:35 от Elunaria

# 72
  • Мнения: 380
Радвам се, че все още има възрастни способни да чуват децата си! Може пък да ми върнете надеждата...

Не искам да звучи като нападка, но поради някаква необяснима причина всички жени на мои приятели успяват изключително ефективно да изолират бащата от възпитанието на детето. Защото колкото и тежка майка да е имал един баща по скоро рано ще извика Това Са Пълни Глупости!
И ще направят каквото трябва да се промени.
Не. Имам даже приятел директор. Върти няколкостотин човека на пръста си. Даже той се е предал...
Жената защитава с мощни оръжия правото да руши само тя. Прави го с огромна увереност и по незнаен за мен начин успява.

Опитвам се да разбера защо е така?
Най странното е че това се случва без участието на основни системи- морал, хубаво лошо, логика, мисъл?

Честно да си кажа искрено им завиждам.

# 73
  • Алпите
  • Мнения: 10 694
Напълно вярно е написаното от Магьосника от Оз и Elunaria... Най-важни са първите години от живота на детето, когато се формира характер и мироглед. Всяка реакция, всяка дума и жест, които вижда, остават в подсъзнанието и определят бъдещия човек. Родителите рядко си дават сметка за дребните детайли, но те са най-важни. Не съществува перфектната майка на този свят (всички сме грешници, както се казва и в Библията), но колкото повече вижда и усеща детето любов, толкова по-близо е до Истината. И обратно- колкото повече емоции, породени от страх вижда- агресия, омраза, завист алчност..., толкова по-лош и нещастен човек ще се изгради.

# 74
  • Мнения: 1 867
Децата могат да копират от родителите начин на изразяване, особено ако не са видели нещо друго и по-добро, което е малко вероятно днешно време, когато децата от яслата още прекарват повече време с други деца и възрастни, а не с родители си. Но това няма нищо общо с лошотия. Под лошотия имам предвид съзнателно да вредиш на хора и да изпитваш удоволствие от това. Да завиждаш с омраза, а не благородно, да ти е трудно да понесеш чуждото щастие, да си злонамерен и т.под. неща. Да псуваш и обиждаш като си ядосан може да е погрешен усвоен модел от родителите, с който по навик да си изразяваш емоциите особено ако си по темпараментен. Но холеричен темперамент изобщо не значи лошотия. Обясних какво за мен е лошотия. Липсата на съвест също може да е лошотия, въпреки че някои навици, като да си хвърляш боклука по улиците е повече свързан с глупост и ограниченост на ума отколкото с лошотия - тия хора не се замислят какво оставят на децата и са с нагласата След мен потоп. Егоизъм, глупост, безсъвестност, неуважение към околните, но лошотия точно  - не бих казала.
Иначе съм съгласна, че родителите трябва да внимават като си възпитават децата. Но да направят от лошо дете добро и обратно - опитът ми показва че това не се случва. По-скоро лошо дете с времето може да помъдрее и целенасочено да започне да се мъчи да бъде добро. Няма да си промени природата, но е похвално, че е осъзнало лошото в себе си и има желание да го пребори

Общи условия

Активация на акаунт